Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2015 00:29 - Не си простен Мандела – Южна Африка, която остави прилича на кошмар
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1853 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не си простен Мандела – Южна Африка, която остави прилича на кошмар

“Цивилизованият свят“ обича да изпада в екстаз и сладко да скърби без мярка.

А кой и какъв е всъщност! – рожденикът – покойник?

Роден е през 1918 година. Става член на партия “Африкански национален конгрес“ (АНК) през 1944 година. През 1961 оглавява военното й крило. Арестуван е през 1964 година. Затова, че е оглавявал военната организация на АНК. (Не за правозащитна дейност, съвсем не…). Осъден е на 27 година затвор. През 1985 година отхвърля предложението на президента на ЮАР – Питър Бота за освобождаване в замяна на отказ от политическа борба. (Смел човек!). Освободен е след 5 години. През 1994 г. в ЮАР се провеждат първите общи избори. Побежава Африканският национален конгрес. А Нелсън Мандела става първият чернокож президент на ЮАР. И е такъв до 1999 година.

След това работи като национален герой и паметник.

Сега за това, в какво състояние се намира Южноафриканската република в момента на смъртта на националния монумент.
Населението на ЮАР днес е малко по-малко от 50 милиона души. Чернокожите в ЮАР са 79.4 %, а белите – 9.2 %. Останалите са индийци и метиси. Можете да си представите как белите се чувстват като сирачета на улиците. След идването на власт на АНК от страната до 2005 година са избягали около 1 милион бели. И продължават да бягат. Точни числа няма. Южна Африка е на първо място в света по брой на ХИВ-позитивни: 5.7 милиона заразени, а според други данни цели 25 % от възрастното население. Тоест страх и ужас под палмите, а върху сексуалния живот на хората тегне всекидневна заплаха. Смъртността в страната превишава раждаемостта. Обаче черното население нараства заради приток на черни емигранти от други африкански страни, на първо място Зимбабве, Ангола и Мозамбик. Броят на нелегалните емигранти в ЮАР се изчислява на 3 до 5 милиона човека. Коренното чернокожо население на ЮАР обвинява емигрантите в това, в което ги обвиняват и местните жители на останалите места на планетата – че отнемат работните места на коренното население. През май 2008 г. в Йоханесбург и Дърбан имаше погроми над емигранти. 20 емигранти бяха убити, а хиляди избягаха. Тоест черни убиваха черни, ти да видиш, Мандела и Видов ден! На 22 май 2008 г. президента Табо Мбеки санкционира използването на армията за потушаването на безредиците.

Какво още трябва да знаем за ЮАР?

40 % от населението са неграмотни. 50 % от населението живее в бедност. Далече не всички имат електричество и вода. От белите расисти, между впрочем, е останала някаква икономика, поради което бедността в ЮАР е малко по-добра от бедността, например в екваториална Африка. Най-високото ниво на престъпност. Полицията не влиза в черните градове. Какво е това черни градове? Това е трудно проходимо място, съставено от жалки колиби от листа, дъски и картон. Е, вие ги знаете. Характерна особеност на южноафриканските престъпници е, че много убиват. Да кажем, спират автомобила и го отнемат на собственика. Хората, по правило се убиват. Не толкова от природна жестокост, колкото от необходимостта да се избавят от свидетелите и бързо да скрият плячката в черните градове, където не влиза полиция. В Йоханесбург вероятността да умрете от куршум или нож на бандити е много по-голяма от вероятността да загинете в автомобилна катастрофа. При все това Африканският национален конгрес, който несменяемо е на власт, възразява срещу въвеждането на смъртно наказание. Къщите в градовете приличат на крепости, оградени с бодлива тел. Омотани с телени мрежи, наподобяващи затвори.

Казано накратко, Южноафриканската държава е нещо като нищо. Нещо като нищо, което прилича на кошмар. . .

Едуард Лимонов: . . . знаете ли обаче, кое? е, онова нещо, което (!) ВСИЧКИ до една световни “медии“, ви спестиха за носителя на повече от 250 награди, (!) включително Нобелова награда за мир! . . . както и на Българския орден “Стара планина“ ? за НЕЗНАЕЩИТЕ И НЕВЕЖИТЕ, (!) продажният национален предател и терорист! беше!-(слава на Бога) масон 33 степен . . . . . . .

МИТЪТ ЗА „ВЕЛИКИЯ БОРЕЦ СРЕЩУ АПАРТЕЙДА” , ЧИСТ КАТО ГЪЛЪБА НА МИРА

За белите хора няма нищо по-свято от Майка Тереза, а за черните – по-уважаван и безгрешен от Нелсън Мандела. Този старец, който вече не е между живите, се превърна за нас, възпитаните в ненавист към ужасите на апартейда, в съвременен мъченик, светлолик борец за правата на хората, заплатил за убежденията си с години затвор.

Този нобелов лауреат, чиито цитати от речи се превръщаха в заглавия на книги, посветени на борбата на черните братя за равеннство, е непомръкващ авторитет. Въобще 20-и век ни подари много авторитети…


Мандела обаче е пример за жив мит, слепен от подръчни средства, от каквото дойде, изложен на всеобщ оглед, за утеха на обикновената, манипулирана тълпа…


За начало нека да видим с какво толкова ожесточено се бори Нелсън. Той води борба най-вече с белите „поробители”, с бурите, които дошли на континента през 16 век и разгърнали в плодородните земи на Африка бурна дейност. Те се занимавали с животновъдство, селско стопанство, облагородили местностите, и то земите, които не били населени от местното население. От 16-и до 20-и век местните търсели работа от европейците.


През последните години в ЮАР по най-жесток начин са убити повече от 3 хиляди мирни бели фермери, десетки хиляди са изгонени от техните земи. А черните им братя не бързат да работят освободените земи (за трудолюбието на коренното население трябва да се говори отделно).


Мандела се асоциира с борбата срещу нечовешкия апартейд и през 1961 г. той оглавява бойното крило на Африканския национален конгрес, наречено „Копието на нацията”. Тази организация, ръководена от нашия герой, се прочува с многото си терористични актове срещу мирното бяло население. „Бойното си образование” „гълъбът на мира” получава в алжирските лагери. В тези лагери се обучават терористите (от палестинската организация „Черният септември”) , които отвличат и убиват спортистите по времето на печално известната Олимпиада в Мюнхен през 1972 г.


Азбуката на бомбизма и рязането на глави на вързани жертви заедно с Мандела усвояват и други повече или по-малко кървави убийци, които не подбират средствата за постигането на мътните си цели. Американските специални служби не таят някакви илюзии по отношение на Мандела и неотдавна името му беше извадено от списъка с опасни терористи на ФБР.


През 1963 г. нашият герой търка наровете в затвора. Осъден е на доживотен затвор. По някаква причина „безчовечният режим” не застрелва пламенния борец, а цели 26 години го държи и храни в затвора на остров Робен. Там Нелсън живее в комфортни условия и… продължава да ръководи действията на своите бойци, които убиват цели семейства бури, заедно с децата, за да не „остане и следа от белите”. Въпреки действията на неговите терористи, Мандела не е застрелян, не е закопан жив и не е изгорен на клада. В затвора му дават възможност да пише трудове, всеки ден да се среща с жена си и от разстояние да се бори с режима. Какви зверове само!


За условията, в които живее в затвора, не обича да говори нито нашият герой, нито неговите многобройни биографи.


Но защо белите загубиха войната в ЮАР?


Бурите са възпитани да спазват закона и затова не отговарят на кървавия черен терор. Белите южноафриканци никога не престъпват рамките на закона в борбата с убийците, които унищожават невинни фермери по много екзотични начини.


По времето на апартейда черното население се сдобива с едно развлечение, което се нарича „направи белия черен” или „огърлица”. На улицата ловят бял южноафриканец, завързват го, на шията му омотават тръба, в която наливат бензин и го запалват. Чудовищните мъки, които жертвата изпитва, и нечовешките му викове предизвикват смях и усмивки у „борците с режима”…


В своите спомени първата жена на самоотвержения борец с апартейда Евелин Мейз Мандела характеризира мъжа си като „жесток, подъл, лишен от принципи човек”. Отделно внимание заслужава втората жена на Мандела – Вини, която редовно го посещава в затвора… През 1992 г. СМИ публикуват нейните порнографски послания до един адвокат… Докато Мандела е в затвора, Вини намира утешение в обятията младия юрист. Вини Мандела обаче е замесена и в други, по-страшни дела. Например тя открито одобрява изгарянето на бели наживо.
През 80-те години на миналия век в предградие на Йоханесбург Вини Мандела организира младежки футболен отбор. Всъщност инструкторите обучават децата да убиват и защитават главната дама в ЮАР, без да щадят младия си живот. Едно от децата е обвинено от съратниците си в „предателство” и е убито в дома на Мандела… Делото е заметено, а госпожата получава наказание… глоба. През 1997 г. един от вече порасналите футболисти обнародва шокиращи подробности от убийството, твърдейки че жената на „пламенния борец” с апартейда лично участвала в екзекуцията и няколко пъти пробола жертвата с нож. През 2003 г. срещу нея могат да бъдат повдигнати повече от 100 обвинения, по които може да бъде осъдена…


