Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03 20:50 - Из "Живот след смъртта" на Дийпак Чопра
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Разказът, вече прочут в литературата, идва от художник на име Мелън Томас Бенедикт, който умира от мозъчен тумор през 1982 г. Че той е бил мъртъв в продължение на час и половина и после се е върнал към живот, е невероятно по западните стандарти. В тибетския будизъм той би бил смятан за делог и преживяното от него е толкова подробно, колкото и описваното от делоги. Ще го преразкажа в детайли, защото пътуването на Бенедикт всъщност представлява една енциклопедия на живота след смъртта.

Той се намерил извън тялото си, съзнавал, че трупът му лежи в кревата.Способността му да възприема била невероятно разширена: можел да вижда над, около и под къщата и усещал, че е обгърнат в мрак, но скоро се появила ярка светлина. Той тръгнал към нея, съзнавайки, че ако влезе в нея ще бъде мъртъв. В този момент Бенедикт взел изумително решение. Помолил преживяването да спре и това станало. Че е намерил начин да контролира ставащото след смъртта не би изненадало един риши, но то е почти уникално в литературата за преживяно около смъртта. Бенедикт поискал спиране, за да може да поговори със светлината. Когато го постигнал, светлината непрекъснато променяла формата си, понякога приличала на Христос или на Буда, друг път се превръщала в сложен образ като мандала или първообрази и знаци, както се изразява той. Светлината му казала/ или за да сме точни, предала информация на ума му/, че на умиращите се дава механизъм на обратната връзка от картини, които съвпадат със собствената им религиозна система: християнски образи се показват на християните, будистки - на будистите. Включен в механизма ,умиращият може да влезе в преживяването си и да го формира, както се оказало,че прави Бенедикт. /Светлината обяснила, че той е рядък случай: повечето хора продължават напред без въпроси./

Обстоятелството, че Бенедикт е видял толкова много променливи картини,може да е свързано с потапянето му в света на религиите и духовните традиции, след като е узнал,че е болен от рак. После Бенедикт разбрал, че това, което вижда е матрицата на висшето Аз, която той описва като "мандала на човешките души", тоест космически образ на съзнанието. Разбрал, че всяка личност има висше Аз, което служи като свръхдуша и същевременно като канал назад към началото. Тези термини почти без изменения звучат като чиста веданта. Това дава повод за съмнение, понеже Бенедикт може да е бил силно повлиян от неотдавна прочетените от него индийски свещени книги. От друга страна, преживяването му се разгръща от негова гледна точка като напълно спонтанно и реално.

Вторачен в матрицата на душите, Бенедикт започнал да съзнава, че те всички са свързани: човечеството образува едно същество, всеки от нас е само аспект от неговата цялост. Бил привлечен от матрицата,която описва като неизразимо красива.Тя излъчвала лечителна, възраждаща любов,която го завладявала. Светлината му предала, че матрицата на душата образува неуловимо ниво на енергия, която обгръща земята и свързва хората в едно цяло. Бенедикт прекарал десетилетие, в което участвал в движение за ядрено разоръжаване и екология - смущаващи проблеми, които го направили дълбок песимист. Сега, казва той, бил изправен срещу чистата красота на всяка човешка душа и бил смаян.

Бил особено изумен от това, че нито една душа не съдържала зло и светлината го осведомила, че душите не могат да бъдат зли по рождение, подчертавайки, че всяко човешко действие е търсене на обич и когато хората са тласнати към злодеяния, дълбоката причина е липсата на обич...."

=========

"Подхранван от безкрайно любопитство, той помолил светлината да му разкрие цялата вселена отвъд всички човешки илюзии. Казано му било да плува в потока на живота и като го направил, преминал през тунел, като чувал "меки звукови бумтежи" по пътя. Скоростта му надвишила тази на светлината, когато напуснал слънчевата система, преминал през центъра на галактиката и усетил много светове и множество форми на живот, всички в шеметно движение. На това място Бенедикт направил повратно откритие: че това, което изглеждало като пътуване през пространството, всъщност било разширяване на собственото му съзнание. Появяването на галактики и струпвания на звезди,препускащи край него, било собственото му съзнание, протичащо покрай една след друга граници на времепространството...

Бенедикт описва цели галактики, изчезващи в точка, всички форми на живот, които издават своето присъствие, втора светлина, която съдържа всяка вибрация на вселената. Според ведическите риши, това са първични вибрации, от които възниква сътворението, което означава, че той фактически е станал свидетел на работата на самото съзнание. Бенедикт намира свой израз за тази фаза, като казва, че взаимодействал с холограмата на вселената.

Като преминавал във втората светлина, той усетил дълбоко изместване към тишина и абсолютен покой. Хрумнало му, че може да види вечността. Намирал се в празното, или в предсътворението, както го нарича, и съзнанието му било безгранично. Бил в контакт с абсолютното, което не е религиозно преживяване, а едно от безграничните усещания. Прозрял цялото сътворение, което поражда себе си без начало и без край. Вместо Големия взрив-единствено събитие, което е създало вселената-Бенедикт прозрял милиони големи взривове, постоянно създаващи нови вселени. Понеже бил отвъд времето,това ставало едновременно във всички измерения. След достигането на това космическо "Богоявление", пътуването на Бенедикт тръгнало назад стъпка по стъпка и той се събудил в къщи, в леглото си с непоклатимото разбиране, вече добре познато в литературата за преживявания около умирането, че смъртта е една илюзия...

За Мелън-Томас Бенедикт чистото съзнание стана крайна точка на едно фантастично пътуване.За ришите това е началната точка за живот в настоящето. Едно от най-истинските неща около преживяването на Бенедикт е, че той завърши с намиране на най-великата ценност в настоящето: хората са така заети да опитват да станат Бог, че трябва да разберат, че ние сме Бог и Бог става ние. Усещането му, че празнотата е навсякъде, че невидима област съдържа всичко,че Бог е надарил човешките същества с всички възможни предимства, звучи наистина духовно."

Из "Живот след смъртта" на Дийпак Чопра




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2055134
Постинги: 1483
Коментари: 636
Гласове: 1168
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия