Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2015 16:24 - За Буджаковите българи - Буджака, Украйна. Разказ на буджаковски българин
Автор: hadzapi Категория: История   
Прочетен: 3367 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Petr Rybakov

Искам да ви разкажа за Буджака малко.
Накрая в България почнаха да говорят за Буджака. Що е това Буджак? Откъде там има българи? И българи ли са, или са путкофили? Никой не го било кахър досега. Няма нищо. Никога не е късно да запознаешь историята на своят си народ. Аз не съм историк. Инженер-електронщик съм. Но историята си знам добре. Моята лична история е неоткъснато свързана с историята на моят народ. Чул съм много от баба и дядо. Затова извинявайте ма ако ще говоря много за моите лични прадядови. Може да има неточности защото не е имало никакви сериозни исторически исследвания за буджакските българи, много е устно предание.
-------------
През 1806-1812 Русия води редната война с Турция и след няколко битки контролира териториите помежду Стара планина и Дунава. Турците в паника отстъпват към София. Мнозина български опълченци осмелват се да вземат оръжие и да станат в един ред с руските войници да се бият срещо османците. Среди тях е моят дядо Кръстьо. По точно не ми е дядо ами ми е пра-пра-пра-пра дядо но всичката моята фамилия го нарича дядо Кръстьо. Се гордеем от него. Да. Не се удивявайте, знам си родовити чак до него. На шест поколения.
-------------
В този момент Наполеон навлиза в Полша и събира войски да напада Русия. Русия е принудена да сключи неизгоден мир. България и Румъния връщат се на Турция. Руските войски се изтеглят към Русия за да посрешнат Наполеон с хляб и сол…
-------------
Българските опълченци знаят чи турците няма да им простет и със родните си също заминават към Русия. Среди тях и Дядо Кръстьо с малолетния си син Василий. На българите им позволено да се заселват където поискат в Империята. Малцина заминават за Таврида и основават там български села. Таврида днес е източна Украина но тогаз нямало е там никаква Украина. Но повечето българи желаят да останат по близо до границата и с следващата война отново да приемат участие в войната за освобождение на България. Юг на Бесарабската губерния им става пристанище. Това място носи название Буджакска степ.
--------------
Така и се случва. Няколко пъти отново и отново Буджакските опълченци в състава на руската войска преминават Дунава и се бият за свобода на историческата си родина. Дори приемат участие в априлското възстание. Без подкрепа на Русия (имало мир) чета от буджакски българи изсаждат десант близо Варна и няколко седмици водят бой. Не знам детали за тази операция. Чувал съм за кораб Радецки но не е точно. Трябва исторически изследвания. За съжаление никой не прави това. На никой не му тряба. Знам само че пра-пра дядо ми от към майка му на дядо служил е в Императорската армия в юго-западния военен округ и е воювал срещо Турция но в кои битки и кои години не знам. Дори името не му знам. Срам ме е за това.
---------------
Когато ми казват че съм бил путкофил (имат пред вид Путин) хич не ме е кахър. Още от дядо Кръстьо сичките моите родови са русофили. И аз също. Двеста години не сме си променяли русофилската вяра. И сега не се надявайте. Вие коите ми викате путкофил можете да се целунете с Меркел, Обама, с когото искате. Гледайте сами как ви е по изгодно. Аз си оставам русофил.
---------------
Това хич не значи че не съм българин и не милея за България. Аз може би съм повече българин отколкото онес които ми викат путкофил. Моите родови са воювали за свободата на България с оръжие в ръка. Ами ви какво направихте за България? Оставям въпроса открит…
----------------
Извинявам се за отстъпление. Връщаме се към историята
В Буджака Българите се настаниха бързо и дори станаха елита. Бъдейки економическо активно население (както казват сега) българите много работят и са добри стопани. В момента на преселване получиха минимални парчета земя – по половина гектар, може и по малко. Пра-пра дядо ми Златьо – внук на Кръстьо и първи българин роден в Буджака има вече мелница и всичките молдовци от соседското село мелят си при него зърното. Сина му – прадядо Савю има вече 20 гектара земя, мнозина коне и крави и работят му пет аргатина молдовци и украинци. И така навсякъде. Българските селища стават центри на местна економика. Всички местни имат цел да живеят по близо до българи, преместват се в български села, правят смесени семейства. Да бъдеш българин става престижно. Българския език и българската култура заемат все по значимо място в региона.
--------------
Така се продължаваше до революцията в 1917 година. Българите не поддържаха болшевитските идеи. Може би щото бяха вярни на царя но мисля че повечето заради своето добро социално положение. Не искаха да си делят богатството с аргатите . Така се случи голяма глупост. Българите не се съпротивляваха на присъединението на Бесарабия към Румъния. И почна се кошмар. Румънците провеждаха политика на агрессивна ассимиляция. Насилно учиха българите румънски. Дядо Пеньо бог да го прости не беше добър ученик и така и не научи румънски. Връщайки се от школата не можеше да хване и да донесе нито една кофа вода защото ръцете му бяха надути от битие с показалката. Румънците ненавиждаха буджакските българи именно заради нашият икономически статус. Но имаше и плюсове. Българите распространиха своето икономическо влияние до близните Румънски градове. Дядо ми Пеньо ходил е начесто с търгови работи в Галац (Дунавски порт). Имал там място на пазара. Продавал си селскостопанската продукция и назад докарвал екзотика (маслини и финики итн)
---------------
Но все пак българите усещали политическо давление, българския език се затривал. Българите губиха все повече политическо влияние. Нямаха място в администрациите. Така че когато СССР анексира Бесарабия българите вече изцяло подкрепиха СССР и активно се включиха в политическа и економическа деятелност. Премина се войната с Гитлер. Българите не приеха участие нито от едната страна. Нито Румъния нито Русия не ги броеше за надежен народ и никой не ги мобилизира. Благодаря ги за това! След войната българите приеха активно участие в политическия живот, намесваха се в партията, в администрацията и исползваха всичките отново открити възможности. Селското стопанство бързо се издигна, стана модерно. Мнозина различни предприятия обкръжиха нашите села. Газ, водопровод, асфалт. Всичко това отначало се явяваше в българските села. Българите вспомниха си статуса. Българските села станаха най благоустроени, българските къщи най добри и чисти. Да бъдеш българин отново става престижно. Много молдовци и украинци говорят на български и се чустват българи (лично съм знаком с такива). По време с това съвпада бейби-бума. Българите стават много. В Буджака българите са около 30-35%.
---------------
В 1940 година част на Буджака беше предаден от Молдова на Украина. По време на СССР това не означаваше нищо но след разпада на СССР това силно напречи на българите.
---------------
Сега почва се най трагичната част. СССР се разваля в 1990 година и богато спонсираният извън нацизъм охваща Молдова и Украина. В Молдова около 35 хиляди волонтьори (национална гвардия) посочва се на юг за да “изгони чужденците от Молдова”. Леонида Лари – едната от нацистките лидери докарва волонтьорите и прави им голям митинг в Кантемир (20 километра от моето село). Волонтьорите спират прямо на пътя хора и онези които лошо говорят на молдовски попаждат под расправа. Един тракторист край конгазчик е забит с крака до смърт заради това чи имал силен акцент. Всичките българи са в паника и голямо напряжение. Мъжете от моето село се самоорганизирали и въоружили кой с какво може. Имаме блок-постове на всичките пътища в село. Имаме постоянен дежурен на звонеца. Майка-ми е наготово с мен и братчето-ми. Ако има опит нацистите да навлязат в село звънеца щял да звъни и всичките жени и деца да избягат в гората. Това говоря ви за реалност в която аз живях няколко седмици. Тези събития не са документирани. Нито една газета нито един музей, нито в една историческа книга няма спомен за това. В Молдовската пресса тези събития са табу до днес. Повечето е забравено.
--------------
За нашето щастие волонтьорите помисляха че гагаузите са по опасни от нас и напътиха се за там. Гагаузите са православни турци изгонени някога си от Турция заради вярата им. Живеят също в Буджака. За нацистите гагаузи са също чужденци. Няколко седмици волонтьорите се опитваха да смелят гагаузите но Гагаузите получиха активна подкрепа от Турция и Кишинев принуден беше да признае гагаузка автономия.
---------------
Гагаузите си имат днес президент, парламент и государствени език – гагаузски. Макар че са формално в состав на Молдова. За съжаление буджакските българи не получиха подкрепа от никъде. България крачеше с големи крачки в НАТО и не чуваше никакви молби за помощ. Надявам се че макар нещо пари получихте от НАТО за това предателство. Ако в този момент щахме да получим политическа подържка от България сигурно щеше да има още едно българско государство на света. Хората бяха силно активни, във всеки село имаше многобройни митинги. Дори имахме опълчение. И няколко мои роднини бяха в редиците на опълчението. Няма да кажа сега имената. Не е време още. Но аз се гордея с тях и сигурно моите деца ще се гордеят.
----------------
По същия начин се развиваха събитията и в украинската част. Няколко “влака на дружба” докараха в Одеса стотици националисти които държаха под напряжение и политическо давление южния Буджак. Заплашения и лични угрози получваха всичките активните българи. Голяма бяла направи и административната граница на Украина и Молдова която не позволи българите да си обединет силите.
----------------
Още тогаз почва са массирована емиграция на българите. Повечето заминават за Русия и България. В средата на 90те нацизма поослабява но економическата ситуация държи емиграционния поток широк и многоброен. Днес в Буджака българите са вече между 20-25%. Но учитвайки голямото разнообразие на националностите в Буджака българите продължават да занимават лидерско положение. Всеки който говори за Буджак има пред вид българи.
----------------
За сегашната ситуация на Украина. Знаем от последните години че българите завинаги са поддържали Янукович. Защо Януковича? Добър въпрос. Мисля че защото добре помнят националистическите “влаци на дружба”. Миналата година Янукович беше насилствено свален. Българите приемат активно участие в оппозиционните протести срещо Порошенко. Не ги плашат нито угрози и нито физически расправи. В Одеса на Куликовото поле организира се денонощен “антимайдан”. Едният от лидерите Иван Милев – буджакски българин. Активистите получват всекидневни угрози но не се предават. Накрая Хунтата решава се на физическо устранение. Активистите са затворени в дома на профсоюзите и изгорени. Официално около 45 души. Неофициално повече от 100. Колко от тях са българи не се знае. Но това не сломи българите. Има българи и опълченци в Донбас. За живите не може да се говори. Донбаса не е признат а войските не са официални. Затова те не могат да си кажат имената открито. Но който е загинал не го е кахър за затвора. Така че сега открито можем да назовем нашия герой Игор Юдин – буджакски българин. Опълченец в Донбас. Загинал геройски в битката за аеропортът в Донецк.
----------------
Тази война е гражданска и българите в тази война воюват от двете страни. Срещо Порошенко доброволно и срещо Донбас насилно мобилизирани. Ако войната е гражданска няма зако да правят мобилизация. В гражданска война трябва да воюват само доброволци. Аз се надявам че историята на Буджака няма да се свърши с тая мобилизация. И надявам се че този път България ще окаже давление на Киев за да не мобилизира българите. Ония останалите да си мислят. Львов ако иска нека да воюва. Аз съм българин и мисля си за моите. Нека да оставят на спокой Буджака. Никаква мобилизация на гражданска война.
----------------
Постскриптум.
Съветник на Порошенко Юрий Бирюков е заявил че ония които не искат да се мобилизират са били пазливи кучки. Хех… Драги Юрий. Ако щяха да са българите пазливи нямаше да изгубиш аеропорта в Донецк… Ако щяха да са българити пазливи кучки нямаше да държишь днес в Одеса цяла усмирителна дивизия…
---------------
На фотографията край на град Тараклия в Молдова. Близо до него село Кортен. Всичките моите родове са оттам. Някъде там е и гроба на дядо Кръстьо.


Историята е взета от Фейсбук - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1568014153447104&set=a.1392276691020852.1073741828.100007156031900&type=1&fref=nf




Гласувай:
3



1. colyo - Бесарабските българи изглежда са по-големи патриоти от нас.
01.02.2015 16:33
Не разбирам защо българските правителства през последните години се държат като мащеха за своите общности в чужбина. Другите правителства поне оказват открита морална подкрепа на своите, а тук мълчат като мушнати гайди и не смеят гък да кажат.
Поне веднъж застанете зад своите сънародници и скръцнете със зъби.
цитирай
2. pvdaskalov - Подкрепям...
04.02.2015 19:08
... напълно статията и мнението на COLYO,
Поздрави!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3998474
Постинги: 2362
Коментари: 744
Гласове: 1929
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия