Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2015 19:07 - ТАКАВА Е КАРТИНАТА ОТ НЕСВЪРШВАЩИЯ „ПРЕХОД“
Автор: hadzapi Категория: Политика   
Прочетен: 897 Коментари: 1 Гласове:
0



В доклад на ООН за човешкото развитие (Human Development – 1991, р. 119, приложение 38, 29, 30, 31) България бе в група „Високо човешко развитие”, на 33-то място в общата класация на 160 държави в света. Впоследствие повечето страни от бившата соцсистема запазиха позициите си в нея, а при нас е очевидна съдбоносната разруха на икономиката ни.

Изумителна е и лекотата, с която политиците ни допуснаха ликвидацията на всичко, което можеше да ни осигури запазване на тези показатели: индустрия, селско стопанство, наука, образование, здравеопазване, култура, общо духовно равнище. Това бе постигнато най-напред с разгонването на индустриалната интелигенция, с тоталното политизиране и противопоставянето на хората, а в областта на медиите – чрез ежедневно облъчване с оглупяващи предавания.

Представят ни като голям успех днес чуждестранните инвестиции. Дали са неграмотни, или нас считат за такива, та не виждат, че чужденците изкупиха най-доходоносното – енергийните мощности, химията, цимента, цветните метали, фармацията, хартията, пивоварните, тютюневите фабрики, водоснабдяването. Тези “стратегически инвеститори” изграждат само търговски обекти – молове и супермаркети, в които ни продават стоките си и едновременно с това ликвидират нашите производители и търговци.

Кибритената фабрика в Костенец, изградена още в началото на 20 век, бе продадена на чужденци, те се настаниха на големите ни пазари в Близкия изток, закриха я и сега внасят свой кибрит. Други купиха завода за маргарин, пренесоха го в съседна страна и от там внасят „Калиакра”, за която навремето бяхме купили скъпа технология и машини от Англия. Разрушаването на завода за спиралошевни тръби ни извади от списъка на производителите на газови тръби.

Мога да изброя още стотици такива примери и ще се види както огромния срив, така и очевидната целенасочена наказателна операция срещу България. Не го правя, за да не получа станалия вече традиционен упрек в „носталгия”... Господа, научете поне значението на тази дума!

Учителят ни по старогръцки и латински езици в Сливенската мъжка гимназия, Лебедински, емигрирал след революцията от Русия, с вълнение ни я разясни като „тъга по родината”, даже ни обясни двете съставни части на думата.

На тази старогръцка дума, изразяваща велико човешко чувство, сега се придава дори и обидно значение. Веднъж, като напомних, че сме произвеждали над 800 000 т домати и сме били едни от големите износители, а днес в магазините ни се предлагат вносни безвкусни и дори опасни домати, един ми каза - „няма да се отървете от тази носталгия...”.

„Доматена носталгия” – това вече излиза извън здравия разум!

Потресаващ е социалният облик на страната ни. Огледайте се по улицата, всеки двадесети е с бастун или с придружител, преобладават възрастните и видимо хора в нужда, очевиден е упадъкът на възпитанието и на културата. Ставаме смаляваща се, остаряваща, обедняваща и с падаща грамотност нация.

Спомних си покъртителния разказ на Йовков за бедния селянин, който води в каручка болното си дете по пътищата на Добруджа да търсят бяла лястовица, за да оздравее, спомних си Моканина и страшната му мисъл: „Боже, колко мъка има по този свят”...

Дали на България не й е останал единствения шанс да се откъсне от дъното - като види бяла лястовица?!

Какво ни доведе до това състояние? *

Убеден съм, че в основата са няколко причини

Несвършващата политизация на обществения ни живот, загубата на националното ни чувство, робуването нанеолибералните теории. Вече 25 години те разтърсват обществото.

Ситуацията удивително напомня първите години след 9 септември 1944 г. Учудвам се как все още не са копирали Вълко Червенков, който през 1950 г. каза, че хората трябва да имат биографии, „чисти като водата на Седемте рилски езера”. Но ако тогава политизацията постепенно попритъпя, днес този процес не само не затихва, а системно нараства.

През юни 1989 г., месец преди 200-годишнината от Великата френска революция, попаднах за два дни в Париж. Подариха ми юбилеен сборник с портрети на велики французи. Първият е на Людвик Шестнадесети, следващите - на Мария-Антоанета, на Робеспиер, на Дантон, на Марат и други дейци на Революцията, завършва с Наполеон и негови маршали. Всички те, гилотинирали се един други или избили милиони французи в нелепи войни, са обявени за „велики синове на Франция“. Някой да е прочел във френската преса ругатня срещу

Морис Торез, генерален секретар на Френската компартия

преди и по време на Втората световна война и възвеличан от Сталин на 19-ия конгрес на КПСС?

Друг път, пак в Париж, разглеждах църквата „Сакре Кьор“. Обикновен французин, случаен спътник, ми разказа за строителството й. След разгрома на Парижката комуна в 1871 година, победителите решили да ознаменуват делото си с паметник и започнали да го строят на тази височина. Срещу него се надигнали френски интелектуалци с думите: „Това ще разедини завинаги френския народ“. Послушали ги и върху основите му построили църквата.

Това е велика нация!

У нас, на 12 юни 2013 г., някой управник или „национална медиа“ да се сети да обяви черния ден от убийството на великия син на България Александър Стамболийски, или по-късно на съратника му Райко Даскалов? Да се говори нещо обективно за Георги Димитров, на чието име и до днес е наречена улица в Париж?

Истинските причини

за всеобхватната ни разруха стават все по-ясни. Зад сините и червени мечти за промяна, зад политическите страсти, вече прозират интересите на световните сили. Целта им се вижда: да прекроят човечеството в началните десетилетия на настоящия 21 век.

Извършва се непознато в човешката история разделение на малцина свръхбогати и на огромна беднота, затъваща в мизерия, във физическо и морално израждане. Може да се съзре и мястото, определено за България – да се превърнем в колониално-компрадорска формация.

Технологията включва серия от стратегически удари: разпад на икономиката; срив на пазарите; унищожителни удари върху банковата и финансовата системи; разстройство на националната и на регионалните инфраструктури; разруха на науката и образованието, всеобщ спад на културното равнище на нацията.

Използва се виртуозна тактика: живеем в

неотменно политическо напрежение

и в ежедневни противоречиви събития, младите се обливат наркотично с добре отработени екшъни, съзиданието е заменено с трошене.

Демагогията, дезинформацията и фалшификацията на историята се утвърдиха като стил.

Тревожно”! Но това е слабо определение за бъдещето ни!

Редуващите се в управлението политически сили не показват ясно виждане за нашето “утре” и пътища за неговото просветляване.

Държавниците на другите страни от бившата соцсистема правилно видяха новите световни процеси, предприеха действия, съобразени и с тях и с националните си интереси и съхраниха индустрията си.

Нашите политици не го направиха

Те тръгнаха по мъглявини като “кръгли маси”, “демократичен социализъм”, властови пазарлъци и така сложиха началото на срива ни.

Фалшифицираха се основни данни за страната ни: валутният ни дълг, като се отчетат валутния резерв и външните ни вземания, беше под 5 млрд. щ.д., а бе обявен за 10,5 млрд. щ.д. Даже и при тази “грешка” дългът ни възлизаше на 227 % от годишния приход от износ в конвертируема валута. При Унгария това съотношение бе 319 %, а при Полша – 484 %. Въпреки по-доброто ни състояние, Луканов сам, без решение на правителството си, обяви “мораториум” на плащанията по дълга, което е рядко и фатално явление в световната практика.

Приета бе

най-дивата приватизационна програма

изработена под ръководството на господата Ричард Ран и Роналд Ът.

Не бяха привлечени в приватизацията световни фирми, по чиито лицензи, комплектни доставки и с постоянното им сътрудничество изградихме стотици заводи преди това.

Вместо да се разрушават, много от заводите ни можеха да се предложат като смесена собственост, както направиха в Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Поради безхарактерност и чуждопоклонничество, не тръгнахме по техния път и сега сме “под дъното”.

Остават ни следните възможности:

- да продължим по досегашния разрушителен път.

- да си въобразим, че по чудо ще възкресим времето отпреди 1990 г.

И в двата случая ще станем ликвидатори на третата българска държава, нещо, което ни се крои и отвън.

Единственото ни спасение е да осъзнаем, че пред нас са тежки капиталистически години и можем единствено, при това доста трудно, да търсим човешки форми на живот за българите.

За съжаление, ежедневно ни затрупват примери, показващи, че днешните управляващи не са в състояние да постигнат и това. Затова бих им предложил няколко неща:

- откажете се от сляпото чуждопоклонничество. Защитавайте българските интереси, колкото и да е трудно това!

- спрете незабавно препирните и смешните спорове. Прекратете ежедневното обливане на обществото с политически крясъци. Те противопоставят нацията и ни водят към самоубийство!

- разберете, че държавата и държавността са сложно нещо и крайностите са разрушителни! А тя затова съществува, за да бъде полезна на хората. Позицията ви, че трябва “колкото се може по-малко държава”, е признание, че тя ви е нужна само за да я доограбите. В човешката история има такива крайни - и затова - фатални примери. Един крал обяви: “Държавата, това съм аз”, и следовникът му бе гилотиниран. Един строй обяви: “Аз съм всичко в държавата”, и той рухна!

Сегашната крайност “по-малко държава” е най-опасна, тя ще ликвидира самата България!

- осъзнайте, че държава без индустрия е само потребител на чужди стоки и това ще я доведе до гибел. Затова работете с всички сили за възраждане на наши български производства. Създавайте фондове, приемайте насърчителни закони, помагайте на млади и инициативни производители. Преди години, при посещенията си в Турция и Гърция, се учудвах на индустриалната им изостаналост. Сега, особено Турция, ме учудва с мащабите на индустриалното си развитие...

 
Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ

http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=6130%3A2015-04-28-16-45-50&catid=551%3Abroi-17-2015&Itemid=127



Гласувай:
0
0



1. staler - прав си ама де им е келепира от такава ...
06.05.2015 19:51
прав си ама де им е келепира от такава една народополезна деиност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1956631
Постинги: 1457
Коментари: 627
Гласове: 1156
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия