Сградата Хава Махал се намира в град Джайпур, столица на щата Раджастан. Зданието е построено за харема на един от махараджите. Има много малки прозорци, от които жените в харема са можели да наблюдават какво се случва навън, без да бъдат видени

Фотограф: Екатерина Мандова


Авторът Екатерина Мандова е студент в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от около четири години учи хинди и се занимава с индийска култура.Това лято успяла да осъществи "заветната си мечта" да посети Индия. Екатерина прекарала няколко месеца там като стажант-доброволец на най-голямата студентската организация в света AIESEC. Тя организира стажове за студенти в различни точки на света включително и в Индия. Макар и студент, работещ на половин ден, Екатерина успяла да събере парите, нужни за билет до Индия, за да се включи в стажантската програма и да помага за гледането на животни в приют.


В съзнанието ни Индия често се свързва с определението "тъмна". Това може би е така, защото това е страната на непознатото, абсурдното, неочакваното. Тя едновременно шокира, забавлява, предизвиква смях или пък сълзи. Както един приятел сподели наскоро – Индия е единствената страна в света, която ангажира едновременно и петте ти сетива, затова посещението там се превръща в истинско приключение.

Когато планирате отпуска и избирате Индия за ваша дестинация, не е достатъчно само да си купите билет и да си стегнете багажа, а трябва да се подготвите така все едно отивате на полеви лагер. Колкото и смешно да звучи, добра идея е преди да заминете да се снабдите с верига, катинар и фенерче. Те са неизменен ваш спътник, ако решите да пътувате с влак из страната.  Така може да сте сигурни, че багажът ви няма изненадващо да изчезне и ще можете да спите спокойно.
 

Така изглеждат влаковете в Индия, а на местните им харесва да се качват в движение

Фотограф: Екатерина Мандова

Пътуването с влак в Индия е едно от нещата, които не са за изпускане. Именно във влака ще се сблъскате с живота на местните и ще видите и усетите колорита на тази страна. Пътуванията обикновено са доста дълги - от 10 до над 30 часа, затова ако сте късметлии може да се сприятелите със спътниците си, понеже всеки индиец е изключително любопитен и разговорлив, а с чужденците са невероятно мили и загрижени.

Преди да решите да се впуснете в тази авантюра обаче, е добре да знаете, че билетите за влак се купуват много преди пътуването, като може да избирате между два варианта – блъскане, пререждане и попълване на множество бланки на индийските гари или просто  резервиране на билети онлайн.  За повечето влакове има специална квота за чужденци и жени, така че едва ли ще останете без място. По-трудното е да решите къде искате да отидете. Ако времето ви е ограничено, най-добре се концентрирайте или само върху южната, или само върху северната част.

Златният храм на сикхите е едно от най-свещените за тях места. Намира се в Амритсар (Северна Индия, щата Пенджаб). Езерото пред него се смята за свещено и често могат да се видят хора, които се къпят във водите му

Фотограф: Екатерина Мандова

Южна Индия е по-дива и първобитна, но изпълнена с райски кътчета, зелени джунгли, малки религиозни центрове, красиви плажове.  Ако чувствате, че това е вашето място, то не пропускайте да посетите щатите Керала, Карнатака и Махаращра, където можете да си наемете колело или мотор, да обикаляте природните резервати или да се отдадете на блажено спокойствие в някоя местна гостилница.  

Кравите се разхождат в Хампи необезпокоявани от никого

Фотограф: Екатерина Мандова

В Северна Индия може да се насладите на моголската архитектура, необятната пустиня в щата Раджастан, да наблюдавате богомолците по поречието на свещената река - Ганг или да се отправите към Хималаите.

На всяка цена обаче намерете време да се отбиете в най-малкия индийски щат – Гоа, където може да усетите влиянието на португалските колонизатори,  както върху архитектурата, така и върху бита на хората. Гоа е парти-центърът на Индия, тук е пълно с туристи.

Отново Амритсар и входът на неговия Златен храм по залез

Фотограф: Екатерина Мандова

Колкото и далечна да ни звучи като дестинация, има немалко авиокомпании, които предлагат сравнително евтини билети. Доста изгодно се пътува с арабските авиолинии, но неудобството е, че нямат полети от София, а само от Истанбул и още няколко европейски столици. Не се колебайте, а започвайте да търсите билети и се отправете на едно незабравимо пътуване, което със сигурност ще остави следа в сърцата ви, защото "никой не си тръгва от Индия завинаги".

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/10/12/1168571_indiia_-_kakvato_ia_vidiah/


..........................................

Някои мнения от форума на в-к "Дневник"

"Бил съм и в Бангалор и в Ченай и в Хайдерабад и в Мумбай, но не препоръчвам на никой "удобството" на местните гостилници... А в Индия да си наемеш колело или мотор и да обикаляш с него по пътищата им и резерватите им си е равно на безумие, понеже няма бял, който да може да се впише в пътната обстановка и "правила" по техните пътища."

belus

"Един колега ходи до Индия, каза че било ужасна масова беднотия, хаос в движението, мръсотия, и куп други неудобства при пътуване - изобщо не беше във възторг. Пълно било с агресивни просяци, индийски мутри, и тоалетните били помръсни от тези в БГ. Като чета и горната публикация, май е бил прав - акцентира се върху природните красоти и исторически забележителности, и дипломатично (политкоректно) се премълчава масовата цигания."

Майстор Балкански

"Баща ми ходи два пъти до Индия по работа. Каза ми, че и с пистолет до челото няма да стъпи там трети път - такава тотална мизерия не е виждал никъде другаде (а е живял и в Африка). Движението им е пълен хаос, по улиците спят от просяци до крави и смрадта и мизерията те обгръщат, в който и град да отидеш."

Hedger


"Индия не е за всеки! Още по-малко пък за хора, които виждат само мърсотията, мизерията и хаоса.- цитат на коментар от “veragena”

- Има ги тези неща,но го има и изключителен разкош и лукс. Страна на контрастите. Има сгради,чиито стени са украсени с полускъпоценни камъчета, а до стената опряно легло персон и 1/2, на което буквално живеят поне 7-8 души.

От двете страни на пътека в мюсюлманския пазар седяха най-различни хора и работещи нещо, и просяци. Една просякина остави на земята голото си бебе, за да ти стане неудобно да го прескочиш и да й дадеш милостиня. Но в Индия присъствах и на сватба, чийто разкош може да се сравни с тази на принца в УК. На входа на хотел "Ашока" стоеше портиер-сикх с огромни чалма и брада. Но когато запитах дали е в хотела един човек-техен гост /на хотела/, той преспокойно приближи до компютъра в съседство и провери по него, преди да отговори.

А е жалко за всеки, който не е видял Тадж Махал "на живо". Гледката още от входа към парка пред "гробницата на любовта" е неповторима, трудно за описване и трудно за да си представиш впечатлението от снимка/филм.

Има големи, средни и съвсем малки /като будки/ магазини, но отрупани със скъпоценни и полускъпоценни камъни, поставени в кутии, както у нас поставяха различните видове бонбони за продажба в насипно състояние. Разликите в цените на тези - едни и същи - артикули в магазините е от порядъка 1 към 6-7. По пазарите можеш да видиш по 12 вида ориз и по 2 вида леща,с различен вкус.

Под влияние на недоизживяното кастово деление,ако пътуваш на обиколка с автобус, те обслужват 4 човека: шофьор, екскурзовод, сервитьор на безалкохолни вътре в автобуса и един, чиято задача е да спуска и прибира подвижните стъпала на вратата на автобуса. Ако влезеш в заведение, дори само за да изпиеш една "кока кола" или "лимка", те посреща един човек, друг взема поръчката, трети я изпълнява, четвърти я донася, пети носи сметката, взима парите, но ги отнася на още някой, зад служебна врата, вероятно касиер.

Ако снимаш някой укротител на змия или друго, веднага дотичва някой, който иска да си платиш. В Червената крепост един индиец запали клечка кибрит, за да покаже как светлината се отразява и пречупва във вградените полускъпоценни камъни, а на благодарността реагира така: "Но тенк ю, баксис, баксис".

В една от най-големите джамии в света в Делхи, както е обичайно се влиза без обувки,  молещите се подмиват с вода, преди да влезнат. Но наблизо до джамията в съседство можеш да видиш как някой уринира в "тоалетна" - стена с преградни стени, но без вход, така че всеки минувач може да види какво се прави там.

Има много интелигентни, работливи и активни хора, бързащи за някъде с автомобили с климатик и такива, дрипави, недооблечени, които денонощно седят под някое дърво и медитират. По улиците на градовете, нашарени по причудлив начин автомобили, рикши, теглени от човек, вело и мото-рикши, слонове, свещени крави и много маймуни - както са котките у нас. Елегантни модерно облечени хора и други в традиционни носии или почти без дрехи, с висящи "карантии" изпод гащите или препаските. Контрастите са най- впечатляващото в "Индия-любов моя". Жалко, че е толкова скъпо пътуването и пребиваването до там - и обратно.

Европейците са на почит, общо взето, ако не им нарушаваш /на индийците/ обичаите, но трудно европейците биха могли по-дълго време да живеят там, особено ако са по-обикновени хора."

benkovski11


"И ние сме дали нещо на индийците, меко казано. В Индия има повече български топоними от тези, които са в България. Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима "българ".

В индийският епос Махабхарата, цар Бхарата е цар Българата и е българин, а сина му Панчо - толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи. Махабхарата съществува в писмен вид от 10-8 в. пр. Хр., но никой не знае от кога е в устен вид. Нашите топоними са трудни за намиране, защото ние сме странен народ - произнасяме абсолютно всички възможни звуци в природата. Докато всички други народи все нещо не могат да кажат. Нашият топоним ""българ много трудно остава в чист вид, защото много народи дъвчат няколко звука в него - "ъ", например, имаме само ние.

В арабските страни съчетанието "лг" става "х". При индийците също е така. И така "бах" фактически е "бълг". Най-малко на 10-15 места има Бахария по света, което всъщност е България. Съществува думата бахари.

В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис.

Има река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран.

В Индия има няколко реки с име Бхери, Бхари, Бахари. А Елена Блаватска пише: "Съвременният свят е много заблуден като смята, че Египетската и Месопотамската цивилизации са най-древните." Афганистанците днес (Афганистан идва от 19 в., няма го в историята. Имало е Бактрия!!!), могат да претендират за много по-древна цивилизация. Тя дава доказателства, че ведите (аз, буки... веди ) са най-древните писмени човешки източници - поне от 20 хил. г. пр. Хр. Ако Ведите са следвали българите и цивилизацията, можем да си представим какво означава това. Тя твърди, че историята на атлантите започва от няколко велики царе като двама от тях са Бхури и Бхор. Блаватска пише, че днешна Индия само в последно време се казва така, а преди това е била Бхарата - Варша. И цар Бхарата - ама не този от Махабхарата, е основоположник на тази династия, която царува една калпа. Една калпа е 4 млн. и 200 хил. години! От всички 7 династии най-великата и допринеслата най-много за развитието на света е точно династията на Бхарата.

"Знам, че вече е срамно да си патриот, националист и Българин. Знам, че е модерно да отричаме миналото си, но това са факти. Всичко е 1:1, което съм написал. Най-много топоними има в Сибир, около езерото Байкал, защото там е диво и руснаците не са сменяли топонимите (имената).

В Монголия 1/3 от градовете имат топонима Боян в себе си и гурван, което е гарван. Има река Гарга в Сибир. На север от Китайската стена имало една голяма област, която се казва Тенгри. Голямо езеро Тенгри се намирало в Тибет. Там са и топоними с нашите имена Цачо, Цако, Дичо, Дико, Рачо. Поне 30 са топонимите, свързани с Тангра - Тенгри, Тангра, Тагра.

