В едно от моите следващи “излизания” на будхическия план, отново проявявайки се на вече достатъчно добре усвоеното от мен ниво, аз отново бях поразен от представилата се пред мен (и вече позната ми) величествена картина на саморазширяване и самосвиване на Потока на Живота във Вселената.

Но сега около искрящия и преливащ от милиарди разноцветни искри и огънчета Модел от ЖИВА СУБСТАНЦИЯ, на фона на обкръжаващата го Бяла Светлина, започнаха все по-отчетливо и ярко да се проявяват стотици, хиляди, а след това милиони нови огньове, които, постепенно увеличавайки се по размери, започнаха да се превръщат в също такива Модели на ДРУГИ Вселени, съединяващи се и активно взаимодействащи помежду си по напълно немислимо и непостижимо (даже за “Моето” будхическо Съзнание) начини.

И ето че цялото обкръжаващо “Ме” Пространство Бяла Светлина се запълни с безкрайни милиарди преливащи, изчезващи и отново проявяващи се, но вече с по-съвършено качество Вселени, всяка от които в тази безкрайна блещукаща маса беше не повече от мъничко огънче, блещукащо отвътре с милиарди от своите собствени искрици и огньове.

“Моето” будхическо Съзнание се намираше в самия център на този непрекъснат кръговрат на Космическия Живот, който, подчинявайки се на нечия Единна Воля, постоянно менеше не само общите направления на движението вътре в този Цялостен Поток, но го и разбиваше на многобройни, забележимо отличаващи се един от друг разклонения на други, по-малки Потоци Живот, които, като в причудлив бавен танц, ту се раздалечаваха на различни страни към по-малко подвижните “покрайнини” на тази безкрайна конструкция, ту отново се отправяха към един от ДВАТА Й Центъра и, смесвайки се в Тях, изчезваха в безкрайната дълбина на Единната Точка, в Която, както “Ми” се стори, се намираше ОНОВА, КОЕТО ОСЪЗНАТО УПРАВЛЯВА ВСИЧКО ТОВА.

Това, което в началото ми се стори като безкраен модел на нашата Вселена, незабележимо се превърна в мъничко блещукащо огънче, което скоро напълно изпадна от полето на “Моето” съсредоточено Внимание и се загуби сред безкрайното множество други повече или по-малко ярки огньове, непрекъснато движещи се в някакви зададени направления, като ту се съединяваха в единни Потоци Космически Живот, ту се разделяха в различни направления,за да могат отново естествено да се вливат в новите, непрекъснати и нескончаеми Вечни Движения на Висшия Разум.

При завръщането си в своето физическо тяло аз още дълго не можех да дойда на себе си от всичко, на което станах Свидетел, като до полунощ внимателно се опитвах да си представя онова конкретно “място”, което в цялото това Космическо Движение заемаме ние с вас. Но колкото и да се старах със своето въображение, така и не можах да намеря това “място”...

сайта на Орис - www.ayfaar.org