Но нека поговорим за следващия контейнер, този, в който ще се завърнете, след като приключите играта в 3D. Кой е той/тя/то? Има много имена: Висш Аз, Свети дух, Космическо съзнание. Има ли значение? И без това никое от тези имена не е той. Ние го наричаме с имена, отново, защото за човека определението, идентификацията, персонификацията е важна опорна точка и успокоява... Той сам не се нарича така... Когато му дойде времето, ще разпознаете вибрацията... тази на истинското ви сърце... Но да се върнем малко назад...

Понеже времето може да бъде моделирано, променяно и модифицирано в съответствие с нашето съзнание и възприятие, историята не може просто да бъде „написана“ и е непрекъснато продължаващ процес на сглобяване на пъзела, като постоянно парчета от този пъзел биват размествани и пре-подреждани, докато се намери коректното им място. Следователно историята бива писана, пренаписвана и продължава да се случва едновременно и сега. Това е живот на Висшия Аз. Мултиплицирани, едновременни инкарнации и всяка една от тях е жива сега. Независимо в кой момент от илюзията „време-пространство“ се намира.

Представете си (ако можете) времето като една безкрайна тъкан, в която всяка втъкана нишка представлява евентуална реалност. Три-измерният свят е съвкупност от такива серии от нишки, които са преплетени в една виртуална материя, където всичко ще се случи, се случва и до известна степен вече се е случило. Всяко събитие в три-измерния свят е копие на електрически импулс, който е „записан“ като „вече случил се“. От там идва и дежа-ву-то. И въпреки това всяко събитие, което „вече се е случило“ може да бъде буквално преместено в друга времева линия, индивидуално или колективно. Следователно, ако искате да „промените“ историята, просто трябва да си изберете нова нишка в материята и това да стане вашата нова времева илюзия. Във физиката това се нарича „квантово разбъркване“. Местенето се осъществява от вашия висш аспект – Висшият Аз, който по всяка вероятност има инкарнации във всеки важен „исторически“ период – Шумерия, Древен Египет, Втората световна война, Римската империя, пръснати като мъниста на скъсана огърлица. Всички инкарнации са живи и съществуват сега, макар ние от своята (ограничена) позиция да ги виждаме като минало и част от „историята“, което преминава в „сега“ , след което идва „после“. Това може да се обясни по-адекватно с космическия Закон за Относителността, според който нещо изглежда някак си от една позиция и по съвсем друг начин от друга гледна точка. Но то си остава същото нещо, макар възприемано по различен начин от различните гледни точки. Респективно – ако за Висшия ни аспект времето е като меласа, почти неподвижно и лепкаво, за нас то е летяща концепция. „Нашето“ време лети... Колкото по-всеобхватно е съзнанието, толкова по-обективна е и позицията, от която то вижда нещата. Така че, ако времето е илюзия от една по-обективна гледна точка, то и историята също е илюзия, нали?

Вселената, в която се намираме, е „започнала“ преди около 20 милиарда години. Поддържайки перспективата за относителност на времето разбира се. Говорим за това как ние го възприемаме. Отново се налага употребата на този инвалиден термин „бог“, за да стане ясно за какво става дума. Понеже вече има определена масова фиксация относно това име, когато искаме да изразим същността на онова нещо, най-бързата идентификация става с името „бог“. Макар този термин да е драматично неадекватен за истинската същност. Бог не е човек, не е личност, то е създател на този Космос, излъчва го и същевременно извършва фината настройка. То е извън рамките на човешкото възприятие, както и логично – извън самия Космос, макар – парадоксално, чрез своите „скаути“ буквално Е и самият Космос. То няма емоции и не изисква обожествяване, не наказва и не награждава, (не говори!) не помага и не пречи, не слуша молитви и не изпълнява желания. По-скоро е централно съзнание-слънце-енергия, което излъчва Космоса като своя мисъл, по същия начин, както телевизионният приемник излъчва образа, който ние виждаме. Едновременно с това излъчване Космосът се до-съгражда и разширява, благодарение на свободната воля на всички индивидуални съзнания, които го съставляват.

В началото Космосът е една точка Светлина¹ в „мисълта“ на този Излъчвател. Тази точка се съдържа в по-голяма точка, която от своя страна се съдържа в още по-голяма и така до безкрайност. Има аспект на „бог“, който винаги е съществувал и съществува и постоянно се разширява и свива безброй пъти. Целият живот е постоянна контракция – експанзия и свиване. Вибрацията на космическото сърце.

По време на една от тези експанзии, приблизително преди 4,5 милиарда години (линейна темпорална илюзия) е формирана планетата Земя. Като всеки нов физически свят, първоначалната структура на Земята е била от водород и някои други газове. По време на експанзията, чрез физико-химически процес Излъчвателят отделя от себе си (фрагментира се на) индивидуални единици енергия-съзнание, които по-късно са наречени от човека души. Тези първоначални души могат от своя страна да се нарекат Първичните създатели или Архидженитори (в гностицизма са наричани Еони). Те са Оригиналните Искри Светлина, излъчени от Неопределения Безименен Източник по време на експанзията, преди около един милиард години. Тези индивидуални искри са пръснати из Космоса като скаути, с цел да съблюдават и изследват самия процес на сътворяване. Чрез своите скаути Излъчвателят може да усеща и преживява случващата се експанзия. Или казано опростено, само по този начин това, което наричаме „бог“, може да изпита всеки индивидуален аспект на съществуване директно – фрагментирайки се, отделяйки единици съзнателна енергия от себе си и себе-посявайки се навсякъде из необятния Космос, същевременно до-съграждайки го. Предполагам разбирате, защо никога не може да му е скучно. Защото живее съзнателно във всичко. Интересно, каква гигантска концентрация е необходима за това?!

Първичните създатели остават под формата на искри, въпреки, че на човешкото око те могат да изглеждат като огромни, ярки звезди (не, че човешкото око може въобще да ги види или ги е виждало...). Поради далеч по-фината си вибрация, те не са способни да изпитат живот директно в по-плътните светове и затова често просто „висят“ или „кръжат“ (ако трябва да използваме отново инвалидни термини) около тези светове, съблюдавайки физико-химическите процеси в тях. В момент на изкривяване на континуума време-пространство те решават (закон за свободната воля) да фрагментират части от себе си в тези светове, точно по огледален маниер на техния създател, за да могат сами директно да изпитат живота в тях. Така микрокосмосът повтаря наследената от макрокосмоса космическа ДНК-предиспозиция. Скаутите правят същото, което прави създателят им – фрагментират от себе си отделни съзнателни единици. За да стане това възможно, те създават множество енергийни матрици, предшествениците на ДНК-молекулата. Може да се нарекат още „Светлинни единици съзнателна енергия“. По този начин за тези съзнателни енергийни единици Светлина става възможно да намалят/забавят вибрацията си до нивото на 9-та и 10-та плътност. От този момент нататък за тях (а и за Излъчвателя чрез тях) става възможно да създават интригуващи конфигурации от Светлина, които ние наричаме ДНК-кодове. Тези ДНК-кодове са истинските градивни тухли на живота, такъв, какъвто го познаваме. Следва уплътняване на тези кодове до 7-ма плътност, първото ниво на материалните ДНК-кодове, които са известни на науката.

И така, като същества от 7-ма плътност, най-накрая тези оригинални божествени искри, (респективно – скаути на „бог“), могат вече да изпитат директно експанзията на Вселената, като същински обитатели на еволюиращите светове. Те са разпръснали своето семе из целия необозрим Космос, достигайки до най-далечните кътчета на вечно разширяващите се галактически купове. С разделянето на тези купове и диференцирането им в отделни галактики, Те започват така наречения процес на инкарниране на различни места из галактиките. Нашата галактика, Млечен път, бива засята в няколко района. В нашия район това се случва на мястото, което сега наричаме Лира/Вега. Там, след манипулации и пермутации² на ДНК кодове, за първи път били проявени (инкарнирани във физически контейнер) форми от 7-ма плътност. Отнело почти 900 милиона „години“, за да се усъвършенства този процес и едва през последните 100 милиона години всъщност те успяват да създадат форми на живот чак до 3-та плътност.

