Сега да разгледам другия вариант, защото има още един такъв. Течността, се отклонява по пътя, в който тя ще бъде изпарена и превърната в дим, или да кажем, ще се унищожи като стигне в слънчевия сплит... Отклонението може да стане веднага след като излезе от черепната кутия, на място там или най- късно, когато стигне до щитовидната жлеза. Ако това се случи, флуида поема по друг път, за да стигне децата на хипофизата – останалите жлези. Пътят минава отзад през гърба, самото разстояние е съвсем малко като разлика, но е значимо... Ако флуида не бъде унищожен, тогава тялото се храни правилно, работи хармонично и енергийните ни канали са в унисон.

От една страна Слънцето дава силата на тялото, но не може да унищожи реда в тялото, създаден от Луната – хипофизата. Човек не старее, здрав е, много е силен физически и ако изпитва чувства – а той изпитва такива задължително – то тези чувства са насочени във вътрешния свят. Не че не мисли за околните и любимите си хора – напротив! Но той мисли и отправя такива усещания, които са хармонично балансирани и така те са стабилни. Всяко чувство, което е балансирано енергийно през тялото на чувстващия е стабилно. Това може да стане само, ако флуида не е изгорен и изпепелен. Тогава чувствата са пълни със сила, но не такава, че да изгаря нашите любими хора... Ако обаче флуида бъде изпарен от слънчевия сплит, тогава в нас се пораждат чувства тип „циганска любов“ – от ден до пладне. Бързи и пламенни, но повърхностни и мимолетни. Никой не харесва това. Защо?

Защото такива чувства са лишени от балансирания енергиен модел, както е програмиран от хипофизата преди това. А на всеки човек хипофизата има едни и същи функции – да командва тялото. Когато ние изтървем флуида и го изгорим и изпуснем навън с дишането, тогава чувствата ни съответно стават кекави, никакви и повърхностни. Тогава другите разбират този факт, защото тяхната хипофиза им казва подсъзнателно нещо – гледай го този, какво изпитва и ми показва – това не е истинското... Хипофизата е програмирала за човека кое как трябва да е, за да има хармония на чувствата... така хората подсъзнателно разбират кое чувство е правдиво и кое е фалшиво, слабо и бледо. Най-добре умеят това жените, защото имат по-добра връзка с хипофизата си, но това не пречи да правят същите грешки...

Йогите в древността са намерили начин как пътя на флуида да бъде отклонен така, че да не бъде унищожен в слънчевия сплит. Има няколко метода за това. Най-добрия, но и най-трудния и сложен, а същевременно и опасен е, когато потока се отклони веднага след като напусне черепа.

Друг метод, лесен и достъпен за всеки е този: човек трябва да стои всеки ден в продължение на около 3 часа и половина в позиция с краката нагоре, една поза, подобна на „свещ“, но не съвсем. Казва се „випарита карани мудра“. Да го кажем свещ, но в един лесен вариант, краката са малко по-назад и надолу и ханша е малко по-свален към земята, подпрян с ръцете. Всеки може да я направи много лесно. При тази поза, течността не може да тръгне по обичайния канал, защото няма какво да я накара да го прави. Главата е най-ниско, а слънчевия сплит и тялото седят по-високо. Гравитацията кара течността да се изсипва малко над гърлото. Но точно там, понеже брадата е опряла в ямката на гръдната кост, флуида бива принуден да тръгне през друг канал, по-назад, който е всъщност нервен път усукан около гръбнака. И не точно по нерв, защото това не става – не е възможно. Нервите провеждат електромагнитни импулси, а не флуиди, но следва неговата посока – на нерва около гръбнака. Както, ако сложим тапа на ваната, водата няма да изтече, но като стигне до отливника, ще замине по друг път надолу в канала. Така става и тук. Флуидът отива пак в тялото, но по друг път. Най-важното е да се заключи с брадата гръдната кост. Именно този блокаж прави възможна промяната на пътя, както и обърната позиция на тялото – с главата надолу. Това е заради земното притегляне. Има и други позиции, в които това е възможно, но тази е най-лесната...

Който съумее и не го мързи в продължение на около 10 г. всеки ден да прави по 3 часа и половина тази лесна поза, той ще създаде един постоянен поток на флуидната безценна субстанция, тялото му ще е здраво, а чувствата силни, стабилни и най-вече верни! А освен това, ще е уважаван от другите си събратя именно заради това... Може да е глупак, но ако потока е сменен, това няма никакво значение! Този човек ще добие сила, мъдрост за живота и най-вече ще бъде обичан от другите хора заради нещо, което те не биха могли да определят с думи, но което ги храни духом един вид... Нещо, което им носи свежест и необичайно повдигнат дух, като имат вземане даване с такъв човек... това е белега... по-добре, не мога да го кажа, но е това горе-долу...

Ей това е механизма на чувствата, гледан от позиция на Раджа Йога. Спестил съм разни термини, освен два – тези на двата описани метода. Който чукне в google тези имена, веднага ще се разбере за какво става дума, понеже са много известни. Но аз не препоръчвам първия – кхечари. Той е бърз, но е много рискован. Вторият е по-лесен и достъпен, а ефекта е същия... така че е по-удачен и добър... според мен е така.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/447-2013-02-04-22-31-57.html

ИМа и продължение - за Даманхур