ДРЕВНОТО обръщение на българите към своите владетели, според историческите извори!

От края на VІІ век има доказателства за титлата КАН при българите в извратената форма каган, но малцина са обръщали внимание. При това е спомената заедно с ромейската титла „архонт”.
Ще цитирам две сведения:
1.) В „Деянията на Св.Димитрий” (VІІв.) са отбелязани думите на куберовите съветници: „..Кувер трябва да владее всички и да стане предводител (ᾃρχοντα) и хаган (χάγανον)” [ГИБИ., Т. ІІІ, - С. 1960, с. 160]. В друг извор от ХІІ в., дори е обяснено значението на хаган.
2.) "Дуклянски летопис": „Предвождал ги някой си Борис, когото на свой език наричали каган, което на наш език отговаря на император” [ЛИБИ, Т. ІІІ, С. – 1965, с. 170; Венедиков, Ив. Военно и административно у-во на България през ІХ век. – С., 1979, с. 57].
Точно поради това, че титлата канасубиги е еквивалентна на ромейската император, в Константинопол не искат да знаят за нея.
Прилагам и „Шуменския надпис”(№13), където лично владетелят Маламир е разпоредил паралелно да са записани титлите му – българската канасубиги и ромейската архонт, т.ест. със значение император на българите и от бога владетел (архонт).
Ще споделя и нещо повече. По обясними причини (най-вече политически и икономически) се ползват руски и западни преводи на редица исторически извори. Наскоро преглеждах извадки от "История на Армения" (V в) от Фавстос Бузант (Павсдос Пюзант) - Вж: [ПИБИ. Древните българи и земите на Балканския п-в до VІІ в., т. І. ИК. Тангра ТанНакРа. - С., 2002, с. 27-28].
Цитатите са превод от руски на Ат. Стаматов и навсякъде е изписана титлата княз, князете и т.н....
Направих си труда да погледна руското издание от Ереван, 1953 г., където открих коректно обяснение за титлата. Оказа се, че в арменския оригинал навсякъде е записано "ишхан" или "иш-кан", валидна за подопечните на арменските владетели. Излиза, че практиката на историците днес, не се различава много от тази на преписвачите през Средновековието: някой добросъвестно преписал, друг от него и грешките се повтарят.
За великите управници е използвана "хан-иш-хан", т.е. "кан на под-кановете". Според мен, е взаимствана от владетеля на древна Бактрия, през 128 г., който е познат с наименованието Канишка І. Всъщност истинското му име не се знае, но се споменава прозвището му - Уанандо-баголагу, отпращащо към епитета "вананд". Предходното Канишка е титлата му, т.е. кан-иш-кан (кан над кановете).
Специфичното българско значение на канасубиги със сигурност се крие в последвалото указание в надписите на Омуртаг (№57) и Маламир (№13), което е: „от бога архонт”. Ако се разчлени словосъчетанието получаваме - кан-асу-биги, откъдето: кан (император), асу-биги (богоозарен, богопомазан – от Асура в Ригведа=бог, дух + индоевропейския корен бага = озарен, помазан).
Пълната танскрибция: ИМПЕРАТОРЪТ БОГООЗАРЕН Омуртаг, или Маламир, ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ (архонт)…и пр. Разчленяването на израза кан-асу-биги не е плод на приумица, а отговаря на строги правила.
В средата на думата не случайно е понятието „Асу”, което е част от Асура=бог, дух. От него произлиза и названието на асирийския бог Ашур, който в своята същност е проекция на върховния месопотамски бог Мардукан (Марду-кан = небесен император).
Поводът за този вариант на разчленяване е в заключителното изречение към добавката с имената на българските владетели от „Именника”, в частта от „Елински летописец” – „Преди така назованите асирийски царе царува, както казахме, и Новохудоносор” [За повече вж.: Хърст – Стойчев, Д. Древното летоброене на българите. Няколко щриха за българската хронология до Х в. – Рс. 2009].

Засега единственото доказателство за правилното разчленяване на титлата „кансубиги” се съдържа в околовръстния надпис върху медальона на Омуртаг: CAN–ESY–BHГI ΩMOРTAГ. Делението не е случайно! Доводите са в публикацията ми, а изводът е: КАН-АСО-БИГИ ОМУРТАГ. В превод: ИМПЕРАТОР БОГООЗАРЕН ОМУРТАГ.

Ще споделя и нещо за хунския император!
За първи път титлата шан-ю на Мао-тун (Моде) се споменава от китайския летописец Бан-гу в „История на ранната хан” (към 200 г. пр. н.е.).
Идеята за взаимстване на обръщението шан-ю, откриваме още в III хил. пр. Хр., при титлата на обединителя на Шумер и Акад, Саргон Стари (Šarukin Šarrum-ken, Šar-ken „легитимен цар, 2316-2261 или 2637-2582 г. пр. Хр.), който, след като разширил границите на своята държава, се самопровъзгласил за цар на четирите посоки на света“.
Същата абривиетура откриваме и при хунския владетел. [Стоянов, В. Валеристика полихисторика І. Избрани приноси към гранични области на историята. – БАН. С., 2011, с. 428-442].
Тази съпоставка подкрепя идеята ми, че титлата кан (шан) се разпространява северно от Месопотамия, към Евразия след ІІІ-хилядолетие пр. н.е. От китайските източници се знае, че преди Моде да се провъзгласи за шан-ю на хсиунг-ну (китаиското нариц. за хуни), е бил дълго време заложник на юе-джи (тохарите), които са владеели хуните.
Юеджите-тохари са разполагали със значителни територии в Ср. Азия и контактите им с Месопотамия са първостепенни, спрямо хуните и китайците. Моде реформира хунската империя, според административната с-ма. на тохарите, които са разбити и постепенно мигрират на запад.

И за древен Китай!
Първоначалната титла на китайския император за периода от 2696 г. пр. н.е. до 207 г. от н.е. е ХУАНДИ. Това съвсем точно е обяснено от китайския хронист Съма-Циен в "Исторически записки" и "Бамбукови анали".
В историческите съчинения титлата Ху-ан-ди е обяснена съвсем просто. Ще дам пример с наследника на китайския император Шъ Хуанди (259-210 пр. н.е.). Престолонаследникът носил името Ху-Хай, но когато станал император се назовал Ерш Хуанди, което значи - втори император основател! [Вж.: Йотов, Ст. Страници от историята на Китай, Пергаментпрес 2012, с. 152].
Титлата хан, за китайския владетел е въведена през ХІІ в., под въздействието на тунгуската династия!

Накрая ще напиша още един довод, за да приключа по темата! Арамейското име на Христос е Йешуа! Преводите на гръцки и латински на Библията, променя името на Месията. Така арамейското име Йешуа става първо IESSOUS -ИИСУС на гръцки и накрая на латиница - ИСУС( Jesus).
Ако някой е имал съмнения, че втората и третата част от титлата Кан-есу-биги, от медальона на Омуртаг, не означава богоозарени или богоосветени, ще повторя: Арамейското Есу, Асу, Ашу произлиза от месопотамския корен за Бог.

В "Хронография" Продължителят на Теофан нарича българският владетел Омуртаг - "Мортагон, от Бога василевс на българите" [ГИБИ. Т. 5, С., 1964, с. 114]. Обръщението е много важно, защото най-крайната дата за написване на произведението е в средата на Х в.
В същото произведение летописецът използва и титлата архонт, но като определение (в смисъл на водач, предводител).
Явно след признаването на Петър І за български василевс, вече не са съществували пречки да се записва истинското значение на българската титла канасубиги.

Написано  от  Данаил Стойчев,  взето от Фейсбук  групата "Искам да  знам"