Не чакай от прозореца ми знак –
живея на етажа на звездите.
До там не стига вечерния влак
и трудно се откривам само с питане.

Адресът ми на картата го няма.
Не го търси. Едва ли ще намериш.
А моят свят? Навярно е за двама,
но всъщност е изцяло без предели.

Живея там. Навсякъде отчасти.
Отглеждам на верандата Луна.
За моята врата с табелка „Щастие”
не трябва ключ. Открехва се сама,

щом този праг да минеш си готов.
Не чакай знак. Аз просто съм различна.
Адресът ми е: ул. „Любов”.
До мен се стига само със обичане.

irini