Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2015 19:52 - Удивителният алхимик на Америка
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1270 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.01.2015 19:54


Дали д-р Свивън Х. Еменс, е успял да намери ключа към мечтата на средновековните алхимици или е бил изключително умен измамник? Този въпрос до ден днешен остава без отговор. Няма никакво съмнение обаче, че той произвежда злато от някакъв източник и го продава на американския монетен двор! Нещо повече – друг учен, следвайки неговите инструкции постига частичен резултат. Д-р Еменс обаче, точно по подобие на магьосниците в легендите отнася в гроба своите фундаментални тайни. Ако той наистина e бил модерен розенкройцер, преоткриването на неговите методи може да застраши „златните стандарти“ на световните пазари. От друга страна,ако той е бил измамник – неговата „схема“ е най-гениалната измисляна някога. Фактите в историята обаче говорят, че Еменс все пак е открил начин изкуствено да увеличи златното съдържание, което се намирало в тогавашните сребърни монети.

 

На първо място в контекста на горното трябва да се отбележи, че Еменс е бил учен, чиито открития не могат лесно да бъдат отхвърлени. Неговото име е свързано с разработката на експлозиви и дори изобретява така наречения „еменсит“ – силен експлозив, официално възприет от американското правителство. Той бил член на американския борд на артилеристите, американската химическа асоциация, американския институт по минно инженерство, американския военноморски институт и др. Неговата репутация като химик била международна в научния свят и той бил автор на няколко книги с доста различна тематика.

На второ място, когато известният английски физик Сър Уилям Крукс, се опитва да възпроизведе експеримента на Еменс, той успява да придобие златно съдържание което е около 21% повече от първоначалното.


Д-р Еменс, който бил едър и добре сложен мъж с мустаци, започнал своя експеримент някъде през 1895 г. Докато провеждал геологични изследвания, той забелязал любопитен факт – че златото се среща в различни минерали със зелен цвят, които са си проправили път от дълбините на земята при условия, които позволяват много бавно охлаждане. Той също забелязал, че златото не се намира в обикновения поток от лава, при който горещината бързо бива разпръсната. Тъй като лавата и тези минерали биват съставени от сходни елементи той решил, че незлатносния варовик, който е подложен на същото лабораторно третиране, както и златоносните минерали, може също да произведе злато чрез трансмутирането на своите собствени съставни части.

По същия начин д-р Еменс вярвал, че съществува връзка между златото и среброто, тъй като и двата метала били геологично свързани един с друг. Той предложил теорията, че в процеса на естествената химическа еволюция среброто се трансмутира в злато, или пък златото в сребро или пък съществува някаква трета субстанция, която се променя частично в злато и частично в сребро. Тази трета субстанция то нарекъл „арджентаурум“.


Експериментите започнали в лаборатория намираща се в Ню Йорк. Няколко години по-късно д-р Еменс вече твърдял, че е произвел „арджентаурум“, чрез метод, който обаче запазил в тайна, въпреки че разкрил общите принципи, които съставлявали процеса. За основен материал той използвал мексикански сребърни долари, сертифицирани от американския монетен двор, че съдържат по-малко от 1 част злато на всеки 10 хиляди. На първо място за целта имало механична обработка. Среброто било подложено на продължително „коване“ при много ниски температури в специален цилиндър. Апаратът изглежда бил комбинация от „нитовачка“ и хидравлична преса. Специално приспособление веднага изнасяло топлината, която била генерирана от ударите при коването.

След това имало процес на разтваряне и гранулация. По този начин се разхлабвали молекулярните структури, които били податливи на изместване и пренареждане. Механическото третиране било прилагано отново към среброто, след което следвал химически процес при който била използвана модифицирана азотна киселина. Финалната стъпка била рафиниране. Било необходимо среброто да съдържа поне частица злато, а процесът разработен от Еменс имал за цел да увеличи съдържанието на това злато.

През 1897 г. д-р Еменс започнал да продава своето злато на американския монетен двор. Официалните числа от анализа свързани с количеството на „специалното злато“, което било поръчано през 1897 г. разкриват чистота на златото от .305 до .751. Година по-късно съдържанието варирало от .313 до .997 – като последното било почти чисто злато. Очевидно е, че резултатите свързани с процеса не били постоянни. Слитъците съдържали сплав съставена от сребро и злато, както и редки следи от други метали.

Публичното достояние на тази модерна алхимия, обаче, не било факт до 1899 г., през която „New York Herald“ публикува статия свързана с откритието на Еменс. Последвала буря от спорове и дискусии. Джеймс Гордън Бенет предложил предизвикателство на Еменс, който трябвало да представи демонстрация на своя процес пред комисия от учени. Изобретателят веднага приел! Въпреки това известният издател не можал да сформира комисията. Той поканил известен брой научни експерти, включително Никола Тесла, които трябвало да станат свидетели на демонстрацията, но всички те отказали. Освен това се оказало, че разходите за демонстрацията също нямало да бъдат никак малки. Разходите за оборудването на нова лаборатория били изчислени на $10 000. От друга страна, ако експериментът бил проведен в собствената лаборатория на изобретателя, цената щяла да бъде дори още по-голяма. Еменс посочил, че комисията, която щяла да следи за измама щяла да изиска един цял етаж от лабораторията да бъде буквално разрушен, а оборудването му – демонтирано. В резултат на всичко това „New York Herald“ оттеглил предизвикателството, твърдейки че условията за подобна демонстрация не можело да бъдат подготвени. През това време Еменс тихомълком продължавал своята работа и очевидно произвеждал злато и го продавал на монетния двор. По време на един 9 месечен период, неговите продажби на злато към правителството били за сумата от $8000 (за ориентир една унция чисто злато тогава, е струвала около $20, а към днешна дата е около $1300).

Слуховете свързани с алхимичните експерименти на д-р Еменс циркулирали известно време сред научния свят преди да станат публични. През май 1897 г. Сър Уилям Крукс пише на Еменс от Англия, като го подпитва относно неговите експерименти, а тяхната кореспонденция продължава около година. Почти отначалото обаче, характерите на двамата довели до конфликт, а тяхното партньорство завършило с много горчивина и спорове.


Сър Уилям бил учен, който поставял придобиването на знание преди всичко друго. Д-р Еменс от друга страна бил изобретател и изисквал неговата работа да има финансова възвръщаемост. В едно свое писмо той директно пише, че той не произвежда злато в името на науката, нито да печели привърженици и няма нужда нито от ученици, нито от вярващи, които да го следват.

Сър Уилям се съмнявал в теорията, че така наречения „арджентаурум“ е някаква субстанция между среброто и златото. В отговор д-р Еменс му описал в общи линии своя метод, но никога не разкрил всички детайли от този процес. Той казал на английския учен да вземе мексикански долар и да го постави в апарат, който да предотврати разширяване или изтичане. След това трябвало да се подложи на доста сериозно, тежко и същевременно бързо чукане и то на ниска температура, която да предотврати временното нарастване на температурата при ударите. Материалът трябвало да се тества на всеки час и накрая резултатът щял да бъде повече злато отколкото сребърният долът първоначално притежавал.

Копирайки експеримента Сър Уилям използвал стоманена мортира с бутало, което плътно прилепвало към нея. Буталото тежало 13 кг. и било вдигано и спускано 60 пъти в минута. Мортирата била обградена от спирала от тръби съдържащи течна въглеродна киселина и потопена в лед. Процесът на „удряне“ на среброто продължил около 40 часа. В резултат на това златното съдържание в среброто се повишило от 0,62 до 0,75 – което било разлика от 20,9%. Освен това трябва да се отбележи, че не бил използван никакъв химически процес след механичната обработка.


Д-р Еменс счел, че експериментът е много ценно независимо потвърждение на истината в неговата теория. Без да поиска разрешение на Крукс, той публикувал неговите резултати, а английският физик никога не му простил за тази дързост. Сър Уилям горчиво се оплакал, че Еменс е предал поверителния характер на тяхната кореспонденция.

По-късно Крукс прави втори експеримент, който завършва с пълен провал. В този си опит обаче физикът използва химически чисто сребро. Еменс предварително му бил казал, че среброто трябва да съдържа поне някакви малки частици злато, за да може апаратът да възпроизведе по-голямо количество от него. Но сър Улиам или бил забравил за тази подробност, или напълно я пренебрегнал като незначителен факт. (Което напълно потвърждава макар и в малко по-различна перспектива древното алхимично правило, което гласи, че за да получиш злато предварително задължително трябва да имаш такова. Още много други уникални езотерични аспекти свързани с архетипа на златото може да прочетете в следговора към книгата „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. – бел. Alien)


През март 1898 г. Еменс пише следното писмо на Крукс:


Вие направихте 2 експеримента. В единия използвахте метал от нормален мексикански долар и получихте увеличение на златното съдържание с близо 21%. В другия експеримент не използвахте стандартните мексикански долари и не получихте никакво злато. Считам че е ваше задължение безпристрастно да оповестите и двата експеримента.


Английският учен обаче, нямал никакво намерение неговото име да бъде свързвано с модерната алхимия. Нещо повече – Сър Уилям направил втора доста неприятна грешка. Той поискал от Еменс да му изпрати малка част от златото, което той бил произвел. Еменс му изпратил проба от продукта, който продавал на американския монетен двор, и който не съдържал така наречения „арджентаурум“ – субстанцията, която Еменс считал за временна в процеса.

Въпреки това Крукс нарекъл пробата именно „мостра от арджентаурум“ и публикувал подробен анализ на неговия състав в британско научно списание. Той отбелязал, че мострата съдържа само добре известни елементи и че спектрографът не показвал никакви следи принадлежащи към каквито и да е други познати елементи, както не били открити и следи от непознати съставки.


По това време кореспонденцията между двамата била обтегната до точка на кипене. Сър Уилям бил изхарчил много пари за експериментите, а отказът на Еменс да му даде точните детайли относно процеса бил допълнителен източник на конфликти. В добавка към всичко било и огорчението, че Еменс си позволил да публикува части от личните му писма.

Изобретателят на процеса, от друга страна, бил раздразнен от подозренията на англичанина и отказа му да продължи работата си и публично да оповести резултатите от експериментите си. През май 1898 г. той пише последното си писмо до Крукс:


Не мислиш ли, че е нечестно да яхваш вълната на недоволството и оплакването? Ти и аз остаряваме и със сигурност можем да направим оставащите дни от живота ни доста по-добри вместо да си разменяме оплаквания и остроумни забележки по такива незначителни въпроси като този дали да разглеждаме експеримента с метала като нещо, което трябва да бъде пазено като огромна тайна или не.


Английският учен никога не му отговорил.


Година по-късно Еменс публикува книга със заглавие „Argentaurana, or Some Contributions to the History of Science“. Там се съдържало общо описание на неговите методи заедно с кореспонденцията му по въпроса със Сър Уилям Крукс. Малко по-късно той направил демонстрация на процеса на специално изложение в Англия.

Дали д-р Еменс в действителност е създал изкуствено злато, което той продал на американския монетен двор? В един анализ предоставен от правителството свързан с това специално злато се казвало, че слитъците съдържали примеси, които „често могат да се видят при старите бижута“. Използвайки този доклад британския писател и капитан трети ранг Рупърт Т. Гоулд изказва мнение, че докладът тънко намеквал, че Еменс е „крадец“. От друга страна същите тези примеси – следи от мед, платина олово, цинк, желязо също могат да бъдат открити и в първоначалния материал от който се твърди, че е произведено златото – мексиканските долари.


Д-р Стивън Х. Еменс умира скоро след смяната на века и тайната му си отива заедно с него. Никакви доказателства за измама никога не са били открити така че да дискредитират този американски алхимик. Неговото мистериозно злато, което в момента е под формата на монети и златни кюлчета стои под Форт Нокс и е част от богатството, което поддържа монетарната система на САЩ.

 

 

От Винсънт Гадис

Превод: Alien

http://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/509-2014-08-03-11-36-42.html




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3786474
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия