двАнадЕСЕТТЕ

ЕНЕРГОИНФОРМАЦИОННИ ПЛАНА,

В ЧИЯТО ЕНЕРГО-МАТЕРИЯ

СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЕВОЛЮЦИЯТА НА

КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК

Някога, качествено намирайки се в своето съвкупно Съзнание на нивото на Будхическия План, нашите Учители “ми” дадоха възможност да наблюдавам СЯКАШ ОТСТРАНИ едновременно всички тези Планове, като създадоха в Пространството точна холограма на нашата Вселена. Това, което застана пред “моя” будхически “взор” превъзхождаше по Грандиозност, Съвършенство и Красота всичко, което ми се наложи да почувствам и позная за цялата практика на “моите” изследвания във Финия Свят.

Пред “мен”, в цялата необозрима “ширина” и бездънна дълбочина на “моето” будхическо самовъзприятие, от равното ултравиолетово светене, изпълващо със себе си цялото обкръжаващо Пространство, напълно незабележимо се образува НЕЩО по устройство отдалечено напомнящо т.нар. “лента на Мьобиус”, пространствено зациклена само на “самата себе си” и практически нямаща ни най-малки “празнини” в нито една “точка” от заеманото от нея Пространство.

Когато при завръщането си във физическото тяло се стараех до най-малките подробности да възстановя напълно цялата картина на видяното (и почувствано!), на ум ми идваше сравнението с огромно кълбо от новогодишни гирлянди, усукани на едно място по определен начин (като осмица) и непрекъснато - ту хаотично, ту в определена последователност, мигащи с най-разнообразни по цвят и мощност на излъчваното сияние искрици, ту преливайки с най-малки, едва мъждукащи огънчета, ту избухвайки за по-продължителен период цели редове ярко светещи и равномерно угасващи в бавен кръговрат играещи огньове от разноцветни нишки.

При което цялата тази грандиозна, разтърсваща всяко въображение космическа феерия, се осъществяваше на яркия равен фон от безкрайна Бяла Светлина, напълно незабележимо за “мен” проявяваща се (образуваща се) от ултравиолетовото Пространство и запълваща със себе си абсолютно ВСИЧКО, в това число и самия “мен”. Непрекъснато движейки се, в определен зададен от Някого Ритъм, цялото това мъждукащо-сияещо образувание внезапно, ту леко затихваше в няколко от своите “вътрешни” части, ту избухваше с нова сила на няколко други места, едновременно с това, придвижвайки се в Общия Ритъм по някаква невидима траектория, която, собствено, създаваше впечатление за известно сходство на цялото подредено вътрешно движение на това образувание с “лентата на Мьобиус”.

Какво означаваше цялото това представление? Разнообразни по форма и цвят най-малки огънчета, внезапно затихващи и бързо проявяващи се на друго място – това бяха светове и реалности, образувани от най-плътните слоеве Енерго-Материя, с най-разнообразни типове и свойства. Тук се отнасяха всички едноизмерни, двуизмерни и триизмерни системи, обединени във физическите Звездни системи и Галактики на най-плътноматериалния диапазон на Вселената. Именно те се изграждаха ту тук, ту там в причудливи вериги от разноцветни мъждукащи огънчета, ту затихващи на едно място, ту възникващи на друго като нова верига от по-ярки искрици.

Всяка такава “искрица” или “избухване” – това са милиарди години развитие на триизмерните светове и стотици милиони времеви периоди на съществуване на едно- и дву-измерни реалности. След всяко такова нейно “избухване” и мигновено “угасване” следва ново раждане на предишното физическо Мироздание, но вече в съвсем ново качество, със съвсем нови спрямо това разработени от тях свойства.

А това в общата картина на саморазвитието на Вселената се отразява само с още едно едва-едва уловимо призрачно огънче, което се заруменява в огромния Огън на Вселенския Разум само за кратък миг и веднага след това изчезва, за да може отново и отново да се възражда непрекъснато, като искрящи искрици, някъде на друго място, в друга “точка” на този нескончаемо светещ Поток на Живота.

Тези, постоянно (и всеки миг!) изменящи се реалности на най-плътните диапазони на физическата Материя, които, незабележимо преминавайки една в друга, се сменяха с все по-плътни реалности, съставляваха като че ли най-неподвижната (сякаш “външна”) съставна част от цялата тази холографска Вселенска структура. Тяхното придвижване към централните “точки” на всеобщия Поток е практически незабележимо, но това изобщо не означава, че те завинаги са замрели в своето развитие, ту за “миг” (еони време!) появявайки се, ту отново изчезвайки само за “миг” (още стотици еони време!). Нужни са стотици и хиляди подобни “Раждания” и “Смърти”, за да може огънчетата на тези реалности да започнат да светят малко по-продължително и поне малко по-близо до вътрешната част на структурата.

Равномерното и подредено искрене на астралните и ментални Светове, може би съвсем слабо превъзхожда по своята продължителност и интензивност на светене, но и те така бързо и незабележимо, ритмично светвайки и угасвайки, постепенно отиват като усукани нишки от космически вихри в най-необозримата дълбочина на тази фантастична феерия. Някъде там, в непознаваемата дълбочина на Космическия Живот, след като придобият по-фини и съвършени качества, тези бивши астрални и ментални Потоци Космическо Съзнание, отново избухват някъде дълбоко вътре в по-мощните и продължителни избухвания на Колективните Разуми на Звездните Системи и Галактики, като излизат на нови за себе си нива на усвояване на Космическите Качества и измерности на Пространството.

Да се разпознае къде в Тази Безкрайна (и по Принцип лишена от каквато и да било Форма!) Космическа Структура е съсредоточено “Началото”, а къде – “Краят” е практически невъзможно, точно така, както е невъзможно да се отличи в Нея “Висшето” от “низшето”, “горе” от “долу”, а “по-тъмното” от “светлото”, – така стремително и неуловимо всичко в Нея постоянно се смесва, трансмутира и преминава в следващото, по-фино състояние (качество). И това вечно взаимопроникване няма нито “начало”, нито “край”: всичко ВИНАГИ «самотече”, всичко ВИНАГИ целенасочено се самоусъвършенства и взаимозависимо се самопреобразува едно в друго, като създава милиарди нови комбинации и възможности за развитие на нови Форми на Космически взаимоотношения.

Същото се отнася и за енергиите, които при хората е прието да се наричат “тела”, но Които, по своята Космическа Същност, НИКОГА не са се явявали такива и които, по силата на цялата съвкупност на своите разпространени в цялата Безкрайност на Разума на Вселената колективно-съзнателни и вечно изменящи се качества, да бъдат “тела” (в тяхното традиционно разбиране) просто не могат. Но ние все пак ще бъдем принудени да наричаме тези безкрайни Потоци на Разума “тела”, доколкото нищо друго, което да може да послужи като поне приблизително сравнение, в стереотипния запас на човешкото мислене просто няма.

Също така трябва да се има предвид и това, че всички споменати по-горе Планове не могат да ви дадат ПЪЛНА яснота за всички ИСТИНСКИ Чисти Космически Качества, потенциално заложени във всеки от тях, доколкото всеки от Плановете, в които последователно се интегрира активния Фокус на съвкупното Космическо Съзнание на човека, В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ представлява само низшите (от дванадесетте!) аспекти на Качествата на Дванадесетте ИСТИНСКИ Космически Плана.

На дадения етап от еволюционното развитие на нашите чакрамни личности (в състава на синтетическата Раса на хуманоидната Клонка) засега не се изисква присъствието на енергии (Учители), генерируеми на по-висококачествените нива на тези Космически Планове. Затова, разглеждайки особеностите и характеристиките на “нашите” Планове (които са само подпланове на Космическите Планове), не забравяйте това, че свойствата на тези низши нива на Енерго-Материята се отличават от висшите й Качества в не по-малка степен, отколкото елмазът превъзхожда по твърдост свойствата на обикновеното стъкло.

И още един, много важен за по-пълно разбиране на общата структура на НАШЕТО Мироздание, момент. Всяко ниво на всеки от споменатите по-горе подпланове се дели вътре в себе си на още много под-планове (т.нар. “обертонове”), качествата и свойствата на които, даже в пределите на един тип вибрации, могат много силно да се отличават помежду си. Колкото типа физически Светове са образувани в Пространство-Времето на Земята, толкова Колективни Съзнания на тези Светове са сътворени на всички нива на Финия План на нашата планета - като индивидуални разновидности на проекцията на разумната жизнена дейност на тези Светове на други нива на Реалността.


Част от книгата "Ииссидиология" 1 част на Орис в превод на Емилия Манолова.

Цялата книга я има