Най-възрастният гросмайстор в света живее във Варна

Посрещал е у нас легенди като Боби Фишер и Михаил Ботвиник



Добромир Радушев 09.03.2013

Той е на 90, а с хъс матира съперниците си на шахматната дъска. През годините е посрещал и мерил сили с легендарните Боби Фишер, Михаил Тал, Нона Гаприндашвили, Михаил Ботвиник.

Ако отидете във Варна и го потърсите, с готовност ще ви отведат при най-възрастния действащ шахматист в света. Името му е Левон Ованезов и освен с дълголетие може да се похвали, че е създател и на единствения в Европа шахматен дом.

90-годишният Левон е и бивш международен рефер на ФИДЕ и кандидат-майстор на спорта. “Ако дори и за ден пропусна шаха, броя го за загубен“, разказва дълголетникът и уточнява, че се запалва по древната игра още преди 9 септември.

Започва да усвоява шаха на 17 години. Наблюдава първата партия в акционерното дружество “Кораловаг”, в което се строели кораби, влакове и вагони.

“Как местят фигурите на шаха, наблюдавах в Корабостроителния завод - връща лентата Ованезов. - Там Паруш Овчаров ме научи да играя и шахът много ми допадна. Увлякох се и не след дълго с лекота побеждавах дори и някои изявени шахматисти от завода. Започнах редовно да посещавам клуба в града. Гледах и се възхищавах на ветераните. Започнах да изучавам теорията на шаха, когато бях на 24 години, с книги от руската книжарница.

Първият успех за Левон

идва през 1954 г. в Пловдив, когато става шампион и покрива кандидатмайсторско звание. През тази година го изпращат под тепетата да учи в школа за организационни работници. После прави кариера в БКП, стига до завеждащ-отдел по организационните въпроси в градския комитет във Варна. Когато обаче закриват арменското училище в града, Ованезов казва в лицето на партизанския командир Ламбо Теолов: “Вие направихте това, което и турците не го бяха направили.” И зачерква кариерата си в партията. Предложили му да пътува по корабите, но той избрал “Елпром”, където се занимавал със синдикална дейност като председател на заводския профкомитет.

Става инициатор на фонд „4-та петилетка” у нас, като пишат цяла книжка за неговата инициатива, озаглавена „Личният принос”, която става настолно четиво на всички профкомитети в страната. През 1971 година е толкова силен и влиятелен, че съставя акт за нарушение дори на заводския директор тогава Димитър Трайков.

В завода Ованезов привилича най-изявените варненски шахмайстори Георги Даскалов, Христо Сребров, Петър Куюмджиев, Христо Панайотов и прави един от най-силните шахматни отбори в България.




През 1939 година Левон Ованезов тава член на РМС и участник в саботажна група. Едва не загива през май 1943 г., когато при заварка подпалва склада за муниции. Следва аларма и всички германци от екипажа излизат на палубата с оръжие, а капитанът опира пистолет в главата му. Нашенецът обаче не загубил самообладание и се оправдал, че не е знаел какво има под палубата. Случката, която го изправя на ръба на смъртта, е по времето, когато се включва като доброволец във Втората световна война. „На 21 септември 1944 г. се отправихме към фронта с Осми пехотен варненски полк. Стигнах до Нови Сад. Бях ранен в лявата буза, където ми е останал “скъп” спомен от парче шрапнел - разказва Ованезов. - Ротата, в която служех, беше щурмова, но веднъж се озовах сам пред немски бункер, който ме засипа с картечен огън. За щастие имах 4 бомби. Хвърлих едната, но в следващия момент вражеска граната ме уцели в лицето. Парче от нея още е в мен. В болницата докторът ме посъветва да не го вадя, защото може да ми остане грозен белег. Послушах го и мога да кажа, че сега организмът ми цял живот си набавя по естествен начин желязо”, шегува се днес ветеранът.
“Веднъж играехме с трудоваци от Добрич. На силната първа дъска сложиха мен и аз направих реми с черните фигури в защита Каро-Кан. Тогава майсторът Сребров ми се скара и каза: “Не те ли е срам да направиш реми срещу един трудовак.” След няколко години този същият трудовак Саркиз Бохосян стана републикански шампион, спомня си бай Левон. През това време той завършва икономика на промишлеността във Варненския икономически университет. Става и шахматен съдия и до днес участва във всички съдийски форуми у нас.

Най-дълбока следа в живота му оставя съвместната работа с Георги Даскалов. „Той е основателят на шахматния турнир “Морско конче”. Благодарение на него и сега тази проява се провежда всяка година. Георги създаде първата юношеска школа във Варна. През 1962 г. заедно с него бяхме инициатори за организацията на 15-ата и единствената досега шахматна олимпиада у нас, която се проведе в курорта Златни пясъци. На нея се срещнах с великите световни шахматисти Боби Фишер, Ботвиник, Петросян, Гелер, Тал. Беше невероятно да се запознаеш лично с такива гросмайстори”, спомня си Левон Ованезов. По-късно той успява да повтори вълненията си, когато организира в началото на 90-те години трите шахматни сеанса на бившите световни шампиони Петросян, Тал и Нона Гаприндашвили във Варна. Организирал е още сеанси на Силвио Данаилов, който е мениджър на Веселин Топалов, Евгени Ерменков, Николай Спиридонов и още много други.

Ованезов е причината във Варна да се появи и дом на шаха, близо до централния вход на Морската градина.

Този дом отдавна е в историята. През 1989 година обаче се ражда частният шах дом ”Левон Ованезов”, в какъвто ветеранът е превърнал семейното си жилище. Там се провеждат редовно по два турнира на месец – по един на ускорен шах и блиц. Сега в дома членуват без членски внос около 40 шахматисти, като сред възпитаниците му е бил световният шампион до 20 години Васил Спасов. В клуба членува покрилият бал за гросмайстор Валентин Панбукчиян, двама международни майстори - Станислав Стоянов и Иван Янакиев, майстори на спорта и много кандидат-майстори. Самият Ованезов играе с шахматен часовник, който му е подарен от световния шампион Веселин Топалов. Българският гросмайстор лично посети преди време ветерана в неговия клуб.

Варненската легенда има три деца и двама внуци. Синовете Мардик и Ончо са инженери, като големият е експерт по морско право, а малкият от 10 години работи във Флоренция. Дъщерята Такухи пък е завършила физика, но от 20 години работи като консултант в Лондон и дълги години пише за “Файненшъл таймс”.

Самият Левон Ованезов пише стихове както повечето хора от рода му. Енергията му е неизчерпаема. Освен шаха в дома си е приютил оркестър, както и едно от литературните сдружения на Варна. На въпроса как е съхранил младостта си обикновено ветеранът отговаря: “Избягвам конфликтните личности.”


Наследник на арменски войвода

Левон Ованезов е син на славния Оханес Шахинян, който е водил битки като легендарен арменски войвода срещу турския геноцид. “Баща ми имал чета от 25 души в град Ван и се криел с хората си в една зловеща пещера, в която турците се страхували да влязат, защото смятали, че има зли духове“, разказва шахматистът.

През 1922 г. баща му се преселва във Варна. Заради исполинската си сила става докер на пристанището. „Баща ми е можел да премести товар от 500 кг на цели 100 метра разстояние”, спомня си дребничкият му син Левон Ованезов. Войнствената линия в рода продължава брат му, чийто син е български полковник, а внукът е офицер в Чуждестранния легион.

През 1939 година Левон Ованезов тава член на РМС и участник в саботажна група. Едва не загива през май 1943 г., когато при заварка подпалва склада за муниции. Следва аларма и всички германци от екипажа излизат на палубата с оръжие, а капитанът опира пистолет в главата му. Нашенецът обаче не загубил самообладание и се оправдал, че не е знаел какво има под палубата.

Случката, която го изправя на ръба на смъртта, е по времето, когато се включва като доброволец във Втората световна война. „На 21 септември 1944 г. се отправихме към фронта с Осми пехотен варненски полк. Стигнах до Нови Сад. Бях ранен в лявата буза, където ми е останал “скъп” спомен от парче шрапнел - разказва Ованезов. - Ротата, в която служех, беше щурмова, но веднъж се озовах сам пред немски бункер, който ме засипа с картечен огън. За щастие имах 4 бомби. Хвърлих едната, но в следващия момент вражеска граната ме уцели в лицето. Парче от нея още е в мен. В болницата докторът ме посъветва да не го вадя, защото може да ми остане грозен белег. Послушах го и мога да кажа, че сега организмът ми цял живот си набавя по естествен начин желязо”, шегува се днес ветеранът. http://www.monitor.bg/article?id=376074