Баш на Коледа, баш на мене... Излизам от паркинга на Лидъл, напазарувала празнично със скромен бюджет лакомства за децата.. и разбира се докато давам на заден подпирам едно Пежо, неправилно паркирано. Отнякъде изкача една жена и твърди, че съм я ударила... Силно се притесних, реши, че ще вика КАТ, съгласих се... но тя прецени, че момента е жизнено важен да ревне на мъжа си по телефона... Чаках,чаках...па си плюх на петите / гумите/...с децата щяхме да ходим на село все пак. Паля колата, забирам челядта, отивам на село и ми изтича всичкия антифриз в гаража. .. Точно след месец двама красиви, млади полицаи звънят на врата, отварям им по рехаво облекло и по гащи / все пак 22.00 ч. е/ и ми връчват призовка. Чувствам се като начален престъпник. Отивам в РПУ-то и инспекторът заявява, че дамата с Пежото е подала жалба срещу мен и ни организира среща. Тя идва със съпруга си, вадят някакви снимки с телефонче, доказателтсва?! Устни?... подхвърлят пред инспектора, че може и да съм била пияна по обед на Бъдни вечер... Съмнението, че съм майка-престъпничка се засилва... Пишат ми акт, отнемат ми и правото да шофирам месец. Търпеливо изчаквам. 2 месеца след ,,инцидента,, Отивам вчера да си взема наказателното постановление, което мога да обжалвам в 7 дневен срок, и о, чудо! -Дайте си книжката- казва полицая от 1- во гише. Зад мен се е наредила дълга колона, съставена само от мъже. ,,Не си я давай!,,- прошепва ми възрастен мъж зад мен, който от дългото чакане нервно гризе ноктите си- Кажи, че си я забравила!,, Подавам лична карта. - Книжката, госпожо!- инспектора ме поглежда гневно. Докато ровичкам в дамската си тигрова чанта за свидетелството ми за шофиране издайнически се изсипват презервативите ми по пода. То случай не се явява за техното ползване, ама знам ли. Опашката внезапно се умълча... ,,Баш на мене ли, бе....!,,- мисля си и гузно се навеждам да събирам резила си.