Хората в ЕРП-та под обсада, псуват ги на "предатели" и ги бият с яйца
Вълната от протести срещу монополите някак между другото помете и хората, които работят в тях. Неусетно негативизмът, който народът е натрупал срещу високите и раздути сметки, започна да се пренася и върху служителите, които работят в тези дружества. Без да ще, протестът превърна някои от тях в изкупителни жертви за политиката на предприятията им. Мнозина вече твърдят, че работят под обсада. Други вземат болнични - дали заради стреса, или за да изчакат бунтовете да поутихнат. Макар и със закъснение, някои от родните ЕРП-та започнаха да канят и консултанти, които да помогнат на хората да се справят със ситуацията. Общо около 8000 са работещите в трите ЕРП в страната. Най-много са в ЧЕЗ - 3800. Не всеки от тях е ставал мишена в една битка, която не е негова. Но вече всеки живее в страх, че това може да му се случи.

 
Да се проверява за кражба на ток вече е игра с огъня за инкасаторите

  Да работиш за монополист в последните дни е трудна работа. Особено ако той е чужд. Особено ако народният гняв е насочен към него, а ти си една от бурмичките, водещи се на заплата там.  

"Никога не съм виждала такъв взрив от омраза срещу мен", разказва отчетничка, работеща в едно от дружествата, срещу които тези дни се надигна народният гняв. "Сред хората по принцип винаги има недоволни и преди сме отнасяли псувни, ако някой не си хареса сметката. За първи път обаче това става ежедневие. Първоначално опитвах да обяснявам, че аз само работя тук, опитвам се да храня семейството си, както всеки друг българин. Сега просто мълча и чакам ругатните да отминат, за да си свърша работата".

Най-често на мушка попадат хората, които са в ежедневен контакт с гражданите - отчетници, техници, жените в колцентровете. Всеки, открил пробойна в сметката си, се чувства едва ли не задължен да се скара с нас, разказват те. Според консултант в едно от ЕРП-та едва ли не ежедневно валят оплаквания, че хората замерят от балкона инкасаторите, когато се опитат да отчетат електромерите им. Откриват огън кой с каквото намери - яйца, картофи, някои опитват и с камъни. "Цялата фасада на дружеството ни беше боядисана в жълто от яйцата", разказва диспечер от страната. "Наричат ни "предатели" и "родоотстъпници". Откак един политик нарече монополите "еничари", и това стана много на мода в обръщенията към нас", споделят хората.

Най-чест обект на агресия стават колите на ЕРП-та, които са с опознавателни знаци. Преди дни автобус от градския транспорт със запалени фарове погнал кола на ЧЕЗ и я принудил да мине в насрещното платно, разказват консултантите. Макар и отскоро, те са събрали десетки случаи, в които бушон за отприщения народен гняв стават служители на трите монопола. "Техници например споделят, че не ги пускат дори да отстранят авария, ругаят ги и се опитват да отместят автомобила им. Един от тях призна, че тръгнал да върши работа с личната си кола, защото нея поне няма как да я разпознаят и да започнат да я замерят", сподели психолог. Най-често си патели автомобили, които отиват на авария точно в часовете на протеста - тогава улицата е най-нахъсана. И ако не друго, поне опитва да препречи пътя им и да ги подгони по криволичещите странични улички.

Аз също бих протестирал срещу много неща - не съм доволен от начина, по който се случват нещата у нас, не искам да ни управляват тези партии. Но виждам как често агресията се пренасочва към хора като нас, които не носят отговорност за начина, по който се формират сметките", разказва един от по-младите служители. "Искам да кажа на хората на улицата, че аз съм един от тях. Но те се държат с нас като с прокажени". С изненада открил, че за редовите работещи в компанията сред хората битуват какви ли не митове - включително че самите те не плащат ток, защото са нейни служители. От тези атаки си патят най-вече отчетниците и жените в колцентровете, които приемат оплакванията.

"Напоследък вместо добър ден често започват направо с ругатни", разказва една от десетте жени, работещи в такъв колцентър. "Неотдавна един клиент ни заяви, че вместо да протестира пред Орлов мост, ще дойде направо да ни запали. Винаги е имало недоволни, но преди поне се държаха любезно", споделя жената. Според нея, ако служителките бързат, ги обвиняват, че се опитват да претупат нещата. Ако разглеждат по-детайлно документацията, почват упреци, че са бавни и никаква работа не вършат. "В момента се опитваме да направим максималното за всеки клиент, за да има мир. Всъщност на практика работим срещу общите условия на компанията, защото събираме жалби не само от титулярите,

а от всички, които искат да се оплачат за надписана сметка. Все едно дали се води на тяхно име", разказва служителката. Въпреки ставащото обаче никой не напуска - друга работа трудно ще се намери в кризата. Всъщност искат нещо съвсем простичко - да не работят под обсада. И разбунтуваният народ да разбере, че те са част от него - въпреки че сме ги изправили зад една измислена барикада.

Стела Стоянова

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-28&article=442779