Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03 12:45 - Спомени на моята леля Верка Гаврилова Веселинова за квартал Слатина, София - обичаи, празници, за баба Спаса, баба Линка и др.
Автор: hadzapi Категория: История   
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.03 12:51


Ето спомените на моята леля за СЛАТИНА, квартал на СОФИЯ:

СПОМЕНИ от Верка Гаврилова Веселинова, правнучка на Пенко Ценев от Слатинския революционен комитет, основан от Васил Левски, внучка на Манол Пенков Ценев (загинал в Първата Световна война в кървавата битка при река Пуста) и Младенка Ценева, дъщеря на Йорданка Манолова и Гаврил Веселинов Петрови от род Келешете (от турското робство тази дума означава "Хубав", "Представителен") за СЛАТИНА и за роднини:
 
За прабаба МЛАДЕНКА - "Баба Младенка гонеше другите деца да не влизат в двора. Имаше прекрасна градина, не искаше някое дете да й изпотъпче цветята.
Със сестра ми Цеца (Цветанка) веднъж обрахме ябълките още зелени и ги сложихме в торби. Баба Младенка викаше: - Кой ми обра ябълките? А ние мълчахме. Тя до последно не разбра, че ние сме сторили това. Иначе щеше да ни се стъжни много.
Друг път, баба Младенка дала на сестра ми Цеца 1 лев, за да купи тя олио. Но, вместо олио, сестра ми взела за баба лимонада, а за себе си бонбонки. Баба сипала лимонадата докато готвела и като запращяла тази лимонада в тенджерата....
Бях на 8 години, когато баба Младенка почина през 1952 г."
 
Къщата ни беше, където е сега градинката пред ресторанта до реката. Сега там има скулптура на гимнастичка. И отпред е ул. "Гео Милев", отсреща е селския площад. Училището, здравната служба и общината бяха в една сграда, имаше също и детска градина там. До нея, прилепено е читалището. Къщата беше стара, строена от дядо Манол. В нея баба Цветанка, след смъртта на дядо, отглежда децата си.
Моята майка Йорданка не познава баща си Манол, била е на 2 години, когато той отива на война и повече не се връща. Майка ми и баща ми Гаврил живеят, след венчавката си при баба Младенка (майка ми е най-малкото дете) и дядовата и бабина къща е и нашият роден дом - на мен и по-големите ми сестри - Магдалина и Цветанка. 1968 г. събориха всички къщи там.
Около нас имаше други къщи на роднини - от РОД с прякор ЧОВЕЧЕТАТА, Шаламанови. На мястото на днешния ресторант беше къщата на чичо Стоян, братовчед на майка ми Йорданка. Спомням си имена на роднини: бате Данчо, дядо Ангел, дядо Алексо.
Пред къщата ни, си спомням две дървета, където синът ми Иван караше като малък колело. Къщата ни беше от коридор, кухня и две стаи и двор.
 
1968 г. построиха зала "Фестивална" специално за Световен Младежки Фестивал в София. Ресторанта го направиха, да се хранят в него участниците във Фестивала. Преди това мястото на залата беше поле.
70-те години на 20 век в църквата "Св. Мина" имаше жена да се грижи уж за нея, но тя си гледаше там кокошки. И я махнаха.
Леля Иванка Манолова, втората дъщеря на дядо Манол и баба Младенка, ми беше любимата леля. Като млада тя остана вдовица и повече не се омъжи. Беше много добра. Синът ми Иван също много я обичаше. Тя почина 1967 г.
Братовчед ми Райко, син на леля Иванка, участваше в пиеси в читалището на Слатина, вече като женен. Той почина млад.
Като деца сме играли на топчета, криеница, гоненица. Беряхме зелени сливи от дърветата. С кукли не съм играла.
Основно образование завършихме всички в Слатинското училище, което беше пред къщата ни, оттатък на улицата "Гео Милев".
 
Като млада ходех на забава в Културния дом в "Дружба", тогава там имаше само около десетина малки тухлени блокчета. Останалото беше ливади. Езерото в "Дружба" се появи след копане за чакъл. Там слатинци му казваха "МОЧУРИЩЕТО". Чакъла го вадиха доста време, но спряха заради водата. И така си остана езеро.

