Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2012 16:30 - Богът Аз - 4-та част
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
0



Запомнете, усилието изкуствено да се контролира и налага баланс и хармония, да се гарантира справедливост, е акт на насилие, с който се опитвате да контролирате Космоса. Смешно е. Вършейки всички тези неща, вие слагате пръста си на едната от везните, за да се наклони кантара на една страна и така фаворизирате, толерирате една идентификация на Универсалното изражение над друга. Само ако си „махнете пръста“ от везната, чак тогава можете да видите, как този фин Космически инструмент работи перфектно. Универсалният Закон за Баланс е в действие и въдворява еквилибриум и без да ръчкате и бърникате инструментариума като непослушни малчугани. Универсалното Космическо Съзнание трябва да слага табелка за калпазаните: „Не си играйте с кантара, това е фина механика и техника, не е играчка за деца...“

 

Само когато законът за Баланса е осъзнат, тогава се вижда, вече от по-висшата ни перспектива на мислене, че всъщност никога нищо не е извън хармонията и баланса, и нищо не може да бъде насила хармонизирано и балансирано. Ако подкрепяте една кауза или идея, за сметка на друга, противоположна кауза, вие накланяте везната на една или друга страна и така нарушавате баланса. Опитвате се да отнемете ролята на Космоса и да вземете контрола в свои ръце, парадоксално, налагайки насила баланс, справедливост и хармония. Опитвате се да изпишете вежди, а вадите очи, казано по-просто.

 

Космосът няма нужда да бъде контролиран (най-малко пък от човека), защото Балансът „Е“, справедливостта „Е“, хармонията „Е“, защото Универсалният закон „Е“. Това няма нужда да бъде контролирано или гарантирано от отделни индивиди. Манията на хората да контролират природните принципи и хармонията е абсолютна илюзия и духовна профанщина – арогантност – парекселанс, която обаче има силно негативно влияние върху благоденствието на планетата и колективната психика. Всяко налагане на една кауза или идея над друга, една политическа партия над друга, една религия над друга, една гледна точка над друга, една раса над друга, е опит за изкуствено въдворяване на баланс. Само когато човек се освободи от тази илюзия, тази мания да контролира, да налага справедливост на всяка цена и се отдръпне, той позволява на Вселената да влезе в действие, защото Универсалният Закон сам е контролът, който контролира баланса.

 

 

В най-първичните съществувания на Аз-а инкарнациите са 99% физически ориентирани: секс, репродукция, храна, непредизвикателни, леки развлечения и духът по-скоро се вози в тялото като екскурзиант. В следващите нива те вече имат сериозен набор от емоции, силно поляризирани, но и няма как иначе да бъдат разбрани, ако не ги изпиташ, не осъзнаеш какво са и не ги балансираш. После идват по-напредналите нива, когато духът все повече се пробужда и започва да изтрезнява за схемата на играта. Той осъзнава, че играта не е война и капитулира манията си да се бори за хармония. Балансът е вече реалност и напредналото съзнание е обикновено наблюдател и събирач на последните парчета от пъзела. Играта на Аз-а е многопластова, многофасетна, интригуваща и адски трудна, но и има своите невероятни награди на финала. Не ви остава нищо друго, освен да вярвате в себе си.

 

Както вече споменах в предишните глави, в зависимост от поведението, можем да определим еволюцията на всяко индивидуално съзнание. Когато една съзнателна единица бива създадена, тя е геометрична структура от Светлина. Геометрията и математиката са универсалният инструмент за дизайн в Космоса. Всичко може да се изчисли с математическа формула и има геометрична форма. Самата дума „форма“ трябва да е сигнал, че щом е форма, значи не е истинската, единствена единица съзнание, а само контейнер. Учените отдавна си блъскат главите над природата на светлината, тъй като изглежда, че тя има свойствата и на енергия и на форма. Светлината, която се използва за създаване на контейнери съзнание, е по-висш вид от слънчевата светлина, за която ние имаме възприятие. Тя има абсолютно различна (материална и енергийна) конфигурация, свойства и съзнание от познатата ни светлина. Затова е и написана с главно „С“. Или както Робърт Монро казва за тази Светлина, тя не е толкова осветление, колкото интелект и съзнание.

 

Въпреки, че на своето есенциално ниво индивидуални единици съзнание съществуват като Светлинна геометрична структура, в света на атомната структура те се проявяват като кореспондиращи структури на висшата си същност (т.е. Висш Аз).

 

 

Разпознаваме няколко основни проявления на Висш аспект.

 

Не-осъзнатост за персонификация или Не-аз – това са индивидуални същности, които не са излезли от своето примитивно състояние и обкръжение. Съществуванието им е повтаряемост на рутинни ритуали. Нещо като вегетиране. Живот без само-осъзнатост за персона.

 

Нека припомним, че всички видове персонификация са само превозни средства за съзнателната единица, първичния атом. Всеки вид идентификация е едно превозно средство за атома, с което той се отъждествява във всяка степен от своето развитие. Не е случайно, че латинската дума персона (persona) в буквален превод означава маска. Не може да има по-коректна дефиниция на тази дума. Маска е всичко онова, което една съзнателна единица ще си „слага“ – органично, енергийно или какъвто и да е друг тип тяло – като идентификация на различни аспекти от себе си. Висшият аспект (първичният атом) остава извън инкарнационния процес, а низшият – душата (фрагменти от нея), е това, което влиза в съответното тяло-приемник и изследва директно. Винаги има един най-висш наш аспект, който никога не участва директно в инкарнационния процес, а само регулира трафика към и от нови тела и изражения.

 

За всяка плътност, за всеки свят има специфично тяло, с което първичната единица съзнание се сдобива. С всяко ново ниво старият „космически костюм“ бива захвърлен и нов, по-съвършен е създаден. Това е необходимо, за да може съзнателната единица да се придвижва във всяка нова илюзия-реалност и да се интегрира със заобикалящата я среда. В три-измерния свят това са многобройни видове земни и извънземни органични форми. Извън 3D това са агрегатни и енергийни тела – друг вид преносители на съзнателната частица. Човешкото тяло е костюм, който един Аз облича, ако иска да изпита човешко съществуване във физическа среда. Всяко по-фино тяло, макар и по-съвършено, не би свършило работа в плътния свят. Телата, които съзнанието облича в по-фините светове, са респективно по-фини, но всеки „костюм“ строго съответства на плътността, която обитава. Например плътността, която Земният Висш Аз обитава (4, 5, 6, 7), е прогресивно по-фина от тази на 3D. Там той е „облечен“ във все по-фин контейнер от материя, чийто доминиращ аспект е енергийният. Затова обитател от тази „реалност“ изглежда като светлинно тяло.

 

Или опростено казано, Джон Смит е физическо тяло, а неговият Висш аспект е енергийно тяло. Но нито едното, нито другото обаче не са истинската, чиста единица съзнание, те са само контейнерите, които тя използва.

 

За да изпита определен човешки живот, Висшият Аз се консултира „вътре в себе си“, със стотиците или хилядите, вече създадени персони, които го съставляват и участват в инкарнационния процес. Този уникален съюз решава какъв нов живот, каква нова драма иска. Каква точно концептуална среда да създаде, в която най-добре да може да изразява аспекти от себе си, които иска да развива. Дали иска да е мъж, жена и всички основни страни и предразположения на един евентуален човешки живот. Всичко това е свързано с целта на новата инкарнация и над какво Висшият Аз иска да работи чрез нея. После като скулптор отделя съзнателна енергийна струя от себе си, предава ѝ всички онези свои уникални качества: знание, таланти, фобии, предиспозиции, латентни възможности и потенциал за развитие, които са резултат от опита на другите му персони и я „спуска“ в избраното от него физическо тяло, в онази времева линия, която изглежда най-адекватна за конкретната цел.

 

От този момент нататък на земята той се персонифицира с това тяло. Тоест – слага маската на Джон Смит. В нормалната си по-фина среда обаче, той се идентифицира с много по-фин организъм и съответната му уникална вибрация. Тази вибрация е космическият подпис на Аз-а и кореспондира с пръстовите отпечатъци на човека. Тя е уникална за всяко индивидуално съзнание, но от своя страна се съдържа в Универсалната Космическа Вибрация. Тя има звуков еквивалент и много рядко може да се чуе.

 

Аз-ът, като съюз от многото си персонификации (инкарнации), е част от друг, още по-голям Висш Аз, който от своя страна е част от друг по-голям. Всичко е свързано така чрез мрежата, от която е изграден целия Космос. И всичко е част от Универсалното Съзнание. Излъчвателят на целия Космос. И всяка по-малка искра е част от по-голяма и така до Единственото същество, което Съм. Тоталът от всички мои по-малки аспекти. Дано не е прекалено абстрактно това описание, но няма как такава концепция да ви бъде разказана и дадена наготово. Или да бъдете „нахранени“ с информацията. Трябва винаги да има резон и място за самостоятелно изследване. Иначе няма еволюция.

 

Всеки малък аз, който не е изтрезнял, ще бъде търпеливо „изчакан“ да си изживее махмурлука. Защото времето е илюзия, която би могла да бъде толкова къса или толкова дълга, колкото се налага, за да може всеки да се развие адекватно и естествено, според съзнанието си. Времето е Едно и не съществува във вид на отминаване, преминаване, а е част от материята на Космоса или е това, което съставлява Космоса. Висшият Аз ще спуска аспекти от себе си – скаути в човешки тела – дотогава, докато последният не се събуди и не събере всички останали в един осъзнат, хомогенен Аз. Едва когато всичките фрагменти са събрани, той става завършен. Отново Цял и с огромния опит, който е събрал. Но дори този „Цял“ Аз е поредната илюзия, защото Истинският Аз продължава нататък, накъдето Космоса го тегли – да се събере в още по-големия (а на трансцедентално ниво, още по-малък) съюз. И така, докато не се изпълни целия цикъл и оборот на Космоса. Докато Единственото Съзнание не събере всички парченца – първичните атоми, които е фрагментирало от себе си и не стане отново Едно.

Преди да влезем в галактическата пиеса, избираме пътеката, по която ще се развиваме. Понеже всяка има своя набор от абсолютно уникални характеристики. Някои избират Природната пътека. Към този вид спадат единиците съзнание, които одушевяват галактическите тела (звезди, планети) от безбройните слънчевите системи в 3D галактиките и принципно в целия Космос. Планетарният дух на нашата планета е такъв вид Висш Аз. И той, както и нашия Висш Аз има по-висши и по-нисши инкарнации и съзнания. Неговите по-примитивни духове са гноми, ундини, силфи и саламандри (респективно символизиращи – земя, вода, въздух и огън) или опростено – минералите и растенията, следвани от животните. Популярните деви (ангели) от индуизма и будизма са по-развитите духовни аспекти на природата. Те не са интегрируеми с човешкия Висш Аз, макар отделни части от животинската анима1 да могат да се инкарнират като хора от най-примитивните човешки стадии. Това се налага заради безoгледната репродукция на човешки тела на планетата. Според закона за трансформацията, нищо в Космоса не остава неупотребено или похабено. Затова все нещо трябва да одушеви всички новосъздадени контейнери-тела. Свободният избор позволява на всеки човек да произведе друг човешки организъм. Знаем колко елементарно е това. Но какво влиза в тялото на всяко новородено, никой родител не може да знае и няма власт над тази „мистерия“!

Предполагам, напливът на животински инкарнации на земята е очевиден за всеки относително съзнателен човек. Животните в човешки тела са (поне за мен) елементарни за разпознаване, защото поведенчески все още са по-близо до животното, отколкото до човека. Това е така, понеже вибраторния резонанс на човешкото тяло/ДНК (52 до 78 GHz/гигахерца/ или 1 милиард цикъла на секунда) не е в синхрон с животинската вибрация, която е много пъти по-мудна. Такова инкарниране не е от най-удачните, макар че е възможно. Все пак е по-добрия вариант от масово мъртвородени деца и похабена органична материя. Колкото и да са несъвместими животното и човешкото тяло, все пак такова инкарниране е вид еволюция. Просто животното не би могло да се развие до нивата, до които човешкият Висш Аз е способен. Животните в човешки тела са навсякъде край вас и да се опитвате да се държите с тях човешки е безсмислено. Да ги съдите за животинското им поведение, още по-безсмислено...

 

За първокласниците напомняме, че няма емоционално степенуване. Еволюцията на Планетарния Дух е едновременна, а всеки биологичен вид в неговия обхват, като минерали, животни, растения и т.н. еволюира групово, по видове. Макар да има милиони животни, инкарнирани в човешки тела, когато физическият им контейнер „умре“, те ще се завърнат обратно в животинската анима, част от Планетарния Дух, който е техния Висш Аз. Всеки отделен дух на животно се завръща в животинската душа, която е част от Планетарния Дух, който пък е ОБЩ за животни, растения и минерали. Именно това е причината едно инкарнирано животно в човешко тяло да не може да еволюира самостоятелно, както един човек може. (Макар, че трябва да имаме предвид нещо много важно. Всяко правило си има изключения!Промените са единственото непроменливо нещо във Вселената. )

 

Казано по-просто, животинската инкарнация е като двигател на Запорожец, сравнена с човешката, която е като двигател на Ламборгини. И двете могат да се движат със скорост 80 км/ч. Често дори не се налага да се вдига по-висока скорост. Но все пак Ламборгинито има потенциала да развие 300 км/ч, ако му се наложи или ако поиска. Това е разликата между животното в човешко тяло и човекът в човешко тяло. Както виждате, е доста съществена. Затова не бива да очакваме животното да се развие повече от това, което е. Това е и лек намек, че за Ламборгинито няма никакъв смисъл от инкарниране в тяло на Запорожец. Следователно, един човек не може да се инкарнира в животинско тяло, противно на твърденията на някои източни религии и учения.

 

Осъзнаването, че голяма част от „хората“ на земята са животни в човешки тела, отговаря на въпроса, защо колективното съзнание на планетата е с такова негативно излъчване. В този смисъл, едно по-напреднало съзнание не може да очаква от животните да бъдат духовни лидери или философи. Както не можем да очакваме от запорожеца да се движи с 300 км/ч. Затова е безсмислено да се дразним от типичното животинско поведение на животните в човешки тела. Наблюдавайте ги просто с образователна цел, те са елементарни за разпознаване. Всички първични, животински инстинкти са дълбоко кодирани в ДНК-то им и поради това – ярко изразени в поведението им. Те мислят и реагират като животни – инстинктивно, и не познават други освен базовите емоции. Освен това са груби и първични. Като деца често зверски хапят близките си, това е техният начин да демонстрират изблик на обич... или гняв, а защо не и самозащита. В зависимост от това дали животното е било тревопасно или хищник, характеристиките на псевдо-човека се менят респективно от дебилност и сервилност, понасяне на всичко безропотно (тревопасно), до агресия, насилие и липса на състрадателност (хищници). Точно както е при животните. Отделно от това има огромно количество хора, които са в примитивния стадий на своето развитие и ако ги прибавим към животинските инкарнации, количеството несъзнателни индивиди, анимирани от първична емоционалност и низки инстинкти, представлява болшинството от човечеството днес.

 

Животинските инкарнации използват физическа сила за убеждаване на околните. Викане, перчене, надуване, обличане в ярки дрехи, дуели за женска, насилие... Така животното праща сигнали на конкуренцията, че е страшно и силно. Това е вроденият му инстинкт за самосъхранение. Те рядко се интересуват от друго, освен храна и репродукция, а за да си осигурят това, трябва да се наложат отново със сила дори в своята малка семейна глутница още от най-ранна, „крехка“ възраст. Те имат вродено чувство за конкуренция и желание да доминират. Затова се стремят към установяване на територия, в която безпрепятствено да се изразяват като Алфа. Най-често у дома, понеже там срещат най-малко отпор и е най-лесно. А и защото мама и тате с радост и умиление приемат ролята на Омега. И от там и кавичките на „крехка“. Много такива, уж крехки деца, тероризират и абсолютно доминират в семействата си, които са в пълно неведение за това, какво всъщност имат в къщата си. Ако тези „крехки“ създания успеят отрано да се наложат като Алфата в семейството си, (което често става) това ще им даде самочувствието да общуват със същите методи и в по-късните етапи на живота си. В по-зряла възраст те ще избират да налагат реда, който ги устройва със сила, независимо дали в семейството или навън. Често те рутинно ще бият жените (или съпрузите ) и децата си, ако искат нещо от тях, защото нямат развити рецептори за дедуктивно мислене и тактическо действие, а още по-малко за състрадание.

 

Понякога, когато животинска инкарнация живее с родители, които са в относителни или средни нива на съзнание, тези хорица могат да бъдат докарани до истерия от „невменяемото“ поведение на децата си. И в отчаянието и безсилието си да комуникират психологически с тях, те прибягват до силови методи. Животното, разбира се, приема това като нормалния начин на общуване и самото то става насилник в по-късните етапи на своя живот. Понеже при него всичко е на принципа на имитацията. То винаги се учи от родителя си, как да ловува, как да се храни, как да се налага като Алфа. И когато боят е естествен рутинен подход, за животното става и естествена практика по-късно в живота му. Диаметрално противоположно на това, за децата, които не са животни, насилието има много дълбок смисъл, който в по-късните етапи на живота им техният дух може да дешифрира и използва. За животните е характерно също и групирането в колективи – глутници, кошери, стада – по стадиони, манифестации, демонстрации, банди и т.н. Закон за Привличането и Закон за Вибрацията. Всяка материя вибрира в определена честота. Подобните вибрации привличат подобни и атомите на материята се скупчват съвсем естествено, доказвайки, че в такива индивиди ДНК-то оперира вместо духа.

1 Анима – животинската (групова) обща душа

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3998443
Постинги: 2362
Коментари: 744
Гласове: 1929
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия