Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11 15:59 - Българите и световната цивилизация
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
2



Много учени и специалисти от XIX и XX век, работещи в различни области на познанието, полагат големи усилия, за да разберат кои сме ние, българите, откъде сме дошли и какъв е приносът ни в изграждането на човешката цивилизация. Поради липса на достатъчно исторически извори за най-древната ни история, са се появили множество хипотези и теории относно нашия произход, бит и култура. Това довежда до възникването на научни спорове. Днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да възстановим с голяма точност българското минало.

 

Таримската котловина пази тайната

В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там преди 4000 – 6000 хиляди години, се е развила една от най-древните земеделски цивилизации на Изтока. Авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) потвърждава, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са “люлка на първата човешка цивилизация”. В книгата си “Пътят на България” (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че древната прародина на българите се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет, Тян Шан и пустинята Гоби. Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.

Едва преди няколко години изследователи като Хартвин Хаусдорф и Петер Краса, оповестиха пред световната общественост, че в северен Китай, и най-вече в провинция Шансу, са открити над 100 пирамиди, в сравнение с които Хеопсовата пирамида в Египет изглежда скромна. Повечето от тях имат на върха си площадки с храмове на слънчевия култ. Някои са с куполообразна форма, а най-голямата, известна като Бялата пирамида, е с височина 305 метра и с широчина на основата 487 метра. Китайските учени проф. Чи Пенлао и д-р У Тоуай провеждат изследване на пирамидите и картографират местността. Пак в този район, близо до мъртвите градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози през 1980 г. откриват над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им между 3200 - 6000 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мумиите - на мъж, е открит татуиран тангристки слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща, тип гети. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип “родопско одеяло”, престилки с шевици и орнаменти, на които има български аналози, конско снаряжение; оръжия и други.

 

Мащабните преселения на “конния” народ

Преди 5-6 хиляди години в Таримската котловина за пръв път бил опитомен и конят. От този район на Централна Азия започва още в древността Великото преселение на народите.

В един широк спектър от езици магарето и конят имат доста близко звучене. Българите са наричали младите жребци “имен шегор”, на санскритски и дардски - “имен шигор” и “иман гор”, на японски - “уму”. В Шумер магарето и съзвездието Кон се изписват с едно и също име – им. Сред дагестанските народи от лезгинската, вейнахската и лакско-даргинската група магарето се нарича “имеру”, коня “юман гавр”. Планините Памир и Хиндукуш, населявани някога от българите до ранното Средновековие, се наричат Имеон.

Първите конни народи, между които и нашите прадеди, започнали да наричат себе си “именци”. Използвайки възможността да се придвижват на големи разстояния, те започват мащабни преселвания по територията на Евразия още хилядолетия преди новата ера, поставяйки често другите народи под своя зависимост.

 

Зодиакалният календар с дванадесетгодишен цикъл -
        изцяло българско откритие

Редица учени са впечатлени от огромните познания на българите в древността в областта на астрономията, строителството, наличието на древна писменост, умението да създават държави. Българите са познавали отлично закономерностите на движението на планетите и Земята около Слънцето. Те създават календар, който учени през 70-те години на XX век обявяват за най-точния от всички известни досега, а в ЮНЕСКО се обсъжда възможността да бъде утвърден като световен календар. Много автори отнасят неговото начало към шестото хилядолетие преди новата ера. Проф. Златарски определя за начало 5505 г. пр.н.е. Други учени като Димитър Съсълов, Йордан Велчев, Никола Станишев и др. са на мнение, че зодиакалният календар, с дванадесетгодишен цикъл е изцяло българско откритие.

Известният германски синолог проф. Велфрам Еберхарт в книгата си “Локалните култури на Китай” подчертава, че китайците заимстват от българите не само календара, но и редица културни новости. През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменят своя лунен календар с българския, отчитайки неговите предимства.

 

Върховното единство на рода Дуло със Сириус

Доц. Татяна Ярулина пише за огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и “Учението за върховното единство с Полярната звезда”. Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус.

Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи “сабан” означава рало, плуг. Сабан, обаче, означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи, наричаме Ралица. Ритуално задължителна на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът – наречен Балтавар, е бил знак на рода Дуло. Други типично български символи на Сириус са шестолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича Оанес, а в Акад -Дагон), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.

В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин Иджик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагмата на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опашка в “Именник на българските канове”. Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.

В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система - Сириус А, Сириус В и Сириус С, е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или аржани от “арг” – сребро, (сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи) и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части - център, ляво и дясно крило.

В българската хералдика центърът на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.

Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл “черният цвят символизира първоначалното състоянието на Вселената, преди Големия взрив, Метагалактиката, Върховен бог, Всеобщ разум, млади звезди.”

Робърт Темпъл свързва корена “арк” със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаим. Той е основан третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава “далеч, колкото слънцето, дори до слънцето включително”. Древните египтяни са смятали Сириус за духовното слънце на нашата система.

Върху известния портрет на последната царица на Волжска България – Сююмбике (средата на XVI век), тя и дъщеря й са изобразени с дрехи от златист и изумруден цвят, с високи конусообразни златни шапки, на три ката, които завършват с огромни кристали.

Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII – XVII век, запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.

 

Древните българи са били индо-арийски народ

За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др.

 

Българското рунно писмо - куниг

Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата “кунуку” означавала “надпис” или “царски надпис”. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението “За буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци -–куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.

 

Древнобългарските преселения и умението 

да се създават градове и държави

Не се знае кога точно българите са започнали своите преселения на запад в Европа. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.н.е. тръгвайки от района на Балхара със своите предводители Брен и Болг, българите достигат до Балканския полуостров и създават малка държава, известна като “келтско царство”, в района на днешния Ямбол. По-късно, заедно с други българи от същата преселническа вълна, достигат до Британските острови. Затова има запазени сведения в историята на най-старите народи, населявали тези места – келтите.

Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.н.е. в Кавказ е съществувала българска земя. Когато в нея станали бунтове част от българите я напуснали и отишли в Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.н.е. като сродни народи. През V век българите заедно с Атила достигат отново до Централна и Западна Европа. През 635 г. и 685 г. две значителни групи се заселват на Апенинския полуостров.

Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон – Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.

През средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. За неин родоначалник се смята легендарният Авитохол. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя. Просъществувала е до втората половина на VII век, или 515 г., както е записано в “Именник на българските канове”. Последният й владетел е кан Кубрат. Братът на Кубрат – Шамбат, се отделя от Велика България през периода 623 г. - 658 г. и на територията на днешните Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Унгария, Литва Украйна създава държавата Дулоба. През 620 г. Шамбат по заповед на Кубрат построява град Бащу, наречен по-късно Киев.

След разпадането на Стара Велика България се образува Дунавска България (VII – XXI век) и Волжска България (VII-XVI век). Киев до около 860 г. е столица на Черна България. Неин последен владетел е Урус Айдар, а неговият син Джилки премества столицата във Велики Болгар. След превземането на град Казан през 1552 г. от руснаците, последната столица става град Уфа, а последните й владетели са Шейх Гали Каргал и жена му, станалата легендарна царица Сююмбике.

Волжска България е имала 38 големи градове-крепости: Биляр, Самара, Саксин-Болгар, Тура-Кала, Чуртан, Ибер-Болгар, Саркел Омек Шеркала, Сабакюл и др. През 1068 г. волжският цар Ахад Мосха построява и дава името на град Москва, станал по-късно столица на Московска Русия.

Любезни читателю! Далеч съм от мисълта, че в рамките на една кратка статия е възможно да бъдат достатъчно добре осветлени всички страни от българската история от дълбока древност до наши дни. А и не това ми е целта! Ще ми се обаче да вярвам, че с нея ще допринеса поне мъничко, за да се преодолее схващането, че древните българи са били едно диво номадско племе, което освен да яха дребните кончета, да се облича в кожи, да пие кобилешко мляко и да води войни друго не знае. Напротив, ние, българите, активно сме участвали и имаме огромен принос в изграждането на човешката цивилизация от древността, през Средновековието до наши дни. В подкрепа на това свое твърдение ще цитирам двама световноизвестни учени:

Шигьоши Мацуяма – Япония

“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

Проф. Геза Фехер – Унгария

“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”

 

Иво Андровски
https://www.astrohoroscope.info/astro/03s_history.htm




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2054447
Постинги: 1483
Коментари: 636
Гласове: 1168
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия