Наистина ли египетските власти криеха научно от-критие от световно значение, направено още през 1997 година? Без съмнение това беше истина, щом го твърди Друнвало Мелхиседек, като ни напомняше предсказанията на Едгар Кейси: "В Египет ще бъде намерена стая, която ще се нарича ",Зала на свидетелствата" или "Зала на летописите" и тя ще бъде свързана със Сфинкса. Тази зала ще ни разкаже за съществуващите на Земята преди милиони години високо развити цивилизации като прохода към нея ще тръгва от стая, разположена под дясната лапа на Сфинкса."
Ще разкажа накратко за някои проучвания на пирамидата, които провокират следващи разкопки.
В пресата и електронните медии се появиха редица съобщения за изследвания, проведени още през 1989 година от японски учени със специална апаратура, под ръководството на професор Сакуджи Йошимура, които открили под лявата лапа на Сфинкса тесен тунел, водещ към пирамидата на Хефрен. Тунелът се спускал с наклон надолу. Открити били голяма кухина зад северозападната стена на Камерата на Царицата и външен тунел от южната страна на пирамидата, спускащ се под монумента. Какво е имало по-надолу не станало ясно, тъй като египетските власти се намесили и спрели проучването.
През 1989 година, сеизмологично разузнаване на местността около Сфинкса извършил и американският геофизик Томас Добецки. Той открил голяма правоъгъл- на камера под предните лапи на Сфинкса. Изследванията на Добецки били част от проучванията на професор Роберт Шох от Университета в Бостън, но и неговата работа била преустановена през 1993 година от доктор Захи Хавас от "Египетската организация на старините". Нещо повече, египетското правителство не им разрешило да провеждат около Сфинкса нови геологически и сеизмологични изследвания. И всичко това станало, когато проучванията на Шох били много близо до ус-тановяване възрастта на Сфинкса, за което преди се интересували и месните власти.
През 1993 година египетският археолог доктор Захи Хавас започва разкопки в открития неотдавна храмов комплекс, от времето на древните царства, с подземни тунели, намиращи се от югоизточната страна на Сфинкса. Но било наблегнато при разкопките не на "Залата на свидетелствата" под Сфинкса, а на друго откритие, което отвлякло вниманието на обществеността. Било съобщено, че дълбоко под Великата пирамида е намерена тайна камера.
Немският инженер Рудолф Хантенбринк изследвал тесните шахти с помощта на миниатюрен робот с фотокамера и на самия край на южната шахта, до стената на Камерата на царицата, открил малка врата с медни дръжки. Но не е могъл да продължи изследването си, защото възникнал проблем - Германският археологически институт не получил разрешение за нови изследвания и заснимания от египетските власти.
През 1995 година "Египетската организация на ста-рините" предупредила немските власти и техните учени да не се опитват да продължават изучаването на Великата пирамида. В края на същата година немските учени се обърнали към Захи Хавас с молба да направят документален филм за телевизията, който да бъде пос-ветен на загадките на Сфинкса.
"Да - казал Хавас, - дори Индиана Джоунс не е мечтал да дойде на това място. Можете ли да повярвате, ние сега се намираме вътре в Сфинкса! До сега никой не е влизал в този тунел и никой не знае какво се намира в него. Ние ще сме първи."
Ще се позова на написаното от Друнвало Мелхисе- дек, тъй като информацията, която той предоставя е най-пълна и вярна.
В книгата "Древната тайна на Цветето на живота", том 2, глава 11, излязла от печат през 2003 година, Друнвало Мелхиседек съобщава, че през ноември 1996 година е направил контакт с източник от Египет, който му разказал за откритие, превъзхождащо всичко, намерено досега в Египет: при разкопките между лапите на Сфинкса се показала каменна стела, а надписите върху нея се отнасяли за Залата на свидетелствата и за стая под Сфинкса.
За да запазят тайната, египетските археолози извадили стелата и я отнесли на сигурно място. Когато копали в земята, между лапите на Сфинкса била открита стая, която японците намерили още през 1989 година. В нея имало глинена кана и навита връв. Според източника на Друнвало, по тунела, излизащ от тази стая, представителите на властта се спуснали в друга кръгла стая, откъдето започвали още три тунела, които водели към Великата пирамида. В единия от тях открили два удивителни феномена. В началото археолозите видели някакво светлинно поле, пелена от светлина, която блокирала входа. Опитали са да преминат през това поле, но не успели. Дори куршум не можал да го пробие. Който се опитал да се приближи до светлинното поле на разстояние по-малко от девет метра, му прилошавало и започвало да му се гади. Ако въпреки това изследователят настоявал да се придвижи със сила напред, имал чувството, че умира. Източникът на Друнвало споменал, че никой не е успял да докосне загадъчното поле.
При изследване с уреди от повърхността на земята зад светлинното поле археолозите открили нещо съвсем немислимо. Те видели подземно дванадесететажно здание - цели дванадесет етажа, спускащи се дълбоко под земята!
Правителството на Египет не могло да се справи с този проблем и помолило за чуждестранна помощ. Било известно, че има конкретен човек, който може да изключи светлинното поле и да влезе в тунела.
Но отново по вина на египетските власти мероприятието не се осъществило. По-късно египтяните наели нова група от трима души, които влезли в тунела, те изключили светлинното поле с помощта на звука на своите гласове, като произнасяли свещените имена на
Бог. Тези хора заснели филм. Ръководителят на групата, приятел на Мелхиседек, заминал за Австралия и показал видеофилма за проникването в тунела и заснетото дванадесететажното здание, което било част от комплекс от сгради. Комплексът се простирал на много километри под земята. Филмът бил гледан в Австралия и от други двама приятели на Мелхиседек.
Световноизвестният Лари Хънтър, посветил повече от двайсет години от живота си на археологията в Египет, се свързал с Друнвало Мелхиседек и потвърдил информацията за подземния град. Разказал, че градът се простирал на територия, заемаща площ от 10,4 км, на 13 километра. Градът бил заобиколен с уникални египетски храмове.
Следващата информация засяга работата на Гръм Хънкок и Робърт Бовал в книгата им "Посланието на Сфинкса" Гръм и Робърт се досетили, че пирамидите в Гиза били изградени на Земята в точно съответствие с трите звезди от пояса на Орион. Според изследователите, основните звезди на съзвездието Орион определяли разположението на храмовете в Египет, но те така и не успели да докажат убедително теорията си. Това направил г-н Хънтър, който прилагайки знанията си за навигация по звездите, придобити по време на военната му служба във флота, открил храмове във всички точки, съответстващи на всяка от големите звезди в съзвездието Орион. Той приложил глобалната система за навигация и определяне на местоположението (GPS — Global Positioning System) за намиране на местата на Земята с точност до 15 метра и присъствал на всяко място, където трябвало да има храм, съответстващ на разположението на звездите. Той установил, че на местата, където имало звезда се намирал храм и всеки един от тях бил направен от уникален материал. От този материал са изработени и блоковете за основата на трите пирамиди в Гиза, включително и Великата пирамида. Материалът бил наричан "Монета в камък" и представлявал варовик, който изглеждал така, сякаш в него са размесени монети. Камъкът бил използван и в храмовете, разположени на територията на подземния град.
Това накратко била хипотезата, чиято истина се ос-порва от официалните египетски власти. Подземният град, за който говорел и Тот, действително съществувал и можел да побере десет хиляди човека. Г-н Хънтър смята, че "границите на града са отбелязани с храмове от уникален материал, а тяхното местоположение съответства на разположението на звездите в съзвездието Орион"
Изследванията под Сфинкса продължили под ръко-водството на египетския археолог Захи Хавас. Работело се тайно като работниците излизали на повърхността предимно през нощта, когато няма туристи.
Съвсем неотдавна групата на Хавас направила велико откритие, което египетските власти решили да скрият от човечеството. Открита била тайна камера, където се пазел единственият предмет, принадлежал на Тот - неговият "Жезъл на енергията", за който споменава самият той в "Изумрудените скрижали на Тот Атлант":
"Носехме се бързо срещу сутрешното слънце, докато Земята не се появи под нас - земята на децата на Кхем. Те ни посрещнаха с неистови викове, в гнева си носеха копия и пръти и искаха да погубят до един всички синове на Атлантида. Тогава аз вдигнах своят Жезъл и насочих лъча на вибрациите така, че като ги поразих те останаха неподвижни като камъни. Тогава се обърнах към тях със спокойни, мирни думи и ги уведомих за мощта на Атлантида, казвайки им, че сме деца на Слънцето и негови посланици. Усмирих ги с магическата си наука докато не паднаха в краката ми и тогава ги освободих."
За този жезъл се споменава и в книгата на Елизабет Хейч "Посвещение", глава 32 - "Указанията на Аменхо- теп":
"Жезълът на баща ти, направен от разновидност на медта, може да предава лъчения от всякакъв план. По волята на човек те могат да се трансформират или усил-ват. Жезълът може да бъде благословение или проклятие, това зависи от този, който го използва. Посветените, владеещи всички сили - от висшите Божествени до нисшите ултраматериални, могат съзнателно да ги предават на жезъла. Човешките органи на чувствата са способни да ги възприемат и тогава те се преживяват от хората като емоционални състояния. Така, висшите Бо-жествени честоти се преживяват като всеобща любов, а най-ниските - ултравеществените, като ненавист. Пос-
ветеният винаги използва жезъла така, че да създаде нещо хубаво, а ултраматериалните вибрации му служат само при необходимост, в качеството си на невидима, непроницаема защитна стена. С помощта на този жезъл посветеният може да управлява всички сили на природата, като ги усилва или неутрализира."
Самата камера за съхранение на Жезъла се намирала зад Залата на свидетелствата, точно срещу прохода и входа на самата зала, чиято светлинна бариера била свалена през 1997 година.
Вратата на камерата се отваря, когато се натисне оп-ределен камък, който потъвал дълбоко в стената. На камъка-ключ бил издълбан Жезълът на Тот с лъчите на енергията. Отляво на него, на друг камък, е изобразена Богинята Маат, а на камък от дясната му страна отново е изобразена богинята Маат, но вече с Жезъл.
След активирането на камъка-ключ, част от стената на Залата на свидетелствата влязла навътре и вратата се отместила встрани, разкривайки камерата на Жезъла. Тя била просторна, с квадратна форма. В центъра й стоял постамент във формата на пирамида със седем високи стъпала. На върха на пирамидата се намирал самият Жезъл на енергията на Тот. Жезълът на живота приличал на тояга, висока около 1,5 метра и дебела 3 см в средата. Той се стеснявал надолу и разширявал нагоре. Целият бил обсипан със скъпоценни камъни, подредени във вид на символи. Най-отгоре, жезълът бил украсен с кристал. Кристалът излъчвал Сиянието на живота, като осветявал всичко наоколо. Светлината на енергията се разпространила през отворената врата, осветявайки зоната непосредствено пред камерата в самата Зала на свидетелствата.
Някой от хората, които били там, реагирали на енер-гията на Жезъла на живота по същия начин, както на Светлинното силово поле, с което бил блокиран входът.
Прилошавало им, а ако се задържали прекалено дълго започвало да им се гади. Но не всички хора реагирали еднакво. Имало и такива, които можели да влязат в камерата без никакви последствия за здравето си, като са стояли на определено разстояние от Жезъла. Но ако се приближавали до него, и на тях им ставало лошо и те бързо излизали. Жезълът можел да бъде взет в ръка само от наследник на Тот, чиято душа е била закодирана за сливане с жизнената енергия на Жезъла. Сливането на двете енергии ставало в момента, когато избраникът го вземе в ръка. Тогава може да се види енергията на душата на наследника на Тот, защото Жезълът винаги излъчвал усилената енергия на онзи, който го е задействал. Силата на Жезъла има същата вибрация като вибрацията на избраника, затова тя е безопасна за него, но в пределите на разумното.
Но докато камерите и Жезълът са скрити от хората, наследникът на Тот няма да може да вземе наследството си в ръка.


- Описанието за откритията под Сфинкса е вярно - потвърди той и продължи внимателно да дипли и глади расото. - Но е строго пазена тайна. Това е една мини- мална част от всичко, което се намира там. Предстоят нови разкрития и те могат да бъдат ускорени във времето, ако откритието се направи достояние на обществеността и бъдат привлечени съответните специалисти от цял свят. Обединявайки усилията си, те ще създадат необходимото поле и вибрации, които ще подпомогнат работата им.
- Учителю, много бих желал да науча нещо повече за тази дванадесететажна сграда и за подземния град на Шамбала под нея.
- Знам, знам, но не можеш да изпревариш времето, определено за разкриване на тайните. Дванадесететажната сграда под Сфинкса, както и самият град са нещо невиждано и непонятно за съвременната земна цивилизация. Функциите са затихнали, вибрациите са балансирани, но не са в резонанс със съвремието. Човечеството трябва да извърви още от пътя си, за да е готово за среща с "подземното". В по-долните нива под тази сграда има мощен енергиен щит, който предпазва от проникване в един от градовете на Шамбала.
- Как се е наричал градът на Шамбала под Сфинкса?
- Хорн-Ел-Ра


исках да започна със скрижалите на Тот. В тях са скрити много тайни. Моля те, кажи ми какво са представлявали тези изумрудени плочи и как Мелхиседек е успял да ги разчете.
- Тот е разполагал с изумрудени камъни, от които са направени плочите, на които е написал скрижалите. Плочите са били негово притежание и се съхранявали, а и сега се съхраняват, в залите на Аменти. Тот е духовен водач на Мелхиседек и с негова помощ Мелхиседек намира скрижалите и ги е разчел.

залите на Аменти наистина се намират под Сфинкса, но в различна плоскост - уточни той. - Двана- десететажната сграда не е част от залите Аменти.

- Мелхиседек влизал ли е в залите на Аменти?
- Не е влизал с физическото си тяло в залите на Аменти, а е пребивавал с духовната си същност.
- Учителю, през кой период Тот е написал изумруде-ните скрижали?
- В средата на расата на атлантите.

- Искаш да знаеш колко на брой са били плочите, написани от Тот, нали? - Кимнах. - Били са петнадесет на брой.
- Как са написани, Учителю?
- Написани са с помощта на уред, подобен на лазер.
- Писано е, че изумрудените плочи на Тот са четени от хората. Това показва, че те не са били в залите под земята...
- Така е. Във времената назад, плочите са били вадени и прибирани до момента, в който Аменти са били напълно скрити и забранени за достъп. След време, когато Земята и хората се установят трайно в Пето измерение и започнат да се правят много разкрития, тогава плочите ще станат отново видими.


От "Тайните подземия на България" 10 том, на М. Миланов