Работя в малко българско село, имам малък бизнес и се опитвам да живея в мир с природата. Винаги спирам водата, докато си търкам зъбите с четката, внимавам казанчето в тоалетната да не изпуска и се нервирам искрено, когато видя шофьор да изстрелва фаса си през прозореца.

Във фирмата събираме разделно отпадъците и залагаме на нови технологии - пестим енергията, материалите, водата и т.н. Производството ни е специфично, като суровини използваме земеделски отпадъци и правим наистина екологично чист продукт. Изобщо - аз лично живея зелено и доколкото мога, воювам с опонентите от групата "след мен и потоп". Местните откровено не ме обичат. Лепнали са ми прякора Екото. От няколко дни ме бъзикат с огромно удоволствие. Видят ли ме да минавам край селската кръчма и подвикват - Екото го глобили еколозите.

И вярно, преди седмица експерти от екоминистерството ни написаха акт с глоба от 2000 лева. За чиновниците, посетили обекта ни 5-6 пъти с хубавия черен джип, парите сигурно са нищо. За нас са много - приблизително колкото трябва да платим за такса смет в следващите 5 години. Не че като броим пари за местни данъци и такси имаме контейнер за боклук, но това е друг въпрос. Селският кмет, общинските служби и същите господа от екологията 2 г. не успяват да накарат местната сметосъбираща фирма да достави контейнер. Наложи се да го наемем по частен път от същата фирма за боклука. Сега плащаме 96 лева наем на месец за казана на черно, за да ни е чиста съвестта, че не замърсяваме безразборно природата.  

Но да се върнем на глобата. Повод за нея се оказа някаква Наредба 3 на МОСВ. След дълго сърфиране в мрежата открих въпросния документ. Според наредбата всеки стопански субект в България трябва да има договор с фирма, която да изкупува отпадъците от производството му и най-вече - да води статистика какво изхвърля. Обадих се на две-три места за подобна услуга и получих приблизително еднакъв отговор: "Какво хвърляте? Картон и найлон? Няма проблеми, знаем я наредбата. Донесете фирмените документи и ще ви напишем договор". Няма въпрос къде се намира обектът, нито предложение за цена, период и начин на извозване на отпадъците. От експертите по екология пък разбрах каква документация трябва да водя. Доста е сложна и все така глупава. Бумагите са обемисти и със сигурност никой няма да ги чете и анализира, след като ги напишем. Като изследвах внимателно наредбата, разбрах едно -

жертви сме на поредното недоносче

в родното законодателство. Да се чуди човек кой болен мозък ги пише тези наредби и кого ще обслужват, след като от тях първо няма файда, и второ - никой не ги спазва. Документът вменява единствено нови задължения на бизнеса, товари го с още административна работа, която в малките фирми няма кой да върши, и като цяло - не води по никакъв начин до подобрения в дейностите по опазването на околната среда и контрола върху отпадъците. С наредбата в джоба обаче чиновниците имат още един лост да извиват ръцете на бизнеса, да събират нови такси и глоби, и в крайна сметка - да оправдават немалките си заплати и бонуси.

И все пак като позитивен човек опитах да открия някаква полза от въпросната наредба. Без да бия камбаната с лозунги от рода "Да изчистим реката за един ден" опитах да изчистя до зелено и кафяво 10 квадратни километра от брега на река Луда Яна близо до Пазарджик. Освен ентусиазма на децата от местното училище, които се включиха в акцията срещу различни материални стимули, получих още три много полезни резултата: първо - сега моето местенце от реката е наистина зелено и красиво; второ - мога да напиша обоснована статия за промените в състава на продуктите от потребителската кошница на съвременния българин, и трето - мога да изкарам парите за екоглобата с премия от Гинес, като регистрирам мястото в света с най-много и разнообразен боклук на квадратен километър.

Реката наистина от години е мръсна и грозна. За четвърт век безвластие местните са превърнали бреговете в огромно незаконно сметище. Спомняте ли си онази поема от Алън Гинзбърг "Слънчогледова сутра":

...Ада на нюйоркските реки, гърмящите мостове, мазни сандвичи при Джо и мъртви бебешки колички, черни безканални гуми, гладки и забравени, поезията на този речен бряг, презервативи, тенджери, стоманени ножове, нищо неръждаемо...

Бедна му е фантазията на този американец, превърнал се в духовен баща на хипитата и цялото бийт поколение. Край българската река с красивото име Луда Яна в ХХI век той наистина би видял

какво може да направи с природата бедният човек

- заровени трупове на умрели магарета, гарван, обесен с връзка сезал, купчини царевичак, спукани бидони с кисело зеле, бяла техника от времето на соца, оглозгана до дупка откъм кабели и метал, крайречните дървета, също тъй оглозгани от циганите.

Братята роми сечаха на месо в големите студове, а от каваците и върбите останаха да стърчат самотно само стволовете. Тези дни се стопли и мургавите оставиха на мира дърветата. Сега масово разкопават лагуната за желязо. Изкупували им го по 43 стотинки килото. В поразиите край реката ромите не са сами. Днес туземният пролетарият копае безразборно за торна почва. Използвали я за пролетните разсади, а в замяна изхвърлят край реката скапаното през зимата картофено семе. Малко по-нагоре по поречието на реката местният представител на едрия бизнес с тежки машини копае пясък и баластра. И него никой не го закача. Тукашният кмет търкаля четвърти мандат с една проста максима - може нищо да не правя, но на никого не преча. Експертите от екологията също май не бдят за природата, каквато уж им е работата. Те от години не са стъпвали на дигата на реката, както стоически заобикалят и другите грозни места в района, да не би да си отворят сами някаква работа. Не ги интересуват и незаконните стопанства наоколо - няма фирма на хартия, няма доноси, няма проблем. Те просто си стоят в кабинетите, класифицират информацията и я архивират, класифицират, архивират... И така до издигането им на по-хубав пост с по-голяма заплата или пък до заветната сладка пенсия.  
Но да се върнем върху ползите от въпросната Наредба 3.
От 10 квадратни километра събрахме 16 тона боклук. По обем най-много излязоха строителните отпадъци, следвани от найлонови опаковки, земеделската органика /царевичак, зеле и други/, стари дрехи и обувки, битова техника, тракторни и автомобилни гуми...
Вече имаме съвсем верен отговор на въпроса с какво точно се храни съвременният българин. Ето истинският Топ 10 на продуктите от актуалната потребителска кошница:

1. Хляб - откакто започнаха да го продават нарязан и в найлонови пликове, незаконните сметища са пълни с този нов вид отпадък.

2. Бира - само на база PVC опаковките от 1 до 3 литра. Ако прибавим стъклото и модерните метални кутийки, първенството на хляба може и да бъде застрашено.

3. Газирано - много го обича българинът. Особено онова най-евтиното, с многото боя и захар.

4. Цигари - опаковките от папироси са навсякъде.

5. Кофички от кисело мляко. Традицията е жива.

6. Вафли.

7. Обелки от кренвирши и онези евтини пресни салами с дъх на чесън. Вкус народен, глас народен, както се казва.

8. 200-грамови "патрончета" от ракия, мента и мастика. Роят се и такива от джин, водка, уиски и други чуждопоклонни ментета.

9. Пакети от ориз, боб и леща. Тук обаче с явно превъзходство е оризът, който иначе не е традиционен за българската кухня, но днес килото му е най-евтино.  

10. Пакетчета от слънчоглед.  

И нещо много притеснително в анализа. При ръчната сепарация на боклука не бе открит нито един презерватив. За този факт има две възможни обяснения - или поборниците на ранната сексуална просвета у нас търпят тотален провал, или здравословният секс сред природата е изчезнал завинаги от списъка с любими занимания на българина, заменен с пиене, ядене и чоплене на семки.

А от Гинес нека заповядат. Ако боклукът от нашата хубава Луда Яна им се стори малко, ще им намерим и по-тлъсти незаконни сметища.         

Руси Чернев

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-03-22&article=404111

съгласен с написаното -нека хляба да не се реже например

Братко,
това за което си написал е нашето село,само че е на река Марица,другите световни постижения напълно съвпадат,даже си имаме незаконна кланица, собственост на един цигански барон и крайбрежието е осеяно с кокали на едри животни . Друг циганин купи преди години местната тухларна и копае на поразия над селото,създава свлачище което някой ден ще ни отнесе всички в реката та да ни е за урок.Популацията се увеличи многократни кражбите прогресивно.И аз съм нещо като бизнесмен черна овца тука защото спях да правя безплатни услуги на населението,заради кризата.Нямам повече думи от това което си написал.

Тази река мисля, че извира от местността Оборище. По пътя от Пазарджишко проникват ромбригади и не след дълго при Вас ще е невъзможно за живеене, ако местните власти продължават да толерират циганската престъпност спрямо хората и природата. Всичко ще осекат, къщите ще ограбят заради жиците и ще изкопаят желедните части от инфрастуктурата.
България загива от тези ромбригади, никой не взема мерки срещу тази престъпност. В моя блог само колко такива постинги имам!
Коста