Постинг
18.02.2021 17:14 -
ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ ОТ ЖИВОТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Автор: hadzapi
Категория: История
Прочетен: 1481 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2021 17:40
Прочетен: 1481 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 18.02.2021 17:40
ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ ОТ ЖИВОТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Ето нещо, което никъде го няма в интернет, за последните минути от живота на Апостола, официозите не са обръщали никакво внимание на този спомен, казан от жива свидетелка на онези събития.
"... Разказ на баба Петкана Хъшова. Тя беше от село Долни Лозен, Софийско, вече над 90 години. Понеже случаят е крайно интересен, аз ще го разкажа, както баба Петкана го е разказвала на нашата известна музиковедка Райна Кацарова.
... По едно време се зададе група хора откъм мястото, което беше оставено празно. Най-напред вървеше ЛЕВСКИ. Не го бях виждала, но дочух как насядалите край мене заговориха, че е този, дето върви пред другите и дето ръцете му са вързани. Изглеждаше висок и стъпваше господарски, с изправена глава.
Щом приближи до бесилката, всички спряха и той се обърна към нас. Очите му бяха сини, големи. Косата му - руса, и си личеше, че е като коприна. Лицето му беше измъчено, но крачеше гордо, с вирната нагоре глава. Беше много хубав.
Преди да го качат на бесилката, го запитаха нещо. Дочух, че го питали да каже каква му е последната дума. Той се изправи още повече и ми се стори, че беше издигнат нависоко над всички.
И нищо не каза, А ЗАПОЧНА ДА ПЕЕ.
Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си до гроба.
Ето какво пееше:
Шинди уйдум, юрегъме
Караканлар дамлади...
Не анън вар, не бабам вар
йетме, бюлбюл, вактъм вар!
"Много невероятно ме си вежда да е запял Левски" - забелязала Райна Кацарова, но баба Петкана й отговорила: "Вярно е, вярно е, и сега го виждам като ден днешен, и сега чувам песента - и отново я изпяла.
Райна Кацарова я нотирала и я попитала какво е съдържанието й.
- Казва на славея да не пее, да не го буди рано, че няма вече закъде да бърза.
- Ами как така извендъж запомни песента? - запитала Кацарова.
- Запомних я, чуех ли само веднъж една песен, запомвах я. Друга песен можех и да забравя, но тая... няма да я забравя, додето съм жива...
"Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана - каза Райна Кацарова - да не би да са бесили някой друг и тя да си е объркала спомените, но тя без колебание, и с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен ЛЕВСКИ."
- А ти видя ли как го обесиха? - запитала я Кацарова.
- Не, не видях и не исках да видя... Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика: "Бягайте!" И тогава народът се разбяга който накъдето види...
Ето българския превод на песента:
Сега почувствах сърцето,
черни кърви капят...
Не пей, славею, имам време.
Който разбира, разбира
- нямам майка, нямам баща,
не пей, славею, спри - имам време.
Баба Петкана пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не й обърнал сериозно внимание, тай като на някои това се е сторило невероятно, като се има предвид писаното в историята за обесването на Левски, а на други изглеждало безинтересно.
Райна Кацарова след нотирането сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация, но старицата веднага отсякла: "Да, това е песента на ЛЕВСКИ..."
В противовес на официалната версия за гибелта на този велик българин, друг роднина на Кацарова, който бил в затвора по същото време, когато бил затворен и Левски, разказва следното:
"... Всеки ден живеехме в очакване на изпълнение на присъдата на АПОСТОЛА. И наистина, един ден му съобщиха, че изпълнението ще стане на следващия ден. Попитаха го има ли някакво последно желание.
- Имам - рекъл спокойно и гордо АПОСТОЛА. - Желая да се измия, да облека чисти дрехи и така да отида на бесилката."
Това негово желание било изпълнено и в деня, когато ЛЕВСКИ бил отправен към бесилката, той бил в чисто бельо и с чисто лице. Походката му наистина била походка на героичен мъж, който не трепнал нито за секунда пред смъртта.
В думите на баба Петкана проличава всичко онова, което твърди и съзатворникът на ЛЕВСКИ, който наскоро след това бил изпратен в Диарбекир."
Цитатът е от книгата на Райна Костенцева "Моят роден град София", стр. 162-164, от преиздадената през 2008 г. нейна книга от издателство "Рива", София
Набор на текста от книгата - Д. Пенкова Велинова
Картината е на художника Борис Ангелушев "Обесването на Васил Левски"
Ето нещо, което никъде го няма в интернет, за последните минути от живота на Апостола, официозите не са обръщали никакво внимание на този спомен, казан от жива свидетелка на онези събития.
"... Разказ на баба Петкана Хъшова. Тя беше от село Долни Лозен, Софийско, вече над 90 години. Понеже случаят е крайно интересен, аз ще го разкажа, както баба Петкана го е разказвала на нашата известна музиковедка Райна Кацарова.
... По едно време се зададе група хора откъм мястото, което беше оставено празно. Най-напред вървеше ЛЕВСКИ. Не го бях виждала, но дочух как насядалите край мене заговориха, че е този, дето върви пред другите и дето ръцете му са вързани. Изглеждаше висок и стъпваше господарски, с изправена глава.
Щом приближи до бесилката, всички спряха и той се обърна към нас. Очите му бяха сини, големи. Косата му - руса, и си личеше, че е като коприна. Лицето му беше измъчено, но крачеше гордо, с вирната нагоре глава. Беше много хубав.
Преди да го качат на бесилката, го запитаха нещо. Дочух, че го питали да каже каква му е последната дума. Той се изправи още повече и ми се стори, че беше издигнат нависоко над всички.
И нищо не каза, А ЗАПОЧНА ДА ПЕЕ.
Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си до гроба.
Ето какво пееше:
Шинди уйдум, юрегъме
Караканлар дамлади...
Не анън вар, не бабам вар
йетме, бюлбюл, вактъм вар!
"Много невероятно ме си вежда да е запял Левски" - забелязала Райна Кацарова, но баба Петкана й отговорила: "Вярно е, вярно е, и сега го виждам като ден днешен, и сега чувам песента - и отново я изпяла.
Райна Кацарова я нотирала и я попитала какво е съдържанието й.
- Казва на славея да не пее, да не го буди рано, че няма вече закъде да бърза.
- Ами как така извендъж запомни песента? - запитала Кацарова.
- Запомних я, чуех ли само веднъж една песен, запомвах я. Друга песен можех и да забравя, но тая... няма да я забравя, додето съм жива...
"Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана - каза Райна Кацарова - да не би да са бесили някой друг и тя да си е объркала спомените, но тя без колебание, и с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен ЛЕВСКИ."
- А ти видя ли как го обесиха? - запитала я Кацарова.
- Не, не видях и не исках да видя... Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика: "Бягайте!" И тогава народът се разбяга който накъдето види...
Ето българския превод на песента:
Сега почувствах сърцето,
черни кърви капят...
Не пей, славею, имам време.
Който разбира, разбира
- нямам майка, нямам баща,
не пей, славею, спри - имам време.
Баба Петкана пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не й обърнал сериозно внимание, тай като на някои това се е сторило невероятно, като се има предвид писаното в историята за обесването на Левски, а на други изглеждало безинтересно.
Райна Кацарова след нотирането сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация, но старицата веднага отсякла: "Да, това е песента на ЛЕВСКИ..."
В противовес на официалната версия за гибелта на този велик българин, друг роднина на Кацарова, който бил в затвора по същото време, когато бил затворен и Левски, разказва следното:
"... Всеки ден живеехме в очакване на изпълнение на присъдата на АПОСТОЛА. И наистина, един ден му съобщиха, че изпълнението ще стане на следващия ден. Попитаха го има ли някакво последно желание.
- Имам - рекъл спокойно и гордо АПОСТОЛА. - Желая да се измия, да облека чисти дрехи и така да отида на бесилката."
Това негово желание било изпълнено и в деня, когато ЛЕВСКИ бил отправен към бесилката, той бил в чисто бельо и с чисто лице. Походката му наистина била походка на героичен мъж, който не трепнал нито за секунда пред смъртта.
В думите на баба Петкана проличава всичко онова, което твърди и съзатворникът на ЛЕВСКИ, който наскоро след това бил изпратен в Диарбекир."
Цитатът е от книгата на Райна Костенцева "Моят роден град София", стр. 162-164, от преиздадената през 2008 г. нейна книга от издателство "Рива", София
Набор на текста от книгата - Д. Пенкова Велинова
Картината е на художника Борис Ангелушев "Обесването на Васил Левски"
Тагове:
Майкъл Портильо и справочникът
От днес билетчето в София поскъпва до 1....
Докъде може да стигне овчедушието
От днес билетчето в София поскъпва до 1....
Докъде може да стигне овчедушието
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1917
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия
