Постинг
16.12.2021 19:41 -
Това се случило през зимата на 1943-44 г., когато фашистите взели брутално решение: да използват децата на Полоцки детски дом No1 като дарители. Ранените герман
Севда Степанова, 11 декември 2021
Това се случило през зимата на 1943-44 г., когато фашистите взели брутално решение: да използват децата на Полоцки детски дом No1 като дарители. Ранените германски войници се нуждали от кръв. Откъде мога да я взема? От децата.
Михаил Степанович Форинко, директор на сиропиталището, първи защитил момчетата и момичетата. Разбира се, окупаторите не чувствали жал и състрадание. Но хората се запитали: как болните и гладните деца могат да дадат добра кръв? Никак. Нямат достатъчно витамини или желязо в кръвта. Освен това в сиропиталището няма дърва, прозорците са счупени, много е студено. Децата постоянно се разболяват, а болните - що за дарители са това? Децата първо трябва да се лекуват и хранят, а след това да се използват. Германското командване се съгласява с такова „логично“ решение.
Михаил Степанович предложил да прехвърлят децата и служителите на сиропиталището в село Белчици, където имало силен германски гарнизон. И отново желязната логика проработила.
Първата стъпка за спасяване на децата била направена.. .Започнала внимателна подготовка. Предстяло децата да бъдат преместени в партизанската зона, а след това извозени със самолет.
И така, през нощта от 18 срещу 19 февруари 1944 г., 154 ученици от сиропиталището, 38 техни учители и членовете на тайната група „Безстрашни“ тръгват, а в селото дежурел партизански отряд" Чапаев". Малчуганите били от три до четиринадесет годинши. Всички мълчали и от страх дори не дишали. По- големите носели по-малките. Които нямали топли дрехи,ги увивали в шалове и одеяла. Дори тригодишните усетили смъртоносната опасност и пазели тишина...
В случай, че фашистите разберели всичко, партизаните били готови за бой и дежурели в селото. А в гората малчуганите ги чакали тридесет шейни. Пилотите много помогнали.Те, знаейки за операцията, обикаляли над Балчици, отвличайки вниманието на враговете. Децата били предупредени: ако има светещи ракети в небето, веднага да седнат и да не мърдат. Всички стигнали до дълбокия партизански тил.
Сега предстояло да се евакуират децата зад фронтовата линия. Трябвало да стане възможно най-бързо, защото германците можели да открият липсите. Да си с партизанин ставало всеки ден все по-опасно.
Но 3-ти ВВС се притекли на помощ. Пилотите започнали да изнасят деца и ранените, едновременно доставяйки боеприпаси на партизаните. Разпределени били в два самолета, под крилата им били направени специални капсули, където можели да се поберат още няколко души. Плюс това пилотите излетели без щурмани - това място също било отделено за пътници. Всъщност над 500 души са били изведени по време на операцията.
Но сега ще говорим само за един полет, за последния,който се провел през нощта на 10 срещу 11 април 1944 г. Лейтенант Александър Мамкин возел децата. Той бил 28 годишен. Роден в Крестянско Воронежко, възпитаник на Орловският финансово-икономическия техникум и Балашовското училище. Към момента на събитията, за които се говори, Мамкин вече бил опитен пилот. Имал поне седемдесет нощни полета .
Този полет бил за него в тази операция (която нарекли "Звездичка") не първи, а девети. Използвали езерото Векли като летище. Трябвало да побързат, защото ледът ставал все по-ненадежден с всеки изминал ден. Десет деца, учителката им Валентина Латко и двама ранени партизани били настанени в самолет Р-5.
Първоначално всичко вървяло добре, но при летенето над фронтовата линия самолетът на Мамкин бил улучен. Фронтовата линия вече останала назад, а Р-5 горял... Ако Мамкин бил сам на борда,щял да набере височина и да скочи с парашут.
Но не бил сам. И не възнамерявал да се случи нешо лошо на децата. И Мамкин карал самолета...
Пламъкът стигна до кабината на пилота.Очила му се стопили от високата температурата. Горяли дрехите, каската, а през дима и огъня лошо се виждало. От краката му останали само кости. А там, зад гърба на пилота, децата, уплашени от огъня, плачели.
Александър Петрович управлявал самолета почти на сляпо. Неописуема болка, може да се каже,че бил останал без крака,но той все още стоял твърдо между децата и смъртта. Мамкин намерил място на брега на езерото, недалеч от съветските части. Преградата, която го отделяла от пътниците, вече била изгоряла, а някои от децата започнали да търкат подпалените си дрехите.
Всички пътници останали живи. Александър Петрович успял сам да излезе от кабината. Само попитал: "Живи ли са децата? "И чул гласът на момчето на Володя Шишков: "Другарю пилот, не се притеснявай! Отворих вратата, всички са живи, излизат..." И Мамкин загубил съзнание.
Лекарите не можели да обяснят как може да управлява самолета и безопасно да го приземи пилот ,на когото са се стопили очилата,а от краката му са останали само кости? Как е преодолял болката, шока, какви усилия е задържало съзнанието му?
Героят е погребан в село Маклок в Смоленска област.
От този ден всички бойни приятели на Александър Петрович, срещащи се под мирното небе, изпивали първия тост "За Саша! "...
За Саша, който от две годишен израснал без баща и много добре си спомнял детската мъка. За Саша, който обичал момчетата и момичетата с цялото си сърце. За Саша, който носел фамилия Мамкин, и самият той, като майка, подарил живот на децата.... · ·
Това се случило през зимата на 1943-44 г., когато фашистите взели брутално решение: да използват децата на Полоцки детски дом No1 като дарители. Ранените германски войници се нуждали от кръв. Откъде мога да я взема? От децата.
Михаил Степанович Форинко, директор на сиропиталището, първи защитил момчетата и момичетата. Разбира се, окупаторите не чувствали жал и състрадание. Но хората се запитали: как болните и гладните деца могат да дадат добра кръв? Никак. Нямат достатъчно витамини или желязо в кръвта. Освен това в сиропиталището няма дърва, прозорците са счупени, много е студено. Децата постоянно се разболяват, а болните - що за дарители са това? Децата първо трябва да се лекуват и хранят, а след това да се използват. Германското командване се съгласява с такова „логично“ решение.
Михаил Степанович предложил да прехвърлят децата и служителите на сиропиталището в село Белчици, където имало силен германски гарнизон. И отново желязната логика проработила.
Първата стъпка за спасяване на децата била направена.. .Започнала внимателна подготовка. Предстяло децата да бъдат преместени в партизанската зона, а след това извозени със самолет.
И така, през нощта от 18 срещу 19 февруари 1944 г., 154 ученици от сиропиталището, 38 техни учители и членовете на тайната група „Безстрашни“ тръгват, а в селото дежурел партизански отряд" Чапаев". Малчуганите били от три до четиринадесет годинши. Всички мълчали и от страх дори не дишали. По- големите носели по-малките. Които нямали топли дрехи,ги увивали в шалове и одеяла. Дори тригодишните усетили смъртоносната опасност и пазели тишина...
В случай, че фашистите разберели всичко, партизаните били готови за бой и дежурели в селото. А в гората малчуганите ги чакали тридесет шейни. Пилотите много помогнали.Те, знаейки за операцията, обикаляли над Балчици, отвличайки вниманието на враговете. Децата били предупредени: ако има светещи ракети в небето, веднага да седнат и да не мърдат. Всички стигнали до дълбокия партизански тил.
Сега предстояло да се евакуират децата зад фронтовата линия. Трябвало да стане възможно най-бързо, защото германците можели да открият липсите. Да си с партизанин ставало всеки ден все по-опасно.
Но 3-ти ВВС се притекли на помощ. Пилотите започнали да изнасят деца и ранените, едновременно доставяйки боеприпаси на партизаните. Разпределени били в два самолета, под крилата им били направени специални капсули, където можели да се поберат още няколко души. Плюс това пилотите излетели без щурмани - това място също било отделено за пътници. Всъщност над 500 души са били изведени по време на операцията.
Но сега ще говорим само за един полет, за последния,който се провел през нощта на 10 срещу 11 април 1944 г. Лейтенант Александър Мамкин возел децата. Той бил 28 годишен. Роден в Крестянско Воронежко, възпитаник на Орловският финансово-икономическия техникум и Балашовското училище. Към момента на събитията, за които се говори, Мамкин вече бил опитен пилот. Имал поне седемдесет нощни полета .
Този полет бил за него в тази операция (която нарекли "Звездичка") не първи, а девети. Използвали езерото Векли като летище. Трябвало да побързат, защото ледът ставал все по-ненадежден с всеки изминал ден. Десет деца, учителката им Валентина Латко и двама ранени партизани били настанени в самолет Р-5.
Първоначално всичко вървяло добре, но при летенето над фронтовата линия самолетът на Мамкин бил улучен. Фронтовата линия вече останала назад, а Р-5 горял... Ако Мамкин бил сам на борда,щял да набере височина и да скочи с парашут.
Но не бил сам. И не възнамерявал да се случи нешо лошо на децата. И Мамкин карал самолета...
Пламъкът стигна до кабината на пилота.Очила му се стопили от високата температурата. Горяли дрехите, каската, а през дима и огъня лошо се виждало. От краката му останали само кости. А там, зад гърба на пилота, децата, уплашени от огъня, плачели.
Александър Петрович управлявал самолета почти на сляпо. Неописуема болка, може да се каже,че бил останал без крака,но той все още стоял твърдо между децата и смъртта. Мамкин намерил място на брега на езерото, недалеч от съветските части. Преградата, която го отделяла от пътниците, вече била изгоряла, а някои от децата започнали да търкат подпалените си дрехите.
Всички пътници останали живи. Александър Петрович успял сам да излезе от кабината. Само попитал: "Живи ли са децата? "И чул гласът на момчето на Володя Шишков: "Другарю пилот, не се притеснявай! Отворих вратата, всички са живи, излизат..." И Мамкин загубил съзнание.
Лекарите не можели да обяснят как може да управлява самолета и безопасно да го приземи пилот ,на когото са се стопили очилата,а от краката му са останали само кости? Как е преодолял болката, шока, какви усилия е задържало съзнанието му?
Героят е погребан в село Маклок в Смоленска област.
От този ден всички бойни приятели на Александър Петрович, срещащи се под мирното небе, изпивали първия тост "За Саша! "...
За Саша, който от две годишен израснал без баща и много добре си спомнял детската мъка. За Саша, който обичал момчетата и момичетата с цялото си сърце. За Саша, който носел фамилия Мамкин, и самият той, като майка, подарил живот на децата.... · ·
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1963
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
