ВЛАДИМИР ЙОНЕВ 15.10.2011


    В тълпата от екзотични котки има едни изпълнени с достолепие създания, които неизменно се открояват сред пъстрото котешко племе ­ абисинките. Окраската им най-често е между бронз и тъмен мед, макар да се срещат и други оттенъци – например син, козината им е гъста и къса; ушите са трогателно големи, а шията – горда, като на източна принцеса. Очите на писаната гледат на света с безстрашно любопитство. С цялата си фигура тези същества напомнят на малка пума, макар че името им е друго – абисински котки.
Предполага се, че именно техните прапрапрародители са били обожествявани в Древния Египет: съдейки по портретите на богинята Бастет, а така също по котешките мумии, които лежат недалеч от останките на фараоните, абисинските котки още във времената на Нефертити били същите каквито са и днес. Наистина дивите котки в Северна Африка имали и малко ивици, които днес при абисинките липсват, но това е по-скоро резултат от човешка намеса. Впрочем от време на време предателски ивички може и да се появят – и тогава котката не може да се надява на успех в изложбите, защото това се смята за дефект.

От Северна и Североизточна Африка абисинските котки дошли към Европа. Това станало през 1868 г., когато любител на мяукащите създания донесъл в Англия котарака Зула (впрочем други източници твърдят, че името му било Зупа, което едва ли е толкова важно). Главното е, че този Зула-Зупа се преселил в Европа, откъдето неговите потомци се прехвърлили в Америка. Днес много специалисти смятат американската линия за най-прекрасна:

американският вариант на абисинките е по-изящен.

С годините разликата между изисканите американци и по-тежките европейци става все по-трудно забележима – и всичко в резултат на смесените бракове и работата на майсторите в създаването на идеални нови разновидности.

Абисинските котки изглеждат малко диви. Но това е чиста проба мимикрия – в тях дивото е много по-малко, отколкото в други породи. Тези, които ги познават добре, твърдят, че те са най-преданите и верни от всички представители на независимото и коварно котешко семейство.

А това, че те са най-смелите, е потвърдено и доказано. Обикновено котката, току-що донесена в непознат дом, за всеки случай се скрива под някой шкаф, защото се страхува. Докато и най-малкият абисинец незабавно ще се почувства стопанин на новия дом ­ щом влезе, започва безстрашно да се разхожда навсякъде, оглежда своите нови владения, без да се интересува от внезапни срещи с домашно куче или въодушевено дете.

Характерът му е сговорчив и въобще не се обижда ­ нещо рядко срещано в котешкия род. Дори да има повод да се сърди, абисинецът ще се отзове на повикването. Без да се надува и да извръща гръб, ще се приближи с весели скокове към своя стопанин. След това ще продължи да се занимава с любимата си работа, т.е. с подвижни игри.

Силна, ловка, с добра реакция

тази котка често много обича водата. Разбира се, няма да се хвърля през глава във всеки срещнат водоем и да демонстрира чудеса от плувни умения в стил бътерфлай. Затова пък може часове наред да седи в раковината на чешмата и да лови с лапичка струята вода.

От време на време тя изпада в пориви на страстна обич към своя стопанин. За да изрази цялата сила на своите чувства, котката се катери на гърдите му, здраво да го улови за шията с лапи и да започне старателно да облизва всичко, до което достигне грапавото є езиче. На човек лесно му писва, но трудно може да откъсне впита във врата си писана. За щастие великодушните абисинци прощават дори такива обиди.

http://www.monitor.bg/article?id=310918