“Видяхме, че разделянето на половете става в средата на Третата раса преди около 6 и половина милиона години. Докато гъстата материя не закрива съвсем третото око, монадата продължава да упражнява известно влияние върху тялото на човека. Със сгъстяването на материята обаче, това влияние започва все повече и повече да отслабва и гостподар на положението става растящият нисш ум, който избутвайки монадата на заден план, накрая заставя всички влияния да минават през него. Когато настава време за раждането на Четвъртата раса, по-напредналата част от човечеството е достигнала това положение и затова се казва, че атлантите са “първата чисто човешка и земна раса”.

Първа подраса

В 1-ва подраса от Четвъртата раса (рмоахалите, със светла кожа) се въплъщават Асурите, а след тях и множеството Слънчеви праотци от първия клас, както и Лунните монади. Когато атлантският тип е окончателно оформен след дълги столетия, те се преселват на юг и под ръководството на своите Божествени царе, Агнишвата-праотците, лека-полека създават една мощна цивилизация. Те изместват лемурийците, които обитават Африка и близките земи, подаващи се над водите на Атлантическия океан, издигайки силни градове с добре организирани народи. Те все още си служат с третото око, но двете физически очи са вече развити и започват да го изместват. Асурите не са още пълни господари на собствените си тела, за да могат да заповядват и на чуждите и така младата цивилизация спокойно напредвала.

Втора подраса

Втората подраса (тлаватлийците, с жълта кожа) обитава земята, която сега лежи на дъното на Атлантическия океан; те също са управлявани свисше от Божествените царе. Асурите бързо застават начело на човешката еволюция в поредицата епохи, но все още се подчиняват на властта на Владиците на светлината, които управляват големи провинции и под чието ръководство земеделието и архитектурата бележат значителен напредък. Няма нищо по-спокойно и величаво в цялата атлантска цивилизация от този период под управлението на Божествените царе. В това време на запад започва да се развива зародишът на нова подраса, с по-силен интелект, но и физически по-плътна. Това е толтекската подраса, предназначена да издигне цивилизацията на Четвъртата раса до най-високата материална точка, но пък и да изпита нейното грозно падение. В нея се въплътяват най-силните от Асурите и най-добрите от Слънчевите праотци и се установяват в земи, които не са в сферата на силните конвулсии, разкъсали Атлантида на седем големи острова. Тези конвулсии унищожават по-голямата част от 1-та и 2-та подраси, като остават от тях само малки части. Първата се отдръпва на север, смалява се по ръст и изпада във варварство. Втората се отклонява на юг и изток, където се смесва кръвно с лемурийците, пребиваващи още там и така слага началото на дравидските народи.

Трета подраса

По този начин се прочиства почвата за великата подраса на толтеките - раса с красиво и добре сложено тяло на все още исполини, високи около 9 метра, с цвят между червен и червено-кафяв. Материята на телата им, както и на хората от 4-та и 5-та подраси, е по-плътна от всички други тела преди и след тях - толкова плътна, че един наш прът желязо би се прегънал, ако се хвърли срещу тях, а един прът наша стомана би се пречупил, ако по-силно се ударят с такъв. Един наш сегашен нож не би могъл да реже тяхното месо, точно както не може да реже камък. Излишно е да добавяме, че минералите тогава са били толкова по-плътни от сегашните, колкото тяхната относителна плътност спрямо тогавашните човешки тела е такава, както тази на нашите минерали към нашите тела днес. Те имат и другата особеност, че много бързо възстановяват здравето си и дори най-големите рани, получени в сражения или при инциденти, заздравяват и то с удивителна бързина. Те не страдат от нервен удар в следствие на големи разкъсвания на тялото, нито изпитват остри страдания при измъчване, даже такова, причинявано от съзнателна човешка жестокост. Нервната система е силна, но не и деликатна; нейното не особено фино устройство може да понася без особена трудност сътресения, които биха сломили един човек от Петата раса. Плът подобна на скала, нерви като стоманени жици - такива са телата на тези подраси. Развиващият се усет за вкус възприема само най-остри дразнения и не може да усети по-деликатните. Най-деликатесни храни за тях са: гнило месо, силно вкисната риба, чесън и всички треви с парлив вкус - най-остри и парещи твърди и течни неща за ядене. Всичко останало е безвкусно за тях. Тъй като нямат обоняние, могат да живеят без никакви притеснения сред най-влудяващи миризми и макар висшите класове да са извънредно чисти по отношение себе си и жилищата си, ни най-малко не се смущават от най-вонящи нечистотии в съседство, стига само да не ги виждат. Някои следи от тези физически особености още могат да се проследят у мнозина от техните потомци. Североамериканските червенокожи оздравяват от рани, които биха убили човека от Петата раса. Те могат да понасят леко мъчения, при които човекът на Петата раса бързо би загубил съзнание. Бирманците закопават риба и месо и ги смятат за деликатеси, когато са вече угнили. Всички тези хора могат да живеят сред такива миризми, които биха разболяли човека от Петата раса.

Третото око, което както видяхме, се отдръпва навътре в главата и все повече и повече се замрежва от увеличаващата се гъстота на материята, отпада съвсем като физически орган у толтекската подраса, но остава да работи активно за дълги епохи при следващите подраси. Даже и след окончателното закърняване на третото око като физически орган, толтеките продължават да бъдат чувствителни за астрални внушения и отвъдфизически влияния. В дните на толтекската поквара, висшите класове прибягват до черна магия, за да лишат от тази чувствителност онези лица, които искат да заробят и експлоатират. Те не само престават да я развиват, както се практикувало в старите дни, но и се стараят съзнателно да я премахнат. Въпреки всичко обаче тя съществува и до днес в известна степен у много народи и племена от Четвъртата раса.

По това време, както между толтеките, така и между 4-та и 5-та подраси - туранска и семитска - говорът е слян (нечленоразделен) и това е най-старата форма на говор - този на ракшасите, туранските гиганти. С течение на времето езикът става членоразделен и такъв преминава в Петата раса.

Както споменахме, ръстът е гигантски - титански, както често се казва - но постепенно, раса след раса, той намалява. Статуите, които днес виждаме да стърчат из Източните острови, стигат предимно до 9 метра височина и представят ръста на Четвъртата раса от средния период. За Бамианските статуи, пет на брой, Елена Блаватска казва, че са дело на Посветените от Четвъртата раса и представят постепенно намаляващия ръст на петте раси. Първата статуя, олицетворяваща Първата раса е 58 метра висока; втората статуя, олицетворяваща Втората раса, или родените като пот, е 40 метра висока; третата - 20 метра; четвъртата и петата - още по-ниски, като последната е малко по-висока от един едър човек на Петата раса. В ново време статуите са покрити със слой от гипс и моделирани така, че да изобразяват Буда, но фигурите изсечени в скалите показват произхода на всички тези останки от времена много по-ранни от това на Буда.

В тази 3-та подраса, толтекската, се въплъщават някои от най-великите Асури, същества високо развити по отношение на наука и могъщество, които намират във великолепните тела на толтеките този тип, който е пригоден за по-нататъшната им еволюция - тела, които бързо се развиват още повече, под въздействащия натиск отвътре. След тях прииждат Асурите, които са се въплътявали по-рано в 1-та и 2-та подраси, а също и Слънчевите праотци, които там преминават своите първи земни въплъщения. Такива са висшите класове на ранната толтекска подраса, а след тях се нарежда множество от по-малко развити хора, но хора кротки, податливи, готови за възпитание и ръководство. При тях се явяват Божествените царе, за да им помагат при изграждането на тяхната велика цивилизация, а Драконите на мъдростта наглеждат това ново развитие на човешката раса, така многообещаваща в своята силна и ревностна младост. Затова се казва, че тази подраса, наричана в Пураните Даития, има за Учител Шукра (Венера), тъй като Агнишвата-царете я управляват под ръководството и закрилата на Драконите на мъдростта от Венера. Ето защо се казва, че Шукра е наставник на Асурите.

