За Тунгуския метеорит са написани много и много томове. И в тях са предлагани какви ли не обяснения на хеномена. Най-невероятно звучала хипотезата на писателя-фантаст Ал. Казанцев, който предположил, че над тунгуската тайга е претърпял катастрофа чуждопланетен космически кораб. Обаче именно тази хипотеза се оказала най-близо до истината...



Доказателствата били открити в тайгата на 700 км. от епицентъра на взрива. На тях се натъкнала случайно геологическа експедиция под ръководството на Георгий Колодин, която провеждала разузнаване на земните недра в басейна на р. Вилюй.

Зад поредния хълм изследователите избрали обисновена полянка на брега на безименна речица. Обаче когато радистът се опитал да излезе на връзка с базата, открили, че на тази вълна в слушалките се носят непонятни сигнали. При това с такава сила, че радистът не успял да пробие през тях.

Примитивното пеленговане показало, че източникът на радиосмущенията се намира някъде наблизо. Оритите да бъде открит едва не завършили със сриване в най-буквалния смисъл на думата. В сипея на склона геолозите забелязали отверстие - нещо като вход към пещера, наполовина запълнена с пясък.

Като разкопали пролуката, те открили цяла анфалада от доста просторни помещения. Първите от тях били празни, ако не се броят безразборно разхвърляните парчета кости и всякакъв боклук. Но с навлизането по-дълбоко в непонятната пещера геолозите започнали да попадат в помещения, в които имало доста странни предмети - някакви метални шкафчета, сандъци, ниски поставки.

Като преминала безпрепятствено през 15 помещения, експедицията се натъкнала на стена - по-точно на здраво затворена врата, отстрани на която се виждало нещо като пулт. Не успели да отворят вратата. И изведнъж един от геолозите забелязал, че в стената има прозорци, по-точно редица прозрачни участъци, зад които можело да се различи дълга редица сребристи правоъгълници.

"Залата на саркофазите" тънела в тъмнина. Някой от групата светнал навътре в помещението и в същия момент едва не изкрещял от неочакваната гледка. На около метър зад "стъклото" се търкаляли 3 същества - нисички на ръст, с фигури донякъде приличащи на човешки. На едното от тях, лежащо възнак, на мястото на главата се виждало изпъкнало блестящо устройство. Всички бързо напуснали това тайнствено подземие.

- Появата на бруговете на речицата в глухата тайга на странно подземно съоръжение - предполага проф. Нагатин - е пряко свързана с тунгуската катастрофа. Хипотетичният звездолет, навлизайки в атмосферата на Земята, започнал да пада в западно направление. Ако се приеме, че корабът е бил пилотиран, в него най-вероятно е била проектирана спасителна капсула.

Няколко секунди преди взрива - а той е станал във въздуха - екипажът автоматично е катапултирал. Като се отчита траекторията на падането - почти строго от изток на запад, - корабът е прелетял над района на Вилюй. По тези пречени находката на това място не противоречи  с нищо на известните на науката факти.

На голяма скорост капсулата с екипажа се е врязала в земята, оставяйки зад себе си проход във формата на дме пещери. От удара корпусът в най-слабите си места се е разрушил. Образувалите се в обвивката на капсулата пукнатини са позволили на земяните да погледнат вътре. Обаче в оцелелите, здраво затворени отсеци е възможно да се таи чуждопланетен живот, за което са свидетелствали и сигналите на "маяка", пеленговани от радиостанцията. Не е изключено те да са били предназначени да служат за ориентири на чуждопланетните спасители. Продължава вероятно да функционира аварийната енергетична система, поддържаща екипажа в анабиоза. Колко ще продължи това състояние е неизвестно. Ако не дойде помощ отвън, вероятно, цяла вечност.

Преди руските геолози на останките на кораба се били натъкнали местни ловци. Те забелязали, че след пребиваване в загадъчното подземие хората започват да боледуват, мнозина умират. От какво? Възможно е виновна да е радиацията, струяща от аварийната ядрена енергетична система. А може пък на това място да разбойничестват чуждоземни вируси и микроби... Във всеки случай местните жители нарекли мястото "Елюю черкечех", което в превод от якутски ще рече Долината на смъртта.

Уфолозите Михайловски и Тугелев от селището Чернишевски (Якутия) чрез разпитване на стари и опитни ловци събрали троха по троха информация, отнасяща се до странната находка. Ако се вярва на легендите, преди стотина год. в северозапада на Якутия е станала катастрофа, свързана, по всяка вероятност, с близкото преминаване на комета, доколкото се е съпровождала с обилни пясъчно-пепелни дъждове и мощни потоци ледени "игли".

Но заедно с това паднали и други "обекти", възможно е - с изкуствен произход. Попадайки из блатата, те в продължение на десетилетия един след друг се взривявали и всеки път довеждали истинско стихийно бедствие, след което околностите задълго оставали безжизнени.

След това се надигнали буйни млади саморасляци, привличащи и животни. А където има животни - там са ловците. Действително, номадите постепенно населили тези места... Обаче взривовете се повтаряли. Има и други доказателства за съществуването на "космични мини".

През 1990 г. радиостанцията "Немска вълна" соъбщила, че когато преди 40 год. в северозапада на Якутия започнали ядрени изпитания, едно от тях по мощност се оказало несравнимо с никое друго (20-30 Мт вместо "разчетените" 10 кт!). Взривът бил регистриран от всички сеизмични станции по света. Причината за толкова съществено разминаване така си и останала неизвестна. Предполагало се, наистина, че е била изпитвана компактна водородна бомба с небивала за онова време мощност, обаче експерти изяснили, че  подобно устройство в СССР е разработено по-късно.

Но ако това не е водородна бомба, не се ли е взривил един от отдавнашните "обекти", за който ядреният взрив е послежил като детонатор? Кой знае колко ли неземни "обекти" се крият в тукашните места...

А тях ги има - във всеки случай за това се разпространяват упорити слухове. Ето едно свидетелство на ловец, бродил през сухия период из тайгата. Опитвайки се да се снабди с лед от булгунях - леден слой, покрит отгоре обикновено с пръст, той започнал да копае, но под тънкия пласт почва открил не лед, а червена метална повърхност на много голям, стигащ до вечната замръзналост купол. Ловецът се изплашил и набързо напуснал мястото.

Друг подобен случай: разкрил се край на купол на 10 см-рова пукнатина; този път ловецът престанал да копае. Според думите му булгуняхът бил с височина поне 1 м и около 5-6 м в диаметър.

Близо до река Олхуйдах намерили набита в земята гладка метална полусфера с червеникав цвят и толкова гладък край, че "режела нокът". Пукнатината по стената била около 2 см. И стояла тя наклонена, така че под нея можело да се премине яздейки елен. Открил я през 1936 г. геолог, но в следвоенните години следите й се изгубили. През 1979 г. се е опитала да я издири малка археоложка експедиция от Якутск. Водачът - стар ловец, виждал на млади години не веднъж обекта - не могъл да си спомни пътя до него, доколкото, по думите му, местността силно се променила.

Тунгуският метеорит пада в Сибир
СНИМКА: olkhov. narod.ru Така изглежда поречието на р. Тунгуска през 2008 г. – век след падането на метеорита.



Тук преминава древният евенски пастирски път - от Бодайбо до Анибар и по-нататък, до крайблежието на Ледовития океан. Час до 1936 г. по него търгувал някой си Савинов, търговез отпреди революцията. А жителите по онези времена постепенно напускали тези места. Накрая старецът Савинов и внучката му Зина също решили да се преместят в Сюлдюкар. Някъде в района на междулечието Хелдюз дядото я превел под неголяма, леко присплесната червеникава "арка", където зад винтообразен проход се оказали множество метални стаи. Там и нощували. Както уверявал дядото внучката си, дори и в най-големите студове в тези помещения е топло, сякаш е лято. За това си спомняли и други старци дори и в следвоенните години. Сега на това място има огромен насипен хълм, заобиколен с боядисани камъни и обозначен със знака за радиоактивност.

Един от "обектите", съдейки по всичко, е бил "погребан" при изграждане на бент на река Вилюй - малко по-надолу от прага Ербийе. Според разказа на строителя на Вилюйската ВЕЦ, когато бил издълбан отводнителният канал и било пресушено основното русло, в него са открили изпъкнала метална "плешивина". Извикали началството, но тогава не им било до изследвания - гонели план. Като огледали набързо находката, стигнали до извода, че не е нещо особено и началството разпоредило да се продължава работата.

"Имахме щастието да се запознаем със стар ловец - евенк, чиито придци са лагерували по тези места повече от стотина год. - съобщават уфолози. - Чувал бил той това-онова за взривовете: сякаш отначало изпод земята се издига до самото небе огнен стълб заедно с облак прах, след това прахът се сгъстява в прътен облак, през който се вижда само ослепително огнено кълбо. Това се съпровождало с ужасен шум и пронизително свистене, а след това следвали няколко гръма с ослепителен проблясък, изпепеляващи буквално всичко наоколо, раздавал се оглушителен взрив и в радиус повече от 100 км започвали да се търкалят дървета, да се рушат и да трещят скалите... След това ставало много тълно и студено, толкова, че изгасвали дори и пожарите, а овъглените клони се покривали със скреж."

Той разказал на изследователите освен това, че някъде в района на междуречието Нюргун, Боотурв и Атарадак от земята наднича "доста голяма" тривърха желязна дупка, а в нея лежат "слабички черни еднооки хора в железни дрехи".
Откъде са се появили тези "обекти" по тукашните места? Ето една от работните хипотези: тези "обекти" са долетели до нас след разрушаването на Фаетон - Хипотетичната планета, съществувала някога между Марс и Юпитер. На това място сега има астероиден пояс, състоящ се от множество отломки. Както твърдят някои уфолози, тези отломки са се образували след термоядрен конфликт между жителите на планетата. Оцелелите се спасили кой как може на космическите си кораби...

В заключение ще отбележим, че до днес все още никой не е предприемал сериозни опити да намери и обследва поне един от странните "обекти", доколкото местността е обширна дори по якутските мащаби и е трудно проходима - падини, блата, стръмнини...

Само благодарение на случая геологическата експедиция на Колодин не само е намерила, но и достатъчно обстоятелствено е описала откритата "пещера". Това позволило на Международното общество по изучаване на аномални явления да започне подготовка на специална експедиция. Целта й е да се постави точка в споровете за неизяснените до днес причини на тунгуската катастрофа. А също, по възможност, и да помогне на чуждопланетните пилоти, възможно е, все още заточени в своята спасителна лодка...



От "Сто велики загадки на природата"

 

Тайната на Тунгуския метеорит е напълно разгадана!

Американски изследователи са разгадали тайната му. И тъй сега фразата "Тунгуска метеорит" може да се счита за условна, защото всъщност не е имало никакъв метеорит, а е било плазмоид.
Тунгуският плазмоид (във вид на кълбовидна мълния) е породен от силното земетресение ( М 8 ) на височина от 60 км над земята и вероятно се е образувал цилиндър с височина около 1000 м и диаметър 200 м, като за 15 минути се е спуснал на височина до 10-15 км, където е започнала експлозията му с обща мощност от 20 мегатона.
Това обяснение, за разлика от всички други известни хипотези, отговаря на абсолютно всички обективни обстоятелства на това явление и не противоречи на нито един от тях.

http://www.directadvert.ru/news/txt/?id=19298&nnn_id=15109805 ; http://kp.ru/daily/25705.5/906864/

Тайната на Тунгуския взрив е разкрита. В книгата на Анатолий Максимов е публикуван съкратен вариант на завещанието на Никола Тесла, където той описва експеримента при който произвежда и взривява мощна кълбовидна мълния /плазмоид/ над Сибир. Енергията за взрива излъчва от кулата на остров Лонг Айланд, край Ню Йорк. Материалите са предоставени на Максимов от сръбския музей на Н. Тесла.