Процесът на обособяване на души е много труден за схващане. Най-близката и лесна аналогия е клетъчното делене. Всяка клетка, която се отдели от родителската клетка, става индивидуална, съзнателна клетка-същество, със свои самостоятелни характеристики и качества. Също толкова способна и силна, колкото клетката-създател, дори може би още по-потентна. Всяко 3D, 4D, 5D, 6D или 7D³ и т.н. същество, което се отделя, фрагментира от своя „родителски“ Висш аспект, става независимо индивидуално съзнание или една завършена душа, растейки и еволюирайки през континуума време-пространство. Същевременно всеки фрагмент (семе), осъзнавайки своите по-висши аспекти, става способен да се присъедини (завърне) отново към тези висши аспекти, но вече зареден с опита и усъвършенстваното съзнание и така припомняйки си какво е състоянието на Неопределения Източник на Енергия. Есенциално, всеки фрагмент от оригиналните създатели е интимно свързан с Излъчвателя (Създателят отвъд), Универсалното Космическо Съзнание.

Процесът на „спускане“, „слизане“ в органична форма е деволюция⁴ за Висшия аспект или слизане от дух към материя (описано в Библията като „падане от рая“), което от друга гледна точка е еволюция за новата, отделена клетка – от материя към дух. Постепенно един аспект на Източника става все по-диференциран и се разтегля и удължава навън, във все по-ниски плътности, ставайки все по-солиден, докато не достигне нивото на елементарно съществуване. Или с други думи, Първоизточниците постепенно създават физическата Вселена и след това отделят интелигентни части от себе си, които инкарнират прогресивно във все по-уплътняващите се светове, докато не достигнат елементарната осъзнатост или първа плътност. Това е плътността на неорганично съществуване, чиято най-проста форма на проявление е водородът. Когато на водорода му бъде вдъхната съзнателност, когато стане наситен със съзнание, или – да използваме езотеричния термин – бъде „докоснат“ от Дух, процесът на еволюция започва. Разбира се, това е твърде опростено обяснение. В целия този процес има милиони и милиарди начини на инкарниране, материално и нематериално съществуване, и техните трилиони и квадрилиони мутации и пермутации. Но всичко е подчинено на строго определени Космически Закони, за да може Космосът да съществува във вида, в който съществува.

И така отделените от Оригиналния Неопределен Източник фрагментирани искри започват да съжителстват паралелно със „семената“, които те самите са посели и сега еволюират към себе-осъзнаване. Несъмнено в такова съжителство винаги се раждат конфликти, но и в това има смисъл, който само отчасти разбираме. Или на практика, онези от нас, които са отделени искри-скаути, спуснати тук, за да изживяват „какво е да си човек“, съжителстват с онези, които са започнали своя път от безсъзнателни частици-семена и вървят „нагоре“ по еволюционната пътека. Различни еволюционни пътеки се преплитат и съжителстват в привидно хаотичен свят (Закон за Относителността).

Де-волюирайки в човешко тяло, някои по-висши същности като такива от пета, шеста и седма плътност съжителстват на земята едновременно с онези, които еволюират от по-низши към по-висши видове практически са посяти от тях самите. Тази уникална комбинация е чудесна предпоставка за поляризацията, която поддържа играта в действие, като по този начин прави цялостната еволюция възможна.

Маса светло-полярни понтификати, конспиратори и борци за „справедливост“ смятат, че играта (Матрицата) трябва на всяка цена да бъде разконспирирана и разобличена като заговор срещу човека. Тук е може би мястото да кажа, че „играта“ е създадена с цел и ние участваме в нея напълно съзнателно и доброволно. Което автоматично означава, че сме приели да спазваме правилата ѝ априори. И колкото по-трудна е тя, толкова по-предизвикателна и полезна е за нас. Заговор няма. Да се бориш срещу играта и да искаш да я разобличаваш (типичното емоционално мислене), е в конфликт с правилата, с които вече си се съгласил преди да влезеш в нея (т.е. с амнезията за предишно си съществуване и с илюзията за време). Борбата и насилието са в несъгласие с принципа за свободен избор. Запомнете, инкарнациите могат да бъдат манипулирани. Висшите Аз-ове не могат!

Мисията на една човешка инкарнация не е да гледа, какво другите правят и да арбитрира техния свободен избор, (макар, че този маниер чудесно пасва на правилата на играта и поддържа поляризацията) а да преоткрие кой наистина е той/тя. Това става с наблюдение и корекция на собствената ти линия на живот. Разграждане на поведенческите шаблони и матрици, в които си се само-програмирал и живял досега; балансиране/сливане на полярностите и осъзнаване на играта и нейната необходимост!

Сияйните „рицари“, сериозно оплетени в собственото си неведение относно играта, постоянно искат да се борят с нея и да я разобличават. Да спасяват други хора, нарушавайки така свободния им избор (да не бъдат спасявани). С престъпването на космически закони, те на практика несъзнателно поляризират последователите си и спомагат за не-събуждането им, като така още по-здраво ги въвличат в Играта. Затова са и безгранично толерирани от тъмната страна. Нека не забравяме принципа на полярностите (Виж главата за Законите на Космоса). Светлата полярност храни тъмната, а тя няма нищо против да бъде постоянно захранвана, тенкю вери мач! Целта не е да се хващаме за полюсите като удавници за сламка, целта е Балансът! Това става само чрез сливане на двете полярности.

Конспиративни и ню-ейдж автори са точно такива лайт-сайдери, които вероятно смятат себе си за проповедници на истината (тяхната истина разбира се), борци за хармония и балансирани духове. „Спасители“ на човечеството. Те не са балансирани, те просто са сериозно болни от светло/тъмно-полярния вирус. А светлата полярност обслужва тъмната и така поддържа играта! Балансът не организира военни действия срещу никого, той не се бори с нищо, той наблюдава и извличайки опит, прави своите изводи. Балансът не може да се накланя към една или друга идея, както името му подсказва. Това някак би натежало в полза на една гледна точка над друга и би нарушило равновесието, ми се струва...

Самият факт, че мириади „конспиративни“ книги биват публикувани и разпространявани без проблем, трябва да е сигналната червена лампичка за всички, които наистина искат да излязат от амнезията. Балансът не се нуждае от последователи, а конспираторите са наркомани, с болезнена нужда от гравитиращи тълпи слушатели, сподвижници и разбиращи. Те не са нищо повече от енергийни вампири. Тяхното съществуване зависи от енергията, която си доставят чрез своите фенове. Разбира се, вредата, която нанасят не е умишлена, но от друга страна това е жокер за несъзнателно съществуване. Обикновено те са относително напреднали индивидуални съзнания, сериозно надценили собствената си роля в инкарнационния процес. Те страдат от така популярния Ню-ейдж вирус – „Месия-комплексът“, изживявайки се като вестоносци на Универсалното Съзнание. Несъмнено в друга нишка от илюзията „време“ съществува друга тяхна инкарнация, която ще преодолее светлите залитания и ще извлече полза от подобно, силно поляризирано поведение. Така, че каквото и да прави една инкарнация, тя винаги предава ценен опит към Центъра си. Всяка е уникална и по своему важна. И затова нейния свободен избор е толериран и окуражаван от Висшия Аз. Всяка инкарнация има своя мисия, според съзнанието, което е развила и което съзнание неминуемо определя нивото ѝ. Няма нищо грешно, което можете да направите. Всяка „грешка“ е част от пътя, който води до вас самите.

1 Светлина – Светлина е написана с главна буква, за да бъде диференцирана от обикновената слънчева светлина. Тъй като не говорим за онази светлина, която ние познаваме, а за изконната първична Светлина, която е коренно по-различна от това, което знаем.

2 Пермутация - произволното разместване на елементи в определен ред, в който всеки един от тези елементи се среща само веднъж. В дадена пермутация на елементи всеки елемент участва само веднъж и мястото му в пермутацията е съществено. Например (1,2,3), (1,3,2), (2,1,3), (2,3,1), (3,1,2) и т.н... В същият смисъл анаграмата е пермутация, в която можем да разместваме местата на буквите в думата, като буквите остават същите, но смисълът на думата се променя. Примерно (овал) и (воал) , (бира) и (риба). Така Висшият Аз може да размества, смесва инкарнации, но да остава все същият.

3 Под 3D, 4D, 5D и т.н. същество – имам предвид същество, което обитава респективните светове.

4 5. Деволюция – да не се интерпретира като деградация или упадък, а слизане и уплътняване в материята.