Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2017 15:49 - 90 на сто от българите са с проруски настроения
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1512 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  България image

Николай Иванов /на снимката/ - съучредител и официален представител на щаба на Воинския съюз „Васил Левски” и на българското Народно опълчение "Шипка", разказа на EADaily на какво учат българите активистите от Западна Европа и кой периодично осквернява паметника на "Альоша".

Боец от Девета бригада на българския спецназ, Николай Иванов напуска армията след като става ясно, че страната е "завладяна от НАТО." Скоро след като България се присъедява към НАТО, от армията масово започват да уволняват офицери: едни за това, че за разлика от политическия елит, не можат отраз да се преориентират на запад; други – за да бъдат отслабени националните въоръжени сили. Според събеседника ми, преди да се присъедини към НАТО през 2004 г., българската армия е наброявала 200 хиляди, а сега е... около 16 хиляди.

Младият активист решава да влезе в политиката, където заема определени позиции във водещи политически сили, както в България, така и в съседна Македония – във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Но кризата от 2013 г. му носи разочарование от политиката, след което се ражда идеята да се създаде обществена организация на военните в оставка.

"Почувствахме, че е дошло време да се вдигне народът. Поводът беше увеличението на таксите за електроенергия. Изведохме хората и поискахме промяна на конституцията, поискахме пряка демокрация. Но лидерите на опозиционните партии се побояха да поемат отговорност за бъдещето на страната, а правителството се изхитри, тихичко подаде оставка, заявявайки, че който иска да реши проблема – нека го решава. В продължение на две седмици в страната се случи нещо невъобразимо: народът просто "излезе" на улицата,  а  властта я нямаше никаква.

После насрочиха парламентарни избори, започнаха да се промиват мозъците на хората чрез медиите, казваха им, сега може да решите съдбата на страната, и в крайна сметка тези, които бяха изгонени, се върнаха на местата си. С нашите другари тогава разбрахме, че борбата трябва да се води на друг фронт.

Политиците, дори и представящите се за най-патриотични, няма да се решат на промени. А нашите редици нарастваха. Започнахме с петима, а сега сме 50 хиляди в цялата страна. Разбира се, опитаха се да ни "примамят" и да ни унищожат отвътре. Но едва ли ще успеят, защото всичко изграждаме върху общата идея, а самата структура (организирани сме в петорки, десетки, стотни) ни позволява да отсеем внедряваните „подводници" на ранен етап.

Организацията регистрирахме юридически през 2014 г. Не беше лесно, защото държавата е в състава на НАТО, но ние вече бяхме натрупали сила и тежест: към нас сега се отнася с уважение и армията, и правоохранителните структури; разбира се, не на висок глас, но го показват достатъчно ясно. Централният ни щаб е във Варна, защото столица корумпира.

В организацията на движението, вие си поставяте същите цели, както когато бяхте в политиката, така ли?

Дадохме си сметка, че ефективният инструмент за натиск върху властта е да предлагаме нужните решения. Правим изявления, провеждаме акции. Постигнахме доста, разбира се, не всичко. Но най-важното е, че започнаха промени в самото българско общество; хората престанаха да се страхуват открито да обсъждат острите, вълнуващите ги проблеми. Започнахме да посещаваме селищата, да водим разговори с хората, да ги питаме какво ги вълнува. Помогнахме на много, доведохме проблемите им до властите, а когато не успяваме да помогнем, обяснявахме им защо. Това се хареса на хората, които бяха обръгнали, с тях да не може да се разговаря. Разбраха, че има организация, която може да им оказва реална помощ.

Започнахме да охраняваме масовите акции и спечелихме уважението на армията и полицията. Изчезна напрежението и агресията, която съществуваше между силовите структури и народа; всички виждат, че сме дисциплинирана организация и не допускаме провокации. Особеният ни авторитет и у народа, и у силовите структури нарастна след като започнахме да патрулираме по българо-турската граница, охранявайки я от проникването на нелегални мигранти.

Разкажете ни повече за това, как патрулирате, случвало ли се е да срещате силово противодействие от страна на неочакваните гости?

Нашите отряди са в състав от 400 души, които постоянно се движат по протежение на границата. Екипировката ни не е блестяща, но благодарение на хора, които ни симпатизират, получаваме малки дарения. Имаме и дронове, с тях по-лесно се работи в хълмистите местности. Фактически ние сме поели функциите на държавата и граничните служители често ни се обаждат, когато имат данни за нелегални групи. Защото, в съответствие с политиката на Евросъюза, на тях им е заповядано да не пречат на мигрантите.

А ние ги залавяме. Нарича се ефект на изненадата. Движи се например група от сто или двеста души, и когато ги засечем, дори отрядът ни да е от двайсет бойци, но в бронежилетки, с маски и с униформени обозначения, те веднага лягат на земята. Но има и опити за оказване на съпротива. Ето за това са нужни бронежилетки и тренировки. Като правило, всеки член на мигрантска група има нож, а понякога – и огнестрелни оръжия. Обезоръжаваме ги и ги връщаме обратно в Турция.

