Постинг
31.08.2012 22:42 -
Пещерата Дяволското гърло
Лабиринт под земята поглъща всичко, донесено от реката
Орфей слиза в Дяволското гърло
Според траките пещерата край Триград е най-прекият път към ада
Историята на село Триград, край което се намира прословутата пещера Дяволското гърло, е смесица от митове и истински истории. По откритите при археологически разкопки множество тракийски некрополи и пещерни жилища се съди, че районът е бил обитаван от траките под формата на три по-малки селища. Според едно от преданията така възникнало и името на селото - "Три Ибрие", което означава "Три града" и не е променяно никога от създаването му досега. Около родопското село са и феномените - Дяволското гърло и Триградското ждрело.
Страховитата пещера край Триград си остава загадка
Да влезеш в ада и да се върнеш на белия свят по 301 стръмни стъпала. Това преживяване човек може да го усети само в Дяволското гърло. Страховитата пещера край Триград си остава загадка, а легендите за нея могат да вземат акъла на всеки холивудски режисьор. Дълго време местните не смеят да припарят до тъмната бездна, в която Триградската река пропада с грохот. Всичко, завлечено от водите, изчезва в недрата. След дълго лутане под земята реката излиза отново от огромната паст. Сега туристите влизат в пещерата по изкуствено прокопан тунел, който ги отвежда в огромната Бучаща зала. Според изчисленията там спокойно може да се побере столичният храм "Св. Александър Невски".
Три скални релефа впечатляват при слизането в пещерата. Първа е дяволската глава, изсечена в скалата близо до входа за посетители. Фигура на мъж в цял ръст в камъка стряска в Бучащата зала. На път към изхода, изкачвайки се по многобройните стъпала нагоре, има малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица. Тук някои от посетителите оставят монети във вдлъбнатината на олтара и около него, отправяйки молитви и пожелания с надежда за сбъдване.
От там следват 301 стъпала на хлъзгава метална стълба нагоре покрай самия водопад, за да се излезе отново на повърхността, където всъщност е естественият вход на пещерата. Там се разкрива уникална гледка - буйната вода потъва с клокочене и бучене и сякаш се поглъща от сифон в недрата на земята.
Грохотът, с който реката пропада, е обяснен с цифри. При пълноводие дебитът на падащите води е 2300 л/сек, а през сухите периоди - 200-300 л/сек. От Бучащата зала водите на подземната река ускоряват силата си и се губят, преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра, за да достигнат до много дълбоко езеро, играещо ролята на сифон. Широчината на галериите е от 2 до 10 метра, а височината им над 4 метра, като на много места таванът не се вижда.
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Кирчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят неуспешен опит да продължат надолу по пътя на реката. Все пак те остават живи, за разлика от варненските водолази Сияна и Евстати. През 1970 г. те правят единствения опит да изследват сифона на пещерата. Водолазите се гмуркат, но никога повече не излизат. От тогава не са правени опити за преминаването на сифона, както и на другите подземни галерии в пещерата. Според учените става въпрос за огромен лабиринт, който задържа всички попаднали в реката предмети.
След сифона водите минават през 60-метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена Дирника на дявола.
Все още никой не може да разгадае подземния път на реката. И до днес се правят опити с хвърлянето на различни предмети, цели дървета, но на изхода така и нищо не излиза. При проучванията спелеолози са пускали оцветена вода, която излизала на повърхността след два часа, което показва колко дълго реката се губи в недрата на земята.
Естественият вход на пещерата досущ прилича на дяволска глава със зейнала паст.
Още траките смятали, че тук е входът към другия свят. Носят се легенди за принасяни в жертва красиви жени, за да умилостивят боговете.
Най-красивият мит обаче е за митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, бога на смъртта, и да си върне любимата. Хадес се съгласил, но поставил условие - певецът да не се обръща назад, за да я види, докато не излязат от подземното царство. Точно в Бучащата зала обаче Орфей вече не чувал стъпките на Евридика зад себе си и се обърнал. Така той загубил завинаги любимата.
Единствените живи същества сред хладните скални арки и колони са дългокрилите прилепи, които точно тук са създали най-голямата си колония за зимуване в Европа, която достига до 2 хиляди екземпляра.
Щиляна Чакърова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-08-31&article=422364
Историята на село Триград, край което се намира прословутата пещера Дяволското гърло, е смесица от митове и истински истории. По откритите при археологически разкопки множество тракийски некрополи и пещерни жилища се съди, че районът е бил обитаван от траките под формата на три по-малки селища. Според едно от преданията така възникнало и името на селото - "Три Ибрие", което означава "Три града" и не е променяно никога от създаването му досега. Около родопското село са и феномените - Дяволското гърло и Триградското ждрело.
Страховитата пещера край Триград си остава загадка
Да влезеш в ада и да се върнеш на белия свят по 301 стръмни стъпала. Това преживяване човек може да го усети само в Дяволското гърло. Страховитата пещера край Триград си остава загадка, а легендите за нея могат да вземат акъла на всеки холивудски режисьор. Дълго време местните не смеят да припарят до тъмната бездна, в която Триградската река пропада с грохот. Всичко, завлечено от водите, изчезва в недрата. След дълго лутане под земята реката излиза отново от огромната паст. Сега туристите влизат в пещерата по изкуствено прокопан тунел, който ги отвежда в огромната Бучаща зала. Според изчисленията там спокойно може да се побере столичният храм "Св. Александър Невски".
Три скални релефа впечатляват при слизането в пещерата. Първа е дяволската глава, изсечена в скалата близо до входа за посетители. Фигура на мъж в цял ръст в камъка стряска в Бучащата зала. На път към изхода, изкачвайки се по многобройните стъпала нагоре, има малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица. Тук някои от посетителите оставят монети във вдлъбнатината на олтара и около него, отправяйки молитви и пожелания с надежда за сбъдване.
От там следват 301 стъпала на хлъзгава метална стълба нагоре покрай самия водопад, за да се излезе отново на повърхността, където всъщност е естественият вход на пещерата. Там се разкрива уникална гледка - буйната вода потъва с клокочене и бучене и сякаш се поглъща от сифон в недрата на земята.
Грохотът, с който реката пропада, е обяснен с цифри. При пълноводие дебитът на падащите води е 2300 л/сек, а през сухите периоди - 200-300 л/сек. От Бучащата зала водите на подземната река ускоряват силата си и се губят, преминавайки през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина до 8 метра, за да достигнат до много дълбоко езеро, играещо ролята на сифон. Широчината на галериите е от 2 до 10 метра, а височината им над 4 метра, като на много места таванът не се вижда.
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Кирчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят неуспешен опит да продължат надолу по пътя на реката. Все пак те остават живи, за разлика от варненските водолази Сияна и Евстати. През 1970 г. те правят единствения опит да изследват сифона на пещерата. Водолазите се гмуркат, но никога повече не излизат. От тогава не са правени опити за преминаването на сифона, както и на другите подземни галерии в пещерата. Според учените става въпрос за огромен лабиринт, който задържа всички попаднали в реката предмети.
След сифона водите минават през 60-метрова галерия и излизат на повърхността през друга пещера, наречена Дирника на дявола.
Все още никой не може да разгадае подземния път на реката. И до днес се правят опити с хвърлянето на различни предмети, цели дървета, но на изхода така и нищо не излиза. При проучванията спелеолози са пускали оцветена вода, която излизала на повърхността след два часа, което показва колко дълго реката се губи в недрата на земята.
Естественият вход на пещерата досущ прилича на дяволска глава със зейнала паст.
Още траките смятали, че тук е входът към другия свят. Носят се легенди за принасяни в жертва красиви жени, за да умилостивят боговете.
Най-красивият мит обаче е за митичния тракийски певец и музикант Орфей и неговата възлюбена Евридика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, бога на смъртта, и да си върне любимата. Хадес се съгласил, но поставил условие - певецът да не се обръща назад, за да я види, докато не излязат от подземното царство. Точно в Бучащата зала обаче Орфей вече не чувал стъпките на Евридика зад себе си и се обърнал. Така той загубил завинаги любимата.
Единствените живи същества сред хладните скални арки и колони са дългокрилите прилепи, които точно тук са създали най-голямата си колония за зимуване в Европа, която достига до 2 хиляди екземпляра.
Щиляна Чакърова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-08-31&article=422364
Етимология на името Орфей
И замирисва на море!Как шопите и жреците...
В памет на Родопееца Никола Гигов
И замирисва на море!Как шопите и жреците...
В памет на Родопееца Никола Гигов
ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ – ПОБЕДИТЕЛ ПО ТОЧКИ ...
СВЕТЪТ ТРЪПНЕ В ОЧАКВАНЕ НА НАЙ-ВАЖНОТО ...
Доктор Конярски
СВЕТЪТ ТРЪПНЕ В ОЧАКВАНЕ НА НАЙ-ВАЖНОТО ...
Доктор Конярски
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1929
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия