Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2013 16:39 - Приказки за планетите - 2
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРИКАЗКИ ЗА УРАН


ВЪВЕДЕНИЕ




...Не е много известно за Уран на Земята. Той е толкова малък, че за неговото съществуване даже не са знаели до 1781 г., когато английският астроном Уилям Хершел не открива тази планета. По-точни данни за Уран са получени едва през 1986 г., след пуска на "Вояджър-2". Уран е газообразен гигант, разположун на края на Слънчевата система, след Сатурн. Повърхността му е  скрита зад синьо-зелена димка от ледени кристали метан. Това е много хладен свят, намиращ се на разстояние 2 870 000 000 км. от Слънцето. Обкръжават го 9 черни тънки пръстена, състоящи се от ледени късове с размер на хладилник, и около орбита има 5 главни спътника.

Най-странното при тази планета е това, че оста й на въртене е отклонена само на 8 градуса от хоризонталната плоскост. Уран сякаш се търкаля на една страна около Слънцето по своята 84-год. орбита. Астрономите могат само да гадаят за причината на това явление и изказват предположение, че някога Уран се е сблъскал с небесно тяло, голямо колкото Земята. Астролозите провъзгласяват Уран за владетел на Водолея, покровител на технологиите и научните изобретения. Той е свързан с бунтовете, ексцентричността, независимостта и сърдечно-съдовата система. Към неговите положителни черти се отнасят хуманизма, оригиналността на мислене, силата на волята и разностранността. Сред отрицателните му черти са ексцетричността, бунтарството и извратеността. В астрологията Уран означава неочаквана или внезапна промяна. "Приказките за Уран" потвърждават мъдростта на астрологичната традиция.

Нашата история започва с разказа на Уштал. Уштал е - един от Радужните Старци на Уран, разказващ за произхода и развитието на уникалното съзнание на тази планета. След това следва разказа на Сагамемнон за Саскуочите - пришълци от Уран, продължили своята еволюция на Земята. Той обяснява тяхната служба на земяните по време на последните земни катастрофи. Последното предание го разказва Кетцалкоатл - член на Планетарния Съвет на Уран. Той описва контактите между пришълците от Уран и първобитните племена на Централна Америка.

Историците твърдят, че Кетцалкоатл, "Пернатата Змия", - е един от най-великите богове на мексиканския пантеон. Неговият произход е загадъчен и скрит в дълбоката древност. Подобно на британския крал Артур, тази легендарна фигура представлява сложна смес от факти и измислици. Някорко различни човека са били известни под името "Пернатата Змия" в течение на вековете. Историите за техните животи в края на краищата се сливат в единна легенда. Менли Хол пише, че Кетцалкоатл е дошъл от Атлантида. Други историци изказват предположения, че тази фигура се появява в Теотихуаканската  цивилизация (ІІІ в.) или при гуацтеките (600 - 900 г.) като бог на земята, водата и вятъра. Той има много общо с бога на индианците маи, Кукулкан. В културата на толтеките (800 - 1100 г.) Кетцабкоатл се смятал за бог на утринната и вечерната звезда. Той се явил на Земята от небесата и основал в Мексико високоразвита държава. Той управлявал тази държава в продължение на 20 години като цар-жрец, докато не паднал жертва на кавга между боговете. През ХІV - ХVІ век толтеките били победени от ацтеките, които завоюват голяма част от територията на Мексико. На свой ред, ацтеките били покорени през 1521 г. от испанските конкистадори, начело с Кортес. Почти цялата им култура била разрушена. Вярата и религиозната практика на ацтеките дошли до нас в 12 тома на променени и предвзети записки на францисканския монах на име Саагун. Ацтеките били номадски жители от пустинята, които прогонили мирните племена, занимаващи се със селско стопанство, от усвоените от тях места. Заимствайки някои иконографски черти на Кетцалкоатл те го превърнали в кръвожаден бог, изискващ човешки жертвоприношения. Кетцалкоатл на
ацтеките  се явявал покровител на жреците, изобретател на календара и книгите, защитник на занаятчиите, а също бог на възкресението и смъртта. В митовете на ацтеките се разказва, че Кетцабкоатл е бил принуден да напусне Мексико. Давайки обещание да се върнев един прекрасен ден, Кетцалкоатл тръгнал на пътешествие из Карибско море. Той отплавал срещу изгрева, и пламък, паднал от небесата, го погълнал. От рламъка възникнал величествен феникс, и, обкръжен от сияние, се издигнал в небето. Неговото сърце станало утринна звезда. В "Приказките за Уран" се дава собственият разказ на Кетцалкоатл за тези удивителни събития в мексиканската митология.

Възможно е "Приказките за Уран" да събудят вашата неповторима памет на душата за миналото, което сте прекарали като уранци. Възможно е, вие също така да сте посещавали Университета на Уран и да сте изучили уроците на Саскуочите. Възможно е да сте били участник в еволюционните драми на толтеките и ацтеките от древно Мексико. Така или иначе, аз ви каня да прочетете тези увлекателни "Приказки".

СЕЛЕСТ КОРСОЛМ



РАЗКАЗЪТ НА УКТАЛ




Приветствам ви, аз съм - Уштал. Започвам разказа си от този момент, от когато ние се събрахме в подземната космическа станция на Уран. Старейшини от различните класи на уранското общество са извикани на срещата. Необходимо е да се вземе бързо решение. Съветът на Слънчевата Система е призовал за доброволци да се помотне в развитието на Земята. Народът на Уран трябва да реши дали желае да участва в това.

Този въпрос е и напомняне за древния конфликт между уранците. Нашите предци са бежанци от космически войни. Принудени да напуснат родната си планета и преследвани през пространството и времето, те търсели ново пристанище. В тази част на Галактиката, в първите дни от съществуването на Слънчевата система, пристигнал износен от космически бури кораб. Всичките припаси, необходими за поддържане на живота на нашите предци, били към своя край. Те били принудени да се установят. В тези времена Слънчевата система още не била стабилна. Слънцето било много по-горещо, а външните газови планети още били в стадии на формиране. Когато нашите предци намерили Уран - необитаема планета, намираща се на края на Слънчевата система, те решили да я обявят за своя територия. Ето кога нашите предци пристъпили към осъществяването на почти немислимата задача по утвърждаване на останките на нашата преминала пхрез космоса цивилизация върху тази нова изолирана планета. За да се скрият от преследвачите, нашите прадеди трябвало да станат изцяло нов народ. Първата им задача била да намерят здрав, силен, добре адаптиран вид от живи същества, за да го използват като физически проводник. Те били готови да пожертват собствената си генетична структура и да се преродят в нов вид. И така, нашите предци започнали да търсят живи същества, пригодени за въвеждането на хибриди. Те намерили раса от силни, космати хуманоиди, прекрасно приспособени към условията на местообитаването, и тя им се сторила многообещаваща. Тези същества приличали на Чубака, косматия персонаж от "Междузвездни войни", или на "снежен човек" - героя от земните легенди. Този вид същества имал приспособителен механизъм, даващ възможност на съществуване както в течна, така и в газообразна среда. Те можели да дишат във водата и над водата. Мощната им мускулатура им позволявала да се придвижват с лекота в течна среда. Гъстата козина ги предпазвала от резки промени на температурата. Те се сторили на нашите предци идеален обект за нуждите им.

Безусловно, нашите прадеди знаели, че намесата в естествения еволюционен процес на по-примитивна раса е нарушение на универсалния закон и значително утежнява кармата. И в същото време, когато ставало въпрос за живот и смърт, трябвало да се вземат незабавни решения. Подходящият вид същества бил избран, трябвало само да се вземе тяхното позволение за провеждането на генни мутации за създаването на нов вид. Единственото, което можели да направят пришълците от космоса, - било, да се опитат да се договорят с примитивните хора в духовното пространство. Съзнанието на последните приело проектът на експеримента, разбирайки, че пришълците ще извлекат за себе си полза, но ще донесат и полза на аборигените. Приемайки върху себе си цялата висока отговорност, пришълците насочили всичкият си интелект и непреднала технология за осъществяването на генетичния проект. Те направили селекция от физически гени от примитивните хуманоиди и от менталните гени на високоразвитата раса, имаща могъщ интелект. Въпреки добрите намерения и внимателното обръщение на пришълците, примитивните същества били уплашени от процеса. Трябвало да бъдат ловени, да се привеждат в състояние на хипноза и да им се дават указания да забравят всичко преживяно на борда на космическия кораб. Това било изключително тежко време за всички участници в проекта. Но в дадения случай използването на сила се струвало, че е оправдано.

И така, била създадена изцяло нова раса уранци. Скоро те успели да стабилизират физическите условия на планетата и да създадат високотехнологична цивилизация в 4-тото измерение около Уран. Те съчетали в себе си физическите данни на примитивните същества и високия интелект на древната раса. Космическите пришълци загубили своето неповторимо минало, а примитивните същества останали без своето неповторимо бъдеще. Жизнените им пътища завинаги се преплели. След много години, решенията приети от нашите предци, все още предизвиквали конфликти в нашето общество. От едната страна на барикадата били противниците на какнито и да са генетични манипулации. От другата страна - тези, които смятали, че въпросът за оцеляването на нашата доста по-развита раса оправдавал действията на нашите далечни предци. Всяка от фракциите се прислушвала само към своите си собствени аргументи. Скоро взаимните упреци и обвинения увеличили пропастта мужду нашите 2 групи до такава степен, че ние повече не сме били в състояние да работим заедно. Назрявали сериозни проблеми в случай, че разколът не бъде преодолян.

Аз и няколко мои приятели от Радужния Клас решихме, че работата на Земята може да стане нова великолепна възможност за създаването на нов междукласов съюз. Далече от непримиримите фракции на нашето родно общество, към нов живот, изпълнен с опастности! Там ние ще трябва да забравим за разногласията и да работим заедно. Земният проект ще ни помогне и да уравновесим кармата си - тук ние ще започнем да служим на по-примитивна раса. Аз бях изцяло "за". Аз събрах Съветът на Старейшините. Това беше чудо на дипломацията: да се съберат в една стая всичките Старейшини! За да дойдат всички, ние използвахме както заплахи, така и обещания. Аз мисля, че всеки от тях дойде на срещата от страх да не загуби своите предимства, отколкото от желание да прояви добра воля и великодушие. За съжаление, това е типично за нашето общество поведение. Ние, членовете на Радужния Клас, предложихме, Уран да спонсорира група, която да отиде да служи на Земята. Ние се надявахме да привлечем към участие в този проект всичките фракции на обществото, и с това да се предизвика чувство на единение. Ние настоявахме за това, всички да да пожертваме за този проект по равно количество енергия и време. Започна набиране на членове на командата въз основата на конкурс. Надявахме се, че класовата гордост ще принуди доста от хората да избират най-добрите кандидати за мисионерската група. Исторически нещата се бяха случили така,  че нашата раса поставя интелекта пред всички други достойнства. Интеректът се приписва на гените, онаследени от предците ни - космическите скитници. Способните да мислят се награждават с всички блага на цивилизацията. Този, който не може да прояви острота на ума, попада в низшите класи.

Върху формирането на нашите класи не влияят семейните връзки или плавилата за онаследяване. Дете на интелектуалци, не можещо да съобразява бързо, няма право да се намира в привилегированото общество и се възпитава след работещите. от друга страна, дете на работещи, демонстриращо прекрасни умствени възможности, се въвежда в класата на интелектуалците. и въпреки, че ние можем свободно да сключваме бракове с представители на различните класове, в живота това се практикува рядко. Интерекцуалците се страхуват да не бъдат унизени и да се види как децата им се превеждат в класа на прислугата. Те искат да зъпъзят в чистота своя генофонд, за да се обезпечат с забележително потомство. Когато интелектуалци встъпят в брак с представители на долни класове, винаги съществува опастност да се възпроизведе на света несъвършенно потомство. Почти никой не иска да подлага бъдещите си деца на такъв риск. Ето защо обикновено се сключват равни бракове.

Въобразете си картина, която изобразява конференция. Всички лидери на всичките класи на обществото ни, присъстваха на нея. Край голяма маса заседаваха представитери на всимки класи, облечени в ярки официални дрехи, украсени със знаци на различието и с бижута. Военните лидери носеха червени премени. Творческият клас на художниците и изобретателите беше облечен в зелено. Жълтият цвят принадлежеше на учените. Оранжевият цвят се отнасяше към работниците и техниците. Психолозите и социолозите бяха с виолетови дрехи. Класата на лечителите беше със сини униформи. Сред помощниците на лидерите имаше хора, чиито дрехи бяха от комбинирани цветове, изразяващи индивидуалният опит в различни области. Например, представителите на творческия клас можеха да прекарват много време сред техниците, облечени в оранжево, използвайки творческия си потенциал за решаването на практически въпроси. След такава практика те добавяха оранжеви елементи към своята зелена униформа. В друго време те можеха да си сътрудничат с военните (и тогава в костюмите им се добавяше червено) или се намираха сред учените, които се отличаваха с жълтия си цвят. Тук имаше много творчески личности, облечени като пауни за демонстриране на целия си разнообразен опит.

Правото да се носи един или друг цвят трябва да се заслужи. Цветът не може да се наследи. Децата на всички класи носят друхи от неутрален бежов цвят, докато не демонстрират индивидуалните си таланти или склонности. Към 10 год. възраст децата могат да си изберат класа. Влизането им в една или друга класа се съпровожда от традиционни церемонии и даване на отличителните костюми. Отначало те получават неутралните дрехи на новаците. Ако добре се адаптират и проявят желание да останат в тази класа, цветът на униформите постепенно се променя - става по-чист и ярък. Към времето, когато уранците са готови да заемат лидерски позиции, цветовете на дрехите им придобиват особено ярки оттенъци.

Ако човек е размислил след като е прекарал определено време в една класа, той може да премине в друга и да започне всичко от начало, обличайки се в неутрални сиви дрехи. Някои от нас носят такива цветове през целия си живот - вечни студенти, неспособни да станат отговорни, да бъдат предани на работата си. Такива сиви даже не бяха поканени на конференцията. Нашето общество не дискриминира хората, неспособни да действат самостоятелно, но те едва ли могат да разчитат на награди. Никой от родителите не иска да види детето си безцелно мятащо се между различните групи, без да се научи на нищо смислено. Хората, събрали се на конференцията, блестяха с най-ярките дрехи на лидерските цветове.

Обърнете внимание на ярките цветове, присъстващи в портретите на Кетцалкоатл. Чистотата на жълтия, оранжевия и зеления цветове на дрехите му повече от красноречиво говорят за неговите качества. Цветовете посочват това, че Кетцалкоатл е овладял майсторството на 3 класи: научната, тварческата и практическата.

Само малко намериха в себе си достатъчно духовна сила, за да се решат в протежение на живота си да се спускат на дъното на всяка от класите и да я овладеят в съвършенство. Трябва силна воля, за да се върви отново и отново по пътя на неофита, докато всичките дисциплини не бъдат преминати. Аз, Уштал, съм един от малкото представители на тази група, получила името Радужната класа. Ние носим всичките 6 цвята. Както навярно разбирате, ние всички бяхме стари хора, посветили живота си за получаване на този радужен статус. Нашата малка класа се състои от ексцентрични, независими хора, притежващи силна воля. Много Радужни, вероятно са били уморени или пък доста големи циници, за да участват в нови проекти. И все пок, ако не ние, то кой ще може да възсъедини нашият свят? Ние бяхме единствените, които знаехме всичките страни на обществото ни от личен опит. Ние бяхме единствените, които можехме да се надяваме за съберем всички заедно. Ние, Радужните, очевидно сме доста стари и бити от живота, за да се впускаме в приключения, но още можем да вдъхновим и да убедим да участват в Земния проект други хора.

Всичките цветове присъстваха на конференцията, освен белия. Бяло носи само елита. Класата, носеща този цвят, се различава много външно, с поведението и функциите си, от останалата част от обществото. Това е, казано по-точно, друга раса уранци. Те са успели да останат почти преки потомци на древната раса, приземила се някога на Уран, въпреки столетията на наложени мутации.   Единствено неголяма част от по-силните местни гени присъства в хромозомния им набор. Те са наследили могъщия интелект на нашите прародители, а също техните почти безпомощни тела. Обикновените уранци са здравеняци, с мускулести тела, обраснали с козина, елитната група се характеризира с крехко телоснажение и отсъствие на козина. Те напълно са съсредоточени във висшите духовни пространства. И рядко се връщат в своите крухки физически тела, намиращи се на Уран. Тази малка група се е научила свободно да се придвиждва през измеренията в своите светлинни тела. Те са овладели универсалните закони на пространството и времето. Те са видели цялата безполезност на войната, агресията, а също страха от смъртта. Те са загубили всякакъв интерес към политически интриги и към насъщните проблеми на обикновените хора. Нашата група от организатори поиска да приобщи елита към работа над проекта. Ако ние успеехме да имаме тяхната поддръжка, то шансовете ни на успех биха нараснали. Всичко това беше толкова привлекателно, но и трудноосъществимо. Не един път преговорите ни достигаха задънена улица.

Единствената възможност да се излезе от безнадеждните спорове на фанатиците беше - да се издигнем над горещината на полемиката във висшите вибрации на духа. Ние трябваше да се обърнем към Бога за мъдрост и желание за промяна. В крайна сметка уранците се съгласиха да вземат участие в Проекта на Земята. Всичките класи - от елитната до неутралната - се решиха на това. Новото космическо приключение се оказа най-хубавото нещо, станало някога с урантийците. Благодарение на него всичките фракции на нашето общество се обединиха. Древните рани бяха излекувани, и проблемите с кармата - разрешени. Тази положителна промяна беше наистина работа на Духа.




РАЗКАЗЪТ НА САГАМЕМНОН


Приветствам ви, аз съм Сагамемнон! Моята история започва от този момент, когато уранците за първи път дойдоха на Земята за служене. Отчитайки опита на уранците в генното инженерство, на нашата група й беше дадена задача по създаването на оптимални живи същества на Земята. Задачата ни беше да създадем физически същества, пригодни за използване от духовните същества за изучаване на третото измерение. Всички планети от Слънчевата система бяха призвани да внесат своята лепта в екперимента. За заселването на тази планета - Земята - всички ние изпратихме тук своите най-добри представители на фауната.  Например, от Юпитер дойдоха рептилиите. Нептун изпрати тук своите сирени. Венера подари на Земята феите и еднорозите. Уранците отделиха за експеримента Саскуочите. В древната митология може да се намери описание на всички видове на тези невероятни животни - даже такива, като еднооките циклопи и кентаврите, полухора-полуконе. Отдавна-отдавна тези странни същества действително са обитавали Земята. Съвременните потомци на тези животни (ако изобщо са се запазили) са дошли до наши дни в много променена форма. Минали милиони години преди рептилиите от Юпитер - динозаврите - да се превърнат в процеса на еволюция в птици. Еднопозите се визоизменили в съвременните елени. Сирените и феите преминали в ефирните пространства на Земята.

Пришълците проверили на практика множество идеи, преди да ги отхнърлят като безполезни. Уранците създали великолепен вид хуманоиди, отличаващи се с огромни размери и сила. Сякаш този вид имол невероятен потенциал. За съжаление, на него не му достигало ментално и духовно съзнание, за да управлява себе си. Тези същества започнали да принуждават по-древните създания да изпълняват всичките им желания и безжалостно унищожавали тези, които не ги слушали. Те опустошавали Земята, без да чувстват и най-малка отговорност за своите постъпки, и нямали никаква дисциплина. По времето на Лемурия тези гигантски животни безконтролно домакинствали по планетата. Те принуждавали цели народи да се скриват в подземни пещери.  По-късно населението на Атлантида воювало с потомците на тези гиганти. Подобно на нашите предци, хората от Атлантида не устояли пред изкушението да използват своята напреднала технология за унищожение и манипулация на тези животни. Съвременните учени се сблъскват със същите проблеми, когато технологията се развива по-бързо, отколкото съзнанието.

Част от тази ненаситна енергия до ден-днешен присъства в полето на аурата на Земята. Тя не беше цялата преобразувана или унищожена. Възниквайки, тя получи право да изпълни съдбата до края си. Тя е жива и в нашите дни, в доста смегчен вид. Доколкото нашата група уранци внесе своята лепта в създаването на гигантите, ние продължаваме да носим отговорност за управлението и развитието на тяхната енергия. Връзкана на Уран със Земята продължава милиони години. Нашата родна планета ви помага периодично с нов персонал и материал. Изпълнявайки земните си задължения всяка група преминава в по-висшите измерения. Някои от създадените от нас създания се развиха в прекрасни същества, реализиращи своя висш потенциал. Всеки път когато Земята завършва своя 26 000 год. цикъл, вякои екипи си отиват и на тяхно място идват нови. Аз, Сагамемнон, съм представител на мисълформите на Уран, които се появиха като гиганти, а станаха Възнесени Учители. Аз се оказах в състояние да мога да трансформирам болезнените еволюционни уроци на нашата група в положителни достижения.

