Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03 11:51 - СПОМЕНИ ЗА Софийския квартал СЛАТИНА, за БАБА СПАСА, за църквата "Света Троица" на Слатинския редут, за празника Св. Дух и др.
Автор: hadzapi Категория: История   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.03 11:52


СПОМЕНИ ЗА СЛАТИНА, за БАБА СПАСА, за църквата "Св. Троица", за празници и др. от пожелало анонимност лице:

"Аз съм софиянка, но се омъжих в Слатина, в два рода. Заварих живи свидетели на миналото - баби и дядовци и като новодошла, а не от квартала, роднините ми разказваха и така съхраних техните спомени.

Единият род на дядо Коста, живял е 98 г. и баба Найда - живяла е 97 г. - не зная техните прародители как са се казвали, къщата им беше точно, където сега е зала "Армеец".
Разказвали са ми, че по техните земи е извал цар Борис ІІІ и бил много дружелюбен, обхождал земите им и разговарял с тях, разпитвал ги за живота им. Идвал на кон.
Повечето истински слатинци са само няколко рода или повечето са роднини.
Другият род е на Младен Младенов, еднорък работяга, също стар род слатинци. Моят съпруг, покойник вече, беше от двата рода. Младенови са живели съвсем в центъра на Слатина.
Още щом се омъжих, сякаш нова страница се отвори за тези два рода. Дойде снаха, която не е от Слатина (нали са се женели по съседски). Никога не съм имала село или друг град, а мечтаех да имам село. Идвайки тук, беше типично село и аз попивах всичко, което ми кажеха или покажеха.
От рода Младенови научих много неща за Слатина и най-вече за църквата на Слативския редут "Св. Троица" и БАБА СПАСА.
Било е турско време, баба Спаса сънувала сън, че трябва да се построи църква горе на високото, на Редута. В съня й е обяснено как може това да стане.

И тя започнала да ходи от къща на къща да разказва съня си и да моли за помощ. Това продължило дълго, докато накрая се оформила група, която взима присърце този сън и те започват да обикалят и да събират пари.
Били бедни времена, но всеки заделял по нещо. Когато сумата започнала да набъбва, решили да почнат по малко да купуват материали. Започнали с тухли и така... щом съберат някаква сума пак купували - пясък, камъни, тухли...

Започнали да строят уж къща за живеене на баба Спаса. Строили те, но как да я скрият църквата от турците. Решили да е без купол и камбанария, а с обикновен покрив. За църквата вътре всеки донесъл каквито иконки съхранило семейството му през вековете. Започнали да се събират тайно и тихо в новата си църква.
Така минало време и баба Спаса я обикнало цялото села. Никой никого не предал, били задружни. Когато умира баба Спаса са я погребали до църквата. Казано ми е, когато ходя там, да посещавам гроба с благодарности ако искам да я питам нещо, тя щяла да зи отговори. Е, точно това малко ме усъмни, тя, светица, да отговори на мен, но то се случи. Бях в беда, не можех в църквата да вляза и да поплача, беше претъпкано вътре. Тогава отидох на гроба й и си изплаках мъката на спокойствие. Запалих свещица. И през нощта чух в съня си гласа й и отговори на болката ми. Това се повтори и потрети.

 

Аз съм в Слатина от 1962 г. Обичах селския живот. Имаше крави, прасета, овце, кози, зайци, кокошки, кучета, котки, патици, коне. И разказите за това село ми бяха интересни.

Например, бабата на съпруга ми, БАБА ЦОНА от Младеновия род, много ме обикна. Когато й ходех на гости, все нещо ми разказваше. Така и за ВАСИЛ ЛЕВСКИ и за СЛАТИНСКИЯ КОМИТЕТ ми разказа, а след време писаха интервю с нейните спомени в Слатински вестник, който се пази в библиотеката на читалище "Светлина 1921", като издание той отдавна не съществува. Бба Цона почина на около 96 години.

Разказаха ми и за малката църква "СВ. МИНА", но като че ли по-разсеяно съм слушала. Помня, че била зарината, така че все едно няма постройка. Така са правили много селища, закопавали са ги, за да ги пазят от турците.

Колкото до църквата на БАБА СПАСА, купола и камбанарията ги построиха след падането на БКП от власт 10.11.1989 г., по време на уж демокрацията започнаха изрисуване вътре на тавана и стените.

 

Мъжът ми ми е разказвал, че дядо Младжо - Младен Младенов - е бил с една ръка от войната. Реката в Слатина била пълноводна и имало риба. Дядото ловял риба с една ръка, махал им главите и ги давал на баба Цона да свари чорба за семейството, внуците на двамата им сина. А телата на рибите дядо Младжо ги продавал на пазара.

Свекърва ми ми е разказвала, че ходели на реката да си имят косите и по брега имало хума, с окято се миели и си носили в къщи. Това бил техният сапун.


Още ми е разказвано - на кръстовището на ул. "Гео Милев" преди имаше павилиони, аптека, хлебарница и магазин за дрехи. Зад тях е имало къща на семейство с момиченце. При бомбардировките на София през Втората Световна война, паднала бомба върху къщата, когато майката и дъщерята били на вратата и ги убила.

 

Имаше една ъглова къща нагоре по ул. "Гео Милев", стоеше неестествено там. В двора й имаше чешма, която за слатинци беше с историческо значение. На всяка сватба булката са я водили в този двор да се измие или да налее вода, след като отмине веселбата. И я водят вече в новия й дом.

 

Мен, родена в центъра на София, ме впечатляваше всичко в Слатина. Научих се да садя домати, да бера плодове. Слатина беше невероятно хубава.

Когато живеех в центъра на София не знаех нищо нито за Бъдни вечер, нито за Коледа. Аз съм от онова поколение, на което не даваха да ходим на църква.

Но като дойдох в Слатина научих всичко. Въведоха ме в правилата на празнуване, тихичко ми говореха при влизане в църква какво се прави там. Разказаха ми и за баба Спаса.

Още първата година, когато дойдох в Слатина, ме научиха да празнувам БЪДНИ ВЕЧЕР. Първо трябваше да изчистя къщата. Ако съм шила, плела, да завърша всичко или да извадя куките от недовършената плетка. И до днес не знам защо се правеше това, но го изпълнявах.

Научиха ме да готвя сарми, боб, ошаф, баница с тиква (тиквеник), греяна ракия, червено вино, содена питка. Веднъж роднини ми показаха как са бъднували върху слама.  За Коледа не помня да са ми разказвали, но имаше нещо, че датите за празнуване бяха други.

На Нова година, на Първи януари, ВАСИЛОВДЕН, тръгваха малки деца - коледари.

 

Имаше един празник, който така и не го разбрах какъв е точно. По улицата, пред всяка къща, палеха огньове. Сякаш този празник отшумя.

На ЦВЕТНИЦА се слагаха върби в църквата и имаше много именици, по няколко в семейство. Сутрин се ходеше на църква, а вечер се посрещаха гости в къщи.

На празник СВЕТИ ДУХ винагие имало събор и беше много хубаво. Всички се събираха пред читалището. Тогава ресторанта още го нямаше, нямаше и движение по шосето. Имаше няколко музиканта и силен тъпан. Извиваше се голямо хоро.

Имаше една БАБА ВЕСА, държеше магазин за плод и зеленчук, после и други обекти. Тя беше бизнес-дамата на Слатина. И баба Веса винаги повеждаше хорото. И все си мислех, че тя беше организаторът на събора. Но на Свети Дух не се палеха огньове. Когато се палеха огньовете, всеки си стоеше до огъня да го пази, да го прескача, не се ходеше никъде да не стане пожар.

Западането на събора на Св. Дух стана много бавно. Постепенно в Слатина идваха все повече хора да живеят и не се вписваха в обичаите, баба Веса остаря и нямаше кой да я смени и накрая останаха само няколко човека.

Вече и ресторанта беше построен и сядаха хората там да се почерпят, да се видят с роднини и приятели и така изчезна този празник, който беше много хубав.

 

В слатинските семейства са се раждали по 5-6 деца, че и повече. Аз обичах родовете на мъжа ми. Свекърва ми е пето, последно дете в семейството. Била е на 6 години, когато е започнала да меси хляба на голямото си семейство. Баща й рекъл и отсякъл:

- Цветанка няма да ходи на училище, а ще меси хляба на семейството.

Тя остава неграмотна и когато моя съпруг отива войник и й пише писма, тя не можела нито да ги прочете, нито да му отговори. Това много я огорчило и започнала чрез малкия си син да учи буквите. Много трудно й се четяха писмата, нямаше правила. Всяко писмо нейно беше много дълго и самостоятелно изречение. Виждала съм нейни писма.

Милата, това много й тежеше. Тя беше много добър човек, говореше на шопски диалект, а аз се радвах да чуя тази реч. И днес помня как ми говореше тя. Нейния живот е бил ад, но беше запазила любовта и добротата."

 Записала: Добринка Пенкова Велинова




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2662424
Постинги: 1834
Коментари: 666
Гласове: 1405
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия