Река превърнала Дорково в гробище №1 на Изгубения свят Моби Дик изплува в нашия Джурасик парк Ракитово мечтае Спилбърг да съживи древните зверове на Родопа
Фантазията на гения Стивън Спилбърг "Джурасик парк" като нищо ще оживее на родна земя. В това са убедени учени от Франция, Гърция и България, които работят по построяването на уникален музей на Изгубения свят край Ракитово. Изследователите признават - палеонтологичното находище край пазарджишкото село Дорково е изключително - досега не са се натъквали на толкова голямо "праисторическо гробище". Възстановяването на скелетите и връщането им в българския Джурасик парк - в музей на открито и специална зала, е идея, с която новата управа на Ракитово вярва, че ще предизвика сензация както сред туристите, така и сред палеонтолози от цял свят.

 
Такива зверове ще оживеят край Дорково
Фото "Фейсбук"
  "Стари предания разказват, че на това място дълбоко преди много векове имало езеро. Някой подземен огън или силна трескавица разцепил рътта, гдето е устието на прохода и гдето сега изтичат Цепинските реки, които са излезли от езерото. Водата в полето издавила много села и навлякла толкова си камъне, чтото от того до днес те се прекарват за разни потребности и не ще се свършат никогаш. Със стремлението на тази вода излязъл и един исполински воден звер, който приличал на кит, на гръцки хархариях. Тоя звер, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата Ветрен дол и Братаница и умрел, та псетата ели месата му и от тогава отцепения клон нарекли Каркария".

Така големият краевед Стефан Захариев е запазил в писмен вид преданието за невиждани природни катаклизми, унищожили преди 4 млн. години огромните животни и разцепили Родопа планина, за да се образува Чепинското корито. Именно оттам идва и думата Цепина, а в едноименната местност се намира и крепост, за която малцина знаят, че е удържала османската инвазия близо столетие, след като е паднало Търново.
Каркария и днес се нарича високото плоскогорие на Родопите между реките Чепинска, Ракитовска и Стара река, припомнят историци. В южните му поли са Ракитово, Костандово и село Дорково. Самото име на Дорково идва от "доркас" - вид диви кози, които се срещали под скалистия пролом на река Мътница, през която изтича язовир "Батак". Омаяни от красотата, чужди нашественици не смеели да пипат нашенските църкви и затова на мястото имало голям манастир с метох, но от него за съжаление не е останало нищо, освен котловината Метоха. Близостта на язовир "Батак", курортът Цигов чарк, Велинград и преходът към Тракийската низина ще привлекат огромен брой туристи и изследователи, категорични са авторите на проекта и управниците в Ракитово.

За първи път голямото палеонтологично находище в местността Илин кладенец на 400 м до Дорково впечатлила член-кореспондента Тодор Николов. Стърчащите от скалите кости били забелязани и от геолозите, които издирвали полезни изкопаеми в района през 70-те години на миналия век. Първата научна експедиция, която сериозно се заела с проучване, е от 1984 г. Месеци по-късно на мястото вече работели голям брой български и френски специалисти под ръководството на доц. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Именно той е и главният консултант на спечеления от община Ракитово проект. Голям дял и принос има и проф. Ербер Тома, зам.-директор на "Колеж дьо Франс". Голяма част от именитите участници в експедицията от парижкия природонаучен музей били едни от откривателите и на легендарното находище в Етиопия, където намерили кости от австралопитека "Люси"на възраст 3,5 милиона години. До идването си в България те организирали подобни изследвания в над 25 страни по света, а покрай Дорково българските учени също получили международна известност.

До този момент страната ни била бяло петно в подобен род проучвания. Още в самото начало експедицията се натъкнала на поразителни открития под хумусния слой на почвата, дебел 60 см. Намерени били огромни бивни, кътници и множество други кости от скелетите на мастодонти - огромни бозайници с големи зъби, за които се знае, че са прародители на днешните слонове. Те са живели през плиоцена, т.е. преди 4,5 млн. години. И чужденците били категорични, че край Дорково е открита най-богатата подобна находка в Европа. Тя била многократно по-впечатляваща от палеонтологичното класическо находище "Пикерми" в Гърция.

Край Дорково до днес са определени 9 групи бозайници. Сред тях има носорози, хищници от групата на мечките и кучетата, антилопи, елени, трипръстни коне хихариони. Според учените някога тук е текла река, а животните идвали при нея на водопой. Много от тях умирали и въпреки огромните им размери времето и водата ги отнасяла и ги натрупвала на едно и също място. Така за голям период от време се образувало сензационното гробище. Все още възрастни хора твърдят, че в преданието има древна приказка за гигантски кит, скрит на дъното на Каркария.

Сега за атракция при реализацията на проекта в близко време митичният Моби Дик все пак ще има своето място и едва ли ролята на Георги Калоянчев в едноименния филм ще се окаже напразна.

Като говорят за филми, ракитовци и дорковци са сериозни и смятат да поканят сериозен режисьор от ранга на Спилбърг за заснемането на уникален филм, подобен на "Джурасик парк". Извадените кости днес се съхраняват в Националния природонаучен музей в София, а бъдещото изложение от стъкло и метал и открити площи има задачата да събере всичко, намерено до момента. Музеят не изключва и работа под земята за разкриването на още скелети и артефакти от епохата, когато динозаврите са бродели без страх. Звуковите ефекти и визуалната техника ежедневно ще привличат любителите на Изгубения свят, а България само може да спечели, категорични са местните хора.

Борислав Петров

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-29&article=394017