А Монголия има две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 - 8 града с топоним Балабан, който е български. Танг на български значи небесен. В този район има река Мадар, има щат Мадрас - Мадара е светилище на български. Има река Варна. Навсякъде, където идат българите, първият си град кръщават Българ, вторият - Варна.

Една от сензациите за нашата история било откриването на древния град Аркаим, който датира поне от 7 хил. години пр. Хр. Още руснаците са казвали, че е град на българите и на бог Тангра. Той е изключително съвършен, затова информацията за него е засекретена. Знаят се съвсем малко факти - бил е с такива обогатени почви, каквите ние днес не можем да създадем, използвали са непознати строителни материали. Този град е в район, където след това е Волжска България, т. е. имало е наслагване на български култури дори през хиляди години.

Прави впечатление, че между различните държави от отделните клонове е съществувала връзка. Например Волжска България и Дунавска България даже са си разменяли войски. Самуил си връща стратегическите позиции, когато идва 160 хилядна войска от българи и кумани от Волжска България и се заселва тук. Учените се чудеха откъде Самуил е придобил военна сила, за да блъска византийците 30-40 години. Ето откъде. Те са поддържали връзка.

Тези, които са били на север от Китайската стена, са направили 3 империи хуно. Последната империя е на Атила. Вече историците доказаха чрез Именника на българските ханове, че България започва в Европа от 165 г. пр. Хр. - пише го и в първия том за българската история, издаден от БАН. Цялата държава е пренесена от Бълг в Памир. Тази държава се среща с хуните на Атила, но те не се избиват взаимно, а българите се вливат в хунската вълна, която също е българска. Дълго време византийските историци бъркат българите с хуните. В момента, в който Атила умира, отново се появяваме като българи. Тук трябва да говорим за различни клонове.

Очевидно е, че хуни и българи НЕ е едно и също, но е и очевидно, че са много близки. Няма случай в историята да се бият две български държави. С кумани и печенези сме били съюзници и никога не сме се били - явно са ни сродни.

Да продължавам ли? Ама явно нЕма нужда. Сега не е модерно да си знаеш корените. Едните господари (руснаците) ни подмениха историята и ни ""родиха"" славяни, а другите ни господари (уорлик), като нищо ще издадат нови учебници и там ще сме ""родени"" като стари индиански племена населявали Балканите. Тъжно, но факт..."

ARRI


"До коментар от "ARRI":

За топонимите си прав. Аз съм чувала от индиец, че езикът им е много близо до нашия и затова лесно го учат."

_dd


"До коментар [#48] от "_dd":

Странни идеи има Вашият познат... теоретично индийският е близък с всички индо-европейски езици (което е очевидно по наименованието), но все пак по-близък с немския и гръцкия отколкото с българския...

Ето ви един нагледен пример (учебно филмче), където се казва, как човек си казва името и няколко още елементарни изречения. Както сама ще се убедите, приликите с гръцкия [за да няма недоразумения: говорим за прилики със СТАРОГРЪЦКИ, не със съвременната димотики глоса] са огромни, с немския значителни, а с българския са доста по-малко, но все пак очевидни (наблегнете на въпросителните местоимения във филмчето)...

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=k1kiiX5e9_o"

monacensis


"Имам приятел в Индия - раджа. Бях му на гости през 2006 за 3 седмици. Посетих Калкута, двореца му в Баганбати, Варанаси (свещения град на Ганг) и Сарнат, където за пръв път Буда публично проповядвал. Първите 3 дни исках да си хвана самолета и да избягам. После се отдадох на удоволствието.

И пак ще ида, ако е рекъл Господ.
За ранга на семейството, в което бях приет свидетелства фактът, че на гости им е ходил имп. Джордж V при посещенията си в Индия (спах на леглото, на което е спал кралят-император през 1935). Почела ги е и кралица Елизабет II с херцога на Единбург при държавното си посещение около 1956. Става въпрос за линия на наследниците на трона в Раджпутана (днес щат Раджастан).

В Индия касти няма по закон от 1954, но истината е съвсем друга. Нещо стабилизирано вече от около 2700 години не се разбива току-тъй."

PavelCZ