В живота на всеки човек се случват невероятни съвпадения - срещи на най-неочаквано място с човек, когото изобщо не си очаквал да срещнеш там, събитиe, което се е случило в същия ден и час като друго, сходно с него, мистични съвпадения на случки, произшествия и имена в живота на различни хора, чудеса, които в един миг преобразяват живота ни. Вариантите са много. И понякога най-големите реалисти и скептици са обзети от съмнения дали все пак това е само игра на вероятността или съвпаденията участват в насочването и оформянето на живота ни, каквато идея поддържа Дийпак Чопра.

В "Мълчанието на агнетата" Антъни Хопкинс ловко разшифрова всякакви загадки. Но едва ли е съумял да реши ребуса, който му се случва веднъж в реалния живот. Събитието е толкова невероятно, че е трудно да се повярва в него дори да беше на кино. Преди време сър Хопкинс получава главната роля във филма "Момичето от Петровка" (1974) - филм за любовта на едно руско момиче балерина с американски журналист. Но в нито една книжарница в Лондон той не открил книгата, по която бил написан сценарият. И ето, че прибирайки се към дома си, в един павилион в метрото той видял именно тази, забравена от някого книга, изпъстрена с бележки в полетата. След половин година по време на снимките на филма Хопкинс се запознал с автора на романа, който му се оплакал, че изпратил своя последен авторски екземпляр с ремарки по страниците на режисьора, но той го загубил в метрото...

Ето и още един случай с актьор. На една вечеринка Марчело Мастрояни в разгара на веселието изведнъж станал и запял стара, почти забравена от всички песен: "Изгоря оня дом, където толкова щастлив аз бях". Едва стигнал до края на песента, се раздал телефонен звън и му съобщили, че е изгоряла неговата вила в Ментон. По-късно Мастрояни признал, че не бил пял тази песен от ученическите си години.

Друг случай, влязъл в историята разузнаването, разказва следното: Малко преди десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 година в английския "Дейли телеграф" била публикувана кръстословица, чийто отговори - думите "Нептун", "Юта", "Омаха", "Юпитер" били дълбоко зашифрованите кодове на операцията по десанта на съюзническите войски, включително и името на секретната операция "Overload". Цялото английско разузнаване нахлуло в редакцията на вестника, търсейки немския супершпионин. Станало ясно, че кръстословицата е съставил невинен учител, старче, което повече от 20 години се занимавал с това, добавяйки си малко допълнителни средства.
В книгата си "Двойниците - в легендите, магията и живота" (ИК "Персей"), руският историк, изследовател и писател Тересов изучавайки живота на двойниците твърди, че неочакваната среща на двойници, предвещава на единия от тях скорошна гибел. В книгата си, той разказва за първия монарх на обединена Италия, крал Умберто, който наследил короната от своя баща - крал Виктор-Емануил. И понеже Умберто не можел да се похвали с добро здраве, прекарвал по-голяма част от времето си в извънградските си резиденции. Разхождайки се в околността, си позволявал заедно с няколко свои приближени да влиза в крайпътни гостилници и да обядва там.

Лятото на 1900 година Умберто прекарал в северна Италия, в кралската резиденция край град Монц. Веднъж, след традиционната си разходка в планината, Умберто І и неговите спътници, слезли в Монц. Компанията избрала малка гостилница на градския площад и без много шум скромно заела една от масите. Кралят, тъй като се бил задълбочил в изучаване на даденото му меню, отначало не обърнал никакво внимание на обслужващия го човек. Но чувайки странния шепот на спътниците си, вдигнал очи и видял пред себе си... себе си! Човекът - точно копие на крал Умберто - стоял до масата, облечен в бяла риза, цветно елече, препасан с голяма бяла престилка. Това бил собственикът на заведението, в което кралят се готвел да обядва. След като дошъл на себе си от удивлението, Умберто І попитал гостилничаря:

- Как се казваш?

- Умберто, Ваше Величество - отвърнал той и се поклонил почтително.

- И ти ли си Умберто? - изумил се кралят. - А къде си роден? И кога?

- Роден съм, Ваше Величество, в Торино на 14 май 1844 година - отвърнал гостилничарят.

- Дявол да го вземе! - успял само да каже по този повод кралят: били пълни връстници със собственика на гостилницата!

Кралят продължил да задава въпроси и се оказало, че на 8 януари 1878 година, когато крал Умберто I бил коронясан, гостилничарят Умберто открил своето заведение; оженили се в един и същи ден и жените им били съименнички, а на първородните си синове двамата Умбертовци също дали еднакви имена!

След като се наобядвал при двойника си, тръгвайки си от ресторанта, Негово Величество милостиво благоволил да потупа своя връстник и съименник по рамото и да му назначи аудиенция за следващия ден. През остатъка на деня и вечерта това необичайно произшествие било основна тема на разговорите в кралската резиденция и в заведението на стария Умберто. Скептиците в двореца се придържали към мнението, че гостилничарят, знаейки за поразителното си сходство с величеството, е решил да обърне този факт в своя търговска полза, като всячески се опитва да копира краля.

На следващия ден, когато спортният празник на градския стадион завършил, кралят тръгнал към очакващата го карета. И тъкмо се канел да се качи в нея, когато един от адютантите му доложил, че гостилничарят Умберто в резултат на назначената аудиенция станал жертва на нещастен случай.

- Я виж ти - философски отбелязал кралят, повдигайки крак към стъпенката на каретата, - все пак съдбите ни в нещо се различават...

Но не могъл да довърши фразата, защото точно в този момент от тълпата изскочил човек в черен плащ, извикал: ”Смърт на тиранина!” и стрелял три пъти с пистолет в гърдите на краля. Един от куршумите улучил монарха право в сърцето и го убил на място. Падайки мъртъв от ръката на терорист, член на анархистка организация, състояща се от италиански емигранти, живеещи в САЩ, кралят надживял своя двойник, гостилничаря, с по-малко от час."


Може ли да се обясни само със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в година, която завършва на нула? Линкълн (1860), Гарфийлд (1880), Маккинли (1900), Кенеди (1960) били убити, Харисън (1840) умрял от възпаление на белите дробове, Рузвелт (1940) - от полиомиелит, Хардинг (1920) след тежък инфаркт. Покушение имаше и върху Рейгън (1980). Сега в Белия дом е Буш (2000).

Има и други, не по-малко озадачаващи съвпадения и поредица от факти, свързващи по необясним начин събития от живота на двама американски президенти Абрахам Линкълн и Джон Кенеди.

Абрахам Линкълн е роден през 1818 г.; Джон Кенеди е роден през 1918 г. (разликата е 100 години).
Линкълн става президент на САЩ през 1860 г.; Кенеди става президент през 1960 г. (разликата отново е 100 години).

И двамата са южняци; преди да станат президенти са били сенатори; по време на своето управление се придържат към демократични възгледи и защитават гражданските права. И двамата са убити в петък, с куршум в тила. И двамата в присъствието на съпругите си. Линкълн е убит в театър "Форд", Кенеди пътувал с автомобил "Линкълн", произведен от фирмата "Форд". След убийството приемник на Линкълн става Андрю Джонсън, роден през 1808 година; приемник на Кенеди след убийството - Линдън Джонсън, роден през 1908 година.

Убиецът на Линкълн - Джон Бут (John Wilkes Booth) е роден през 1839 г.

Ли Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) е роден през 1939. Двамата убийци са от южните щати, и двамата споделяли екстремистки възгледи. И двамата са убити, преди да бъдат осъдени. Бут стрелял в Линкълн в театъра, полицията го открива в склад; Осуалд стреля в Кенеди от прозореца на близкия склад с книги и се скрива в театъра.

Линкълн имал личен секретар с фамилия Кенеди. Той настоявал президентът да не отива в театъра във вечерта на убийството.

Секретарката на Кенеди Емили Линкълн съветвала президента да отмени пътуването си в Далас.

Малко преди смъртта си Линкълн посетил градчето Монро (Monroe, щат Maryland); Кенеди преди смъртта си посещава Мерилин Монро (Marilyn Monroe).

Имената на двамата президента (LlNCOLN и KENNEDY) са 7-буквени, на техните приемници (ANDREW JOHNSON и LYNDON JOHNSON) - 13-буквени, а на убийците им (JOHN WlLKES BOOTH и LEE HARVEY OSWALD) - 15-буквени.

Подобни съвпадения откриваме и при просто сравнение на дати в живота на Наполеон и Хитлер.

• Наполеон се е родил през 1760 г.; Хитлер се е родил през 1889 г. (разликата е 129 г.)

• Наполеон е завзел властта през 1804 г. Хитлер е дошъл на власт през 1933 г. (разликата е 129 г.)

• Наполеон е влязъл във Виена през 1812 г. Хитлер е влязъл във Виена през 1941 г. (разликата отново е 129 години)

• Наполеон е загубил войната през 1816 г. Хитлер е загубил войната през 1945 год. (разликата е 129 години)

• И двамата са дошли на власт, когато са били на 44 години.

• двамата са нападнали Русия, когато са били на по 52 години.

• И двамата са загубили войната, когато са на 56 год.

Кое тук е случайност, а кое е закономерност? Остава ни само да гадаем.

Разумът ни трудно се примирява с твърдението, че подобни съвпадения са само игра на случайността.

С кратко пресмятане, можем да забележим, че може би в скоро време световната история ще се попълни с две имена, подобни на Хитлер и Кенеди, или Линкълн и Наполеон...

Хитлер е роден през 1889 г. Прибавяйки 129 години, ще получим 2018 година. Кенеди е роден през 1918 година. Прибавяйки към него 100, получаваме 2028 г. Разбира се, това е проста математика, която нищо не подсказва, но пък кой знае... Може би не бива закономерността да остане незабелязана.




Физиците все още не знаят всичко за устройството на нашия свят



Много светли умове са са се опитвали да обяснят загадъчните съвпадения, нищейки темата за "случайностите". Пико де ла Мирандола (1463-94), ренесансов херметик, смята всички обекти в света като част от едно цяло, което понякога се разединява, понякога отново се съединява.

Въпреки наивността на тези представи, съвременните теории само ги допълват.

През XIX век Артур Шопенхауер не приемал случайността на съвпаденията и предполагал, че те са следствие от световната хармония, която довежда до взаимното пресичане на човешките съдби.

Този проблем се опитва да обясни и един от основоположниците на квантовата физика, лауреат на Нобелова награда Волфганг Паули. Той формулира ключов принцип в теоретичната физика, според който две частици не могат да се намират в едно и също квантово състояние. Паули обединява усилията си с Карл Юнг, известен с теорията си за колективното несъзнателно. Тълкувайки съвпаденията, Паули и Юнг изработват някакъв хибрид от своите теории и публикуват "Синхронност или принципът на случайната връзка". Теорията им разглежда съвпаденията като проява на неустановен универсален принцип, който свързва в едно всички физически закони. От тази гледна точка такива загадъчни явления като случаите на телепатия и предвиждане на бъдещето, също могат да бъдат отражение на единните физически закономерности върху външната страна на човешкия живот.

На съвременната теоретическа физика обаче е не е известен универсален принцип, регулиращ съвпаденията и предвиждането на бъдещето.
 
Учените застъпват тезата, че това е благодатна почва за лъженауката. Подобни истории обаче продължават да вълнуват въображението.

Синхронността се дефинира като склонност на събитията, феномените или характеристиките да се появяват заедно (едновременно), в синхронични групи, без между тях да съществува причинно-следствена връзка.

Синхронността се дължи на фините връзки, които съществуват, между материята и явленията във Вселената и както Волфганг Паули я нарича - “задкулисната физика”. За жалост тези взаимовръзки не могат да се извлекат чрез логически умозаключения, а само чрез наблюдение и статистика, описвайки кои събития и характеристики се появяват заедно и кои избягват да го правят.

В литературата има много случаи, когато се предвижда бъдещето. По-често писателите прогнозират само общото развитие на техниката или човечеството в социален аспект. Но когато съвпадат детайли от реални събития или дори нещо повече - фамилии, те трудно могат да бъдат обяснени само с интуицията на автора.

През 1838 година американският писател Едгар По написал "Повест за приключенията на Артур Гордън Пим". В нея той разказва как след корабокрушение четиримата спасени се оказали в открито море. Доведени до отчаяние от глад, тримата от тях убиват четвъртия и го изяждат. В книгата неговото име е Ричард Паркър. През 1884 година корабът "Магнонет" претърпява корабокрушение. Четирима от моряците се спасяват и подобно на героите на Едгар По, се оказват в една лодка. След дълго скитане сред морските простори, обезумели от глад, тримата убиват и изяждат четвъртия. Името му се оказва, че е... Ричард Паркър.

Още един пример от този род е добре известната трагедия на кораба "Титаник", случила се през 1912 година. Но малцина знаят, че през 1898 година издателство "Менсфийлд" издава романа на почти неизвестния писател Морган Робъртсън "Безсилие" или "Крушението на Титан", който изобщо не предизвикал никакъв интерес у читателите. Действието на романа се развива на кораба "Титан", описан със следните размери: дължина 243 м, водоизместимост 70 хил. тона, мощност на двигателите 50 хил. к.с., скорост 25 възела, 4 тръби, 3 винта. В една студена априлска нощ корабът се сблъсква с айсберг и потъва.

14 години по-късно потегля в своя първи рейс реалният "Титаник". Той има дължина 269 м, водоизместимост 66 хил. тона, мощност 55 хил. к.с., движи се със скорост 25 възела в час, има 4 тръби и 3 винта. В студената априлска нощ "Титаник" се сблъсква с айсберг и потъва.

Съвпаденията са поразителни. Писателят е предрекъл практически всички обстоятелства около катастрофата. И в книгата, и в живота тези кораби се смятали за непотопяеми. И в книгата, и при реалната катастрофа спасителните лодки не достигат, пътниците са по 3000. Случаят не може да бъде обяснен логически.

През 1865 година в романа си "От Земята до Луната" Жул Верн пише за полета на трима души до Луната. Размерите на изстреляния снаряд са следните: височина 3,65 м, тегло - 5547 кг. След сто години "Аполон-8" с екипаж от трима души за първи път обикаля Луната. Модулът "Аполо-8" е с височина 3,60 м и тегло 5621 кг. Двата апарата стартират през декември от Флорида, а после се приземяват в океана. Разстоянието между точките на приводняването на апаратите е по-малко от 4 км.

Някои изследователи предполагат, че едновременно могат да съществуват множество светове, еднакви по своята история, но разместени по време един спрямо друг. За да се проникне в миналото или в бъдещето е достатъчно само да се надникне в правилния паралелен свят…

Каква е връзката между тези събития, разделени от десетки години? Може да няма никаква връзка, а ние приемаме фактите за предначертани от Съдбата. Както в случая с крал Луи XVI, комуто астрологът предсказал да се пази всеки месец на 21 число. Кралят разбрал предупреждението и на този ден не предприемал нищо сериозно. Но на 21 юни 1791 година го арестували при опита му за бягство от Франция. На следващата година, на 21 септември във Франция била отменена кралската власт и провъзгласена републиката. А на 21 януари 1793 година бившият крал бил екзекутиран.

През 1922 година френският художник Рене Шарбоно нарисувал картината "Жана д"Арк на кладата" по поръчка на кмета на Руан. За модел той използвал младичката студентка Жана Ленуа. На следващия ден след като закачили платното в изложбената зала, в университетската лаборатория избухнали реактиви, а там се намирала Жана, която не успяла да избяга от помещението и изгоряла жива.

За съжаление, загадките са много, но нито една няма обяснение или решение. Обикновено те само се констатират.

Случайност ли е документираният факт, че любимият будилник на папа Павел VI, който в продължение на 55 години безотказно звънял в 6 сутринта, изведнъж започнал да звъни в 9 часа вечерта, когато папата издъхва?

На 5 декември 1664 година в пролива Па дьо Кале потънал английският кораб "Меней". От целия екипаж се спасява само един човек - морякът Хуго Уйлямс.

Точно след 121 години, на 5 декември в Ирландско море при силен ураган претърпява корабокрушение друг английски кораб. И отново има само един оцелял матрос. Трудно е да се повярва, че името му е... Хуго Уйлямс.

Тези съвпадения от една страна, разбира се, са случайни, но от друга - са толкова малко вероятни, че се налага да се предположи съществувануето на някакъв обективен закон, някаква реална особеност на околния свят, запечатана и от време на време изплуваща в нашата психика.

Загадъчните, мистични съвпадения ни карат да се разтреперим и да се замислим за това, че живеем в свят, където нищо не става случайно и всички събития са предварително планирани от Висшите сили. Вглеждайки се внимателно в датите, които по тайнствен начин изпълват живота ни, можем да забележим как вървим по лабиринтите на съдбата, която увива спиралата, внасяйки всеки път в живота ни нови странности.




Юнг и явлението синхроничност


Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг бил убеден, че сред множеството действително случайни и нищо не означаващи съвпадения се срещат и такива, които изразяват реалната връзка, съществуваща между нашето психическо състояние и това, което се случва или може да се случи в околния свят.

"Тези съвпадения, — пише Юнг, — от една страна, разбира се са случайни, но от друга - са толкова малковероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят.

Юнг описва три типа синхроничност.

• Първият се състои в съвпадение на вътрешния смисъл (на мисли или чувства) с външни събития.

• Вторият тип това са ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвържадава впоследствие.

• Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава.


За да се разбере явлението синхроничност, е необходим личен опит от необичайни съвпадения и спонтанна емоционална реакция - учудване, тревога, възхищение, които съпътстват това явление. Синхроничността е трудно да бъде обяснена рационално или да се сметне за чисто съвпадение.

Погледнато глобално, синхронните явления, съвпаденията са една от проявите на висшите сили, които помагат на хората да направят правилен избор в опасна или просто много важна за живота им ситуация. Съвпаденията ни учат да се доверяваме на интуицията си в екстремални обстоятелства, когато не можем да решим проблема по рационален път.

Така например рационалният Уинстън Чърчил има случай в живота си, когато се доверил на интуицията си и не сбъркал. Като млад военен кореспондент в Южна Африка по време на англо-бурската война, той попаднал в плен, но успял да избяга и сред нощта се оказал в саваната, без да има пердстава накъде да тръгне. Изведнъж някаква неведома сила го повела към едва видими в далечината светлини. По чудесно стечение на обстоятелствата стопанинът на дома, до който стигнал Чърчил, се оказал единственият човек в радиус от 20 мили, симпатизиращ на англичаните.

Всеки може да изпита теорията на съвпаденията върху себе си. Важното е навреме да се разбере какво означават едни или други събития, да се прочете отворената страница на съдбата. Съвпаденията може би наистина трябва да се смятат като знаци на съдбата, възприемани от подсъзнанието и посочващи ни правилния път в този живот.

margaritta.dir.bg

Ние получаваме това , от което се нуждаем !
Когато на учените не им стигат познания и не могат да обяснят причинно-следсвената връзка , наричат събитието случайност !
Но ние знаем! :)))

има само неща, които още просто не разбираме. Когато започнем да разбираме, ще дойдат пък нови и после още нови "случайни" неща, които да откриваме отново и отново.

Информационото поле на Вселената :)