Езотерика, история и религия и някои други неща :: Фанатизъм, хора-вълци, хора-овце, съвършенство, щастие, Пътят на ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.10.2012 20:03 - Фанатизъм, хора-вълци, хора-овце, съвършенство, щастие, Пътят на Воина

Автор: hadzapi Категория: Лични дневници

Прочетен: 2962 Коментари: 2 Гласове:

- Фанатизмът е характерен за малкия мозък и за малкото знание. Колкото по-малко знае човек и по-малко мислещ е, толкова по-убеден е в своите знания и правота, по-агресивен е в своето невежество и се опитва да го пръска наоколо. Малките хора имат нужда да следват някого или нещо. Те искат да бъдат последователи и вярващи. Именно те се фанатизират най-лесно. Смешното е, че ако един човек е фанатик християнин, той ще е фанатик и като мюсюлманин. Повечето фанатици са убедени, че изповядват истинската религия, но това не е така. Ако се бяха родили в друга страна или семейство, те щяха да смятат същото, но за друга религия. Фанатиците навсякъде са едни и същи. Затова ние, знаещите хора, трябва да се извисим над над фанатиците и да водим вярата и ученията в правилна посока, а именно към израстване на хората - на тялото, емоциите, философията и духа. Ние се стремим да бъдем отворени и да изследваме всички духовни учения.

- Но, учителю, много е трудно всички хора да бъдат на високо ниво на съзнание.

- Да, трудно е, но какво променя това? Аз знам, че това, което ти говоря, не ти харесва. Ти не искаш да слушаш философия. Знам, че като всеки млад човек, искаш да станеш силен и да побеждаваш всички врагове, които се изправят пред теб. Мога да ти кажа нещо много по-важно, не как да побеждаваш, а как да станеш могъщ. Да побеждаваш означава да се налагаш над другите. Да бъдеш могъщ означава да побеждаваш себе си и чак след това да наложиш волята си над другите.

Това обаче не може да стане, ако нямаш правилната духовна нагласа, не става само с искане.

- Има два типа хора. Най-много са т.нар. социални хора. Те изживяват себе си задължително като част от обществото. Те са непълноценни и така винаги се държат към обществото. Тези хора са продукт на обществото и разглеждат себе си само като част от него. Още от момента, в който се родим, обществото, чрез хората около нас, започва да ни облъчва с морал, със закони, кара ни да се подчиняваме и съобразяваме. Законите, които обществото ни налага, винаги са в противоречие с нашата натура и така, още тук, се залага началото на едно насилие над нас. Като добри и послушни деца, ние се опитваме да се събразяваме с тези закони, но това е в противоречие с ношите желания и натура. Така в нас се сблъскват две тенденции - желанието да спазваме законите и в същото време да бъдем себе си, и да живеем според собствения си интерес и желания. Повечето хора се оказват "завързани" по този начин и цял живот се борят със себе си и се мачкат.

Хората, които се подчиняват на законите на обществото са социални хора, те търсят опора и закрила в обществото. Те са малки хора, не достатъчно зрели, емоционално зависими и ограничени. Най-лошото е, че те никога няма да могат да надскочат тази рамка и завинаги остават уловени. От много милиони, понякога само един е от другия тип хора. Това са осъзнатите, зрели личности. Това са хора, стъпили на духовния път. Те са завършени личности, могат да живеят сами и да следват личния си Път. Това всъщност са истинските хора. На 1 милион - ЕДИН. Понякога може сред милиони да няма и един. Това са Хората Змейове. Тези хора не са индивиди, а личности. Те не се нуждаят от цитати, други учения или религии, които да ги изразяват. Всеки един от тях има лично учение, личен път и религия, и няма нужда да вкарва себе си в някакви рамки.

Сега ще ти представя нещата по-образно, с примери. Повечето хора са тревопасни. Те са примирени и слаби и пасат трева. Тях ги пази и им дава сила стадото. Хората се уповават на стадото. Всички ние, в началото, сме овце. Но идва време, когато някои хора решават и от овце се превръщат във вълци. Те стават хищници - силни и самостоятелни. Овцете мразят вълците и се страхуват от тях. Обществото мрази и изолира или направо унищожава, различните, тъй като има нужда от еднаквост. То непрекъснато изисква от своите членове да доказват, че са причастни към него. При най-малкия сигнал, че някой е различен или подлага на съмнение законите, които поддържат обществото, то го изгонва, отказва се от него и се опитва да го нарани. Така всеки вълк бива изгонен от стадото, а то не е и възможно вълк да живее сред стадо от овце. Вълчата природа е да наранява и да се храни, а овцете се чувстват застрашени. Често вълкът осъзнава различността си чрез бунт към порядките. Така както младият човек има нужда от бунт срешу родителите си, за да се отдели от семейството си, така е и с човека вълк. Той напуска обществото с бунт. Като говоря за човек извън обществото, нямам предвид, че той трябва да отиде в пещера или някакво затънтено място и да стане отшелник. Всъщност, голяма част от отшелниците не са личности, а индивиди. Чрез бягство от обществото те се опитват да олекотят Пътя, да имат време да открият кои са и да тръгнат по собствения си Път.

Хората вълци, които вече са се изградили и имат собстевн Път, също не са обречени на самота. Те могат да се обединяват и подкрепят, но това вече не е стадо, а глутница и въпреки, че са заедно, те успяват да запазят Пътя си. Еничарите са хора вълци. Те са змейове. Моята мечта е да създам глутница. Тя не трябва да има закони и правила, които да я правят стадо. Тук всеки трябва да има свобода и възможност за личен Път и собствени възгледи. И нека никой не се опитва да води и доминира! Вълкът няма нужда да бъде водач. Той си има Път и това му е достатъчно. Вълците имат водач, но той е пръв сред равни. Стадото има нужда от водач и пастир, от гега и куче, но ние сме вълци и овцете никога няма да могат да ни разберат. Не се опитвай да правиш от овцата вълк! Ако човекът пита какво е да си вълк, това означава, че той е още овца. Не му обяснявай, защото той ще започне да мечтае, но вълк така и няма да стане. Ако искаш да помагаш на овцете, значи не си вълк, а се мислиш за пастир. Човек, единствено сам може да направи от себе си вълк и никой, дори Господ, не може да му помогне. И когато веднъж станеш вълк, знай, че вече никога няма да бъдеш овца и пътят назад за теб ще е затворен. Затова не се колебай! Не се страхувай и не мисли за ползи и загуби.

- От думите ви оставам с впечатление, че вие сте първият и единственият човек с личен Път. Имало ли е други хора преди вас, които да са достигнали до това ниво на самостоятелност?

- Въпросът ти те издава, че още не си на нивото на вълк. Такъв въпрос биха задали те - овцете. Тях ги интересуват такива неща. Ние не се нуждаем от примери. За себе си ние сме най-важните и то не заради Егото си, а защото сме познали АЗА си. Ние сме първите и единствените. Нас другите не ни интересуват. Сигурно е имало и други, които са мислили по този начин, но все пак не като нас. Те са мислили като себе си, ние не сме взаимно съпоставими. Затова нашето учение е лично, не ни е нужен пример за подражание, нищо, в което да търсим подкрепа и потвърждение. Ние сме първите и единствените! Ние сме творци на СОБСТВЕНИЯ СИ ПЪТ!

------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Бъдете винаги нащрек! Трябва да се променяте в движение! Ние ви учим, но вие не трябва да се пристрастявате към това, което знаете. Променяйте се и винаги продължавайте да се учите!

- Най-опасният противник на всеки воин е невежеството. Два вида хора са невежи: тези, които не са тръгнали по ПЪТЯ и тези, които са спрели. Невежеството убива. То води до подценяване на хората и враговете и надценяване на собствените сили.

...

- Във всяка ситуация трябва да имате голям избор и много изходи. Избирайте винаги правилните пътища и рядко прибягвайте до крайни решения! Вие държите в ръцете си и двете крайности - и лекарството и хитростта. Но помнете, с воинска сила можете да постигнете нещо, но не и да го задържите.

- Вие държите в ръцете си крайните решения. Но не бива да ги използвате за щяло и нещяло. Опитвайте се да се придържате към Пътя на умереност и зачитане на останалите. Само така ще покажете, че силата е ваша. Силата се състои в това, да не използваш безсмислено насилие. Най-жестоките хора, които безконтролно използват насилие, са слабите и страхливите.

- Съвършенство може да постигне само този, който никога не бива доволен от себе си. Премахнете своята дребнавост, жестокост и страх. Тези трите са като ръка, която се е впила в гърлото ви и непрекъснато ви души. Много хора смятат, че това е тяхната сила, но те не осъзнават, че това е най-големият им враг. И не виждат по-далеч, от ръката, която стиска гърлото им. Те непрекъснато се борят за своето оцеляване и нямат време да се огледат и да видят света наоколо. Наричат себе си воини и смятат, че водят истинска борба, но всъщност воюват със самите себе си и никога не са водили истинска битка.

Ще станете истински воини, чак когато престанете да служите на тези трите и когато охлабите хватката на тази ръка. Какво като човек притежава целият свят, след като е загубил себе си?

Единственият начин за постигане на съвършенство е чрез изпитването и преодоляването на болката. Някои мъдреци твърдят, че съвършенство може да се постигне и чрез преживяване на някакви положителни чувства. Но според мен това е невъзможно, тъй като само болката и старданието движат човека напред. Всичко, което ни носи наслада, ни успокоява и ни кара да спрем. Така, че Пътят на болката, лишенията и страданията е единственият Път към самоусъвършенстването.

За всеки човек, най-важното нещо е да бъде щастлив. Щастието не може да дойде само. Трябва да имаш търпение. Това, което получаваш е дар от съдбата, то е като костелив орех, но ако нямаш търпение да осъзнаеш, разбереш и обхванеш щастието в пълнота, никога няма да бъдеш щастлив.

Повечето хора не правят разлика между това да преживеят щастие и да бъдет щастливи. Едното е чувство и е мимолетно. То е само да се докоснеш неосъзнато до щастието. Те търсят нещата, които ги карат да се чувстват добре и да са щастливи, но не изследват щастието. Повечето хора смятат, че като вършат неща, които са им приятни, протягат ръка към щастието. И смятат, че това е краткият Път към щастието. Всъщност щастието не се постига и не се състои от това да правиш само приятни за теб неща. И такъв, кратък Път, няма. Щастие може да изпита само този, който преодолява, който се бори и опознава себе си. Само тогава е възможно да се постигне щастие. Но този Път не е кратък, нито прав, нито е лек и не е изпълнен с приятни неща. Краткият Път може да доведе до задоволяване на някои потребности, но никога до щастие. Щастие има само, когато имаш себе си и успееш да направиш всичко, до което се докоснеш, осъзнато. Когато променяш себе си, когато преживееш трансформация и се издигнеш на ново духовно ниво. Само такъв човек познава щастието. Всички останали, само преживяват щастие, но не са щастливи.

Когато постигаш или променяш нещата около себе си, само задоволяваш Егото си, а Егото е безкрайно в потребността да бъде задоволявано.

Щастието е свързано само и единствено с теб. То няма нищо общо с това, което ти се случва в живота, който живееш. Невъзможно е отстрани да се определи дали човек е щастлив или не. Това е лично преживяване и въпрос на самооценка.

Много хора смятат, че противоположното на щастлив е нещастен, но това не е така. Нещастен е отклонение от нормалното, точно както е щастлив. Когато човек не е щастлив, не е задължително да е нещастен, може да е в нормално състояние.

Всяко нещо, което хората правят, има причина. Винаги изследвай причината. Никога не гледай само какво прави един човек. Само така ще можеш да разбираш хората и постъпките им. Така ще се научиш да разбираш хората по-добре от тях самите и ще знаеш как постъпват и защо. Така ще можеш да премахваш причините из основи. И ще се научиш, когато изслушваш хората, да не чуваш какво ти говорят, а да разбираш къде е болката и слабостта им.

- Учителю, когато ни е много трудно, как да направим така, че да стиснем зъби и да продължим?

- Когато ви е най-трудно? На мен, когато ми е най-трудно се сещам за една поговорка и си я повтарям. "Преди да съмне е най-тъмно!" Вярвайте, че сте изчерпали лошото, че сте изпили докрай чашата с горчилка и се борете! Нека всеки следващ миг бъде борба! Така ще преодолеете трудностите. Трудностите не съществуват. Те са като болката, любовта и щастието. А тези трите не съществуват в действителност. Нима бихте допуснали да се огънете до нещо, което зависи от вас и е само във вас?

- Най-голямата слабост на воина е, че винаги иска да провери дали е най-добрият. Това нещо е заложено в него и той не може да се откаже от него. Върху него се гради чувството му за чест. Воинът иска да бъде винаги честен пред Бог и затова иска всеки момент да докаже, че е най-добрият. Така всъщност върви към собствената си гибел, но това е Пътят на Воина.

- Този, който се е обрекъл на Пътя е винаги сам. Ние нямаме дом и родна земя. Битката е нашата родина. Където сме ние, където има битка, там е нашият Път.

Не ви ли прави впечатление, че Учителят-Мъдрец говори само за Път, а не учение, философия или религия?

- Повечето хора искат да опознават света, но го правят някак извън себе си. Те наричат това наука, учение или религия. Така те мислят, че научават някакви неща за света или Бог, но те са обвързани с тях. Именно затова те претендират, че това е обективно знание. Но то съвсем не е така. Тъй като тези хора не познават себе си, те не могат да постигнат никаква обективност.

- Но нали сме субекти?

- Да, така е!

- Но ние, като субекти, няма как да знаем каквото и да е за обективността. Колкото и да опознаваме себе си, ние няма как да опознаем обективността.

- Всъщност никога не можеш да се доближиш до обективността, но като познаваш себе си знаеш как изкривяваш действителността и можеш да го вземеш предвид.

- Когато учението или философията са вътре в теб, ти живееш според тях. Когато не разчиташ на постулати, а на живо, променящо се, гъвкаво учение, това се нарича ПЪТ. По Пътя не са важни бордюрите и ограниченията, не е важна посоката или дължината. Пътят няма край и начало. Най-важното нещо е вървенето, но не преместването, а вървенето, заради самото движение. Само когато имаш Път може да се наречеш воин. Воинът, където и да се намира, каквото и да прави е на Пътя.

Ако аз кажа: "Трябва да предоставите Пътя си в ръцете на Бог!", повечето хора, ще помислят, че ги приканвам да се оставят на волята на Бог и признавам, че има Съдба. Това обаче е така само привидно. Ако сте разбрали какво е Път, ще разберете какво означава да предоставиш Пътя си в ръцете на Бог. Да се съобразяваш с предначертанието си, но да бъдеш на Пътя си. Това е Пътят на Воина. Това е власт на човека над своите постъпки и привързаност към божественото предопределение в едно.

...

- То е ясно, че всеки е смел на софрата, по-важно е обаче какъв ще бъде в гората.

...

- Битката не е да се наложиш над някого и да се опиташ да победиш. Така не може да победиш. Не бива страхът, стремежът към власт, сила, пари или просто това да бъдеш победител, да те водят. Така не може да станеш велик воин. Битка е да откриеш себе си, да видиш душата си, да я извадиш, да я резкриеш пред останалите.

Човек не трябва да бъде само бърз, а да осъществява контрол, защото понякога в бързината може да нараниш себе си или някой от приятелите си. Когато работиш на ръба на своята бързина много лесно може да излезеш от контрол и да станеш непредсказуем. Понякога контролът е по-важен от бързината. За да се научиш да контролираш противника, преди това трябва да контролираш себе си. Много хора не разбират, че битката не зависи само от бързината. За да осъществиш контрол над битката, трябва да осъществиш контрол над себе си, трябва да спреш и да застанеш напълно неподвижно. Тъй като човек се движи, това е неговият начин на живот, не е толкова лесно да спреш. Много хора мислят, че е лесно да останат неподвижни, но когато го направят достатъчно дълго, разбират колко трудно е това. След като се появи желание за движение, трябва да издържиш и да останеш неподвижен, чак тогава може да считаш, че си осъществил контрол над себе си. Източните воини практикуват такъв контрол, някои наричат това медитация. Медитация в движение е, когато разбереш движението на различни мигове на застиване. Когато осъществиш толкова добър контрол, че да може да спреш във всеки един момент, това се нарича майсторство! Когато отработвате техниките с оръжие и битките, стремете се да отработите всяко движение като застиване. Трябва да разглеждате цялата битка като застинали моменти. Трябва да виждате цялата битка, стотици хора, като преминаващи от едно застиване в друго. Този метод може да ви даде "божествена бързина". Така винаги ще изпреварвате своите врагове, ще сте много по-бързи и ще се ориентирате много по-бързо от останалите воини. Запомнете преди това! Преди да се научите да се движите, трябва да се научите да стоите на едно място, неподвижни! Ако искате да запазите самообладание, трябва да го правите непрекъснато!

От книгата на Токораз Исто - "Еничар" - 1 том от петлогията "Ятаган и меч"

Нагоре