Разказ на един от многото доброволци, Деян Тодорински:

Честно казано, за пръв и последен път се качвам да гася горски пожар. Не защото съм се уплашил – мислех си, че имам добра подготовка понеже съм бил и по Родопите и по Стара планина на трудни преходи. Да, ама не – теренът много лошо ни изненада. огромни нестабилни и остри морени, почти никаква възможност да се хванеш за нещо в най-стръмните участъци, огромната част от пътя минаваше върху паднали стволове – мокри или полуизгорели. Не искам да отказвам никого да ходи да помага.

Но, за Бога хора, ако не сте ОТЛИЧНО подготвени, не сте планинари от години, ако не сте сигурни, че ще минете през всичко в тази планина, НЕ ОТИВАЙТЕ. Рискувате да изпаднете в ситуация, в която вместо другите да гасят пожар ще трябва да спасяват вас и да сте в тежест на групата.

За добрите впечатления:

Събраха се страхотни хора от цяла София. Въпреки че за пръв път се виждахме, всички работеха като екип и си помагаха едни на други. Всеки се грижеше за безопасността на човека до него.

За пръв път се видяха някакви опити властта да взаимодейства с доброволците. Бяха раздадени лопати, храна, маски (защо за прах, не знам, никаква работа не свършиха), но все пак усилието беше похвално.

За лошите впечатление:

Представете си картинка: след 3 часа безумен преход, 50 доброволци правят жива верига, за да гасят горски пожар с бутилки за вода от два литра и една-единствена кофа. Това се случва в 21-ви век в европейска държава. Направи и много грозно впечатление, че мнозинството от пожарникарите през голяма част от времето стояха, почиваха си на сянка, хапваха… А ако някой от доброволците е почивал повече от 10 мин. за целия ден, аз лично ще си изям шапката. Имаше само 2-ма пожарникари – от ръководството, които за разлика от колегите си не се спряха цял ден и работеха наравно с нас. Евала на тези хора.

Ще се опитам да ви опиша какво беше горе, но който не е бил, просто няма как да го разбере:

Запознах се с момичета, които бяха дошли с огромното притеснение дали ще ги пуснат горе с нас и какво ще правят като по-слабички и по-слабо подготвени… Нямаше слабо подготвени хора… Нямаше несправили се… Нямаше и избор. Всички работеха на равно, мъж, жена… всички заедно. Най-се радвам наистина, че нямаше пострадали от нашата група, макар че се чу, че от другата група на едно момче му е влязла запалена торф в обувката и имал изгаряния. Ето затова предупреждаваха по форумите – носете здрави високи обувки. Почти всички, които бяхме с кубинки или планински обувки, усетихме огъня под краката си, а на много от нас имаше щети и по самите подметки – горе си беше страшно. В обсега на пожара ОТВСЯКЪДЕ и внезапно падаха дървета. Нямаше как да се предвиди кое дърво, накъде и кога ще падне. А, падайки, буквално избухваше в пламъци като по филмите. Дори и зелените дървета, докато преминавахме край тях, се цепеха и от вътрешността си бълваха огън. Саждите и димът бяха навсякъде. Ние чист късмет случихме, че вятърът бе на наша страна. Освен, че те задушава, димът направо убива зрението ти и така на два пъти попаднах в ситуация, при която пожарът се разраства, а аз не мога да видя през гъстия дим как да се измъкна към периферията му.

Но съм горд – горд съм с тези момичета и момчета – „Опълченците на Витоша“, защото него ден те направиха един истински подвиг в моите очи. Успяхме да удържим и потушим огнището в нашия участък, пък било то и само с 5 шишета и 1 кофа. Горд съм че участвах в това, че преборих всичките си страхове и че помогнах за спасяването на част от гората.

Ще се радвам да има още такива хора. Но към тях само 3 неща:

1. Не се надценявайте!

2. Не вярвайте на медиите;

3. Пазете себе си и околните!

Успех на всички, които ще се включат занапред. Аз няма да съм един от тях, понеже разбрах, че вчера мнооого се надцених.


http://viewpoint.actualno.com/news_392316.html