Един неосъществен моряк, бивш полицай и настоящ преподавател по криминалистика, писател и вещо лице в Софийския градски съд е единственият колекционер у нас на полицейски шапки от цял свят.

Казва се Людмил Георгиев и е познат на десетки криминални репортери, стотици курсанти в Академията на МВР, настоящи и бъдещи дознатели, криминални експерти и юристи.

В сбирката му една до друга са строени всякакви фуражки – като ги гледа човек, му иде да ги нахлупи и да се вживее в роля. На английско „боби” (британски полицай или както се наричат на разговорен английски бобита), на щатско ченге от Флорида, на кубински служител на реда, на карабинер, белоруски милиционер,  катаджия от Бавария...

Колекцията отдава чест и на швейцарските пожарникари, френската жандармерия и моряците на Нейно Величество. Който иска да попътува във времето, ще се озове и с фуражка на офицер от вездесъщата, но вече останала в историята ЩАЗИ (източногерманската служба за сигурност, еквивалент на нашата ДС).

Днес Людмил Георгиев е на 51 години. Колекционерската искра го застига в средата на 90-те, когато се запознал с англичанин. При всяко идване в България чужденецът си купувал тоталитарни символи, защото колекционирал такива от целия соцлагер.

„Подарих му излязла от употреба милиционерска куртка и фуражка, моите отпреди 10 ноември 1989 г. При следващото си идване у нас той ме изненада с подарък - оригинална шапка на английски полицай. Тогава ми стана интересно и започнах да колекционирам фуражки, кепета и каски на колеги от други страни. Първоначално беше трудно, защото не се пътуваше много. След 2000-та година обаче започнах да ходя на курсове в чужбина - Германия, Австрия, Холандия и т.н. На тези курсове всички трябваше да бъдем с униформи. След края на обучението си разменяхме ризи, шапки, емблеми. Аз проявявах интерес определено към фуражките”, разказва Людмил.

На един едномесечен курс

очите му изтекли

по шапката от парадната униформа на испански полицай. Черният, лъскав и завъртян на форма атрибут направо влязъл в сърцето му и от дума на дума го поискал от иберийското ченге. Испанецът обаче нещо се дърпал и не обещавал. “Щях да падна от изненада, когато на раздяла на летището той дойде и ми подари шапката. Веднага свалих от кръста си полицейския колан с емблемата на МВР и му го дадох”, спомня си Людмил.

На друг курс пък високопоставен италиански полицай му дал фуражката си срещу българската. “Имало е случаи, когато тук си купувам нова шапка, за да я подаря в чужбина на колега срещу неговата”, споделя колекционерът.  

Като научили за хобито му, приятели на Людмил започнали да му носят от странство полицейски фуражки. След специализация във Флорида, САЩ, служител на Института по криминалистика и криминология в МВР му подарил шапка на полицай от щата. Фуражката на кубински служител на реда дошла от колега на Людмил, който я придобил в Русия. Друг пък купил от гр. Минск, Беларусия, чисто нова милиционерска шапка.

И така, лека-полека, в колекцията попаднали фуражки от германската пътна полиция и по-точно от Бавария (във всяка от 16-те федерални провинции в Германия полицията има различни емблеми на шапките), швейцарска пожарникарска каска, от френската жандармерия, от огнеборците и сапьорите там, от словенската полиция, унгарските граничари,

дори кепе на руски войник.

Людмил твърди, че харесва всички, но любимата му е шапката на английски моряк, като продължение на мечтата да стане професионален моряк.

„Последното ми попълнение, с което шапките станаха 102, е фуражка на офицер от ЩАЗИ, източногерманската служба за сигурност, еквивалент на нашата ДС. Подари ми я бивш служител на Държавна сигурност, който през 1985 г. бил на специализация в ЩАЗИ и там я получил от свой колега”, разказа Людмил. В колекцията му има и парадни шапки от ДС, както и от различни структури в МВР от различни периоди.

„Имам фуражки за размяна, от някои видове притежавам по 2-3 броя и мога да разменям, за да продължа да обогатявам колекцията”, добавя Георгиев.

МАРИЯ КАДИЙСКА 28.01.2012

http://www.monitor.bg/article?id=323956