Уранците взимаха участие в еволюцията на Земята в продължение на няколко цикъла катастрофи. В края на последния цикъл аз и моите хора отговаряхме за подготовката на няколко надеждни места на Земята. Когато върху повърхността на планетата условията се влошиха, ние взехме със себе си хиляди хора, животни, растения в подземните градове. Спомена за тази подземна цивилизация е достигнала до хората през вековете под формата на митове и легенди. За пример, легендите на индианците хопи разказват за това, как техните оцелели хора ги отвели вътре в земята, където за тях се грижели хора-мравки по времето на разрушаването на последния свят. Расовото съзнание до ден-днешен пази спомени за тези събития. Наложи се да се премине през много изпитания, които съпровождаха тази мащабна акция. Вековете на изолация и притеснените условия за живот станаха изпитание за силата и изявиха всичките слабости. По-голямата част от доброволците от Уран се оказаха затворени за дълго време. По време на продължителното общуване с примитивни раси те се лишиха от повечето от висшите си способности. Те рискуваха да се спуснат до ниско общо ниво на групата. Някои лидери, подобни на мен, можаха да изработят най-високочестотните вибрации. Ние можехме да се измъкваме от тези подземни градове и да пътуваме през времето и пространството в ефирните си тела. Всеки път след връщането ми от Космоса, аз забелязвах, че обстоятелствата се влошават. Подобна на Моисей, върнал се от Синай с десетте заповеди и заварил, че по време на неговото отсъствие последователите са създали златен телец, на който самозабравено се покланят, аз, връщайки се от своите пътешествия, винаги попадах в центъра на кавги. Аз тлябваше да викам на помощ цялата си любов, състрадание и висше разбиране, за да се справя с възникналите вълнения.

След стотиците години, които прекарахме в подземните градове, повърхността на Земята стана годна за обитаване. Ние започнахме да изпращаме горе на повърхността малки разузнавателни отряди, както Ной е пускал по време на Потопа птици. Отначало те се връщаха с новината, че услонията още не са пригодни за живот. По-късно малките групи разузнавачи престанаха да се връщат. Те си пробиваха път все по-далече и по-далече от изхода, предпочитайки възможността да се срещнат с опастности на повърхността пред връщането под земята.

Накрая всичките оцелели започнаха да заселват северното полукълбо. Териториите на днешните Русия, Китай и Северна Америка отново бяха заселени. Поколенията се сменяха и нашите хора забравиха за това, откъде са кои са и защо са дошли тук. В борбата за оцеляване те загубиха почти цялата си древна мъдрост. Единстената им способност, която им остана, беше - да стават невидими. Това помагаше да избягват следенето и пленяването. Редките срещи със Саскуочите, Йети и "снежните човеци" на обширните пространства на северното полукълбо - е памет за видоизменените потомци на древните уранци.

Сега, когато ние се приближаваме към края на още един цикъл, което обикновено е съпроводено от катастрофи, уранците отново готвят градовете вътре в Земята за приема на бежанци от повърхността. Маскировъчните щитове се махат, попълват се запасите от вода и храна, а машините отново се вкарват в действие, за да осветят и снабдят с пресен въздух тези древни подземни градове. И отново ще бъдат призовани малцината останали, които са готови да рискуват, за да се смесят с други раси. Тяхната древна памет ще бъде активизирана, необяснима тъга ще ги затегли на Север. Когато климатичните условия станат почти непоносими, те ще започнат да си спомнят за тайните входове към подземните градове, които може да бъдат открити под водопадите, в пещерите или в тунелите. Потомците на Саскуочите ще поведат много земяни в подготвените под земята укрития. Благодарение на това служене уранците се надяват да балансират древната си карма.



РАЗКАЗЪТ НА КЕТЦАЛКОАТЛ


Аз, Кетцалкоатл, за първи път се явих на Земята от Уран в началото на това хилядолетие.(Предишното - забележката е от мен, хадзапи).  Аз бях млад идеалист и ентусиаст. Имах грандиозни планове. Аз исках да променя от корен старият порядък на нещага. Отначало аз не бях лидер. Трябваше да се подчинявам на други, да слушам и да се уча. Накрая стана голяма криза, с която не можеха да се справят големите лидери. Те се принудиха да се вслушат в моите идеи. Аз бях уверен, че моят план е по-мъдър и ще сработи там, където се бяха провалили техните сметки. В края на краищата, аз владеех изкуството на три класа - занаятчийско-техническия (оранжев), научния (жълт) и творческия (зелен). Смятах, че зная начина за общуване с аборигените, който ще даде възможност на пришълците да не се намесват в техния физически живот и с това да избегнат кармични дългове. Вместо пряк контрол над живота на примитивните племена аз предпочитах по-мекия, ненатрапващ се начин на общуване.

Аз имах намерение астрално да пътешесвам сред племената в търсене на индивидуални контакти с хората. Можех да привлека вниманието на човек, появявайки се внезапно, сякаш отникъде. Можех да успокоя страховете му и да се опитам да се сприятелиме. Постепенно бих могъл да го обучавам. Отначало аз бих разказал за тези навици, които биха могли да помогнат на племето му да си устрои бита. По-късно бих могъл да му съобщя философски и духовни концепции. И накрая, бих могъл да посъветвам контактьора да сподели знанията си със съплеменниците си - със свои думи и да намери за това подходящ момент. Огромен обем полезна информация би могло да бъде предадена на земяните по такъв ненатрапчив начин. И въпреки, че този начин отнема повече време и изисква повече търпение, отколкото масово приземяване на летателни апарати и щурмуване на чужда култура, той, безусловно, има и определени преимущества. Той дава възможност на контактьора да направи свой собствен избор в съответствие със свободната воля.

Моят план накрая заслужи поддържка от страна на другите доброволци от Уран. Ние се разделихме на малки групи и започнахме да търсиме, а след това и да обучаваме отделни индивиди. Ние встъпвахме в контакт с много племена, населямащи Мексико и Централна Америка. Аз трябваше не само да встъпвам в контакти с аборигените, но и да наблюдавам работата на останалите групи. Осъзнавайки колко важна е независимостта и гъвкавостта в разработката на нови техники, аз предоставих на последователите си пълна свобода на действие. Всяка група трябваше да приема свои решения и да работи в местните условия колкото се може по-добре. Те можеха да разчитат във всичко само на себе си, ако не се смятат конференциите, които редовно се провеждаха на базата.

Ние, уранците, трябваше да демонстрираме много "магически чудеса", за да привлечем към себе си вниманието на туземците. Ние сами трябваше да решаваме къде трябва да се понатисне, къде незабележимо да се отдалечиме.  Това беше процес на обучение и за всички нас. И въпреки, че бяха направени много грешки, понякога на нас ни вървеше: "щастливи случайности" даваха чудесни резултати. Когато различните групи се събираха заедно, за да сравнят записките си, ние искрено се изумявахме на творческите решения на съотечествениците си. Понякога подадените идеи се оказваха универсални, но се случваше и те да сработят еднократно.

Всичко изискваше време и търпение. Необходимо беше чувство за равновесие, за да се разбере, кога да се помогне и кога да се изчезне. Ние разбрахме, че не можем да се придвижваме прекалено бързо или да оказваме голям натиск върху контактьорите. Трябва да се прояви търпение, за да могат полезните идеи и навици да пуснат корени. Когато контактьорът не можеше да понесе нашите високи честоти, ние трябваше да намаляваме натиска, за да не увреди стреса неговата психическа и емоционална сфера. Много е тежко да се вижда как контактьорите губят разсъдък. Понякога контактьорите започваха да злоупотребяват с новите си способности и се опитваха да угнетяват съплеменниците си. В други случаи контактьорите загиваха, преди да успеят ада споделят информацията си. Понякога нашата магия се оказваше доста действенна и контактьорът не можеше да преодолее свещения си ужас, изпитван пред нас. Както и да е печално това, но на нас ни се налагаше да разрушаваме отношенията там, където вече започваха да ни обожествяват. Първоначалната бройка контактьори се намали - наброяваше не повече от десетина човека, способни да понесат продължителното общуване с нас, братята от космоса от Уран.

Нашите трудности с аборигените от Мексико могат да бъдат сравнени с тези проблеми, които възникват и при съвременните контакти между хората и пришълците. Обидите и и недоразуменията между съществата от висшите измерения и 3-измерните жители на Земята се случват често и навсякъде. Например, много канали твърдят, че се намират в постоянен контакт с Командата на Ащар, но получената от тях информация в резултат на ченълинг е предвзета и често основана върху страх. Явява ли се това вина на Командата на Ащар или на тези хора, които получават от нея информация? Може би би следвало да се прекъснат всички контакти? Или все пак трябва да се продължи сътрудничеството с най-перспективните канали , вярвайки в плодотворното сътрудничество? Ние, уранците, попаднахме в такова положение преди много векове. Моят контакт беше в Мексико. В продължение на много години аз работех с тих, самотен млад човек на име Копак. Младият човек беше много мек и стеснителен. След като му премина шока, той сякаш с готовност прие идеите ми. Ние с него имахме много дълги разговори. Той беше умен и със желание за знания. Аз почувствах съпротива едва тогава, когато започнах да подтиквам Копак към това, той да сподели знанията си с другите членове на племето.  Копак не можеше да си представи, как той, простия младеж, ще може да убеди съпременниците си да извършат промени. Аз, разбира се, продължавах да го убеждавам, опитвайки се да подготвя младежа към бъдещите изпитания.

В продължение на няколко години аз инструктирах Копан по много въпроси. Учех го, че зад мъжките и женските аспекти стои една Творческа сила. И тази Сила иска мъдрост и творчество, но не и човешки жертвоприношения. Цялата ми философия се основаваше на идеята на мирните промени към по-добро. Яз учех на изкуството на мира, а не на войната. Всичко това беше доста сложна материя, за да бъде възприета от примитивното обкръжение на Копан. В този свят оцеляваше най-силния.

Когато Копак възмъжа, той стана мъдър за годините си. Колкото и да се стараеше, той не успяваше да скрие промените в своята личност. Съплеменниците му го гледаха с подозрение. Неизбежна възникваха въпроси: "Какво прави Копак в джунглите съвършено сам? Защо се е променил толкова силно? Какво знае, което не е известно на другите?"

Когато Копак стана на 20 год. баща му и вождовете на племето му бяха убити. Неочаквано племето се обърна към юношата с предложението да му стане вожд. Той беше толкова срамежлив, но трябваше да приеме предложението. Не му оставаше нищо друго освен до се обърне за съвет към нас. Това беше великолепна възможност за уранците да влияят непосредственно върху съзнанието на туземците. Нашето търпение и сдържаност накрая донесоха резултат!

Минаха още 20 год. и Копак се превърна в силен, мъдър вожд. Той учреди закони, основани върху понятията за справедливост, а не върху лични прищевки. Той назначаваше силните на длъжности, награждаваше преданите и се грижеше за образованието. Постепенно успя и да постигне промени в поведението на племето. Той отпрани агресивните стремежи на съплеменниците си в руслото на позитивната, съзидателна дейност. Под неговото ръководство те станаха истински художници - правеха великолепни изделия от глина, покрити с много твърда глазура. Племето започна да процъфтява, да се занимава с търговия с другите племена вместо да води войни. Съседните племена скоро научиха за процъфтяването на племето на Копак. Те идваха при него, за да правят обмяна и започнаха да правят същото и при себе си. Славата и влиянието на Копак започнаха да растат. Успявайки да постигне процъфтяването на своите съплеменници, той можеше да започне да изкоренява кървавите ритуали с човешки жертвоприношения. Това беше главното нещо, на което настояваха уранците. Ние учехме, че на Бог не му харесва, когато се пролива кръв. Той обича верността и добрата работа. Бог иска народите му да живеят в мир помежду си. Хората да помагат на ближните си, да дерят с тях, а не да ги принасят в жертва, за да угодят на зли богове.

Тази промяна беше най-трудна за постигане. Ние знаехме, че тук не трябваше да се бърза. Отначало трябваше да покажеме, че има друг, по-хубав начин на живот. Ние посъветвахме Копак да не забранява изведнъж всичките ритуали. Постепенно едни ритуали можеха да се заменят с други. Тези промени започнаха да се възприемат с разбиране в тази мярка, че младото поколение израстваше, а старото отмираше. Докато племето процъфтяваше без жертвоприношения, хората забравяха за страховете си да не угодят на боговете. И тъй като Копак управляваше мъдро, хората му живееха богато.

Но, както винаги става с природните цикли, времето на изобилие се смени със засушаване, епидемии и лоши реколти. Първо започнаха да критикуват леригиозните реформи на Копак. Хопата бяха уплашени, когато умираха семействата им, а покълналото на полето загиваше. Те решиха, че не са могли да угодят на боговете. Започнаха да се връщат към стария си начин на живот. Жизнените условия продължаваха да се влошават и племето започна да търси да си го изкара върху някого. Започнаха да искат от жреците да се извърши кървав ритуал с човешко жертвоприношение. Връщането на страха доведе до завръщане към варварството. Копак чу за вълненията и дойде за съвет при нас, космическите братя от Уран. Всичките ни дълги години на труд внезапно се оказаха заплашени. Трябваше нещо да се предприеме, беше необходимо някакво "чудо", за да се спаси всичко това, което бяхме постигнали. Аз и моята група от Уран се събрахме, за да вземем решение по кризата. Ние изпратихме бързи покани на всички лидери на проекта, намиращи се в Мексико и Централна Америка, а също така предадохме съобщение и на всички близки космически станции. Трябваше ни незабавна подкрепа. На съвещанието бяха изказани две основни мисли. Някои предлагаха използването на сила, други - да се отстраним. На мен не ми хареса никое от предложенията. Аз благодарих на съотечествениците си за помощта и ги изпратих обратно. Отидох на уединено място, за да се помоля и да се посъветвам с Бога. Моите думи, отправени към Източник бяха прости и вървяха от сърце. След това започнах да чакам - не се движех, не приемах храна, без да спя, - чаках отговор. И го получих. В това време ситуацията продължи да се усложнява. Избухваха бунтове, съседните племена започнаха да извършват набези, възползвайки се от неприятностите, застигнали Копак.  Хорат агледаха на вожда си с надежда  и чакаха от него решения. Той, на свой ред, се обръщаше за съвет към мен. Но аз пазех мълчание, очаквайки, кога ще заговори Бог. Така, че на Копак му се наложи да чака.

Когато аз се молех, в главата ми се зароди идея. Отначало тя беше смътна, като облак.Различни картини се носеха пред мисления ми поглед - комети, звезди,небесни огньове. Образите сякаш бяха без връзка, значението им - затъмнено. Постепенно сред този поток от образи започна да се оформя план. Той беш прост, но блестящ. Аз знаех, че той дойде от Бога. Той трябваше да проработи. И така, аз излезнах от моята медитация и започнах да обяснявам на Копак какво трябва да направи. Казах му да събере всичките си хора заедно на брега на залива, когато изчезне луната. Те трябва да се молят и да се готвят за тържествена церемония, за да чуят гласът на своя Бог. Копак направи това, което му казах, - събра всичките хора заедно.

Те запалиха на брега големи огньове и започнаха ритуални танци. Хора идваха през цялата нощ, деня и следващата нощ. Вярващите и съмняващите се, силните и слабите - всички се събраха тук. във въздуха увисна напрежение. Прорицателите и жреците предсказваха беди. Някои очакваха края на света, други се надяваха на чудо. Носеха се най-невероятни слухове. И още хора прииждаха от джунглите, за да се присъединят към съплеменниците си, събрали се на брега на залива. През третата нощ луната не изгря на небето. Звездите се построиха край огромната дъга на Млечния Път. Нумаше нито вятър, нито облаци. Предчувствието за идването на нещо необикновено пробяга като вълна през тълпата, когато Копак се надигна, за да произнесе реч. Той беше с най-богатите си дрехи, скъпоценности и пера. Неговата шапка се възвисяваше над главите на всички присъстващи, когато той стъпи в тихия прибой. Лъчете му бяха вдигнати нагоре. Той гледаше небето. Сякаш беше в транс. Хората притихнаха. Настъпи дълбока тишина. Сякаш даже обикновените звуци - виковете на птиците и жуженето на насекомите - станаха по-тихи. Сякаш целият свят беше затаил дихание в очакване. Една секунда, втора, това ставаше непоносимо. Нещо трябваше да се случи!

Копак стоеше като статуя. Главата му беше взигната назад, ръцете вдигнати. Той се вглеждаше в небето и очакваше знамение. "Кажи една дума, велики Боже! Подай ни знак!" - започна да се моли той. Внезапно Копак извика с висок глас, който се разнесе над водата и достигна до хората, стоящи най-далече. "Гледайте", - започнаха да викат неистово хората, когато те, един след друг, започнаха да забелязват ярка полоса, пресичаща Млечния Път. Сякаш огромна огнена змия се спуска към тях от небето. Дълга, светеща опашка се мяташе от една на друга страна отзад на светещата глава. Сякаш очите на дракон, сияеха червени и златни огньове. Те осветиха залива по-ярко от слънце по обяд. Силен горещ вятър се вдигна и плисна вълни към брега. Дърветата се огънаха. Хората паднаха на земята в свещен ужас. Някои с викове се втурнаха към джунглата. Копак оставаше на мястото си толкова твърдо, както и преди.

Грамадната змия се спускаше на зиг-заг, докато не спря на 6 метра над земята. Сякаш беше закрила небето. Хората трепереха от ужас. Много загубиха съзнание. Колко ужасно беше идването на тази звездна змия!

Лъч светлина, изпратен надолу, освети Копак, стоящ в плитката вода. Тези, които бяха редом, отстъпиха назад, опасявайки се, че ще ги изгори свещеният поглед на змията. Копак излезна от състоянието на транс. Ръцете му се отпуснаха. Той мигна, след това се усмихна. Той усети присъствието на Кетцалкоатл - своя приятел и учител. Той знаеше, че това е отговор на всичките му молитви за помощ.

В тълбуха на змията се появи отвор. Хората, примижали от ярката светлина, с труд различаваха силуета на високо, могъщо човекоподобно същество. Аз, Кетцалкоатл стоях пред тях. Умишлено се бях облякъл в най-хубавите си дрехи с всичките си регалии. Дълги пера от кецал украсяваха шапката ми. По-къси пера стърчаха от наметалото. От темето до петите ме покриваха скъпоценни камъни. В този момент наистина бях Перната Змия.

Аз се обърнах към хората на техния език. Всички можеха да чуват и да разбират, когато аз произнесох с гръмовен глас: "Аз съм - Кетцалкоатл. А това е моят възлюбен син, който ми угажда с каквото може. Прислушайте се към думите на моя син, когато той ви говори, че не съм доволен, когато се извършват човешки жертвоприношения. Аз съм доволен, когато се проявява мъдрост, добре се работи и има вяла в Бога. Правете това, което той ви казва. Аз винаги съм редом с него. Някога аз ще се върна! Прощавайте!"

С тези думи аз се върнах на борда на кораба. Лъчите изчезнаха. Вратите се затвориха. Корабът се издигна нагоре, след това измени траекторията си и започна да изчезва в пространството. Сякаш отново се бе превърнал в окото на змия, обитаваща в Млечния Път. След това точката напълно се изгуби сред звездите. В хорската памет аз завинаги останах Кетцалкоатл - Пернатата Змия. Всеки път, вдигайки очи към небето, те си спомнят за бога, който се яви от небето, за да поговори с тях. Никой не можа да забрави това, че аз обещах да се върна. Историята завърши печално и иронично, когато 600 испански войника под предводителството на Кортес акостираха на брега в района на Веракрус на 4 март 1519 г. Акостирането съвпадна с ацтекския ден "Една тръстика" (или "Деня на тръстиката") - рожденият ден на Кетцалкоатл. Монтесума, тогавашният ацтекски предводител, добре знаеше древните легенди. Той повярва, че това е отдавна обещаното божествено връщане на Кетцалкоатл. Монтесума не оказал никаква съпротива на това, което му се струвало неизбежно. Той позволил на Кортес да влезе в столицата и да завземе цялата дължава с нищожно малко военни сили. Без сами да знаят, испанците изрълниха заповедта на Кетцалкоатл да се прекратят човешките жертвоприношения в Мексико. Тази история, която ви разказах, обяснява обърканите мексикански легенди за Кетцалкоатл. Бежанците от космическите войни, кацнали на Уран, изковали първите звена от дълга верига причинно-следствени връзки, когато започнали да провеждат експерименти в областта на генното инженерство. Намесвайки се в естествения ход на еволюцията на по-примитивни видове, те съгрешили спрямо свободата на волята. Някога трябвало да се посветят да служат, за да уравновесят кармата си. Уранците избрали за арена на служене Земята, за да помогнат на неразперилите крила раси да преминат през болезнените изпитания. И действително, те служили вярно и дълго на Земята. Саскуочите приготвили и подземните градове и приютили в тях много земяни по времето на последниия период от земни катастрофи. Аз, Кетцалкоатл, огравих уранската мисия в Мексико, за да встъпя в контакт с най-примитивните племена и да въздействам върху тях по най-търпелив, ненатрапчив начин. Аз разбрах как трябва да се избягват подводните рифове, в които се разбиваха по-ранните проекти, и да се направляват туземците, без да се намесваме в тяхното изразяване на свободната им воля. Ние дойдохме, предадохме на земяните своето високо учение и си тръгнахме, обещавайки да се върнем по-късно.

Сега уранците се връщат, за да помогнат на земяните да преминат през веригата от катастрофи, очакващи ги в края на поредния космически цикъл. Уран и Земята имат голям общ опит и много научиха заедно. Ние сме единно семейство от планети. Нашите истории и съдби са неотделими. Заедно ще се възнесем към светлината - към тази светлина, от която сме се появили.



Превод: хадзапи-делфин



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1996401
Постинги: 1467
Коментари: 628
Гласове: 1163
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия