Един от любимите му ресторанти работеше, чак до сутринта, така че заведе Либи там, седяха на масата говорейки си и смеейки се, май това бе разковничето, тя да спре да му се заяжда, дава й да пийне една две глътки алкохол и тя спираше да използва езика си, като кама с която да го нарани. Докато я убеждаваше да опита ястие, което не бе вкусвала до сега, а тя категорично отказваше, но погледа й говореше “моля те убеди ме, помоли ме” (все пак всички жени искаха да бъдат молени и убеждавани) до масата се бе приближила неусетно една от неговите “секс приятелки”. Имаше няколко такива жени в живота си, жени с които не споделяше нищо друго освен физически забавления и удоволствие. Ив вдигна поглед към нея и се загледа с удоволствие в тялото й, тяло на манекенка, стегнато с добри пропорции, дълги крака, от които да ти се завие свят…
- Здравей, любовнико – с прочувствен глас почти измърка Сиси – отдавна не си се обаждал – огледа с някакво неодобрение Либи и продължи без да й обръща повече внимание – когато разбереш, че да си бавачка не е особено приятно и че мъничетата не могат да ти предложат това, което може да ти даде една истинска жена се обади, знаеш как да ме намериш – Сиси го потупа по рамото, завъртя се, като русата й дълга коса се преметна от едното рамо на другото и си тръгна.
Ив не знаеше какво да каже, тя не бе дала възможност да реагира по какъвто й да е начин, виждаше обвинението в очите на Либи и му се искаше да я успокой, но от друга страна желаеше да защити начина си на живот и своите предпочитания… На масата настана неловка тишина. Либи вдигна чашата си с вино и я пресуши на един дъх, сякаш на пук на някой или на нещо.
- Твоите “истински” жени, май не са “истински” дами – накрая произнесе тя, загледана някъде в тъмния прозорец, без да се обръща към него, вдигна бутилката и си наля нова чаша.
- Ще се напиеш – беше идиотско изказване, той го осъзнаваше, но не успя да се стърпи и гласа му прозвуча наставнически дори.
- Теб пък какво ти пука или бързаш да ме прибереш у дома, за да се обадиш на русата развратница – зелените очи на Либи го пронизаха, пак бе станала нападателна, а алкохола дори я караше да звучи още по-остро – не се притеснявай ще си викна такси, а ти си настигни курвата – тя стана, но залитна и Ив я хвана за ръката.
- Няма да се прибираш в това състояние, родителите ти ще ме обезглавят – замисли се за момент какво да прави – ще спиш у нас, а утре ще се обадим на вашите, че си си загубила ключовете и не си искала да ги будиш – хвана я плътно за лакътя и се запъти навън.
Още в таксито, Либи сякаш се прероди в друг човек, започна да го гали и шепне, че и тя знае как да му достави удоволствие и не е чак толкова малка, колкото “развартницата” му си мисли и какви ли не други неща. Останал почти без дъх той я свали от колата и почти я занесе в къщата. Ръцете й се обвиха около него, когато той понечи да си тръгне от спалнята за гости оставяйки я сама, устните й започнах да го целуват навсякъде до където успяваха да стигнат. С огромно нежелание и усилие той успя да я отдръпне от себе си, стискайки я с две ръце за раменете.
- По дяволите, Либи, ти не си такава, престани – нямаше как да й отвърне, не искаше да вижда изражението й сутринта, когато вече изтрезняла осъзнаеше, че това е грешка. Искаше я, копнееше за нея, но не по такъв начин, не можеше и не искаше да се възползва от опиянението й. Вдигна я на ръце и я занесе под душа, пусна студената вода да се стича над тях, както са с дрехите. Момичето се замята в ръцете му, след десетина минути се успокой и го отблъсна…
- Добре съм вече – посъска тя, излизайки от банята, обърна се и много ядно му заяви – знаеш ли мисля, че наистина си стар и просто не можеш да задоволиш младо момиче, като мен, за това все си избираш такива дъртачки като оная … – тя избяга към спалнята тръшвайки вратата след себе си.
Ив се облегна на ледените плочки и въздъхна. Единственото му желание в момента бе да я настигне и да й покаже, че греши…
Драго ми беше...минаваш в любими ;)
Никос Варналис хе
Весел ден!