При тези благоприятни условия с Божествени учители и царе и способни ученици, толтекската цивилизация расте и се развива. В нея се явява Асурамая - най-великият между астрономите, който започва астрономическите наблюдения, пазени и до днес от Бялата ложа; той съставя Зодиака, който предава на атлантите от Рута, от които преминава у египтяните след векове. Сред тях от време на време се явява и тайнственият Нарада, рожба на воля и йога, който научава тайната да се явява на Земята през безброй векове, минавайки от едно тяло в друго и идвайки сред хората като арбитър на съдбините на народите, ръководител на препускащото колело на промяната, искри от което са войните и народните размирици. Изучаването на природните сили се води от тези възприемчиви ученици на Мъдреците така, както никога до момента. Те си служат в това начинание с фините енергии, които имат за стихия етера; те летят във въздуха с въздушни кораби, както параходите порят днес океаните /книгата е писана 1903 г., което обяснява защо е дадено такова сравнение - б. ред./ и тези въздушни кораби им служат в големите войни, ознаменуващи последните столетия на толтекското владичество. В древните книги се срещат много предания за времена, когато войни се водят във въздуха между сражаващи се армии. В тези последни времена те си служат и с познанията си в областта на химията за създаването на оръжия, чиято огнева мощ носи големи разрушения. Боен въздушен кораб, летящ над главите на сражаващите се, пуска внезапно облак от тежки отровни газове, които упойват и изтравят хиляди безпомощни бойци. Или пък пускат големи бомби, които при удар в земята експлоадират и разпращат по всички направления стотици хиляди огнени топки, или огнени стрели, покривайки полесражението с ръзпокъсани трупове.

В първите дни тежките научни изследвания са правени с благородни цели като например за подобряване на земеделието, отглеждането на подобрени типове животни, произвеждането на разновидности храни, култивиране на плодни дръвчета, засилване на почвата, употреба на цветна светлина за ускоряване развитието на животни и растения и изкореняване на появяващи се болести.

Не бива да забравяме също и широкото разпространение на алхимията - майка на химията - за произвеждането на метали, наричани сега благородни, но тогава ценени само заради тяхната декоративна красота. /Благородните метали имат по-особено, високочестотно вибрационно излъчване, което ги прави ценни. Така наречените днес украшения, първоначално не са били използвани просто като естетика, а с функцията да предпазват центровете (чакрите) от нежелани външни влияния, и най-вероятно масовото производство и употреба на благородни метали в онези времена, както описва Безант, е свързано именно с тези техни специфики - а те са били много по-знайни за тогавашния човек, отколкото за нас днес - б. ред./ Златото се употребява свободно в къщите и храмовете, позлатени стълбове често се срещат в жилищата на заможни хора, в дворците на князете и в религиозните храмовете. Употребяват се за украсата на градовете и много смеси поради техния метален отблясък.
Толтеките развиват архитектурата до голямо съвършенство и техните градове са модели на здравост и красота. Най-висшестоящ между всички е прочутият “Град на Златните порти”, построен върху един хълм, на върха на който се издига великолепен златен храм, който е същевременно и дворец и храм, защото неговите галерии с многобройни колони и богато украсените дворове, са жилища на Божествените царе, при царуването на които толтекското царство достига величествен разцвет. Рисуването и позлатяването фасадите на къщите се практикува много често; статуи, барелефи, фигури от всякакъв вид служат също за украса.

Обществената уредба, създадена от Божествените царе е основана върху идеята, че знанието и силата са които трябва да носят бремето и отговорността, и че слабостта има право на покровителство, а не е повод за угнетяване. Образованието е всеобщо, но разнообразно, според жизнения път, който се открива пред ученика. В дните на разцвет на толтекската цивилизация всяка провинциална столица има свой централен университет с факултети за всяко изкуство и наука, с гимназии към него из цялата провинция, посредством които са разпространявани навред всички открития от практически характер. Държавата поощрява развитието на науките, като освобождава хората от активна служба, когато достигат зенита на физическите си сили и ги поставя в лабораториите, за да правят изследвания там, ако не са необходими да ръководят някое промишлено предприятие, да изпълняват съдебни функции или да участват в управлението на държавата. По-малко развитите класове се занимават със земеделие, производство и всякакъв вид ръчен труд, а държавата счита за свой най-висш дълг да се грижи за тяхното добруване и удобства, като ги осигурява с изобилие от храна и дрехи. Управител, чиито подчинени са недоволни, неорганизирани, зле снабдявани с продоволствия и облекла, губи своята длъжност, защото се счита или за неспособен или за небрежен, а за по-значителни размирици е дори глобяван или затварян.
Следи от тези методи и идеи се срещат в откъси от твърде стари писания на народи с далечно минало. Такива срещаме в някои китайски книги и в открити сведения от сравнително по-късни цивилизации. Те показват с каква бащинска грижа царете са се отнасяли към своите народи. Перуанската цивилизация - така хубава, макар и отмряла - която Писаро и неговите испанци унищожават, пази някои слаби черти от по-старите времена, на които е наследник.

Толтекското царство се простира от своя център в Атлантида на запад над двете Америки, на изток над северна Африка и Египет, обгръщайки в свое владение много народности, смесица от 2-та лемурийска подраса и по-младите 4-та и 5-та подраси от същата раса, всяка от които е в своя собствен център.

Когато Толтекската империя достига тази връхна точка, Божествената династия бива прекъсната, защото мъдростта на Великата йерархия счита, че е настъпило времето, когато човечеството трябва да се опита да върви само, за да се поучи от своя опит и придобие сила от собствените си падения. Следва дълга поредица от адепти царе, които са ученици на Великите богове, но ахамкарата на въплътените Асури, укрепнала от власт и управление, започва да взема опасни размери, паралелно с нарастването на тяхната сила и властничество и с оттеглянето на Божествените царе, когато управлението на страната минава в по-слаби ръце. Стиховете на Дзиян изказват това с няколко силни думи: “Тогава третата и четвъртата (подраси) се възгордяха: Ние сме царете, ние сме боговете. Те взеха жени, красиви наглед, жени измежду без-умните, от тесноглавите. Те родиха чудовища, злобни демони, мъжки и женски, също и Кхадо /eврейските liliths - същества в женска форма, красиви наглед, но без ум, а “само с животински инстинкт” - Е. Блаватска/ със слаб ум. Те издигнаха в култ човешкото тяло. Покланяха се на мъжкото и на женското. Тогава третото око съвсем престана да действа. Те издигнаха огромни градове, които изградиха от редки почви и метали. Издялаха своите образи от бял и от чер камък, издялаха ги в естествен ръст и им се покланяха. Те издигнаха големи статуи - девет яти високи - според размера на телата си. Вътрешни огньове бяха разрушили земята на техните праотци. Водата заплашваше Четвъртата.” /Тайната доктрина, II,1, стр. 30-31/ В тази епоха, когато е във владение толтекската подраса, туранската подраса - четвъртата - се заселва на изток, макар да е все още васална на Белия император в Града на Златните порти. В последвалите войни тези туранци се съюзяват с южните бунтовници и тогава стават “Третата и Четвъртата, които се възгордяха”. Петата подраса също е вече обособена и се бори отчаяно да заграби властта на север. Но засега няма защо да се занимаваме с нея.

Постепенно въплътените Асури се разбунят против Белия император - първоначално тайно, като отказват да изпълняват издаваните от столицата заповеди, разпространявайки идеята, че народът има много по-голяма нужда от вицекралете, които стоят близо до него, отколкото от Императора, който е далеч. Тяхното влияние постепенно нараства и те все повече уронват авторитета на Императора. За да обаят народа те го омайвали с магическите си сили, използвайки свръхестествените си знания и умения, за да възвеличат себе си и да се обвият с тайнственост, навявайки ужас в умовете на невежите. За да откъснат още по-сигурно сърцето на народа от Белия император, те въвеждат постепенно изменения в религиозните обряди като заменят строгия и тържествен ритуал, установен от Божествените царе, с шумни празненства и ослепителни зрелища, в които чувствеността играе голяма роля.

Първите храмове са грамадни и масивни, украсени със злато и скъпоценности, но всичко в тях е просто, невинно и величествено. Централен обект в храма е едно блестящо златно слънце - образ и символ на небесното Слънце, което пък е символ и бляскава одежда на Владиката на Любовта и Светлината, Управителят на слънчевата система, и с което Той прикрива своята вечна неизказана светлина. Култът се състои от мелодични песни и великолепни плетеници от ритмични танци, с гирлянди от цветя и облаци от приятно кадене; всичко наистина е великолепно и пищно, но същевременно и с благородна чистота и тържественост. Във връзка със Златния храм на централната столица се намира и Бялата зала, или Пещера на посвещение, където учениците на Драконите на мъдростта получават своето помазване, където Звездата на посвещението свети над главата на Йерофанта и където от време на време се явяват лъчезарните форми на Синовете на огъня. Тази именно Пещера прави храма толкова свещен и е причината той да е фокус на духовна сила. Към него са обърнати сърцата на хората; около него свети аурата, образувана от народната преданост; тя е видимият символ на покровителствената грижа на Драконите на мъдростта.

Честолюбивите Асури знаят много добре, че докато Златният храм и Бялата зала стоят като притегателен център за всички погледи и се възприемат като сърцето на Толтекската империя, народното сърце все към тях ще се обръща. Затова решават да основат нова столица и да поставят там един император съперник - Тхеватат - като издигнат в неговия палат нов храм и нова зала за посвещение. За да дадат свръхестествено основание на новия център те извикват на помощ мощните елементали на нисшия астрален свят да се явяват на споменатите празници в ослепителни форми, за да приемат даровете и поклонението на народите. Не след дълго, за да привържат още повече тези страшни същества в тяхна служба, започват да им принасят в жертва заклани животни, а при големи тържества - и човешки жертви. Сетне започват и практики на похот, тъй като жестокостта и развалата са сродни помежду си - струпаният народ прекарва цели нощи в най-груби оргии, след като през деня е бил зрител на борби и кръвни жертвоприношения.

Голямата свръхестествена сила на Асурите, станали сега магьосници от най-черен и ужасен вид, създава едно царство на ужаса в тази част на земята, която те владеят. Те прибягват до най-нисши практики на черна магия, за да тероризират и смазват. С помоща на полу-животните жени от типа на “тесноглавите” от Трета раса и на магически действия от най-мръсно естество, те създават мощни чудовища, съединяващи силата на звяра и хитростта на дивака и тези форми изпълват с най-нисши елементали. Тези чудовища стават техни телохранители и служители - ужасяващи символи на тяхната сила и така “Владиците на мрачното лице” се издигат до върха на силата, въплъщение на ахамкара, и стават истински царе на мрака.

В това време, когато всички сили на материята се концентрират около един общ център, Белият император стяга своите редици за отпор. Приготовления за бъдещето се правят и във висшите сфери. Между Синовете на светлината неколцина са достигнали висше просветление и са станали Буди - обширен резервоар от духовни сили, готов за издигането на света след потъването му в материята.”


/Ани Безант, “Родословието на човека”, 1998 г., стр. 160-182/