Да ги предаваме на граничните служители – няма смисъл: мигрантите тогава ще бъдат оформени и оставени в България и тяхната издръжка ще тежи на нашия бюджет. За резултатите от нашите действия говори статистиката: откакто се заехме с проблема, потокът от мигранти, опитващи се да влезат в България, е намалял със 60%. Опитите да се прониква на наша територия в участъците, където срещаме такива групи, като правило се прекратяват.

Сериозен резултат. Кажете, като цяло, доколко е актуален проблемът с мигрантите за България?

Това е политика на Евросъюза, който допусна собствената си смърт. Това е бомба, която тиктака. Тиктакането се чува, а всичко продължава по старому, в очакване на взрива. Тяхната пропаганда показва бежанци - бедни жени и деца. Но последните жени и деца, които видяхме тук, у нас, беше в 2014 г. А оттогава – само спортни млади момчета от 17 до 35 години. Когато ги разгледаш внимателно, ще видиш характерни синини по тялото (от приклади), следи от барутен нагар и мазоли по пръстите им. Те идват не от воюваща Сирия, а от Афганистан, Пакистан, Либия; това означава, че със сигурност не са бежанци. Показателно е, че установявайки се в България, те постоянно тренират в откритите спортни площадки, поддържат формата си. Миналата година имаше мигрантски бунт в Харманли: двеста мъже с голи ръце разгониха полицията, та се наложи властите да повикат армейски части. Престъпността определено нарастна, а в големите градове има места, през които местните жители се страхуват да минават. Но когато ни видят, разбират кой тук е стопанинът. Мигрантите се усмиряват само когато видят реална сила.

Официално, данни за мигрантите не се оповестяват. Ние ги получаваме по собствените си канали, но нямаме официален отговор на нито едно наше запитване. Според нашите източници в България се настанени около 200 хиляди души. ЕС се опита да наложи норма, според която, ако през страната минат, например, триста мигранти, сто трябва да останат при нас. Но ние отправихме протест, заявихме, че просто ще върнем тези "сто" обратно в Турция.

Кому, според вас, е изгодна тази ситуация?

Първо това е бизнес. Например, за да бъде преведен през България, човек трябва да плати не по-малко от 3 000 долара. Освен това Евросъюзът изисква ние да плащаме издръжката на тези "бежанци"; при това от собствения си бюджет, в който, по някаква причина, не достигат пари за подпомагане на българските майки и деца. На второ място, огромен интерес, разбира се, имат Съединените щати; на тях не им пука кои ще живеят в Европа – християни или мюсюлмани. Ако започне война, ще се отпише огромният им външен дълг и на финала Вашингтон отново ще се намеси в познатата роля на миротворец, ще се повтори планът Маршал, и ще излезат победител на ситуацията. На трето място имат интерес турците, които отдълго мечтаят да се върнат на Балканите; в Македония тази политика те провеждат чрез албанците. У нас те активно заселват тракийския регион, купуват имоти, стартират бизнес, получават българско гражданство. Ако преди 20 години в България е имало 10 - 15 хиляди турци, сега са повече от 100 хиляди. Считам това за демографска диверсия, допускана от нашите власти. В случай на въоръжен конфликт, убеден съм, че турската армия също ще се опита да влезе при нас като "миротворец".

Говориш за "демографска диверсия." Как България може да отговори на това?

Официално, в България има 7,2 милиона души, но реално живеят 4,4 милиона. Останалите са гурбетчии в Европа, за да оцеляват. При това, неотдавнашно проучване сочи, че по-голямата част не възнамерява да се върне у дома. Престанаха да съществуват цели села, където през 90-те години живееха по 5 - 10 хиляди души. Северна България като цяло е обезлюдена. И това е сериозен проблем.

Тази ситуация по някакъв начин свързана ли е с политиката на ЕС?

Директно. Те разпределят квоти на страните-членки, кой какво трабва да произвежда. И България бе "отсвирена" в много напправления. Ние винаги сме били аграрна страна, но със собствена продукция. Сега от нея нищо не остана. Малкият и средният бизнес е почти унищожен. Наместиха се крупните международни корпорации, които плащат стотинки: ако искаш - работи, не искаш - не работи; вариантите не са много. Ето пример с историята на собственик на малък магазин, при който идват хора и казват: „Взимаме го, защото на това място ще се изгради хипермаркет; а след това можеш отново да си изградиш свой собствен...” Хората виждат тази безизходица и възмущението в тях нараства. За да се разбере всичко това, достатъчно е да поживееш в България, не на курорт, а в който и да е град, да послушаш какво си говорят хората в кафенетата.

На фона на всичко това, появили се в българите носталгия по времето, пред Съветският съюз да се разпадне?

Така е. Силата на българите се крие във факта, че ние сме традиционен православен славянски народ. Сега се опитват да подкопават нашите традиции, например църквата, раздухвайки в пресата и най-малкият нелицеприятен факт до размерите на скандал. Но хората държат на корените си. Например, у нас не успя да мине лобираният от ЕС закон за трите пола: мъжки, женски и транссексуален. И гей паради по принцип няма. Разбира се, хората помнят съветската епоха с носталгия. Влизайки във Facebook откривам, че дори 20-25-годишни често задават въпроси помежду си защо нашите родители са живели по-добре, отколкото ние сега? У нас се опитват да извършат декомунизация, както в Украйна, да забранят символите от онези години. Как иначе ще обясняват на хората защо живеем по-лошо? Само ако изтрият паметта им. Но нищо не излезе от това. Няма да бъда голословен, когато твърдя, че 90 на сто от българите са настроени проруски.

Кой тогава отново оскверни паметника на "Альоша"?

В България има цяла плеяда от организации, които съществуват от грантове. Фондацията на Сорос ги обгрижва активно. И те постоянно организират различни провокации. А в Русия започват да казват: вие, българите, сте предатели. Това се прави умишлено, за да сее раздор между народите.

Например, една хелзинкска група постоянно подава в съдилищата искове срещу нас, постоянно ни оклеветява в медиите. Казват, че сме били "българският спецназ на Путин", който има за цел да разруши Европа, че в нашата база идват "малки зелени човечета", обучават ни и ни готвят за нещо си. Как ли не ни наричат – и нацисти, и ксенофоби. Натискът върху нас е много силен. Но нека повторя, армията и властта ни симпатизират, и ако някой е настроен против нас, то едва ли е толкова глупав, че да започне открито да ни преследва, провокира със шумни конфликти. В крайна сметка, мога да кажа без фалшива скромност, поради някои наши връзки, научаваме много неща преди министрите.

С избора на Радев за президент, има ли надежда за някакъв обрат на България към Русия ...

Радев е много прагматичен и казва това, което искат да чуят хората. Именно про-руската риторика му помогна да дойде на власт. Но не трябва да се заблуждаваме, по отношение на него. Не може човек, който е завършил военна академия в Съединените щати, изведнъж да започне да обича руснаците. Не очакваме от него и независима политика. До изборите за него малко се знаеше, и едва след скандала в армията, когато с Москва се подписа споразумение за ремонт на нашите малкото останали МиГ-ове, прозападните политици го обвиниха в заговор с Русия. Той привлече вниманието, като подаде оставка, осъждайки тези хули. И народът каза: Ето, човекът! Но той е много дипломатичен, удивително е за военен. Симптоматично е, че когато Тръмп говори за намерението си за сближение с Москва, то и Радев повтози тези думи, но преди месец, когато в САЩ започнаха да се връщат към антируска политика, Радев внимателно се включи в подобни изявления.

Интересно е, че въпреки тези "превръщания", вашият съюз все още провежда поредица от обществени действия в подкрепа на воюващите в Новорусия.

От самото начало разбрахме смисъла на онова, което се случва там. Всъщност, ние правим същото като опълченците в Донбас, само дето не воюваме. Някои от нашите момчета се опитаха да заминат за Новорусия, но никой не афишира своите командировки. Между другото, когато се подготвяше анти-майдан в Киев, някои от техните лидери се обърнаха към нас за съвет, ние ги консултирахме, но сред тях не се оказаха лидери, способни да обединят всички сили и времето бе загубено... Мисля, че проблемът на Русия е, че започва да се справя с положението, само когато вече няма накъде. Докато американците работят методично. В Европа мнозина вече осъзнават колко опасно е положение. От Германия, Холандия, Чехия, Полша, също идват при нас за съвет, идват да се учат от опита ни. Но те имат проблем с манталитета. Например, ние си сътрудничим с Пегида (немско движение "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада"), но те какво могат? Изведат на улицата десетки хиляди свои поддръжници с плакати, поскандират и си отиват? Ние не излизаме, не скандираме, считаме че не това е нужно, а решаването на практическите задачи.

Виждам, че политическата структура на света отново е в движение, скоро устройството на света, на което сме свикнали, ще се промени, на някои места дори кардинално. Някъде, не се страхувам да го предскажа, с висока степен на вероятност ще има кръвопролития. И обръщането към Русия, обезателно ще се случи.

превод: д-р Радко Ханджиев

http://pogled.info/bulgarski/90-na-sto-ot-balgarite-sa-s-proruski-nastroeniya.83610



Гласувай:
6
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1943556
Постинги: 1455
Коментари: 626
Гласове: 1155
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия