Невероятно, но факт! Световната финансова криза удари и двора на една от най-богатите държави в света - Абу Даби. Заради това шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който е и президент на ОАЕ (Обединените арабски емирства), е разпоредил масови съкращения. За оптимизирането на разходите в една от най-стабилните икономики, поддържана от нефтената индустрия, разказаха нашенци, застигнати от 10-процентното орязване на персонала там.


Как се променя светът, когато от антуража на шейха внезапно се озовеш в България? Хасковлията Валери Райчев и колегата му от Шумен Петър Стойчев най-добре знаят това. Двамата наши технолози се прибраха в родината, след като 4 г. майсториха за шейха на Абу Даби българско кисело мляко, сирене и кашкавал.

През цялото време на пребиваването си в емирството нашенците били част от близо десетхилядния антураж на милиардера. Те работели в мандрата в любимия дворец на Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който се намира в родния му град Алайн. "Само фермата с пристройките, обслужващи двора на обявения за най-зелен град на света, се разпростира на 5-6 кв. км", обяснява хасковлията Валери Райчев.

През годините, когато обслужвали владетеля и гостите му, двамата българи сервирали хиляди млечни продукти, които приготвяли в специално оборудвана по нашите технологични изисквания мандра. Имали пълен картбланш да творят. Непрекъснато
във врата им дишали колегите ливанци

натоварени да майсторят за двора традиционните арабски млечни продукти. Въпреки суперлативите за гозбите с Lactobacillus bulgaricus, от които са вкусвали и холивудските приятели на султана, накрая българите били прежалени. Съкратили ги за сметка на колегите им араби. "Гарван гарвану око не вади", обяснява решението на султанския разпоредител Валери.

Хасковлията обаче е категоричен, че съкращенията не го изненадали особено. "Открай време има индикации, че нещата се влошават - например много от строежите на небостъргачи в емирството са стопирани", поясни той. Навсякъде си личало, че в ОАЕ се правят икономии.

За първи път от години се качила и цената на бензина. Това вече дори и според местните показвало, че една от най-мощните икономики в света е засегната от кризата. "Ако допреди няколко години да си купиш изкуствен остров в Дубай за 2-3 млн. евро беше въпрос на престиж и мерило за богатство, сега големите купувачи са рядкост", разказва Валери. Именно държавата е инвестирала в създаването на т.нар. изкуствени острови с къщи, хотели и пищна зеленина, които след това разпродавала. "Заради кризата в момента обаче навсякъде в Дубай стърчат скелета на надовършени сгради
разказва очевидецът.

Сред най-големите харчалъци на петролната империя били именно поддръжката на зелените площи. Емирствата плащали годишно милиони за тръбопроводи и помпи, които да докарват вода в пустинята, за да напояват горите.

През последните няколко месеца от емирствата масово се изнасят чужденци - и европейци, и араби, които са съкратени от работа, разказва Валери. "Докато работиш, имаш всичко. Фирмената политика е такава, че от компанията, където си нает, ти дават и жилище. Заплатите никога не се бавят. Системата е много стегната. Остане ли извън редиците на работещите обаче, за гурбетчията е най-добре да си хваща пътя. Дори и да има спестявания, те ще се стопят много бързо при тамошния висок стандарт", обяснява хасковлията.

За това, че нещата не вървят, му светнала лампичка и когато гледал върволицата от изоставени лизингови коли на летището. От лятото насам тя вече била обичайна гледка.
Безстопанствените возила били предимно собственост на чужденци, останали без работа, които ги харизвали на произвола, само и само да се отърват от ангажимента по вноските.
Зарязвали ги с ключовете на таблото

и с документите в жабката, след което се качвали на самолета и си заминавали. Валери и колегата му дори попаднали на автомобил с цяло прощално писмо на предното стъкло. "Тръгвам си и повече няма да се върна", гласял текстът, след което следвало подробна информация за всичко, което би могло да интересува новия случаен собственик на автомобила. Ако до определено време колата не бъде харесана от някой, който иска да я прибере и да обслужва плащанията по нея, минавала държавната организация, оторизирана с това да прибира оставените автомобили. Тя ги доставяла на банката, откъдето е изтеглен кредитът.

Въпреки че вече е без работа, Валери Райков говори само с благодарност за емирствата. "Хора на честта са и са много благодарни. Към чужденците, особено към европейците, в емирствата се отнасят с особена почит, защото са осъзнали, че държавата им на практика е създадена и развита от чужди хора", обобщава хасковлията.  

Красимира Славова

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-16&article=396038


Спомене ли се името на стария шейх на Абу Даби, покойния вече Зайед бин Султан ал-Нахайан, навсякъде в ОАЕ са готови да се преклонят като пред истинско божество, разказва впечатлен  Валери. За стария султан, управлявал емирството до смъртта си през 2004 г., се носят легенди като хрисим и изключително благ и състрадателен човек. Араби разказвали на Валери как владетелят на най-мощното от 7-те емирства в ОАЕ един път месечно имал приемен ден, когато лично изслушвал проблемите на народа си. Освен че разговарял с хората, решавал всичките им тъжби. Дори опрощавал дългове към държавата на тези, които не можели да си ги платят. Дори тръгнала приказката, че човек само трябва да доживее да му дойде редът да влезе при султана, оттам нататък - няма грижи за решаване.

Затова в негова памет и на негово име е издигната красивата джамия в центъра на Абу Даби, която е най-пищната в емирството. Според завещанието на султана обаче гробът му е скромен и почти незабележим - на фона на блестящата храмова фасада, разказва хасковлията.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-16&article=396039