ЗАЩОТО НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ!

Привлякоха ме евтините самолетни билети и туризъм крастата ми. Все не ме свърта на едно място (защото дори на попрището жизнено в средата, не съм убедана че съм на правилното място) и мноооого искам да видя свят. Милано като дестинация се препоръчва за шопинг туризъм, пък аз съм повече по културния. Затова прерових интернет за мнения и всички бяха обезсърчаващи... Но билетите купени, хотелът резервиран и така заминахме. Милано ни посрещна с топъл дъжд и най-впечатляващите сгради!




Оказа се невероятен град! Съперничи според мен с Париж и то по много показатели: архитектурни забележителности: като започнем от катедралата Дуомо, Централна гара, замъкът Сфорца (Sforcezco), триумфалната арка, галерия Виторио Емануеле, пощата, площад Ла Скала, дворецът Лима и хилядите жилищни и административни сгради в целия град!;
  
районът с модерна архитектура съперничи на Дефанс, а казват че до “EXPO 2015” ще го надмине (в момента кипеше усърдно грандиозно строителство); множеството шопинг ерии и улици; очарованието на пазарите (само вторник и събота) как изведнъж се появяват в пешеходната зона и вечерта вече са изчезнали... Списъкът със забележителностите на Милано (в това число и музей, и църкви, и сгради) се оказа дълъг цели 7машинописни страници!
  
 
Първоначалното ни намерение беше да го разгледаме за 2дни, защото според други блогъри „в Милано нямало какво толкова да се види”. Едно, че времето не ни стигна за да разгледаме всичко предварително набелязано, ами накрая на престоя ни вече бяхме ядосани, че сме отделели само 3 дни, а нямаше начин как да го удължим. Нищо – сега вече планувам и следваща екскурзия пак до Милано (този път за шопинг). Една миланчанка ме убеди, докато си пиех кафенцето-напръстник на улица „Данте”, че това е много изгоден за пазаруване град особенно през януари и края на август, когато намаленията на брандови стоки стига до 70%. Аз пък още бях в еуфория, защото съм видяла „Тайната вечеря” и оригинални творби на Рембранд, Микеланджело, ДаВинчи и други майстори на изкуството; че изобщо не бях на вълна шопинг. За посещение на „Санта Мария дел Грацие” наистина е необходимо резервация на час, която може да се направи на място за същия ден или следващи дни или пък в интернет (билет 6,50Е за „Cenacolo Vinciano” редовен); самата църква се разглежда свободно. Голямото културно наследство на Милано е разпръснато в множество музей: пинакотека”Брера”, Замъкът „Сфорца (Сфорцеско)”; пинакотека „Амброзиана”; Modern Art Gallery; Museo Civico di Storia Naturale di Milano; Museo del Novecento; Museo della Scienza e della Tecnologia "Leonardo da Vinci"; Museo Poldi Pezzoli; Museo Teatrale alla Scala; Bagatti Valsecchi Museum ; Convento Santa Maria delle Grazie (The Last Supper); Gallerie di Piazza Scala; Milan Cathedral Museum; Modern Art Gallery; Museum of Twentieth Century; Museo d"Arte Paolo Pini; Museo Diocesano; Museo Fotografia Contemporanea; Museo Luigi Pecci; Museo della Permanente; Museo Poldi Pezzoli; Museo di Sant"Eustorgio; Museo Villa Clerici; Padiglione d"Arte Contemporanea и др.
 

Милано се оказа и много удобен град, защото голяма част от забележителностите са скупчени в центъра и с една пешеходна разходка, правилно планирана, разглеждането е удоволствие (а и икономисвате от градски транспорт, който е много добре уреден – еднократен билет 1,50Е).

 
Ако искате да усетите ритъма на града, ще трябва като нас да обикаляте повече и удовлетворението ви е гарантирано. Милано е пълен с барове, ресторантчета, кафенета, заведения за бързо хранене и всичко което ще накара туристът да остане по-дълго време. Пица с кола 5Е; цени в патисерии от 1Е до 18Е/кг; аперетив комбиниран с мезета на шведска маса 7Е до 12Е; сет менюта в ресторант от 15Е до 28Е. Но внимавайте – и тук за сядане на кафе ви взимат 1Е - 3Е за място в заведението (както в Сан Марино, Венеция и там където бяхме в Италия).
 
По предварителна препоръка (internet) купихме прочутите Milano pass от информационния център на централна гара, но единственото което ни послужи беше картата за градски транспорт (48часа). В комплекта нямаше citymap и след като вежливо я  поисках отговорът беше: горе в гарата в книжарницата - и щем не щем си купихме карта от книжарницата. В този коплект е включена и карта за отстъпки включващи няколко милански ресторанта и то добри (10% така си икономисвате бакшиша при сметка над 40Е, но за по-малки сметки според мен не си струва да се ползва); списък с музей и free достъп, но са за точно определени дни. Оказа се, че този Milano pass за нас не беше от особена полза, защото не сме ползвали остъпките. 
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: 1etty.blog.bg/turizam/2014/03/13/zashto-milano-2.1247501

Благодаря за хубавата разходка из Милано.
Поздрави!

радвам се че Ви харесва, но поради формата не мога да се разпростра, сигурно ще пусна и втора статиика с допълнително снимков материал.

Другия път ни води и нас, да не изпуснем намалението.
Хрумна ми един въпрос, каква е разликата като видиш една къртина в оргинал (което е съмнително) и когато видиш копие? не виждаш ли едно и също нещо в двата случая.
Аз лично не разбирам защо хората толкова се вдъхновяват от 'известни' и скъпи картини?
Примерно 'Слъногледите' (май на ванг гог беше) и мона лиза (на давичи май), много глупави картини пък струват милиони. Защо?!?
Нямали достатъчно гладни и жадни хора по света, които могат много добре да се възползват от милионите ;)

тъкмо се чудех с кого ще ходя следващият път :) има евтини самолетни билети за декември и февруари, пак не е за изпускане...
А защо толкова се прехласваме пред големите майстори на четката, всеки си има различни подбуди - моята е че съм неуспял художник и затова се възхищавам на успелите, но не на всички! И аз не си падам по Слънчогледите, но ДаВинчи за мен е велик и ненадминат, както и други творци, ами с две думи - падам си по италианските майстори.