58-годишната Сарасвати е преживяла благополучно хиляди змийски ухапвания, опровергавайки всички медицински теории. Така жителката на индийския щат Химачал Прадеш Сарасвати Деви дава повод на местните специалисти да се замислят над способността на човешкия организъм да противостои на силнодействащи токсини.

Фатално привличане

Странният феномен потвърждават сътрудници от Централния научно-изследователски институт в град Касаули, който е специализиран в производството на противоотрови. Сарасвати се оказала тяхна пациентка през 1989 г., малко след като се омъжила.

В продължение на година отровни змии буквално я следвали по петите. Тя разказва, че първоначално те я хапали веднъж седмично, а после влечугите започнали да я нападат през ден. Мъжът и роднините й се опитвали да я защитят, но всичко било напразно. В резултат на тези атаки тя развила такъв имунитет, че изобщо не реагирала на ухапванията.

„Не мога да си обясня с какво ги привличам толкова. Постоянно ми казват, че тази напаст е свързана с проклятие за някакво прегрешение - чуди се Деви. - Но нито един от жреците или гадателите, към които съм се обръщала, не успя да ми помогне.”

Учените също се дивят на уникалните способности на жената да издържа на смъртоносни ухапвания. Анализът на кръвта на Сарасвати Деви показал, че в нея отровата на кобрата се разпада и се превръща в хранителен компонент. По-нататъшното изучаване на самата кръв, хвърлило учените в още по-дълбок размисъл. Те установили, че тя не принадлежи към нито една от съществуващите групи, а нейният състав и свойства нямат аналог на Земята. Започнали да се питат: „Земен жител ли е Сарасвати?” Но така и не стигнали до логичен отговор.

В това време роднините и близките на Деви, и преди всичко децата, предпочитат да се държат по-далече от нея, особено в тъмните часове от денонощието, за да не бъдат ухапани от постоянната й змийска компания. Отровата на кобрите се смята за една от най-смъртоносните. Освен това тези твари са необикновено отмъстителни.

На местопрестъплението

В едно от предградията на индийската столица кобра нападнала спящ човек, който починал от смъртоносното ухапване. Инцидентът можел да бъде подминат без внимание, ако не било едно обстоятелство: спящият в същата стая брат на починалия останал невредим, като се изключи шокът от гледката, която се открила пред очите му, когато се събудил - злосторницата лежала, свита на кълбо върху бездиханното тяло на брат му. Разследването показало, че два дни по-рано загиналият забелязал кобра в дома си и се опитал да я убие. Много вероятно било същата кобра да се е върнала, за да му отмъсти. Кобрите се смятат за едни от най-злопаметните същества в животинския свят. Има немалко доказателства за дяволската им отмъстителност.

Хапещата вдовица

В друг случай бизнесмен убил кобра. След месец друга змия се промъкнала в постелята му и го ухапала смъртоносно. Слугите му били убедени, че това е била „вдовицата” на убитото влечуго.

И най-поразителната история. Жителите на индийско село пребили с пръти кобра до смърт недалече от храм на Шива. Възмездието не закъсняло. По някакво чудо влечугото оцеляло и започнало да си отмъщава. За няколко дни то ухапало 16 човека. Само четири от тях били спасени. Змията се спотайвала и нападала с убийствена последователност поредната си жертва. Изплашените селяни не знаели какво да предприемат, докато не ги осенила мисълта, че трябва вкупом да се отправят към храма и да отслужат специален молебен, за да измолят прошка. Така и направили. Молитвата ли подействала, или кобрата си изчерпала запасите от отрова, но във всеки случай от този ден нападенията над хората престанали.

Излиза, че кобрите притежават не само добра памет, но и своеобразен интелект. Запазвайки неприятните спомени, те могат да преминат големи разстояния, само и само да си отмъстят. Едновременно с това, не са редки и случаите, когато змии застават на страната на хората и ги защитават. Още една змийска загадка, която няма обяснение засега.



Повелителката на влечугите


Сприятеляването със змиите не е невъзможно. Доказателството е индийката Шакти Андявара. През своя недълъг живот тя била неразривно свързана с влечугите. Шакти била пеленаче, когато за пръв път я посетила змия. В стаята при нея допълзяла кобра, която не я докоснала. На пет години Шакти тръгнала на разходка с братята си в гората и там се натъкнали на змийско гнездо. Братята били нахапани и починали още същия ден, а Шакти останала невредима. В дома, в който тя живеела, змиите били всекидневна компания. Веднъж тя видяла огромна кобра, която с издута гуша се приближавала към баща й. 12-годишната Шакти се хвърлила срещу нея с голи ръце, хванала я и я изнесла на двора. Най-странното било, че кобрата изобщо не се съпротивявала. След това изпитание девойката неведнъж вземала змии в ръце и те нито веднъж не я ухапали.

Шакти често сънувала, че има сребристо-зелено тяло с черни шарки, толкова дълго, че можела да се навива на кълбо. Около нея имало много змии, но в съня си Шакти не ги възприемала като животни. За нея те били хора.

Брамини, към които родителите на Шакти се обърнали за съвет, предполагали, че в Шакти се е вселила душата на Змийската кралица и именно затова влечугите винаги са край нея и все едно че я охраняват. Тя починала на 15 години от възпаление на сърдечния мускул. Преди кремацията положили тялото й на носилка. Според поверието, по този начин мъртвите в зависимост от своята карма се прераждат в тялото на друг човек, птица или животно.

Когато пламъците се вдигнали към небето, от всички посоки започнали да изпълзяват змии, които били толкова много, че образували зловещ килим. Част от влечугите дори се хвърлили в огъня, сякаш за да изгорят заедно с Шакти. Дълго време никой не се решавал да доближи до останките на момичето, защото околността буквално гъмжала от змии. Чак след като вятърът разнесъл праха над реката, влечугите започнали да се разотиват.

Индийските учени се затрудняват да дадат обяснение на този феномен. Брамините са убедени, че ако не е умряла на толкова ранна възраст, Шакти е щяла да стане истинска Повелителка на влечугите.

 
Възхвала

Веднъж в годината, на 15 август, в  храма на гръцкия остров Кефалиния в Йонийско море се събира цялото местно население и възхвалява змията - избавителка от всевъзможни напасти. На една от последните храмови церемонии, посветени на празнуването на „Деня на змията”, присъствал кореспондентът на германския седмичник „Ди цайт”. Видяното го разтърсило до дъното на душата. 

„Останах без думи от това, на което станах свидетел в местната църква – разказва журналистът. - Вечерта на 15 август всички жители – от новородените до старците, се събират в църквата за благодарствено богослужение. По мозаечната настилка с диви извивки пълзят змии. Те са навсякъде: върху позлатените страни на олтара, върху скамейките. Но вместо открит ужас лицата на обитателите на селището греят от радост. Десетки ръце се протягат към влечугите, които не се смущават изобщо от случващото се покрай тях. Змиите се предават от ръка на ръка. Появата им тук се смята за добро предзнаменование, благословия за всички хора. На следващото утро след церемонията, заклевам се, нямаше нито една змия. Никой не знае откъде изпълзяват и къде изчезват, но жителите на Аргиния са убедени, че те отнасят със себе си всички несгоди.”

http://www.monitor.bg/article?id=301970