"Пази се от буря и морски дракон!" С тази заръка изпращали някога всеки варненски рибар, тръгнал на дълъг улов. Острите отравяния след убождане от морски дракон продължават да са сериозен медицински проблем по Черноморското крайбрежие, алармира д-р Мариета Йовчева, шеф на отделение в клиниката по токсикология на МБАЛ-Варна към Военноморска академия. Рибари с мрежи, пишман въдичари, а и много летовници могат да станат лесна жертва на морския дракон, предупреждава специалистката с 28-годишен стаж. Драконът е хищна риба, която живее в плитките крайбрежни води.




  През зимата драконът се спотайва на 70-80 см дълбочина в морето, но през лятото напада в плиткото - дори да влезете в морето до коляно, пак може да ви захапе, предупреждава д-р Мариета Йовчева. И дава жокер - морският дракон прилича на безобидно попче или млад сафрид. Не е страшен на вид - дълъг е само 20-35 см.

Драконът заблуждава доста рибари любители. Закача се на кукичката, а лаиците смело го хващат за хрилете, за да откачат. Точно там обаче рибата крие 3 остри зъба, свързани с отровни жлези. Опасните бодли се намират  в хрилете є на гърба.

Някои туристи каръци пък се натравят, като настъпят дракона. След обождането болката е неописуема - силна, пронизваща, пареща, пулсираща. Може да продължи от 1 до 3 часа, разказва токсикологът. Случва се обаче отровата да мъчи убодените и цяло денонощие, а в най-тежките случаи - и 12 дни. "Виждала съм и мъже да плачат и да се тръшкат от болка", разказва д-р Йовчева. Отровата е комплексна с водеща съставка - дракотоксин, който причинява локално и общо отравяне. При тежки случаи може да засегне нервните окончания, да предизвика контрактура (свиване на мускули, сухожилия). Ако не се потърси веднага лекарска помощ, увреждането може да е трайно със засягане на костите и да се стигне до обездвижване на ставите.

Може да се получи и некроза - тъмно петно и унищожаване на тъканта, което изисква хирургическа намеса. Като последица може да се появи и вторична инфекция, тъй като морската вода не е стерилна и вкарва бактерии в раната, която кърви понякога 2-3 часа. Общият токсоалергичен синдром, който се появява в първите 2-3 часа, е свързан със силно главоболие, гадене, студена пот, сърцебиене. При хора, склонни към алергии, може да предизвика анафилактоидна реакция и ако не се потърси веднага лекарска помощ, да се стигне до шок, а макар и в много редки случаи досега и до смърт. Но понякога се получава продължително или трайно обездвижване на потърпевшия крайник - най-често ръката. Има ужилени преди години, които и досега ходят на физиотерапия или се лекуват в барокамера.

А в някои морски държави като Дания има клауза за ранно пенсиониране по болест след тежко убождане от морски дракон, дава пример д-р Йовчева. Пикът на драконовите ухапвания е през август, предупреждава специалистката.

Токсичният ефект от драконовото убождане е бил добре известен още в древността. За първи път е описан от Плиний Млади (I век пр.н.е.). Българският учен д-р Живко Георгиев е с най-голямото проучване в България по въпроса. Той съобщава за 520 случая на такава интоксикация за периода от 1956 до 1966 г. През 2007 г. е имало 43 случая на отровното убождане. Тази година са пострадали само 11 души.

Лечението на пострадалите от морски дракон се осъществява в клиниката по токсикология. Мястото първо се обезболява, след което раната се почиства и превързва. Прави се инжекция против тетанус. Прилагат се и локални блокади против силната болка, която води направо до прилошаване. Използва се и антибиотична програма. Въпреки многобройните проучвания и публикации, в литературата се срещат значителни разногласия по въпроса за лечението. Много автори поддържат разпространеното народно лечение на болката с потапяне на ужиленото място в гореща вода с температура 45-50 градуса за 1,5 ч. Считало се, че по този начин се неутрализира термолабилната драконова отрова. Възражението срещу това е опасността от бързо разпространение на отровата и от тежки вторични инфекции. В България това лечение не се прилага. Корифеят д-р Живко Георгиев предлага изстудяване с ледени компреси.

През 60-те години на ХХ век са били създадени специални ваксини срещу морския дракон, но поради трудното стандартизиране и високата цена не са се наложили като рутинно лечение. Най-любопитното е, че морският дракон минава за деликатес и във Франция правят вкусна чорба от него.

Това лято има убоден от морска котка - човек с харпун, в когото тя забила кухия си шип на опашката. "Болката е още по-силна, отколкото при морския дракон", предупреждава д-р Йовчева. Друга напаст през сезона е скорпидът, който е сходен с морския дракон, но е грозна рибка и ужилването му не дава същите симптоми. Медузите се появяват в края на юли и началото на август в Черно море, но не са отровни.

Най-зле е, когато се засегнат очите и тогава паренето, което е много неприятно, може да продължи повече от 24 часа. Трябва веднага да се отстранят пипалата на медузата, да се напръскат очите обилно с вода и на всяка цена да се потърси лекар. Медузите в южните морета и в Адриатическо море могат с пипалата си човек да убият. Докато Черно море е много по-ласкаво в сравнение с другите морета, казват специалистите.

"Има опасност от отравяне със скумрия и паламуд", предупреждава д-р Йовчева. "Ако рибите не се изчистят веднага и замразят, натрупват веществото хистамин и могат да докарат голяма беля - повръщане, сърбеж и диария", уточнява варненската лекарка.

Кръстина Маринова


http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-07-28&article=376004