Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2020 18:24 - 22 ЮНИ – ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ! ПРАЗНИК НА НАЙ-СТАРАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА!
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3861 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 26.06.2020 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Денят на Българската държавност, Празникът на Таргиз е 22 юни! Празник на всички българи по света.

На тази дата през 14953 г. пр.н.е. е основана първата Българската държава Идел. Тогава биркамът (върховният жрец) и вожд на племето българи Карт Джам Кавес Зияджи – Таргиз постановява на брега на река Арджан, или Болгар-Идел (Волга) първата племенна организация на българите, т.е. на държавата „Идел“ („Седем-племена“ = „Ид-ел„).

Датата 22 юни 14953 г. пр.н.е. на събитието е фиксирана в родовата памет на древните българи, предавана от поколение на поколение и става известна днес от едно честване в Поволжието през 1184 г., описано в българските летописи (Забележка: почти цялата терминология от древността ни е на трек-български език /български тюрки/, употребяван тогава във Волжска България):

Великият цар на Волжска България Габдулла Челбир Масгут (1178 – 1225 г.) твърдял, че Булярската война (по негово време) е била спечелена за него от военните му командири Гуза и Наби. За да отбележи подвига на Наби, Габдулла Челбир разпоредил Празникът на българската държавност – „Празникът на Таргиз“ да започва с шествие в Алабуга на 15 юни и да завършва във Велики Болгар на 22 юни всяка година. Царят е знаел, че на 22 юни 14953 г. пр.н.е. (по българското летоброене, което е сложно и в публикуваните летописи е изчислено и приравнено към християнското летоброене), по нареждане на биркама и вожд на древното племе Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи, на това място на брега на река Волга от българите е било положено началото на първата им обществена структура на Земята. Това се е случило в епохата на енеолита-халколита и след отминаването на ледниковата епоха (социалните процеси и трудови постижения в Поволжието и Приуралието са се случили по-рано от други места). Зияджи е утвърдил рода Дуло, който е получил началото си от Джам Иджик, за царска династия на българите. По него са избирани владетелите на българите, докато съществуват български държави



  през Средновековието. В китайската история едно от най-мощните племена на нашия народ, съсед на Хунската империя и на Китай са Големите Юечжи (по името Зияджи) – тохарите или масагетите.

В утрото на 15 юни 1184 г. Цар Габдулла Челбир, съпровождан от 30 хиляди галими (свещеници и учени), емири, бекове, бахадири и саварчии (председателите на търговско-занаятчийските дружества), преминал от левия тамтайски бряг на река Агидел (Кама) на алабужския (десния бряг на Кама), където били посрещнати и разположени на прекрасната поляна Ландум („Змийска поляна„) на отрупаната с ястия върху дастърхани (ленени покривки) 30 хиляди най-добри граждани на Алабужския улус (окръг) начело с коменданта Наби. Самото свещено-почитано име на поляната и бивше име на Алабуга (днес Елабуга), давало надежда за покровителство от Небесата. Край реката е бил разположен древен карамадж (българско светилище) и известната, която и днес се издига, Бяла кула на прорицателя, до който се допитвали всички владетели в Евразия, подобно на Пития в Делфи в древна Гърция, включително известните цар Дарий (Даграй) и Александър Македонски.

[Във връзка с този празник и с това място е интересно е да се допълни, че алабужките българи помнят, че преди хилядолетия (ІІ хилядолетие пр.н.е.) техни деди са завладели острова, отвъд Арджан или Балта дингез („Българското море, Балтийско море“), който нарекли Улуг Бурджан („Велика България“ – т.е. „Велика Британия“ днес) и с името на тая огромна поляна на подобно място край пълноводната река Тамтазай или Тамта-су (Темза), издигнали своето селище Ландум (Лондон)].

[Българското начало е легендарно по разбираеми причини. Относно древността на празника, запазена в българската родова памет като легенди и летописи, се разказва следното: Първият човек бил алпът (малко божество) Българ, който впоследствие помолил Тангра (Бог) да го превърне в смъртен човек. Българ бил наричан още Джам (Иджик), т.е. „Бик“, „Производител“ и станал първият вожд на първата държава (първобитна общност, орда) в света, основана от двуглавата орлица Умай или Турун-Аби (чийто образ е взет за герб в днешна Русия.). Тази държава се казвала Турун-Суба („Областта /ордата/ Турун„). В тази държава се организирал първият народ на земята „българи“. В помощ на Турун-Аби се явил един от синовете на алпа Сабан-Трек – Локъйр или Локбъйр от Бирма и Югоизточна Азия. Той на два пъти е провел походи от Акбаш (Азия) на северозапад със своите племена тузи или тузгари, или източни именци (жълтата раса). Най-древните спомени в нашата история за похода на тузите или тузгарите са от 32153 г.пр.н.е. към река Волга, а вторият им поход начело пак с митичният Локбъйр е през 18 хилядолетие пр.н.е. в Агил (Балканите), които като се обединили с местните племена западни именци, образували народ от седем племена, наречен „българи“, или „дугари“ (тевкри), тохари. Първото българско племе в Агил се наричало „бояни“ или „бояндури“ (пеони), всички те както името на народа „българи“, означавали „божи хора“, „славни хора“, „божий народ“. Агилските българи, почитащи Сабан-Трек приели в негова чест и името треки (траки) и от смешението им с тузгарите са възприели и сътворили трек-българския (български тюрки, майка на всички тюркски езици) език. В Агил се е зародил и първият език на древните българи, агилския (праславянския) език. (Разликата във времето на последователното създваване на тези езици по езиковедчески преценки е около 3- 4 хиляди години. В ДНК генеалогията е регистриран по-сложен процес, което показва, че расите и езиците не може да се канализират и определят строго едни спрямо други. Има други зависимости, вследствие на исторически и миграционни процеси.) Умай-Бика (майка на всички алпи и хора, богинята майка), заповядала на Локбъйр да пресели българите-бояни от Агил на Волга. Тогава на тази река в чест на Умай-Бика й казвали „Булга“ („Майка„), от там се получава днешното руско име на реката Волга заедно с прозвището „матушка Волга“. А трек-българите казвали на реката „Руджан“ („Родна /Ру/ Река“ /джан, шан, /).

През 14953 г. пр.н.е. Умай-бика предала властта край Волга на Карт-Джам Кавес Зияджи Таргиз Българ-Батъйр Угер, който на 22 юни същата година в карамата (светилището) „Субаш“ в Улуг-Българ (Велики Болгар) преименовал Турун-Суба и провъзгасил името на българската държава Идел, начело с българите. Този ден от онова време става празник на българската държавност, наречен „Денят на Таргиз“. На този ден от онази древност до днес, просветените българи от цял свят идват в Улуг-Българ да празнуват „Деня на Таргиз“. На следващият ден, 23-ти юни, дошлите в Улуг-Българ, започвали с къпане (омиване във водите на реката) да отбелязват друг велик български празник – завършващият празник или Великия Български Джиен (23-25 юни).

Умай-Бика е кооптирана в римския пантеон в качествата на две богини: Мая – Богиня на пролетта и плодородието и Майеста – Богиня на преклонението и почестите. По статут в старогръцкия пантеон Умай-Бика съответства на богинята майка Хера. А името на Артемида произлиза от нейното прозвище Артимас – „Девствена, Недокосната“. Наименованието „амазонки“ идва от жените-българки, почитателки на Умай-Бика, заради която се наричали „умайджанки“. Нямат никакъв гръцки легендарен произход, освен че са предадени с погрешно звучене от гръцките хронисти].

Като си давам сметка за това, което е известно от казионната историография и наложена ни литература, е видно че великата и най-древна българска история е безсрамно деформирана, фалшифицирана, окастрена и стегната в исторически корсет дотолкова, че на днешните българи да им е известна малка част от нея и то в такъв вид, че ако прочетат истинската си история, да не могат да повярват, да им се струва като фантасмагория. Всъщност това, което ни е известно днес като българска история е едно ГМО меню, бедно и пълно с консерванти, духовен субпродукт. Глобалният предиктор ни е определил, че българската история трябва да започва от 681 г. и от Аспарух и нито година по-рано, нито километър встрани от Дунав и Балкана. Това отношение се корени дълбоко в хилядолетията в Египет, от вековете през които срещу историческите сведения и българщината се лансират с обратен знак библейските измислици и притчи за египетските роби, манипулациите на египетските жреци, раждането на йеховисткия юдеизъм и най-лошото което се е случило – сътворяването на талмудистката доктрина (днес упражнявана от ционистите), в комбинация с машинациите в Библията и тайните на Ватикана.

Като нестандартен начин да защитя отношението ми срещу казионната ни историография, по правило издържана от българския бюджет, но нагласена волно да служи неволно и недоловимо на чужди сили и на антибългарски интереси, и за да отворя очите на българите патриоти, ще се опитам да дам накратко ред примери с топоними (имена на места), етноними и др. и събитията свързани с тях, отнасящи се към българите в най-дълбока древност, в много случаи за хилядолетия преди т.н. Христова ера. Да решаваме пъзел от думи. Тези наименования са незаличими езикови жалони, къде и кога е минала българщината, но след като не се изследват дедуктивно, никой няма да се сети, а на нас българите за жалост никой няма да ни подскаже за тези следи. Не ни долюбват и всячески искат да ни унищожат като главен творец и очевидец на древността, като основен кредитор на световната история. След ликвидарането на този кредитор, спокойно и без никаква опозиция безпрепятствено ще могат да твърдят за своята „богоизбраност“, подкрепена от техни съчинения. Така засега раждането на най-древната държава в света през 14953 г. изглежда като фантасмагория, а „богоизбраните“ ще ни се присмиват зловещо (надявам се до вчера?). Това е технологията на панпланетарните заговорници, а тези които сме се родили като българско-говорящи, заемаме статута на техни цели и мишени по талмудистки код. И огромната част от българите не знаят това. На хабер си нямат от това… Но това е друга тема…

Българските летописи излезли наяве преди 20 години не е могло да бъдат видени от цяла плеяда многоуважавани български изледователи и учени на древността, историци и езиковеди от ранга на акад. Вл. Георгиев, проф. Бешевлиев, проф. Г. Михайлов, проф. Ив. Дуриданов, проф. К. Влахов, проф. Б. Геров, проф. Р. Гандева, проф. Ал. Фол и мн. други, живели и работили преди това. Но е неразбираемо, тези които днес могат да ги видят, защо не искат да ги интерпретират, защо не ги изследват добронамерено, ако щат и критично!? Или изобщо не ги познават!? Или така им е разпоредено!? Някои от нещата тук са споменавани в други статии на автора, но нека се съгласим, че повторението е „майка на знанието“! Цялостната информация е извлечена от древните български летописи, видели бял свят във Волжска България, която през 1920 г. издевателски е наречена от ционистите-болшевики – Татарстан („Адова страна“) и нашите сънародници тамошни българи са прекръстени на татари („хора от Ада„), както и от лични разработки на автора. [Справка: На 27 май 1920 г. е обявен Декрет за образуването на ТатарскаАССР, подписан от Ленин под натиска на Троцки. На 25 юли 1920 г. в Казан болшевиките предават властта на „татаристите“. Незабавно народността „българин“ била забранена, а червените ционистки комисари въвели официалното наименование „татари“ („адски хора“, „безбожници“, „мръсници“).]

Примери:

Прародината на българите се явява Идел-Урал (Волго-Урал), Западен Сибир, Алтай, Памир, Казахстан и Средна Азия, която в дълбоката древност била наричана Ура или Туран, а по-късно Старият Туран. От тези простори през хилядолетията българите (под други имена) са се разпръсвали по цял свят. През ледниковата епоха дедите на българите се спасявали от студа в уралските и алтайски пещери и поради това възникнала тяхната почит към планините и пещерите. Прародителите на българите мислели, че Бог (Тангра) и духовете (алпите), са се появявали на върховете на планините и в пещерите при изгрева на Слънцето, а оттам са се получили названията „ас“ и „алп“, значещи „висок“. Думата „ас“ става едно от 50-те наименования на българите през хилядолетията, известни като народа „аси“. От нея идва названието на континента Азия, т.е. това наименование е равнознчано на България. От „алп“ идва името на планината Алпи („Алъйп-тау“, „Високата планина„, наричана от етруските и римляните Юра т.е. Ура-л), както и едно от праисторическите гнезда на българите Алтай („Ал/п)тау“ – „Високата планина„). Затова храмовете и гробниците на вождовете и царете на българите били строени във вид на пирамиди, като символи на свещените планини и пещерни молитвени домове. Такива са открити със стотици на брой в Северен Китай, но са засекретени за да не се разкрива величието на древните българи и тяхното присъствие в Китай. Древните българските храмове във вид на землени пирамиди се наричали „кургани“, или „балкани“, във вид на гладкостенни пирамиди -“ег кепе“ (от тук името на Египет), във вид на стъпаловидни пирамиди – „теме“, гробниците – „май юлъй“ (от тук думата „мавзолей“) и т.н. Думата „пирамида“ идва от българската дума „бурама“, или съкратената форма „бурма“. Думата „бурма“ означава и „осмоъгълник“, а днес е известна и като народното „болт, гайка“. Използва се и като синоним за „много умен човек, просветен, мислещ на осем“. Пирамидата и свещената мъдрост имат физическа, енерго-информационна, сакрално-магическа и теологически-философска същност и връзка, за които човечеството и космогонията все още търсят обяснения.
Не случайно древните българи са обявили своята държава точно на 22 юни, денят на лятното слънцестоене. Покланяйки се на Тангра (Бог на Слънцето) в зората точно на този ден, те са давали най-висока почит и преклонение на Господ. Българските молитвени храмове, гробници в това число и добре известните ни тракийски гробници, пирамидите, карамаджите (българските светилища) са били устроени така, че на този ден при изгрев слънце, храмът да бъде огряван от входа до дъното му, слънчевите лъчи да го пронизват от началото до края, като го обладават и пречистват със своята чиста, свята, плодоносна и божествена енергия. Затова едно от значенията на името „българи“ е „святи хора“. На този ден древните българи са изпълнявали своите свещенодействия „мен тайре“ – „голямото моление“ и те са били две: зимно и лятно.

Лятното „мен тайре“, при който се молили на Тангра („Бог“), се казвало Джиен. Впрочем името на критския Минотавър идва от този празник („ментайре“).

През хилядолетията от най-ранни епохи българите са се разселвали поради различни причини. Така и през V хилядолетие пр.н.е. след настъпването на глад и междуособици всички синове на българския вожд Арслан също се разпръснали. Този път мигрирали през Съйнджак (Северерен Кавказ) и по-късно са се преселили и царували в други земи: Шамбат отишъл да царува в Сувар или Самар (Шумер), Бал в Балистан (Палестина), Билиш в Агил (Балканския полустров), Буртас в Буртас (междуречието на Дон и Средна Волга), Агадж в Урта-Балин или Кара-Саклан („Западен Саклан“, Украйна), Бурджан в Съйбан (Средна Азия). През 4300 година преди годината на Буртаската война (или през 4953 г.пр.н.е.) Агадж обявил своето царство Агаджир за Империята Велика България, но държал чужденците да я наричат Таргитай или Агаджир. След време нея започнали да я наричат и Аскъйп („Ас-къйп“ – „Българска-степ“, „Земя на асите /българите/“, т.е. „Скития“, „Азия“, „България“, бел. авт.).
Най-старата цивилизация в света – Шумерската – в междуречието на Тигър и Ефрат, V-ІІІ хилядолетие пр.н.е., е рожба на българската активност и умения. Но това никой по света не го казва. В глинените плочки, от които е разчетено шумерското клинописно писмо (от С. Крамер) е посочено, че страната е завладяна и уредена от „черноглавите“. Те не са били семитски племена, придошли са от северните високи полета и са внесли от там своята по-висока култура. Едно от основните значения на думата „бълг-ар“ е “ черна-глава“, което идва от „вълча-глава“. Праотците на българите са почитали вълка. В борбата за оцеляване в жестокия първобитен свят, в лова, заради ловните умения които те наблюдавали в едни от най-големите си врагове-хищници, опитните нощни ловци – вълците, те започнали да ги почитат и уважават, както и да ги изучават и ги използват. Отначало иделците наричали вълка маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето от вълка, започнали да наричат вълка – магол (”маг – цар”), а опитоменото куче – емек или оймек („домашен вълк”). Като променили представите си за вълка от зъл дух, те започнали да го считат за добър дух-алп, праотец и защитник и го избрали за свой племенен тотем, който разнасяли навсякъде. Дошлите до нас имена на вълка са: Магол, Бълг – Черния (оттам „черноглав„), Тъмния, тъй като вълкът бил „нощен ловец“, т. е. „носещият победа“. Това е духът на победата –„Баръйн-Самъйр”. След като най-великият хон-български император Атила в средата на V век подчинил почти целия известен свят, се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата. Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони„), а на изток „самъйри“ („самураи„). В руски думата баръйн, барин, барина (господар,-ка, аристократ) идват от същия корен.

В държавата Самар, в Междуречието, е нямало естествени планински върхове с вид на пирамида, където българите да изповядват култа към Бога на слънцето и започнали първи да изграждат в Шумер изкуствени планини – стъпенчатите пирамиди, зикурати. Много скоро в пределите на Шумер била включена и страната Египет, където те приложили своята традиция и там в изграждането на пирамиди.

Думата за вълк – „маг“, „мак“ участва в множество исторически и географски наименования с български произход:

Страната „Магол“ – Монголия.

След завоюването на Агил от Билиш, той е дал името Македан на страната, т.е. „Вълчата долина“ – Македония. Това име напоследък нашумя много в политическите новини и спорове и наш известен историк, слугувайки на гръцките интереси гордо го обяви, че то имало чисто гръцки произход!? – Нищо подобно, то си е чисто българско! Името Бил-иш е вариант на Бъл-, Бул-, Бел- форми на „Българ“ и участва в племенното име билишци, или билсага (известни като пеласги), или бишатари, бащари, които са дошли в Агил (Балканите). От тук произтичат ред думи от района на Македония и Балканите, за чийто произход хората не се сещат, или не знаят откъде идват, но изобщо нямат никакъв гръцки произход. Ако някои твърдят, че имат тракийски произход, не грешат особено, защото траките са древни българи. Нарекли са се по името на почитания от тях алп Сабан Трек. Всъщност всички гръцки племена придошли в днешна Гърция, имат български произход.
Името на древната столица на Македония „Пела“ идва от Бел- (предавано през старогръцки език, където предностоящото „б“ се десоноризира в „п“). Думата за вътрешно море в старогръцки „Пелагос“ идва от Бел- и пеласги. Планината Беласица идва от Бел-, т.е. „Българица“. Старогръцкото название на планината Пирин – „Орбелос“ идва от „Ор“ = Ур-/ал/ (планина) и Бел-, т.е. „Българската планина“. Македонското име Филип на древен български е „Белебей“, т.е. „Българският вожд, цар“ и може да се спори, кое е първичното, защото някак си не е сериозна гръцката етимология за Филиппос = „Обичащ конете“, която гърците удобно са си съчинили?! А древното българско име на Пловдив е Белебейбул, т.е.“Градът на Белебей“ („Филиппополис“). Полуостров Пелепонес, Пел- < Бел-, а името на древния Пилос < пеласги (билсага), където е регистрирано довнесеното древно българско писмо, известно като „Пилоско писмо, линеар Б“. Името на първата българска столица на Аспарух Плиска идва от Билишкая, от билишци и т.н.

Бал, който завоювал Близкия изток, Източното Средиземноморие, нарекъл завоюваната страна „Балистан“ („Бал-истан“ -„Българската страна, столица, седалище“, Палестина), а народът на тази страна след векове става известен като „филистимляни“. В онези времена, преди да покори Египет през 1723 г.пр.н.е. потомъкът на Абар Раджил (Авар-Кам), Чул-Ат (известен в старогръцките извори като Салатис) е издигнал града Ерсубулем (Ерусалим), който означава „Божи – град“ -„Ерсу – булем“, защото Ерсу е едно от прозвищата на Тангра (Бог), а „бул“ означава град, усвоен в гръцкия език като „полис“, което заблудените по гръцкия класицизъм либерални романтици и неокласици ни го налагат за първично. Другото име на Египет, дадено пак от българите е Мамил, третото име е Мисра, което идва от Агаджир, другото име на Европейската родина на българите – Миджер. Евреите го казват Мицра. Завладявайки Египет, цялата страна била разделена на пет части, в четири от които губернатори станали братята на Чул-Ат. На самия Чул-Ат се паднала източната област, където той построил градовете Ас (Газа), Авар (Аварис – столицата), Саръкен (Сакара, Мемфис) и Ерсубулем (Ерусалим). Чул-Ат бил обявен за баръйнхан („българският кхан победител“-„фараон“, след фонетични промени), т.е. император на Мамил. Видно е, че титулът „фараон“ е въведен от българите-авари-„егсази“ – известни като „хиксоси“ в египетската история, които са владеели и управлявали Египет от тринадесетата до седемнадесетата династия включително на египетските владетели (1723-1580 г.пр.н.е. по българските извори, а по Й. Флавий 511 г.), съгласно всички истории на Египет. Преди това египетските владетели са се титолували като царе. Само където никой египтолог по света и у нас няма смелостта да обяви най-накрая, кои са тези митични хиксоси и никой лингвист не може да обясни, откъде идва титула „фараон“ ?!
Името Картаген (Karthago или Carthago на латински) има древен български произход. „Карт-“ е думата от български тюрки „стар“, „древен“, „голям“. Втората съставка „-аген“ е причастна форма от латинския глагол „ago“, който има над сто значения – 1. водя, превеждам в движение; 2. вървя, идвам; 3. преследвам, гоня; 4. движа; 5. хвърлям и т.н. Първата съставка на латински Karth- се изписва с „K“. В латински език има само четири писмени думи, започващи с „K“ и втората от тях е Kalaende, откъдето идва думата календар. Използването на „K“ показва, че думата има древен произход – на българските преселници от Атряч – Троя и през етруски. На старогръцки името на града се изписва Καρχηδών, където Καρχ- е аналогично на българското „Карт-„, а „-η-δών“ е причастна форма от глагола δονέω -1. движа, разклащам, 2. прогонвам; 3. хвърлям; който има сходно значение с латинска съставка „ago“. По всяка вероятност има подобна по-стара българска дума. Така етимологията на Картаген може да се изведе, като древен маршрут, древно, старо и познато, неизбежно място, откъдето преминават хората, керваните, плавателните съдове. Както е видно географски, Картаген е разположен на най-северния нос на Африка, макар в много плитък залив, само и само защото се намира на това стратегическо място. А защо пък намесваме древните българи в географското място на Картаген, се обяснява с това, че той е колония на финикийците, с датировка от края на първото хилядолетие пр.н.е. на мястото на селище, основано преди това от дедите им българите. Финикийците и филистимляните (палестинците) са производни и приятелски народи на древните българи-авари-барсили (хиксоси), които имат присъствие от около 800 години в този средиземноморски регион, свързан със завладяването на Египет през 18 в.пр.е. и до тяхното оттегляне в Мала Азия в края на хилядолетието. Но те през време на владичеството си над Египет и Палестина, са овладяли цяла Северна Африка, където племето ляби (либийците) и в пустинните области берберите са производни племена от мигриращите в западна посока българи през няколкото века около средата на второто хилядолетие. Тогава българите са овладели пак егейските острови, Креш („Островът на борбите”, Крит), цяла Гърция и Северна Африка, Испания, Франция, Великобритания, където са оставили много топония, употребявана и днес.
На испанското крайбрежие финикийците са укрепили подобен град Картаген (днес Картахена). Южно от днешен Толедо, навътре в сушата, имало селище Kartheja (Картея) с име от финикийски произход (според традицията). На южното крайбрежие на гръцкия егейски остров Кос на възлов морски маршрут е съществувало пристанище Картея (Carthaea), днес Кардамена. Тези селища с подобно име подсказват, че са основни станции на търговските маршрути от дълбока древност.

Името на картагенския владетел и пълководец Хамилкар Барка (277–229 пр.н.е.), може да се анализира като „Хам-„, променено от титула „Хан“, и „милкар“ – както се е произнасяла думата „българ“ в Северна Африка, а „Барка“ е „барса“ – от племето „барсили, или българите авари“ (т.н. хиксоси), които мигрирали на запад от Египет. Името на Ханибал Барка (247-183 пр.н.е.) по подобен начин се анализира като „Хам-„, променено от титула „Хан“ и „-бал“ като „българина“ или „балтавар“ (владетел), а „Барка“ е „барса“ – от племето „барсили, или българите авари“ (т.н. хиксоси). С Хасдрубал е същото и т.н. …

В днешна Испания има много наименования от древен български произход, вследствие на миграцията на българите-авари-егсази-барсили (хиксоси) след завоюването на Египет на запад през Северна Африка. От там в края на ІІ хилядолетие пр.н.е. те са пресекли Гибралтарския проток и са създали редица селища в Иберийския полуотров. Името „Ибер“ е древно българско и означава „крайна земя“. Нашите са му прибавили и прилагателното „Къйзъйл Ибер“, т.е. „Красивия Ибер“, за разлика от Прикаспийския Ибер. Южната част на полустрова е Андалусия. Нашите са казвали на Испания и „Андалус“. Това име е също българско и идва от „Анда-Улус“, т.е. „Високата Област, или страна“, защото Андалусия и Испания изобщо са високо плато. (От същата дума идва и наименованието на планинската верига Анди в Америка, но за нея да не се отклонявам тук…). Името на баските и Баския идва от „българи“-„башкорти“-„баскаи“ „високи, важни хора, господари“, защото те са завладели полустрова. Езикът на баските и сега е капсулиран и неустановен, не знаят, или просто не искат да го свържат и обяснят с български-тюрки, с трек-български език. Името на град Барселона се получава от „барсили-алани“, които са го издигнали и заселили – „Барсил-Алания, или Българ-Алания“. Валенсия аналогично идва от Бал-алани, което преминава във Вал-алани, т.е. „Българ-Алания“. Балеарските острови също значат „Бал(г)-еар“ – „Българските острови“. Областта Галисия, идва от българското название на „готите“, като „галиджийци“, същите които си имат областта Галиция и града Галич в Западна Украйна, както и наименованието на страната Галия (Франция), която Цезар е покорил в І в.пр.н.е. Бургос е равнозначен на нашия Бургас, или на Баварската провинция Бургас от V век и т.н.
Да кажем нещо за устройването на народите и страните в днешна Западна Европа от времето на най-великият владетел на света, хон-българският император Атила, което е подробно изложено в българските летописи. През второто десетилетие на V век младият Туки Атилле (Атила) е бил изпратен от неговия чичо, император Карадан, като съуправител на малолетния му син Урус в бейлика (княжество) Бургас (Приалпийските територии, Швейцария, Австрия и Бавария). Енергичният и изобертателен Туки Атилле се държал така, все едно той бил баг (княз) на Бургас. В тези години младият инициативен Атила е успял да се отклони и образова в Рим и „Истанбул“ („Цариград“), а като се върнал, се заел да обедини териториите на различните клонове на древни български поселения. Разширил пределите на този бейлик, в който включил Алъйп Бурджан (Швейцария), с центрове основаните от него градове Алъйп-Българ (Берн) и Щен-Българ („Истинската България”, Женева). Освен това Туки основал в Байгар (Бавария) града Улу-Българчин (Мюнхен), града Българчин малко на изток от Улу-Българчин, а на река Ръйнджа (Рейн) град Ръйнджа-Българ. Карадан обаче, наредил Алъйп-Българ да се нарича Алъйп-Баръйн (Берн), Щен-Българ – Щен Уба (Женева), Улу-Българчин – Менкент („Менкент” също означава „Град Българ”, Мюнхен), Българчин – Бурхаз („Българ на хълма”, Бургхаузен), Ръйнджа-Българ – Менка („Българско гнездо”, Манхайм). Освен това Туки се договорил с бага на Рамил (императора на Римската империя) за разселването на 5000 българи южно от Бургас в Алтънбаш (Италия) за усилване охраната на проходите през Алъйптау (Алпите). По негово време в Алтънбаш се наброявали 300 български аула (села). „Например, около Булунгар (Болоня) – аула Булгари, около Буляркен (Флоренция) – аул Булгарай, около Берен (Верона) – аул Българил, около Рамай (Равена) – аулите Ямлъй Българ и Ляки Българ, близо до Турун-Уба (Торино) – аулите Бани Българ, Нар Българ и Карин Българ, при Май-Алан (Милано) – аулите Сармади Българ, Молла Българ, Саръй Българ, Мен Българ. Към тях трябва да се прибавят и не малко худски (готски) и аланкубарски (лонгобардски) аули, много от които също се казват „Българ”, защото худците и особено алан-кубарите се смятат за българи. Два худски аула около Рамай и Май-Алан се казват Сюкарай Българ („Редови Българ”) и Худ Българ („Готски Българ”).
Голяма част от топонимията на Централна Европа, на Панония („Панония“ е латински еквивалент на „Пеония“, а пеоните са древното българското племе „бояни“, „бояндури“) – Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния е установена по времето на Банджа-Татра Банант, който управлявал Българския бейлик Кара-Бершуд (Западните области на Хон-Българската империя) 15 години (505-520 г.). Прославил се с войнственост и необичайна храброст в боя. В решаващата битка във войната с Източната Римска империя (ИРИ) неговият хиляден конен отряд („банант„) атакувал и обърнал в бягство 15 хилядната ромейска войска, след което той получил и прякора „Банант“. Разгромената ИРИ се съгласила да плаща на Кара-Бершуд огромен данък и му отстъпила по-голямата част от Балканския полустров. След това, като подчинил Ак-Бершуд (Източните области на Хон-Българската империя) и Есегел (Закамието), възстановил единството на Идел.
Татра с помощта на Барин-субага (краля) на верните на Хон-Българ алан-кубари (лонгобарди), разбил метежните джавъйдци (гепиди) и сарбийци (праславяни). Сарбийците, като излезли от Българските (Мазурските) блата, отхвърлили българ-гаджилците (предците на поляците) в Кичи-Буляр („Малка Полша”), разрушили хонския център на Бай-Буляр („Велика Полша”, „Полша”) град Гинеш (Гнездо) и се врязали във владенията на старото българско племе на алан-кубарите в Маруба (Моравия) и планините Сармади-Тау (Сарматските планини, Карпатите). С удари от две страни Банджа-Татра и Барин разпръснали и пленили сарбийците. Тогава към него се присъединил и Бабил, балтаварът на Байлак (Полша). Баща на Бабил бил синът на Атила, Мякше („Рисчето”). Мякше бил възпитник и любимец на Барис Абаз, чичо на Атила, който нямал свои синове. Банджа-Татра похвалил Бабил за старанието му и му наредил да построи крепостта Карък, или Карак (Кракув), която пресичала пътя на разбойниците в Баил (Централна Европа).

Самият Банджа-Татра вдигнал крепостта Банджа (Банска Бистрица) в южните Сармадски планини, които в чест на Банджа-Татра започнали да ги наричат „Татратау” („Татра планина”, Татрите). След като отдъхнал там, той възстановил с Барин крепостта Бъргар или „Багра” (Прага) по агилски. От 500 хиляди сарбийци Банджа-Татра сформирал армия на Сулбан или Сулбак, т.е. „Левобрежна” и тя заела за Хон-Българ целият десен бряг на река Алъйп или Алпа-су (Елба). От тия времена сарбийците с гордост се самоназовавали „сулбани” („славяни”, „словени”) или „сулбаки” („словаци”) и тази дума „славяни“ се появила за първи път в гръцките хроники, леко изопъчено в гръцкия език. Но това не е нов народ паднал от небето, той си същият, обитавал Европа от хиляди години под други имена. [Думата „славянин“ е калка – буквален превод на агилски (праславянски) език на думата „българин“ от трек-български (български-тюрки) в значението му „славен човек“, т.е. „славянин“ значи „българин“! И днес издигането на панславянската теория, отделянето на „славяните“ като различен народ от българите, изглежда наивна и неуместна в светлината на това познание – ярко доказателство на ционисткия способ „разделяй и владей“. Сред арабските хронисти тези българи-славяни, говорещи на агилски език, станали известни от думата „сакалъйпи“ – „български воини“, защото всички българи били воини и те са го изписвали на арабски като „сакалиба“.] Урумците (ромеите), изплашени от успехите на българското оръжие, възобновили плащането на данък на Хон-Българ. Организирането на такива грандиозни походи от Себер (Сибир) до Бина-Българ (Виена) се оказали възможни поради факта, че рудокопачите на Чалап-бий, император на Хон-Българската империя 43 години (489-532 г.), открили в Българските планини (Среден Урал) голямо находище на сребро и злато, което било наречено „Чалап” (Челябинск)…

Наименованияна на гръцката държава са с древнобългарски произход. Името „Елада“ идва от българското наименование на целия Егейски регион – Илат, който се е именувал така през ІІ хилядолетие пр.н.е. Другите имена на Троя – Илион и Ил произтичат също от Илат. Името „Гърция“ също има български произход и произтича от името на остров Креш, Кряш (Крит) след фонетични промени. Християнската религия носи първоначално името си като „кряшенска“, т.е. „гръцка“ религия, както са я именували древните българи. Епонимът „Христос“ се налага вторично. Родното еврейско име на Божия син е Иисус. А Хрестос означава „помазан“ на старогръцки. Това помазване е специален критски прийом. Както споменах, Креш означава „Остров на борбите“. Това са традиционните български борби, въведени като състезание през време на кинешите (сесиите на народното събрание на баговете) на завладения от българите остров Крит в първата половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. Всеки победител в тези състезания получавал правото да се ожени за царска дъщеря. От българската борба между юнаците – „палаваните“, „балваните“ (днешните пехливани, на гръцки „паликари-та“) на остров Крит се появява първият олимпийски спорт – борбата (на старогръцки „пале„). При подготовката на двубоите борците се намазвали със зехтин, за да стават трудно уловими, т.е. били „помазани“. Така от „Помазаният“, от „кряшенският“ идва прякорът Христос (въведено от гърците като Хрестос, „помазаник“, „избранник на Бога„) на Иисус и впоследствие „християнството“.
Троя е древният български град Атряч, управляван от героя-алп Гуруглъй Атряч (Херакъл). Атряч и цяла Мала Азия е българско владение от V хилядолетие пр.н.е. Историята на Троянската война е съвсем различна от тази в „Илиадата“, но тя е била реална и главни герои в нея са били все от български племена, наречени гръцки. От разгромения Атряч действително е последвала миграция на атрячците, които се преселват на Апенинския полустров и там стават известни като „етруски“ (от „атрячци“) и областта им Етрурия (от „Атряч“ след фонетични промени). Имената Ромул, Рем, Рим са български понятия за хълмисти места (рям и рем), в Рим има 7 хълма. Името „Италия“ идва от първото име на българската държава Идел. Така най-общо, в предвид и по-горните бележки от V век, пък и поради по-късни преселвания на българи в Италия от VІІ век, може да се каже, че българите имат съществен принос във формирането на римско-италианската нация и топонимика.

Автор:  Валентин Вътов - свтор на "Непознатата история на българите"



https://www.pan.bg/view_article-69-392355-22-juni-denyat-na-bylgarskata-dyrzhavnost-praznik-na-naj-starata-dyrzhava-v.html?fbclid=IwAR1vGbPul02WTxKyGiDMCt966DAbK1o1b7yookqQqPv5S2RtAhmcWAVlKH8



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3777370
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия