Някой смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже обича...

Друг пък смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан...

Трети мисли,
че трябва добре да внимава,
защото обича...

А четвърти –
че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан...


Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
има други – чиято любов е едно безразличие...
Има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...



Гьорг Шомийо