Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2011 01:09 - ВИЗАНТИЙСКОТО НАСЛЕДСТВО И СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА СА ИЗМИСЛИЦИ
Автор: hadzapi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2736 Коментари: 1 Гласове:
1



автор: Илия Илиев

Годината 681 - Една измислица, поставена редом с една илюзия.

Тук се спираме на някои от най-отвратителните исторически измислици, на причините за злонамерено тенденциозното фалшифициране на преславната наша история.

Нашият културолог проф. Асен Чилингиров ни дава брилянтен пример за основния модел на подменянето на българското минало с друго. В своя монография той показва факсимилие от топографска карта на района около Преспанското и Охридското езера от 1885 г. Картата е изготвена въз основа на заснемане на западната част от Балканския полуостров, извършено от сътрудници на Австрийската Академия на науките през 60 г. на ХIХ в. В района, обхващащ около 2500 кв. км не се срещат повече от 1-2 небългарски названия на селища или географски обекти. Значителна част от названията просто са неизговорими от сегашното население, състоящо се официално от албанци, гърци и македонци. Като България или Търново, например. Не се среща нито едно наименование, което да произлиза от “народностното” име македонци.

Днес обаче на книга там не живее нито един българин. Хилядите топоними в тази част на полуострова старателно са подменени. За много наши сънародници би било невъзможно да обяснят как са се появили тези чисто български топоними, след като те са се употребявали много преди 681 г. Защото не могат да ги съвместят с измислицата, че някои си прабългарин Аспарух, преследван от аварите и родните си братя дошъл между Дунав и Балкана, за да основе славянската държава България. Този тъмен азиатски субект се домъкнал тъдява с кекава ордица от полудиви хуногондури и всинца дружно се стопили сред огромна славянска маса от седем племена. Но преди това ордицата размазала цвета на византийската армия, предвождана от самия император.

Тук гъмжи от нелепости, упорито насаждани като история.

Няма прецедент в историята народът-победител да е приел езика и културата на покорения. Българите при по-малка численост са побеждавали векове наред византийци и римляни само защото са ги превъзхождали технологично в средствата и методите на водене на военни действия. Това е било така по отношение на конструкцията на сабята, на лъка и стрелите; многократно по-ефективната и по-лека броня; ездаческото умение и притежаването на специални породи бойни коне; притежаването на секретите за изготвяне на дълготрайни храни като пъстърмата и сиренето; качественото и дългосрочно организирано разузнаване; съобразяването на стратегията и тактиката с климатичните и географски особености в конкретния регион. Абсурдно е да се мисли, че хунобългарите са били технологично пред другите само във военно отношение. Дори в нашия ХХI век военните технологии продължават да дърпат след себе си останалите области на науката.

На великия кан Исперих, на братята му и на баща му Курт Кубрат упорито се приписва да са били прабългари. С едничката цел да се внушава, че българите се появяват и България започва съществуването си след 681 г.

Обаче разчистването на терминологичната бъркотия разкрива неподозирана за огромното мнозинство наши сънародници картина от миналото ни.

Далеч преди втората половина на VII в. част от нашите предци населяват Балканския полуостров и Мала Азия. Седемте основни български народности от най-дълбока древност са част от хунският съюз на север от Китай, тук в Европа са основна негова съставка и при Атила. През 447 г. Калиник, ученик на св. Хипатий, пише: “Хунският народ, който живее в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да завземе и Цариград”. Няма как хуногурите и хуногондурите на кан Исперих да са новодошли. Но се казва, че дотърчали от земите зад Кавказките планини.Тук е другата шашма.

Според византийски и латински източници Кавказ се е намирал на Балканите.

Според Есхил, Прометей казал на кравата Йо да мине от Йонийско море по Кавказката планина, от която извира река Ибър, към Кимерийския нос и да премине в Азия. По името на кравата е наречен и протока – Босфор или кравешки брод. Но Ибър е Марица, значи се говори за Рила!

Прокопий нарича Кавказ планинската верига, която се е простирала през Илирия и Тракия. Пак той нарича населението на юг и изток от нея хуни. Но пише още: “В старо време хуните се наричаха кимерии... сега се казват утигури, уногури или уногондури, които основаха българската държава”.

По времето на кан убиги Исперих българите са населявали земите от Горна Панония до Карпатите, Егейско и Йоническо море. Теофан пише, че още Кубрат станал господар на хуногондури, българи и котраги. Пак той и Никифор пишат, че българите са билив съюз със съседни славянски племена. Ето тази фраза се превръща в повод да се твърди лъжата, че зад Дунав били заварени славяни, при това многобройни.

На юг от долния Дунав са живеели българи. Според Прокоп, в Добруджа и Мизия живеели хуни, а според Йордан – българи. Последният е писал книгата си около 552 г. и казва: “Те живееха най-напред покрай Меотидското блато преди Троянската война, след това в Мизия, Тракия и Дакия, после се споменават в Скития покрай Понтийско море... тези хуногури образуваха българската държава”.

А някои и сега упорито отказват да имаме нещо общо с хуните.

В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий ( 491 – 518г. ) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници.

В хрониката на владиката Йон от Никиу Мизия е наречена “провинция България”. Така е от IV век. България, не Славяния. Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора.

Според Йордан, “в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”. През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава?

Мизийска България преди това е била във федеративни отношения с Константин Велики. Това е ключов момент, защото роденият в Ниш Константин е трако-илириец и изцяло се е опирал върху военната сила на хунобългарите. Само така успява да стане блестящ самодържец и да изгради Константинопол. Анастасий забравя това, опитва се да подчини народа ни, построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно “ против нахлуванията на мизите или българите”.

Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, склави значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са сев планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия. Например, селцето Маратон, вече всмукано от Атина, през 1829 г. се е състояло от 60% славяни и 40% албанци. Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума.

Нямаше да ги има и голяма част от фалшификациите в родната история, скрити в широкото понятие византийска култура. Така руско-американският византолог Оболенски е определил културат на една общност от народи в рамките на византийската империя. Съответно изкуството на тази общност се обозначава като източно-православно.

Проф. Асен Чилингиров след три десетилетия упорита научна работа върху стотици църковни постройки или развалини напълно аргументирано оспорва това привеждане под общ знаменател. Открива и систематизира фрапиращи разлики, които не могат да се нарекат периферийни изключения. В някои случаи направо се касае за принципно отричащи се отлики. Те се проследяват през цялото християнско средновековие и са били основание за непримирима борба на Византия срещу “еретиците” в България.

Византийската църковна постройка има строга и сурова външност, съответсваща на тяхната затворена, обърната навътре същност. Външните стени са гладки, с крайно оскъдна украса, преобладават правоъгълните и многоъгълните форми, пропорциите са подчертано издължени. Църквите в българските земи представляват обърнати към вярващия постройки, използвани са били най-разнообразни средства за украсяване отвън и отвътре. Преобладавали са овалните форми, вместо скучните големи плоскости по фасадите са правени извън конструктивната потребност множество плитки, ниши и лизени. При това строени с мярка за дължина различна от византийската стъпка.

При това далеч не само по българските земи. Българските строители и зографи са разнасяли изключителното си изкуство в земите на Киевска и Московска Рус. Дори само по това може безспорно да се твърди, че те са получили християнската вяра от нас.

Десятинната църква в Киев е копие на Преславската катедрала.

Стенописите се отличават с необикновенна експресивност и с архаичната си доиконоборческа иконография.

Днес все още всичко минава под графата “Гръцка школа във византийската архитектура”. Стотици християнски храмове, строени от българи, систематично и с мрачна решителност са били разрушавани при падането ни под византийска власт нацяло или частично в купола и над олтара. Защо, ако са общо православно наследство? В частично разрушените храмове стенописите са напълно унищожени, зацапани с вар или покрити с друг живописен слой. Защо, ако се говори за общо източно-православно изкуство? Защото нашето е друго, своеобразно, с чисто български отлики, характерни за световъзприятието на народ, общувал дълго време с големите източни култури на Китай, Индия и Персия. Народ, разбиращ по различен начин самата християнска вяра. Затова са ги рушили.

В своето забележително изследване “Кроватова България и покръстването на българите” проф. Ганчо Ценов обяснява на какво се дължат много от преднамерените неистини за нашата история. Преди всичко на натиска на Имперска Русия. Тя не желае да признае българската църква в Тракия и Македония, защото не иска да признае и българската народност в тези земи. На Русия тези земи й трябват от геополитически съображения, затова България трябва да произхожда след 681 г., да е затворена между Дунав и Балкана и българите да са славяни.

Ученият историк Ганчо Ценов още в началото на века пише за истинската ни история преди Испарих. Но от колегите си русофили тук е наречен с “обидната” дума патриот, оплют е абсолютно безпринципно и безмилостно. Днес малцина знаят за него. Напразно, като имаме предвид следните му думи: “Българите трябваше да засилят националната си култура, русите трябваше да помогнат за това и чрез национална България, която извънредно им симпатизираше, да стигнат до проливите, за които мечтаеха”.

Днес няма руска империя, няма я и подкрепяната от Великите сили Югославия. Време е да си научим истинската история, за да си осигурим бъдеще като нация.



Направена от: CaMO_MuHaBaM.



Гласувай:
1



1. zlokuche - Повече по въпроса
20.09.2011 14:44
Тук:
http://zlokuche.blog.bg/history/2011/09/20/ot-trakite-do-himler-hes-i-mengele.823036
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadzapi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3785803
Постинги: 2350
Коментари: 744
Гласове: 1915
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Битката за ресурси - как и защо бе съсипан Дамаск
2. АБК готви нова атака над „Моята библиотека“
3. Епохални открития, направени случайно
4. Грешките и капаните на съвременния сатанизъм - религия, сатанизъм, митология, шаманство, християнство, езотерика, култове, философия, лява и дясна страна, среден път
5. Улуру, чакры земли, тора шаста, гластенбери, озеро титикака, гора кайлас, гора синай, энергия, мобильный центр активации эпохи, эзотерика,
6. Космос, астрономия, НАСА, открытие, фотоснимки, Учёные, белый город, обитель бога, телескоп хабл,
7. мир, Учёные, свят, суперкомпьютер, теория хаоса, исследование мировой экономики, транснациональные корпорации, владение мировых доходов,
8. празници, маски, сравнение, значение, традиции, история, кукери, будизъм, езикознание, кукерство, зороастризъм, колобърство, песоглавци
9. хроники, история, древност, летописи, балхара, древнобългарските държави, волско-камска българия, исторически извори
10. Китайската стена - не са я строили китайците, а друг?
11. Най-страшните места на Русия