Източните Родопи, и по-специално областта около Кърджали, е пълна със злато, кървави табута и магически светилища.

Вергилий нарича цялата Родопа планина "планина на изкуплението". Бащата на историята Херодот я назовава Свещената планина. А българският геолог проф. Гергелчев пък е категоричен, че в недрата й дреме злато за над 150 млрд. долара. Като че ли обаче древните тайни и съвременни митове се срещат в едно от най-мистериозните места на света - Перперикон. С разплитането на неговите енигми се нае книга N 22 от поредицата на Стандарт "Големите мистерии". Интригуващото четиво, озаглавено "Шифърът на Перперикон", излиза утре по вестникарските будки. Автор на книгата е един от най-големите ловци на тайни и загадки, проф. Николай Овчаров. Българският Индиана Джоунс разказва за разбулените дотук мистерии в скалния комплекс. Археологът обаче прави уговорката, че Перперикон все още пази най-големите си тайни.

Радиестезисти отбелязват, че уредите им в древното светилище Перперикон се въртят като обезумели. Уникалното от историческа и енергийна гледна точка място се намира на около 15 километра от Кърджали. Духовете на много древни цивилизации се преплитат на този астрален Еверест, най-високата точка на който се намира на 666 метра надморска височина. Това е орфическо число. Група учени забелязали, че естественият радиоактивен фон на Перперикон и Тибет е почти еднакъв, особено в кръглата зала и до царския трон. Неслучайно родопското чудо бе признато и от такъв капацитет в областта на езотериката като Филип Кар-Гом - велик магистър на Ордена на друидите. Британският учен и мистик включи Перперикон в списъка на 51-те духовни центъра на света.


По следите на изчезналия Кивот

Местните хора свидетелстват, че преди 1989 година тайните и загадките на Перперикон са заинтригували доста сериозно КГБ и Държавна сигурност. Всичко започнало, когато по време на разкопките на гробниците в околността се натъкнали на римски саркофаг. Пътя до странната находка сочел кръст, който озадачил всички - нямал ни следа от корозия. Тази история, забулена в дълбока секретност, излиза наяве през пролетта на 2006 г. Тогава археоложката Даниела Коджаманова прави инвентаризация в един отдавна забравен склад на Кърджалийския исторически музей. Неочаквано сред купищата предмети тя попада на потънал в прах албум. Когато го отваря, археоложката е изумена. Това е един от изчезналите фотодневници на покойния първи разкопвач на Перперикон Иван Балкански. А там се съдържа единствената информация за проведените през 1979-1982 г. най-ранни археологически проучвания на скалния град.

Даниела бързо разгръща страниците и вижда снимки на детайли, които днес са безвъзвратно изчезнали. Сред тях са няколко кадри от една от най-импозантните зали в грандиозния Дворец светилище. Това е голямата крипта с 12 ограбени монументални гробници в неговата западна част. "Много пъти туристите са питали кой е бил погребан в тези величествени каменни съоръжения и сме се затруднявали да отговорим - царе или жреци? А на снимките на Балкански прекрасно се виждат етапите на разкопаването на залата. На един от фотосите вече отчетливо личи двускатният капак на огромен саркофаг, който още е полузаровен в пръстта. От него обаче днес няма и следа нито на Перперикон, нито в музея", анализира находката  проф. Овчаров.


В храма на обречените

Един ден, когато слънцето сочело заник, ненадейно на хоризонта цъфнали два зелени хеликоптера с червени обозначения. Те кацнали край Свещения град на траките. Районът мигом бил отцепен, а машините вдигнали огромния тритонен ковчег и изчезнали зад хоризонта. Овчар свидетелства, че пилотите на "металните грабливи птици" говорели на руски език. Българинът, който ги придружавал, казал на пастира да се мръдне, защото е опасно. Оттук започват и легендите. Според една от тях в гробниците на двореца светилище е имало артефакт от непозната на науката електромагнитна технология, която се е използвала в скалния комплекс. Някои уфолози предполагат, че иде реч за древен кристален реактор, който имал смъртоносно вибрационно лъчение. Когато римляните са го намерили, веднага са го изолирали в гранитен саркофаг с оловно покритие. Впоследствие всички, които са се докоснали до изчезналия римски саркофаг при разкопките, са настигнати от мистериозна смърт. За доказателство местните изброяват ръководителя на първите разкопки на Перперикон Иван Балкански, който починал година след изнасянето на саркофага - през 1983-та. Отношение към казуса е имал и бившият директор на Археологическия институт проф. Велков, който също се споминал. Иманяри дори вече говорят за "Храма на обречените" и "тракийското проклятие Перперикон".

Според бившия директор на Главно управление архиви и културно разузнаване към Външно, Панто Колев, с хеликоптерите е пренасяна геофизична апаратура. Една от версиите е, че става въпрос за специална руска машинария, с която от ДС са сканирали кухините и тунелите за злато. "С хеликоптер го отнесоха, първо го обковаха с дъски, вързаха го и така го вдигнаха. През нощта стана тая работа, непознати хора бяха. От къщите си виждахме светлините горе на върха", спомня си човек, нает по това време на разкопките на проф. Иван Балкански.

Не е тайна, че през 80-те години на миналия век Държавна сигурност задейства репресивния апарат в търсене на древни съкровища. Според слуховете по нашите земи се намирало някакво много мощно древно оръжие - египетски Кивот. Проф. Димитър Овчаров е бил изпратен в Странджа, за да наблюдава появяването при изгрев слънце на изображението на котка върху скалата. Там според посветените от кръга на Людмила Живкова трябвало да бъде гробницата на древната египетска богиня Басет. Тя обаче била осеяна с невидими капани, за което естествено никой не предупредил учения.


...


В Перперикон са се разигравали Орфически и Дионисиеви мистерии. Древните жреци, следвайки пътищата на звездите, планетите, Слънцето и Луната, грижовно ги отбелязвали в знаците върху камъните. За развитието на астрономията преди хилядолетия в Източните Родопи свидетелстват откритите от археолозите следи на ранни прихоризонтални обсерватории. В свещеното място - храма, вероятно посветен на Хелиос (Слънцето), който е построен с изглед на изток, се намира специална дупка, в която попада първият слънчев лъч в деня на лятното слънцестоене. Тази мистерия символизира оплодотворение на Земята със Слънчевия логос. Хора с екстрасензорни качества съветват, че за да се усети силата на това археологическо чудо в пълната му мощ, е най-добре да се посети в дните на равноденствие - пролетно и есенно, или в дните на лятно и зимно слънцестоене. Тогава, миг преди целувката на Хелиос да се разлее по стените на храма, тя е способна да зареди човешкия организъм с неподозирани сили.

В светилището обсерватория се намира специално изсечен камък, чийто релеф точно повтаря гледката на планините отсреща. С помощта на подобни стабилни мерни обекти древните астрономи отмервали значими астрономически събития.

Преди 5-6 хил. години древнотракийското племе беси наследява тайнствените съоръжения и на свой ред започва да ги използва. Великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно тук се е намирало търсеното от векове прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. То е второто по големина след това на Аполон в Делфи, с диаметър около 30 м, а олтарът - 2 м. Върху него се е извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "се намирало на висок връх в планината".

Постепенно храмът на Дионис в Източните Родопи се е превърнал в метафизичен център в тази част на света. Към неговата енергия, която пророци и питии използвали за гледане в бъдещето, са посягали римски императори, самият Юлий Цезар и дори великият Александър Македонски.

Молителите са хвърляли в огъня даровете си за боговете - храни, дървени съдове, сечива. След като всичко изгори в ритуалното огнище, траките са вземали вретено и са запридали нишка. По нея са гадаели дали молбата им е приета от космичните сили. 

За това, какво ще бъде времето през идната година, пък са се използвали яйца. Те са се поставяли в специално издълбани във вълшебните скали ямки, които на Перперикон изобилстват. Ритуалът се е извършвал през юлските горещници. Яйцата, поставяни в полукръг, се опичали на слънцето. Келтските друиди, жреци на древните алемани и маите също са познавали този древен обичай, твърдят учени.
 
Перперикон заедно с останалите енергийно-окултни центрове Татул, Белинташ и край Мадара превръщат България в безспорен център на световния шаманизъм.


...


В книгата "Шифърът на Перперикон" проф. Николай Овчаров показва тетрадката, в която учител е нарисувал размерите на митичния саркофаг. През 2005 г. археолозите получават неочакван подарък. При тях идва бившият заместник областен управител от периода 1997-2001 г. Идрис Ибрям. Преди 25 години той е бил горски и лично вижда как униформени лица изнасят от обекта голям закован сандък. По някаква щастлива случайност само два-три дни по-късно на разкопките се качил местният даскал Веселин Тенев от Кърджали. В началото на 80-те години на миналия век той бил учител по рисуване в близкото село. Един ден посетил разкопките на Иван Балкански и видял невероятна гледка. Току-що работниците са изкопали огромен каменен саркофаг. Благодарение на своята професия учителят умело скицира по-късно пред проф. Овчаров предмета върху лист хартия.

След извършената експертиза се оказва, че в разказваните истории от родопските селяни има голяма доза истина. Саркофагът е от римската епоха и се датира най-общо от II-III в. Той няма видима декорация и има изчистените форми на античен храм. Според известните примери е тежал около 2-3 тона, дължината му се изчислява на близо 3 метра, а височината на 1,6-1,8 м.

Задигнатата находка обаче съвсем не била единствената. Десетки жители на съседните села свидетелстват за руски вертолети, вдигали тежки сандъци от Перперикон. Тогава районът е отцепен от спецчасти и никой не могъл да види какво има вътре. Хората обаче говорят за несметни съкровища, изнесени от скалния град. Те варират от товари злато до скулптури от слонова кост и скъпоценни камъни.



От в-к "Стандарт"

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299351

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299350

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-10-27&article=299349