Едно такова косе-босе сега си имаме на гости у нас. :) Когато минат студовете ще го пуснем да си лети на свобода. Днес мъжът ми го донесе, паднало му в краката на двора, докато разчистваше малко снега, премръзнало горкото. Донесе го, сложихме го в къща (на Зайкото ни старата му малката къща) и му сложихме и храна - варено пилешко месо, надробено, нали са месоядни Косетата, е, ядат сигурно и по малко зрънца, има си и микс от такива. После ходихме да му търсим храна - намерихме такава в един зоомагазин в един от моловете тя трябва да е с насекоми и ларви на насекоми), белгийска една, сложихме му, яде си от нея, изял е вече и всичкото месце в купичката.

А, и се сетих, за червейчета. В рибарските магазини нали има такива за стръв едни бели червейчета, намерихме отворен и му купихме малко да пробваме дали ще ги яде - изяде си ги с удоволствие, тези, които му сложихме. Има и за още. Свършат ли, ще отидем пак да му купим.

Вече се поокопити Косето, на високо е сложен, да не го притесняваме и да не се страхува и като се кача да надникна от време на време как се чувства - седи и гледа с черните си маслинени красиви очички. И ярко оранжевата човчица - мечтаех си за косе по-отблизо, не само по-отдалечено по парковете и по дърветата в крадината и на съседите и сега си имаме у нас, отблизо вече. ... До по-топло време, после ще си лети на свобода.

То ни е и съседче, живее и сме го виждали по двора да лети и сякаш само дойде да моли за помощ... :)

От моята половинка