В прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. Един от тях обработвал земята, вторият пасял овце, третият ловял риба …

След известно време те се явили пред своя Отец с молба:

-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.

Господ им дал тесто и казал:

-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва – пълна, слаба, висока, малка … Аз ще им вдъхна живот.

След това Господ изнесъл блюдо със захар и казал:

-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.

Всички така и направили. Но Господ се разгневил:

-Сред вас имам измамник. На блюдото имаше в действителност единадесет късчета захар. Кой взе две?

Всички мълчали. И Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал – на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. А само един от Адамовците знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той сам.


От нетлог