Към летището бяха градини, ниви със зеленчуци, плодове, жито, царевица. Там беше ТКЗС-то. Като сезонни работници сме ходили да берем ягоди, малини, домати и др. Обичах да ходя там и да работя. Събирахме се момчета и момичета и събота и неделя през лятото ходехме. Отглеждаха се и дини и пъпеши. Овошки обаче не гледаха там.

На Робов дол - това е местност, където сега е магазин "Лидл" - имаше читалище "Христо Смирненски". Там имаше таксита "Свилен Русев". В съседство беше Триажна гара "Подуяне", сега е само гара Подуяне.

На "Червено знаме" имахме градина. В този район (днес там е зала "Арена Армеец") бяха частни градини. Гледахме чушки, лук, домати, картофи и др.

СЛАТИНА е ПЪРВИЯТ софийски квартал - БИВШЕ СЕЛО, със светофари.

До зала "Фестивална" имаше стрелбище, построено върху старото Слатинско гробище, което беше премахнато и разчистено.
Гледахме прасе, кокошки, коза. Имахме кучета - Роска, Буба. Имах коза Румянка. Пасях я на ливадите на днешния квартал "Дружба". Козата роди яренце, заклаха го, аз не ядох и плаках много за него. После продадоха Румянка в Робов дол.
В Робов дол ме пращаха да купувам вкусен селски хляб. Купувах по 4 хляба и докато се прибера в Слатина, единия го изяждах.
 
На празници в СЛАТИНА се събираха роднини.

За ВАСИЛОВДЕН майка правеше Месник - печени кори и между тях сварено месо от глава на прасе. Това е обичай в Слатина, както и в Бусманци и в Казичене. Имаше на този ден в Слатина обичай "НАРИЧАНЕ С ПРЪСТЕНИ". Това е момичешки обред за брачния късмет на момите, също и за плодовитостта през Новата година.
На 31 декември се топяха пръстените в котел, пълен с вода.
На Първи януари - Василовден - ги вадеха и ги наричаха - всеки пръстен за отделно момиче, както и за други неща. Свещеници освещаваха пръстените.
 
На ИВАНОВДЕН къпеха момите в реката. Момите се криеха в къщите си. А ергените бутат вратата на къщата, момите се дърпат назад да не я разбият - и ергените ги взимат. И ги водят да ги къпят. Бащите може да стоят навън през това време. Ако мома не искаше сама да си натопи лицето във водата, ергените я хващаха и топяха. Сестра ми Магдалина също я къпеха така на този ден с другите моми.
Този ден поповете минаваха и правеха водосвет по къщите. Ако е минала една година от сватбата на някой, на този ден кумовете отиваха при младите и им сипваха вино във вратовете - а всяка по-следваща година им сипваха вода. И кумовете им постояваха малко на гости.
 
На ЙОРДАНОВДЕН се хвърляше кръста в реката, от моста при читалището и днешния ресторант. През зимата от реката вадеха лед и го увиваха в слама. Слагаха го в хранилище, за да се запази за лятото за сладоледа и напитки.
 
На СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (ПРОШКА), майка посрещаше кръщелниците си. Готвеше се постно - яйца на очи, мляко с ориз, баница с яйца и сирене. В някои къщи връзваха и бяла халва на конец - ламкане. Майка ми Йорданка не го правеше. Кръщелниците идваха с шише греяна ракия, целуваха ръка на майка ми и баща ми Гаврил за прошка.
 
За ВЕЛИКДЕН се купуваше агнешко бутче и се печеше. Месеха се козунаци, боядисваха се яйца. Събирахме се при леля Иванка (любимата ми леля), те имаха фурна. Тя беше пещ за хляб, зидана, кръгла отгоре, на въглища. Първо се опалваше, изчистваше се от жарта, редеше се вътре хляб или готовите втасали вече козунаци. Слагаха се козунаците вечерта на слаб огън, на сутринта ги вадеха. Редяха тавите по пода и не даваха на нас, децата, да си отчупим, казваха да сме чакали Великден, не можело по-рано. Събота вечер ходехме на църква в "Свети Мина", по-късно в новата църква "Св. Троица".
 
За мястото на днешната църква "СВЕТА ТРОИЦА", горе на върха при Слатинския редут - една жена от Слатина - БАБА СПАСА ГАЛЕВА (1834-1919 г.), сънувала и казвала, че трябва там да се направи храм. Тогава на това място наоколо било поле. Баба Спаса стояла (живеела) там, в малка къщичка. Децата й няколко пъти я прибирали в къщи, но тя отново отивала в къщичката си горе.
А наоколо тогава се срещали вълци.
Баба Спаса е погребана в двора на църквата. Все още нейната къщичка я има там, в двора на църквата "Св. Троица".
 
В Слатина е имало и прочута врачка БАБА ЛИНКА. Тя ни е била роднина, но каква точно - нямам спомен. Била силно вярваща, гледала на икони. При нея идвали от цяла България.
Много е познавала. На слатинци е гледала само за животни, никога за хора, за да няма кавги. Но на другите, които идвали при нея, е гледала и за хора.
През деня баба Линка не е сядала - стояла права - права стои, права се храни. Само през нощта лягала. Права е и гледала.
Пред нея винаги е имало магданоз, който тя много е консумирала. Баба Линка също е погребана в двора на църквата "Св. Троица".
Гробовете - нейния и на баба Спаса - са от лявата страна, до централния вход на църквата.
 
В СЛАТИНА за всички празници имаше жива музика - оркестър с акордеон, гайда, тъпан. На площада пред читалището се играеха хора.
 
На 1 МАЙ, слатинци се събираха, облечени в носии (50-те-60-те год. на 20 в.) и с музика тръгваха на манифестация до Мавзолея на Георги Димитров, минаваха и се връщаха. После до късно вечерта пак музика и хора звучаха на площада.
 
На 24 МАЙ, децата от училището минаваха през цяла Слатина със знаменца и пионерски униформи, после в двора на училището имаше празненство, пак с музика. На много празници в Слатина свиреха ИБРО ЛОЛОВ, БОРИС КАРЛОВ. Канеха ги от кметството.
Ибро Лолов беше приятел на баща ми Гаврил Веселинов Петров. Често идваше в къщата ни в Слатина. Мой колега Мони, словослагател в "Издателството на БАН", се ожени за дъщерята на Борис Карлов.
 
Първа се омъжи сестра ми Цветанка Гаврилова Петрова. Тя е средната ми сестра. Омъжи се за Борис Кирилов Йорданов от село Лозен - София, беше сватбата им в края на 1958 г. Малко след нея се омъжи и най-голямата ми сестра - Магдалина Гаврилова Петрова. Тя се омъжи за Пенко Стайков Велинов от кв. "Изток" - на 22.02.1959 г. Аз се омъжих за Борислав Крумов Николов от село Багренци, Кюстендилско.
В Слатина нямаше за кого да се омъжа, всички ни бяха някакви роднини.
В ЖП училището учеха младежи от цяла България. Много от студентите бяха на квартили в Слатина и за да останат в София, заради софийското жителство тогава, мнозина от тях се ожениха за оммичета от Слатина. Мъжът ми Борислав също завърши ЖП училището.
 
СЛАТИНСКОТО УЧИЛИЩЕ беше точно срещу къщата ни, на 2-я етаж в сградата до читалището. Там беше и ЗДРАВНАТА СЛУЖБА, където като хигиенист работеше майка ми Йорданка Манолова Петрова. Също в тази сграда беше и СЪВЕТА (Общината), както и ДЕТСКАТА ГРАДИНА, в която ходех и аз.
 
Майка ми Йорданка е работила във ФАБРИКАТА ЗА ПЛАТОВЕ "СЛАТИНА", по-късно наречена "ЛИЛЯНА ДИМИТРОВА", като тъкачка на машините, правели са памучни дочени платове.
 
Работила е и в кухнята на РЕСТОРАНТ "БЪЛГАРИЯ" , в едноименния ХОТЕЛ, който съществува и днес - началото на 21 век. Там тя се и пенсионира. Много обичах да ходя там и за ям сладолед, правен от ГЛАВНИЯ СЛАДКАР НЕДЯЛКО, - най-хубавия млечен сладолед. А ГЛАВЕН ГОТВАЧ беше ПОПИНСКИ, от него майка беше научила много неща. Той я беше избрал тя да му помага. Майка ми готвеше много вкусно - от нищо нещо правеше.

В СЛАТИНА имаше и голям СЪБОР, на "СВЕТИ ДУХ" (ПЕТДЕСЯТНИЦА)."

  Записала и подредила текста: Добринка Пенкова Велинова - племенница на Верка Гаврилова Веселинова
 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2660532
Постинги: 1834
Коментари: 666
Гласове: 1405
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия