1718   ГОДИНА  
През  1718 г.  през София минало на път за Цариград Австрийското посолство, чийто секретар Герард Корнелиус Дриш е дал описание  на цялото  пътешествие, в което се казва, че къщите в София били много по-хубави отколкото на други места. Посланикът граф Вилмонд бил настанен в един турски палат, който бил толкова голям, че в него можели да се сместят 2 кавалерийски полка с конете, колата и целия товар. Освен този палат, на посланика били предоставени още няколко други къщи. Почти всяка къща имала градина с много дървета.
Посланикът тръгнал от Виена по Дунава на 72 големи кораба. Свитата му се състояла: 60 души лична охрана, 18 музиканта и барабанчици, 12 слуги, които водели личните коне на посланика, 12 конници, обкръжаващи коня, язден от посланика, 15 домашни прислужници, 2 камердинера, 2 главни готвача, 1 сладкар, 1 майстор на тестени специалитети, 2 лекари, 1 аптекар, 1 фелдшер, 2 художници, 1 капелмайстор, 8 тръбачи, 1 тъпанджия, 11 преводачи на източни езици със слугите си, 21 благородници с прислугата, свита от свещеници, полковници, офицери, рицари, всички аристократи.
След тях вървели пеша 20 собствени лакеи на посланика, 30 гренадири телохранители, 14 благородни момчета, 40 пехотинци, ловджии, соколари, катъри, кучета и др.
Цялото това стълпотворение било потънало в коприна, сърма, злато, сребро, пера, висулки, дрънкулки и всякакви най-странно украшения. Всичко се движело по строго определен церемониал. В Белград към свитата на посланика се присъединили още 1500 конници и 200 пехотинци от турската армия. Посрещането там станало по предписанията на един специално уговорен протокол, съблюдаван от свита церемониалмайстори и др. Тръгнало на 26 април 1718 г. от Виена, посланичеството влязло в Цариград на 3 август, с голяма тържественост при спазването на реда, в който било излязло от Виена.  

1768 г.  
Виенският търговец НИКОЛА КЛЕЕМАН, който е пътувал в България 1768 г., пише, че наемната цена на едно жилище в София от 1 или 2 стаи заедно с кухнята и зимника възлизала на 10-12 гроша, а в хотелите и ханищата се плащало за 1 ден 1 пара, а за цял месец 1 грош.    

1786 година  
Французинът САВИЮР ЛЮЗИНЯК, посетил София през юни 1786 г.  пише: "София лежи при едно възвишение, което обкръжава почти цялата западна поляна. Склонът е толкова полегат, че едва се забелязва като се качва човек по него. На източната и на западната страна на града се забелязват 2 реки; зад всяка една от тях се простират неизгледни полета, които постепенно се издигат. Софийският въздух затова е много здрав. Дължината на града от Север към юг е нещо около 3 мили, а широчината - 2. Къщите и улиците са построени по турски. Повечето ханове и пазарите са иззидани от камък. Някои джамии са тъй също каменни здания и заслужават да се видят. Пазарите са снабдени обилно с добри и евтини храни. Числото на къщите достига 8000; от тях 1000 са на християните, които тук имат 5 черкви. На запад (юг) от града лежи една планина, която турците наричат Витуш. На върха й се намира равнина, на която растат голямо количество благодъхни цветя. Тук има и една златна рудница, която обаче не се обработва.
Надзирателят на хана, един много разумен човек, ми каза, че София лятно време прилича досущ на градина. Затова я наричат "Царска градина". Той ми показа един аметист и един бял сапфир, които дъждът бил измил от планината.
Селяните намерват често скъпоценни камъни, но ги крият старателно, защото се боят, че правителството може да ги принуди да копаят за други."  

1790 година  
Немския пътешественик ГЕРХАРД ДРИЙШ, посетил София през 18 век, пише, че "ако София би била заградена със стени, човек би помислил, поради осияните с ниви и посадените с лозя широки полета, че Церера и Бакхус са се поселили в нея. София има много копринени и вълнени фабрики, 23 джамии, няколко православни и католически черкви.
София е един от най-хубавите градове в Турция."    

1794 година - Видинският самовластник Пазвантоглу нахлува в София с кърджалии и и я плячкосва.  

1801 година - Софийският бейлербей Осман се опълчил против султана и на негово място е назначен Али Паша Янински, който обаче не пребивавал в София.  

1816 година изгорял бейлербейския сарай. На бейлербея била дадена по-малка титла - румелийски валия и седалището му е преместено в Битоля.    

1826 година   Французинът с инициали М.G.А.М. пише за София следното: "София е един от най-големите и най-хубави градове на Европейска Турция. Улиците са добре постлани и достатъчно чисти. Всичките къщи са обкръжени с хубави градини и с кичести дървета, между които се издигат голям брой минарета, куполи и др. сгради - тази смесица от зеленина и сгради прави много приятно впечатление. Нейното население, съставено от турци, българи и гърци възлиза на повече от 20 000."  

1841 г.
Френският академик А. БЛАНКИН, изпратен от правителството си да проучи българите в Османската империя, ги описва така: "Българите по характера си не приличат на гърците. Гръцката раса е по-красива, по-духовита, по-изтънчена, по-класическа, обаче са по-малко честни и религиозни от българите.
Българите са обикновено кротки, мирни, търпеливи, работливи и гостоприемни. Те имат по-чисти нрави от гърците, те са по-воздържливи, по-откровени, по-самоуверени във всяко нещо.
Гърците обичат шума, караниците, движението и интригите; българите са скромни, мъдри, пестеливи и разумни."    

1864 година в Османската империя предприемат ново административно деление, според което се образува Дунавски вилает (Туна вилаети), в който София се включва като санджакски град, зависещ от администрацията в Русе.  

1878 г. Руските войски влизат в София, начело с генерал Гурко.

Не помня от коя книга е това