Малко преди 9.00. В празната зала на Общинска администрация, където ще се проведе поредното заседание на местните общинари, е само общинският съветник Петър Костов. От стола си пред дългата заседателна маса той вдига леко глава на поздрава ми и отново я свежда към разтворена папка. Докато се провирам към обичайното си място – в края на редицата, определена за граждани, в залата нахлуват кметът на Полско Косово Добромир Добрев, придружен от усмихнат младеж, който не откъсва очи от него. Сядат пред банките в средата на редицата до прозореца и чувам задъхания говор на кмета с очи, впити в Костов отсреща. Регистрирам енергичния му монолог към явно недовършен разговор от преди. Костов слуша. Гласът на Добрев е доста висок, леко тръпчив. Отбелязвам го, защото го чувам за пръв път. Няколко бързи фрази с особена доминираща тоналност се вмъкват в главата ми: „Много добър мой приятел е! Познаваме се! Няма начин да ми откаже! Ей сега ще му звънна! Ще му кажа: прати една певица и ще те направя почетен гражданин на Полско Косово!”
Няма шега! Лицето на Добромир Добрев е странно озарено, ръцете му стискат силно ръба на масичката. Наведеното напред тяло издава сила и мощ, сякаш ще полети!
Не познавах Добромир Добрев преди снимката му да се появи на плакатите на ПП АБВ като кандидат за кмет на селцето с 1623 жители, голяма част от които роми и власи, представлявани няколко мандата в общинския съвет на Бяла от Петър Костов от ДПС. Не попитах, но предполагам, че „певицата” ще трябва за някакъв празник или за заведение и кметът предлага услугите си.
На заседание на Общинския съвет, когато определяха заплатите на кметовете на големите кметства и предложението на кмета на община Бяла бе заплата на Добрев да е със стотина лева по-ниска от възнаграждението на колегите му от големите села, сред които е и Полско Косово „поради отсъствието на опит”, за секунди в залата настана мъртва тишина. Въпреки аргументът на вносителя, че другите имат няколко управленски мандата зад гърба си, а кметът на Полско Косово е новак в управлението! Спотаеният упрек бе, че общинският кмет (от ГЕРБ) може да не прости загубата на кандидата на ГЕРБ в селото и да, това сигурно е стратегията на отмъщението. Наслагвайки онзи момент върху този, си мисля, че ако не „си е връщал”, Димитър Славов явно не е познавал всичките възможности на Добромир Добрев, който стана кмет с подкрепата на 330 полскокосовчани и ще "направи" някого и "почетен гражданин" ако трябва, за да им бъде полезен!!!
Ехото от чутото ме занимава дълго и понеже околните са в една или друга степен зависими от ситуацията, потърсих асоциацията у обичания Йордан Радичков, в чийто разкази миналото и бъдещето живеят заедно, по комшийски, а времето е трупало безкрайно мъдрост, познание и някаква странна тъга – за тайната вяра в някое ъгълче на душите, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди... Ето отговора: „На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане. Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник!” Та и Полско Косово, може би, ако ...Въпросите ще дойдат по-късно, те ще чакат хората на селцето по завоите и по нанагорнищата на цял управленски мандат.
Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя. Не знам кое е повече – дали намереното, или изгубеното.