ВЛАДИМИР ЙОНЕВ 19.11.2011
Тази котка е с най-късите крачета, които може да си представите. Прилича повече на дакел. Когато я изненадате, се вдига на задни лапи и застава в любопитна поза като сурикат. А нощно време топурка из притихналата къща с късите си лапички подобно на таралеж.

Историята й не е древна, а по-скоро съвременна. През 1983 г. в щата Луизиана жена намерила на улицата дребна котка със страшно къси крачета. Тя приютила нещастното създание, чийто живот очевидно бил толкова тежък, че дори не успяло да си отгледа сносни лапички. Късокраката госпожица обаче усетила, че има и друг живот, пълен с любов, храна и дори хубави дългокраки котараци. За всеобщо удивление обаче всички нейни бебета излизали по калъп - с много по-къси крачета от обичайното. Дребната улична котка се оказала не някаква недорасла бездомница, а носител на спонтанна естествена мутация,

нейният „късокрак” ген се оказал доминантен.

Минали няколко години и породата късокраки котки била официално призната в цял свят. А своето име – манчкин - получила в чест на малките човечета, бродещи из страниците на книгата за вълшебната страна Оз.

Спонтанно хората я кръстили котка дакел, така че това е второто официално название на манчкина. Всъщност тази порода има и още едно име - кенгурова котка. На пръв поглед между двата вида няма нищо общо. Това е обаче само на пръв поглед. Щом манчкинът се заинтересува силно от нещо, веднага се превръща в малко и дебеличко кенгуру. Защото умее да стои изправен на задните си лапички - дали прилича на кенгуру,

съсел или сурикат, всеки може сам да прецени.

Освен това умее силно да топурка по пода, което е нетипично за котка: по подобен начин ходят само таралежите.

Котките дакели не изглеждат особено пъргави - и наистина, каква ти пъргавина може да очакваш от тези къси лапички. В действителност обаче крачетата им развиват прилична скорост. А са толкова ловки, че в движение бият мухи и дори водни кончета. Наистина, те не могат да скачат толкова високо, колкото дългокраките си роднини - но ако мяукащият дакел не успее да подскочи, просто се повдига на късите си, но силни предни лапи и достига всичко по-високо.

Може да ги видите в два варианта: дългокосмести и късокосмести. Цветът е различен. Най-важното е лапите им да бъдат къси и не твърде криви. Това не създава никакви трудности - макар и да го наричат дакел, той не страда от типичните за тези кучета проблеми с гръбнака. Единственият проблем е свързан с храната - прекалено лакомият манчкин в един прекрасен ден може

да повлече увиснал корем по земята.

Обичайно той яде много скромно. Очевидно сам разбира - на такова малко същество едва ли ще отива наднормено тегло.

Що се отнася до характера на манчкините, той е максимално приближен до идеалния. Весел е и обича игрите -  при това не се натрапва, отстоявайки търпеливо реномето си на деликатно животно. Обича всякакви нежности, но ако са го отпъдили, ще се отдалечи без особена обида, само ще погледне с тъжен упрек. Манчкините практически никога не мяукат, така че много стопани дори подозират, че са неми – до момента, разбира се, в който не се зададе сватба.

И при най-малка перспектива кой не би започнал да маяука и да мърка. Така постъпва и манчкинът. Той е удивително сговорчив, неконфликтен и не създава никакви проблеми. Мъжкарите не са привърженици на силовите решения: бият се крайно неохотно, и то само ако нямат никаква друга възможност. Впрочем очевидци твърдят: ако манчкинът се бие, той се оказва напълно достоен противник дори за много едрия котарак. Бойните си умения дължи на движенията на късите лапички, които са толкова нетипични, че напълно объркват опитния му противник. Но все пак манчкинът е много малък и твърде миролюбив. Умен, нежен, общителен и сговорчив, той се отнася спокойно към всички житейски ситуации.

http://www.monitor.bg/article?id=315296