След като излиза от затвора, Мандела се развежда с кръвожадната си половинка и в „светъл ореол на праведност” излиза през 1993 г. на подиума, за да получи Нобеловата награда за мир, заедно с още един борец за мир – президента на ЮАР Ф. Де Клерк, който прави всичко възможно да се хареса на черните си братя, но това не му помага и през 1997 г. губи на изборите. В неговата биография също има мътни моменти, свързани с убийства…


Бившият президент на ЮАР Табо Мбеки, многогодишен съратник и приятел на Мандела, и днес е обвиняван в корупция, убийства на политически конкуренти, машинации, изнасилвания. Днешният президент на страната Джейкъб Зума, също приятел на Мандела, не може да пише и чете, е известен със сексуалните си странности с уклон в посока насилието… Една жена свидетелства против него в съда, че я заразил със СПИН…


На среща с революционни фанатици, на своята 92-годишнина, старият Нелсън се трогва като дете; забравил прочутото си изказване „никой не се ражда, за да ненавижда други хора”, подхваща песен с игривия припев „убий бура!”. Хубаво се весели. Белите очакват поредната вълна от убийства, но вероятно съратниците на „гълъба на мира” препили, решават да отложат касапницата за бъдещето…


В ЮАР всеки ден убиват бури, средно със скорост „един фермер на ден”, убиват и изнасилват. В страната е разпространено мнението, че за да оздравееш от СПИН, трябва да извършиш полов акт с бяла жена. Жертвите се хващат направо на улиците; изнасилват се цели райони. Но дори и това не помогна на големия син на Мандела да умре от СПИН през 2005 г. По-малкият му син загива в автомобилна катастрофа, а съвсем неотдавна в оня свят се преселва правнучката на „съвестта на черната нация”.


Всеки, който посети ЮАР, се впечатлява от високите огради с бодлива тел под напрежение, които се точат край пътищата. Там живеят бели хора.


Многобройните туристи, които пристигат за Световното по футбол, са инструктирани да не излизат сами по улиците и вечер да не напускат хотелите. Всеки бял на улиците на ЮАР може да бъде ограбен или убит. Апартейдът е сменен с жесток расизъм срещу хората с бяла кожа; белите не ги вземат на работа, палят или отнемат жилищата им, в резерватите ги държат в нечовешки условия… Когато черните търсят помощ от световната общност, веднага слагат маските на „обидените и унижените” от апартейда.


ЮАР е добре в момента, защото отделни големи отрасли са все още в ръцете на европейци.


Инфраструктурата, преминала в ръцете на свободолюбивите, но не много трудолюбиви чернокожи, е в плачевно състояние. Суровият живот показва, че е по-лесно да бъдат убивани фермери и учители, отколкото да се изгражда. Градовете са мръсни, икономическият растеж, който постави ЮАР сред световните лидери, вече е минало. Днес ЮАР държи първенството в света по убийства, а болните от СПИН вече са пет милиона.


За тези и други „постижения” бившият терорист, убиец и расист Мандела получи Нобелова награда. Ссветовна награда окончателно се дискредитира през 1994 г., когато беше награден Ясер Арафат за постижения в борбата за мир. В мода се превърна награждаването на хора, чиито ръце са оцапани до лакти в кръв; този процес започва след награждаването на Мандела.


Днес Африка е единственият континент, където хората методично и масово се убиват по расов признак. В ЮАР се извършва тотално унищожаване на хора заради цвета на кожата им.


„Светлият лик на бореца за човешки права” Нелсън Мандела украсява всички учебници по история и ни гледа от страниците на световните СМИ. Толерантните писачи на учебниците не споменават за гетото в Йоханесбург, където се извършва масово „разкулачване” на бели. Учебниците не казват нищо и за убийствата по метода на „огърлицата”, за политиката на геноцид срещу белите, поддържана от правителствата на африканските страни, които с усмивка наблюдават как глупавите европейски народи се взират в иконата на „твореца” на най-главната расистка държава в днешното време, който носи показателния прякор „убий белия!”. Анатолий Шарий

И понеже днес фейсбук вероятно ще бъде засипан със снимки на Нелсън Мандела, героят на „историческия компромис“, извършен в ЮАР. Поводът ще бъде годишнината от смъртта му. Но какво всъщност се случи в ЮАР? Ще разберете също и от филм на Джон Пилджър, който dokumentalni.com ви представят с удоволствие. После сами преценете дали си струва да споделите. . .

 


http://bultimes.com/chestit-rozhden-den-mandela-nishto-ne-e-zabraveno-nishto-ne-e-prosteno/

 






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3784829
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия