Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2015 18:05 - „Мистичният“ произход на ченълинг-посланията и тяхната употреба от разузнавателните агенции - 2 част
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
0



Мъжът каза, че това е добро хрумване, но е погрешно. Това е всъщност начинът по който Марс е изглеждал в миналото. Това което наблюдавах било пространствено-времеви портал. Марсианците го използвали когато настъпила катастрофа на планетата, за да отидат на Земята през него. Но това не бил обикновен портал за връзка между две дестинации тъй като през него можело да се пътува и през времето.

Мъжът пристъпи през прозореца или портала. Той ме чакаше да се присъединя към него. Аз го погледнах и се опитах да разбера къде точно бе влязъл. Мястото беше тъмно и светеше някаква зелена светлина. Не можех да видя почти нищо друго освен него. След като пристъпих и аз, той се затвори след мен. Бяхме в нещо като подземна пещера. Стояхме на някаква скална платформа, която беше обградена от всички страни с вода. Бе доста мъгливо и не виждах много добре. От водата се чу глас, който не беше особено учтив: „Вие двамата там ли ще стоите цял ден или ще дойдете с мен?

Погледнах надолу и видях създание, което изглеждаше като делфин, но главата му бе като на морска котка. Мъжът ме поведе по стълбите на рампата и слязохме във водата. Там имаше две такива създания, които ни чакаха. Той хвана перката на едното и ме покани и аз да направя същото. Чух че единия „делфин“ ми каза, че марсианците са създали портала към Земята по начин, който ги защитавал от това някой да може да ги ползва без тяхното одобрение. Делфините били пазителите на тези портали. Без тях никой не може да ги ползва по предназначение и да успее да си проправи път през времето и пространството.

След това делфините ни оставиха на една друга рампа и казаха, че трябва да слезем и че ще се видим от другата страна. Усетих се странно освежена и жива от престоя във водата. Сякаш имаше нещо в нея което ме хранеше и лекуваше. Докато си го помислих мъжът ми каза, че когато нашата планета не е била замърсена, обикновената вода е била лечебна. След това отидохме до някакви врати на рампата, мъжът ги натисна, за да се отворят. Първото нещо, което видях бяха красиви колони на храм. Цветовете бяха смесица от синьо, оранжево и жълто. Земята бе тучна и имаше много дървета и растителност.

Имаше канал, който заобикаляше цялата местност. Водата в него беше кристално чиста. Мъжът ми каза че делфините се грижат за всичко това. Те не идват много често, а хората ги боготворят. Тогава дойде друг водач, който ни разведе из града и ни показа всички забележителности... Накрая ми даде да вкуся от някакъв странен плод. Не бях яла никога нещо толкова прекрасно и сладко.

Последното нещо, което си спомням, е именно вкуса на този удивителен плод. Веднага след това тялото ми се носеше в пространството. Лежах хоризонтално. Мога бегло да си спомня, че ми се каза да си държа очите затворени. Аз обаче се борих да ги отворя. Когато успях, видях космически кораб над мен. Бях в нещо като лъч, който ме движеше през покрива на дома ми и ме слагаше обратното в леглото. Борих се да остана будна, за да мога да запиша достатъчно ключови думи, за да си спомня преживяването.

Когато се свестих, на следващата сутрин имаше червена пръст в леглото ми. Почудих се откъде ли се е взела, когато видях широко отворената си тетрадка до нощното шкафче. Първата дума, която видях беше „МАРС“, последвана от златиста сфера... и други ключови думи. Когато приключих с прочита на всички кодови думи, успях да си спомня цялото преживяване. Четири години по-късно се срещнах с мъжа с бялата коса във военновъздушната база Офут близо до Омаха, Небраска. (Това е същата военна база от която Буш младши прави изявление в подземен бункер няколко часа след „атентатите“ на 9/11. – бел. Alien) Исках да разкажа тази история от доста дълго време, но много пъти съм била предупреждавана от приятели да не го правя, тъй като никой вече няма да ме взима на сериозно.

Не знам дали съм ходила в действителност на Марс. Знам че имаше червена пръст в леглото ми когато се събудих – същата, която видях в Аризона. Не мога да дам директен отговор какво точно се бе случило. Това, което знам е, че мъжът от това изживяване се оказа Адмирал от флотското разузнаване и началник на моя бъдещ съпруг.

Ако адмирала не ме бе завел в действителност на Марс, някой очевидно доста старателно се беше погрижил да ми създаде впечатление, че това се е случило. След около седмица отново имах подобно преживяване и същия човек ме заведе до подземна дестинация. Тези две пътешествия с адмирала са останали в съзнанието ми като физически за разлика от многобройните ми астрални такива.


В: Какво направи след като осъзна какво се бе случило? Проведе ли лекция за твоето пътуване? Успя ли да го интегрираш като част от това с което се занимаваш? Как това повлия на живота ти?


О: Не мисля, че имаше пряко отражение върху това с което се занимавах в момента. На практика тогава бях споделила за това само на една приятелка. По някаква причина бях много раздразнена от преживяното и исках да го изкарам от мислите си. Продължих да водя симпозиуми свързани с клетъчна памет, виждах се с клиенти и когато Барбара се нуждаеше от мен аз ѝ помагах.


В: През 1988 г. мъжът ти Джон умира. Ти се местиш в Ню Йорк и започваш да преподаваш твоя метод. Освен това често пътуваш и до Вашингтон, където се виждаш с различни клиенти. Запознаваш се и със сенатор Клейборн Пел. (Неговите интереси в областта на паранормалното и особено що се касае за дистанционното виждане (RV) са публично известни. – бел. Alien) Как се състоя тази среща?


О: Една приятелка ни запозна. Тя знаеше за неговите интереси свързани с опитностите близки до смъртта и освен това знаеше, че подобно преживяване бе променило живота ми напълно. Докато говорех със сенатора му споделих за процеса по активирането на клетъчната памет. Той искаше да го преживее, така че му проведох частна сесия. Дори наскоро беше организирал голяма конференция точно по темата свързана с преживявания близки до смъртта. Има и книга свързана с тази конференция, която се казва „Proceeding of the Symposium on Consciousness and Survival. An Interdisciplinary Inquiry into the Possibility of Life Beyond Biological Death“. Сенатор Пел бе впечатлен от моя опит, дълбочината на информацията и способностите ми. Всеки път когато ходих до Вашингтон му се обаждах. Обикновено се срещахме за обяд или вечеря и при едно посещение той ми каза, че неговата комисия финансира свръхсекретен проект, който се занимава с пси-феномени, върху които руснаците експериментират отдавна. Бях запозната с това, което правеха руснаците и бях много заинтригувана от проекта, така че го обсъждахме на няколко срещи.

По същото време в Калифорния Барбара Хонегер се опитваше да изобличи хората свързани с един от най-големите скандали от годините на Рейгън. Той беше свързан с тайната сделка, която екипа на Рейгън прави с иранците да не се пускат американските заложници докато не минат изборите, така че да може новият претендент за президент Рейгън да спечели. Тя помагаше на един от изобличителите на тайните договорки, който бе обвинен в лъжесвидетелстване. Човекът се казваше Ричард Бренек и той бе казал пред съдията, че оперативния работник на ЦРУ Доналд Грег (който току-що беше номиниран от Буш за посланик в Южна Корея) е здраво замесен в аферата. Всички номинации за посланици трябваше да бъдат одобрени от комисията за чуждестранни връзки в сената. Сенатор Пел беше председател на тази комисия. Поради факта, че Барбара знаеше, че познавам Пел, тя ме помоли да му предам пакет с информация, която засягаше участието на Грег в скандала.

Съгласих се да ѝ направя тази услуга. На следващото си посещение във Вашингтон си уговорих среща със сенатора и му оставих пакета. Той ми каза, че ще го прегледа и ще го обсъдим на вечеря впоследствие. Вечерта отидохме в тайландски ресторант в Джорджтаун (квартал във Вашингтон). Бе очевидно, че всички там го познаваха. Седнахме и поръчахме и след като сервитьорката си тръгна сенаторът извади пакета, сложи го по средата на масата и започна да говори на висок тон. Доста хора по-скоро биха казали, че ми крещеше. Почти никой не ми е говорил с такъв тон през живота ми още повече пък американски сенатор. Той беше ядосан, че съм използвала познанството си с него, за да се опитам да повлияя на решението му относно Доналд Грег. Тонът му беше толкова висок, че всички в ресторанта спряха да се хранят и почнаха да ни гледат. Аз обаче не му се дадох.

Когато в крайна сметка той спря да крещи му казах много културно дали е свършил с нападките и след като той кимна му заявих: „Само защото сме приятели искаш да ми кажеш, че не искаш да знаеш за престъпления и измяна извършени от високопоставени служители?“ Можех да видя, че останалите хора бяха вцепенени от разговора ни. Не мога да си спомня как точно отговори на това което му казах, защото почти веднага направи нещо супер неочаквано, което тотално ме шокира. Със същия висок тон той ме попита: „Спомняш ли си проекта за който ти казах? Искам да работиш за мен и да го оглавиш.

Направо онемях от изумление. Той намали тона и ме попита дали искам да бъда негов асистент в комисията на външните работи на сената. По-рано ми беше казал, че проектът се финансира именно от бюджета на тази комисия. Знаейки, че все още ни зяпат всички в ресторанта му казах, че ще си помисля и ще му отговоря след няколко дни. Приключихме вечерята без повече скандали след което той ме заведе до мястото където бях отседнала.

(Събитията описани в интервюто, които следват оттук нататък са прекалено мащабни като обем на информацията и засягат цяла плеяда от различни теми. Предвид факта, че те не следват точен хронологичен порядък (тъй като постоянно се обясняват различни неща станали в миналото, без които логическата връзка напълно ще бъде загубена) те ще бъдат представени в резюме преди най-важната част от интервюто да продължи:

Още същата нощ Рейлън получава „астрална атака“, която тя успява да отблъсне, но е убедена, че сенатора стои по някакъв начин зад нея. Той отрича и продължава да настоява тя да приеме работата. На следващия ден тя е „снимана“ от двама мъже с големи фотоапарати докато почива на плажа. Мислейки, че вероятно те са от екипа, който е назначен да извърши стандартната проверка, която се прави при кандидатстване за подобна служба, тя не обръща особено внимание на този факт. Няколко часа по-късно получава масивен маточен кръвоизлив като загубата на кръв е толкова голяма, че дори искат да ѝ прелеят кръв, но тя отказва, защото предварително е запозната с качеството на кръвта, която се съхранява за тази цел. Поради състоянието си трябва да остане 6 седмици на легло. През цялото време сенатора ѝ се обажда почти ежедневно и я моли да отиде с него в Пакистан като негов асистент, но тя се чувства прекалено слаба и отказва. Впоследствие научава от хора в разузнаването, че тези фотоапарати с дълги лещи са всъщност лъчеви оръжия и само приличат на фотоапарати за камуфлаж. След 6 седмици почивка тя почти се възстановява, но все още се чувства слаба и може да става за по 6 часа от леглото.

Оттук нататък историята се развива по очевадно режисиран сценарий, в който дейно участие намира програмирането което ѝ е направено посредством „Хрониките на Обергон“, така че тя да може напълно да се идентифицира като герой от сюжета, точно както при други случаи биват използвани различни филми или дори анимации отново със същата цел. Тук екзотиката идва от факта, че на практика само неколцина души са запознати със съдържанието на въпросното произведение, което подсилва ефекта в личен план.

Понеже майка ѝ я моли да я заведе заедно с племенницата ѝ до Такома, Вашингтон, тя се съгласява при положение, че ще направят почивка ако ѝ стане лошо. Точно така се и получава и докато преминават през едно градче ѝ става толкова зле, че са принудени да намерят мотел. Настаняват се в единствения такъв в който има останали свободни места. След кратка дрямка тя се чувства по-добре и отива с майка си до ресторанта, за да вечерят. Преди това, докато чакат рум сървиса, който да донесе храна за племенницата ѝ, пускат телевизора и по новините дават зловеща катастрофа само на няколко мили от тях. Изненадващо ресторанта се оказва абсолютно празен все едно е затворен, но се появява келнерка, която им казва да се настанят и да поръчат. След известно време пристига мъж, който сяда на съседна маса. В този момент тя осъзнава, че го познава, тъй като го е виждала като флотски офицер на едно от партита, които е организирала преди, заедно с починалия си съпруг. Той също я помни и се представя с името Гюнтер Русбахер, което е просто една от многото му самоличности. Друго име което ползва е капитан Робърт Андрю Уолкър. Рейлън усеща химията между двамата, която има лека предистория още от времето на партитата, които тя организира. После той я кани на вечерно питие в един бар и след известно време тя отива там. Преди да отвори вратата на бара обаче, отново се включва „гласа“ с предупреждението: „Ако влезеш през тази врата животът ти ще се промени завинаги. Достатъчно силна ли си?

Предвид всички неудачи в последно време, тя решава, че иска да влезе. По-късно разбира, че останалите хора в бара са част от неговия екип, а не просто сервитьори и клиенти. Докато водят задушевен разговор на тема „тамплиери“, става странна трансформация с тялото на Гюнтър и то почва драстично да се променя, приемайки образа на един от героите в „Хрониките на Обергон“ – Аталон. Следват любовни обяснения и т.н., след което той си връща първоначалния образ, като се прави на изненадан от станалото. Цялата постановка има за цел да я убеди, че той е нейната духовна половинка, което в крайна сметка и се получава, защото само няколко часа по-късно той ѝ предлага да се оженят и тя се съгласява. Впоследствие тя почва да си задава въпроси с каква точно технология е бил постигнат този феноменален ефект при трансформацията.

След седмица се женят в Рино, а на връщане я вози в частния си самолет. На борда той ѝ обяснява, че всъщност до 1986 г. е бил третият по ранг човек в ЦРУ, а поста му във флота е камуфлаж, но до такава степен се е идентифицирал с него, че на практика той е и флотски офицер. През 86-та година се проваля при една операция, в която са замесени и много висши политици и оттогава е под прицел, защото неговите показания могат да бъдат използвани с политически цели. Причината поради която той почва да ѝ обяснява всички тези неща е, че докато са във въздуха, тя вижда, че той е изключително притеснен и това се дължи на факта, че техният самолет е ескортиран от два военни такива. Тогава тя започва да му задава всякакви въпроси какво се случва, мислейки си, че е някакъв мафиот или наркотрафикант. Малко по-късно той е арестуван и вероятно всичко това е част от сценария, тъй като, както тя сама разбира впоследствие, е имало нужда да се тества нейната привързаност към него като част от програмирането, което е извършено преди това на базата на „Хрониките Обергон“. Тя признава, че наистина тогава не ѝ е пукало изобщо какъв е, защото го е считала за „своята духовна половинка“.

По нейните думи от този момент нататък е започнал 8 годишен период на постоянен тормоз и шантаж върху нея и съпруга ѝ, който е арестуван и освобождаван на няколко пъти. В началото тя си мисли, че води война за неговото освобождаване с шпионските агенции, докато не осъзнава, че всъщност е използвана, за да излива публично компромати срещу конкретна фракция. Както самата заявява: „През първата година адмирала манипулираше всички събития и наблюдаваше нашите реакции. Той ни изучаваше, докато не се убеди в нашата искрена любов един към друг и моята сила да я отстоявам. Той си играеше с нашите емоции и болка все едно бяхме лабораторни животни и ни използва за политически цели. Искаше да се увери, че аз вярвах че Гюнтер е Аталон (моята половинка) и че при всички положения ще се борим да останем заедно, независимо от обстоятелствата. Той искаше да е сигурен, че когато бъда притисната до стената, бих направила всичко, дори това да бе свързано със свалянето на действащия президент. Той имаше конкретен план за нас, който в началото изобщо не проумявах тъй като не знаех голяма част от детайлите с които разполагам сега.

Впоследствие ѝ става ясно, че усилията които прави да го извади от ареста с помощта на контактите, които има, изобщо не са в основата на това той да бъде освободен първия път, като зад този факт се крият съвсем други обстоятелства. Когато мъжът ѝ излиза от ареста, той ѝ казва че трябва да докладва в базата Офут, където има среща на която трябва да присъства. Тя го придружава и там се среща с неговия началник – същия адмирал, с който има описаното преживяване на Марс. Тя споделя, че ако е знаела какво им е намислил, е щяла да напусне Гюнтер, да избяга от базата и да се скрие вдън земя.

Следващите години са истински ежедневен ад, като това число включва постоянни медийни атаки, побой, опит за отравяне и умишлени пътни инциденти. В един момент тя дори се оказва задържана под полицейска закрила в Австрия. През тези години обаче, освен вътрешната информация, която споделя съпруга ѝ, тя има досег и с много други хора свързани с разузнавателните служби, които ѝ помагат да си изгради една съвсем друга картина за света в който живее, контрола над съзнанието и борбата на основните фракции да наложат своята собствена версия на единно световно управление. Тя се среща с много хора, част от които са работели със съпруга ѝ, които ѝ обясняват, че грубо казано в политическите и разузнавателни среди има постоянна борба между две фракции и тяхната схватка се води на множество нива. Един от аспектите е свързан с Федералния Резерв на САЩ, който е окупиран от едната фракция и чрез използването на конкретни неправителствени организации влияе на всичко което се случва в страната. Войната, която се води на този фронт, обаче, не е започнала през 1913 г. а много векове преди това, като акцента пада върху начина по който да се води световната монетарна политика. Обяснява ѝ се, че едно от разделенията е по оста свързана със златния стандарт. В миналото единият лагер е бил обединен около всички европейски монархически фамилии с изключение на британската монархия. В един момент те били под шапката на Австрийската империя, като им е нанесено тежко поражение с нейното разтурване. Другата фракция, която има преимущество е съставена от международни банкери и британската монархия. Така низвергната фракция се състои основно от Хабсбурги и тамплиери.

През 1994 г. Гюнтер и членове на опозиционната фракция участват в операция, която има за цел да пренесе отново в Австрия огромно количество злато, което е изнесено от Европа, минало през Южна Америка и скрито на Филипините. Тогава Рейлън го придружава до Европа и през това време те се срещат с много влиятелни политически фигури във връзка с трансфера. Рейлън твърди, че тогава само стотина души в целия свят са знаели за това злато. Събитията претърпяват няколко обрата, а съпругът ѝ отново е задържан няколко пъти. През това време тя се завръща в САЩ и бидейки вече наясно с начина на действие на шпионските централи подготвя публикации свързани с контрола над съзнанието и начина по който биват използвани съобщенията тип „ченълинг“. Излизайки от затвора в Австрия, Гюнтер изчезва за месец, след което Рейлън открива, че отново е в затвор, но този път в Лос Аламос – САЩ. Когато успява да се добере до него установява, че е бил подложен на масивна обработка и изобщо не си спомня нищо за нея. След известно време той си връща спомените, но след като е трансфериран в друг щат, отново ги губи. При последният разговор, който провеждат тя му съобщава че продуцента, който е искал да направи документален филм свързан с темата, е получил инфаркт и е починал. Той ѝ отвръща, че не е получил инфаркт, а съсирек и ако не го остави на мира, тя е следващата. Малко след това той е освободен от затвора, като подписва споразумение да напусне страната и да не се връща повече, след което заминава за Англия. Тя не се опитва да се свърже с него.

Особено интересен детайл представлява друга подробност от „бранша“, която тя не само научава впоследствие, но е и пряк свидетел на нейната употреба. Става дума за метод, който ЦРУ използва при по-висшите си оперативни работници, които могат да придобиват много различни самоличности, които да използват при конкретни поръчения. Тяхната самоличност не се променя просто по документи или като промяна на характера. Трансформацията оказва влияние и върху физическия образ на човека, който също се променя. Шокиращото относно метода било, че той дори не бил свързан с използването на високи технологии. Изисквало се все пак да са налице лаборатория на ЦРУ, електроди, специални наркотици и хипноза. За да се изгради добре една напълно нова и функционална самоличност отнемало около 2 години. Така оперативният работник можел да се промени и физически като от пилот да се превъплъти във възрастен стоков брокер, агент на КГБ, терорист, индианец или каквато друга самоличност е решено да бъде „инсталирана“ в него. Било възможно дори фалшивите самоличности да бъдат официално убивани за пред обществото, докато техният приносител всъщност остава жив и продължава да използва другите...)


В: В критични моменти от живота ти почти винаги се е появявал някакъв „глас“, който да ти дава напътствия. Какво мислиш сега по този въпрос и дали гласът продължава да се появява?


О: Не, гласът вече не се появява, но понякога на негово място имам странна интуиция сякаш предварително знам нещо, което след като проверя, обикновено се оказва вярно. Какво мисля относно гласовете ли? Колкото и трудно да ми е да го призная, считам че съм била използвана в някакъв проект свързан с контрол над съзнанието от разузнаването на флота.


В: Какво те накара да мислиш, че не си дефакто ню ейдж контактьор?


О: Бях информирана от един друг адмирал и познат на Гюнтер, който открехна вратата в тази посока. Това се случи докато Гюнтер беше задържан в Австрия. Адмирал Райдър и няколко от неговите приятели и роднини се отбиваха често да ме видят. По време на една от тези визити адмиралът ми разказа за ню ейдж контактьорката Дж. З. Найт (канализираща съществото Рамта).

Той ми разкри, че тя е била един от първите им „модели“ и обясни че съпругът ѝ бил зъболекар, който извършвал специални услуги за флотското разузнаване. Една от неговите задачи била да постави радиоприемник в нейните зъби. Той каза, че това била една от ранните версии на технологията и се различава от тази която се ползва в момента. Питайки го защо правят всичко това той ми отговори, че техният враг използвал „ню ейдж ченълинги“, за да прави фина промяна на света, в който живеем затова те също използвали подобни методи.

Адмиралът ми каза, че неговата група използвала този подход, за да разкрива истинската история на планетата. Той ми каза и за нова технология, която на по-късен етап била използвана върху Дж. З. Тя реално била форма на технологична телепатия разработена за НАСА. Тогава си спомних първият път, когато чух гласовете. Човекът който се наричаше Ишам, ми каза, че комуникира с мен посредством форма на телепатия. Бавно започнах да осъзнавам че „Хрониките Обергон“ и останалите „послания“ не идваха от никакви възнесени учители, а от оперативни работници на флотското разузнаване.

Адмирал Райдър ми разказа за няколко такива контактьори, с които неговата група работела. Начинът по който той обясни всичко звучеше все едно той говори за мен и моите хроники, които бях канализирала. Всъщност бях толкова потресена, че успях да асимилирам казаното едва чак когато той си тръгна. По-късно попитах Гюнтер относно всичко това, но тогава той отрече.

Имаше и странно съвпадение докато бях в Австрия. Един от хората, с които бяхме там започна да говори именно за хрониките и че това са истории открити в храма на цар Соломон. Дали някой му беше наредил да се опита да ме накара да повярвам, че въпреки факта, че тези истории ми бяха предадени чрез флотското разузнаване, те все пак съдържаха истина? Нямам отговор на този въпрос. Все още има много неща на които не мога да си отговоря.

Това, което човека в Австрия каза съвпада напълно с твърдението на адмирал Райдър, че неговата група използва ню ейдж ченълингите, за да разкрият истинската история на света. Едно от последните неща, които той ми сподели бе, че в един момент егото на Дж. З. Найт било почнало да надделява и тя изкривявала информацията, която ѝ била предавана. Той каза че опита ѝ с нея ги е научил на много неща и когато се насочили към други проекти (сега съм убедена, че имаше предвид мен) те вече са знаели как да ги подготвят предварително за целта. Това било с цел контактьорите да не се отдадат на нисши емоции, осъзнавайки своята важна роля. Когато каза това, се сетих за годините прекарани с Нистър, които вероятно са били с подобна цел.


В: Изглежда, че в почти всяка ситуация, в която си попадала, е била предварително режисирана от някого. Все едно е имало някакъв по-голям план, в който ти си била просто малка брънка. Имаш ли представа който точно те поставяше в тези ситуации и какво се надяваха да постигнат?

О: Знам, че човекът който има основна роля в манипулацията бе началникът на Гюнтер – адмирал Уилям Йохан. Знам, че той използваше различни самоличности и имена, някои от които са адмирал Том Уест, Адмирал Майер и т.н. Той бе отровен през 1993 г. и напусна сцената, но аз знам, че все още е жив, тъй като го видях за кратко през 1999 г. Не знам с какво се занимава и къде се намира сега. След като той напусна, адмирал Райдър изглежда зае неговото място. Мисля че първоначалната цел на проекта бе двамата с Гюнтер да започнем някакъв своего рода религиозен култ. Подобни култове са изцяло програмирани чрез контрол над съзнанието и примери за такива са сектата на „Слънчевия храм“, „Мун“, „Heaven’s Gate“ и т.н.

Гюнтер пишеше публикация във връзка със специфичен тип „mind control“, който бе наречен „наслояване“. В тези случаи върху мишената се оказваше влияние, така че определени каузи да бъдат пласирани в нейната самоличност и човекът след това да ги защитава непреклонно. Така се създаваха фанатични защитници на околната среда или демонстранти против абортите. Аз го убедих да напише една статия, която се казваше операция „Отворени очи“ и в нея се обяснява механизма на много неща в тази връзка.


В: В „Хрониките Обергон“ персонажът Аталон има силата да влияе на всяка мисъл на земляните. На практика самата книга e своего рода пример за контрол над съзнанието. Осъзнаваше ли това когато ти го диктуваха?


О: Когато ми бе диктувано си нямах никакво понятие относно контрола над съзнанието и не мисля че и много хора извън специализираните среди имаха някаква представа през онези дни. Да, имаше няколко игрални филма на подобна тематика, повечето от които нискобюджетни, но тогава си мислих, че това са просто холивудски приумици. Когато написах книгата за хрониките и през ум не ми минаваше, че такъв тип контрол върху съзнанието е възможен. Сега съм абсолютно убедена, че е.


В: Мислиш ли, че сценарият на хрониките е бил специално написан така, че вие двамата и още няколко други човека да бъдете контролирани в точно определена посока?


О: Мисля че този въпрос попада точно в целта и сценарият с персонажите са създадени да ме държат така, че през цялото време да вярвам, че Гюнтер е моята духовна половинка и че при каквито и да е обстоятелства трябва да съм с него, докато не приключим с мисията. Сигурна съм, че политическите ми дейности бяха част от операцията, но вероятно има и нещо повече, защото в Австрия се случиха някои странни неща, едно от които е, че проведохме специална „тамплиерска“ брачна церемония.

В епохата, която се намираме днес и всички налични електронни устройства, които се използват за контрол над съзнанието не мога да си представя как някой би взел на сериозно послание в главата си идващо от ню ейдж ченълите. Сложността и мащаба на операциите, които се извършват е толкова голяма, че е направо плашеща. Не само че разполагат с машини, които могат да вкарат гласове в главата ти, но също имат и устройства, които могат да променят мозъчните вълни на хората, които се намират на определена територия. Ако искат могат да превърнат цял град в убийци психопати и определено разполагат със средствата да го направят. Ако искат цяла държава да види новия месия, те разполагат с технологията за това. Ако искат да проектират образа на някой бог или светец в небето, те могат да го направят чрез холографски образи, които не само могат да бъдат видени, но и чути. И тук си говорим само за капацитета на това което машините могат да свършат.

Когато добавите хипноза и наркотици, можете да видите доста нови и плашещи аспекти свързани с контрола върху съзнанието. Голяма част от тези неща са описани в спомената статия операция „Отворени очи“. Там се описва процеса по създаване на „манджурски кандидат“. Едната фракция използва методът на Хегел, за да създава теза и антитеза, след което да се получи синтез.


В: Изглежда си преминала през комбинация от интересни преживявания. Мислиш ли, че можеш да дадеш съвет във връзка с това как контролът над съзнанието да бъде осъзнат като такъв?


О: Бих искала да имаше лесен начин по който хората да могат да го правят. Когато някой има в главата си глас, който идва от разузнавателна агенция или друга земна група е невъзможно той да бъде различен от истинската телепатия, която също съществува. Все пак вярвам, че има и послания, които са били предавани по по-различен начин и едно такова е книга, която се казва „Обитател на две планети“.


В: След разговорът ти с адмирала свързан с новия метод на телепатия, ти започваш да осъзнаваш че гласовете в действителност са били предавани от разузнаването на флота. По-късно в Австрия ти се казва, че хрониките са открити в храма на цар Соломон. Правилно ли схващам, че зад феномена стоят едновременно две различни фракции. И нещо повече – едната от тях в действителност може би казва част от истината?


О: Когато бях в Австрия, човек от ложата на тамплиерите ми каза, че тяхната група използва технология за контрол над съзнанието базирана на специален вид телепатия. Тяхната цел била да разкажат истинската история на планетата и да подсилят осъзнаването на хората за някои неща. Дори ми казаха, че планират да извадят мащабна информация, която абсолютно доказва, че информацията в официалните религии и исторически книги е умишлено погрешна. Човекът от ложата каза, че ако този ход е бил предприет през 50-те години на века информацията изобщо е нямало да бъде възприета. Затова обществото бива променяно плавно чрез въвеждането на нови концепции чрез ченълингите тип ню ейдж. Според него тяхната група изнасяла „истинските неща“. Процесът, който използвали бил специфична форма на телепатия чрез която посланията могат да бъдат поставени директно в мисловния поток на конкретен човек. Впоследствие самият човек придобивал способността да контактува телепатично. И двете фракции използват ченълинги тип ню ейдж и го правят по-най-разнообразни начини. Обикновено на базата на материала се създава „духовно общество“ или секта в което хората да бъдат програмирани без да се задават много въпроси.


В: От това, което разбирам, ти казваш че две фракции предават информация чрез така наречените контактьори. Една от тях иска да промотира НСР, докато другата в действителност предава истинската история на планетата? Когато четеш подобна информация можеш ли да направиш ясно разграничение кой от кои е?


О: Това е много добър въпрос. Би било прекрасно да мога да ви дам някои отправни точки, за да може да се различава истината. За съжаление няма лесен метод това да стане и аз още не съм го открила. Преди си мислех, че мога да ги различавам на база съобщенията, които се опитвах да анализирам. Ако там се говореше за едно световно правителство, аз ги причислявах към групата свързана с НСР. След това осъзнах че и двете групи говорят за единно световно правителство. (Каква „невероятна“ изненада... – бел. Alien) Единствената разлика идваше от техния подход и начина на изразяване.

 

В: Осъзнаваш, че ще има много хора, които четейки всичко това ще помислят, че не си съвсем наред. Какво имаш да кажеш по този въпрос?


О: Била съм под постоянни атаки още от момента, в който почнах да споделям своята информация. През годините нещата варираха от заплахи и обиди до истински посегателства върху мен и животните ми. Обидите не ме притесняват. Все още ги получавам заради статиите, които публикувам. Когато през 1998 г. казах че Хилъри Клинтън ще се кандидатира за сената от Ню Йорк, получих стотици гневни писма, в които ме обявяваха за луда. Винаги ще има хора, които се страхуват от истината. Когато тя не им харесва – атакуват нейният приносител. С годините се научих кой тип атаки трябва просто да бъде игнориран, както и кога да отвърнеш на удара. Хората, които искат да заглушат това което казвам по-скоро биха искали да ме дискредитират вместо да ме убият. Мъртвите се превръщат в мъченици, а дискредитираните остават в общественото съзнание просто като „откачалки“, „измамници“ или „шарлатани“. Така че предпочитам да съм „дискредитирана“ отколкото мъртва.

 

(Това интервю е проведено в период на няколко месеца посредством e-mail от Тереза Ди Вето.)

 

 

Източник: The Universal Seduction“, Vol. 1

Превод със съкращения: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/control/529-2015-01-21-23-27-19.html

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1998272
Постинги: 1467
Коментари: 628
Гласове: 1163
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия