Владимир Йонев 09.07.2011
       
   
 
  Наричат тези удивително красиви писани с плюшена козина и ярко-зелени очи руски сини котки. Всъщност цветът на сините котки е по-скоро сиво-сребрист. Това обаче едва ли е толкова важно. А пък за това доколко котката е чисто руска, стопроцентова гаранция няма. Тази порода е стара. Твърди се, че е аборигенна, т. е. станала е такава, каквато е, без участието на човека, но и това също не е безспорно.

Основните версии за произхода на синята котка са две. Според едната тя векове наред е бродила из Архангелск и неговите околности, а когато доплувалите английски моряци видели красавицата, те се изкушили да качат на корабите си няколко от тях. И така сините писани се отправили да завладяват света.

А пък според другата версия всичко станало наопаки - някъде по света, може, би дори на остров Малта, тамошните рицари гледали такива котки. Преди време породата дори се наричала малтийска синя.

Заради таланта на тези писани да ловят мишки и плъхове, те станали неизменни спътници на английските моряци. И така веднъж един британски кораб акостирал в Архангелск, и няколко котки избягали от него. Впоследствие се разплодили, превръщайки се в местна порода. Още по времето на Екатерина II сини котки със зелени очи ловили мишки в дворците на императрицата и други големци от това време.

Както и да е било, целият цивилизован свят знае за съществуването на руска синя котка и наравно с водката, хайвера и автомата Калашников тя достойно представя Русия в чужбина.

Красивата, неголяма, елегантна късокосместа котка с чудесен характер може да не се хареса само на някой болен от коткофобия, подобно на Наполеон. Тези, които се страхуват, смятат, че ще бъдат издраскани от „дяволските изчадия”.

Руската красавица съвсем не е от спящите породи, тя за нищо на света няма да дреме по цели денонощия на дивана или перваза. Всъщност през целия ден е заета с нещо важно  -– търкаля хартиени топчета, мъкне между зъбите си кълбо прежда, пречи на домашния пес да спи, скача по шкафовете, инспектира съдържанието на всички чекмеджета, виртуозно краде с невинния вид на семинарист първа година или в най-лошия случай лови собствената си опашка. А един от любимите трикове на почти всички руски сини котки - това е елегантният скок от пода направо върху рамото на човек.

При това ноктите в това атлетично упражнение не вземат абсолютно никакво участие. Така че тези, които прекалено много държат на тишината и спокойствието, не бива да свързват съдбата си с тази порода писани. По-добре е да си вземат смирен британски котарак.

Друга особеност на рускинята е, че обича светските прояви. При това е напълно самостоятелна и не обича да досажда. Тя не настоява да бъде център на внимание, тъй като и сама може да се развлича.

Любопитството й не познава граници. Не е случайно, че стопаните често я откриват в тенджера, в пералнята, в кухненски шкаф или в коша с дрехи за пране. Опознаващите света котета често се намъкват в разни чанти. Впрочем това е любимо занимание и на възрастните, само че човек лесно усеща присъствието на няколко килограма повече в своя багаж. А малките котета са леки, поради това от време навреме случайно се озовават на работното място на своя стопанин.

Но принудителното затваряне в транспортна чанта или гардероб изобщо не допадат на руската синя котка. Затворената врата е лична обида за нея и тя оглася света със сърцераздирателни вопли, драска  по вратата и дори си удря главата в нея. Човек може да си помисли, че страда от клаустрофобия, но в действителност тя не може да търпи някой да посегне на свободата й. И тогава изразява своето възмущение с такива смразяващи душата звуци, каквито едва ли някой би могъл да си представи от толкова малко крехко на вид създание.


http://www.monitor.bg/article?id=298342